Р Е Ш Е
Н И Е
1153/29.11.2019г.
29.11.2019г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1655
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Д.Й., с ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на детето М.Т.М.,с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника и процесуален представител: адв. Сн. Toшева при ШАК срещу
ОБЩИНА ШУМЕН, с БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. Шумен, ***, представлявана от кмета Л.Х.,
с посочено правно основание: чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически
твърдения:
В исковата молба се
твърди, че на 16 април 2019 г. около 17:00 часа - 17:30 часа, малолетното лице М.Т.М.,
придружавано от майка си К.Д.Й.,***, карайки колелото си, било нападнато и
ухапано от две безстопанствени кучета. Едното го ухапало в областта на дясната
подбедрица, а другото направило опити за захапване в лявата подбедрица, при
което причинило кожни охлузвания. Кучетата били големи, без каишки на врата, с
ушни марки и във видимо занемарено състояние. Майката се опитала да прогони
животните, като успяла с помощта други хора.
Майката и детето били откарани
с автомобила на един от притеклите им се на помощ в Спешно отделение на „МБАЛ –
Шумен“ АД, където бил извършен преглед на детето. Раните по детето били
обработени и била поставена ваксина против тетанус. Наложило се детето да
посети и Инфекциозното отделение, където била направена ваксинация против бяс.
След това детето продължило лечението си до 15.05.2019 г., като същото няколко
дни не посещавало учебни занятия, а повече от две седмици се наложило раната да
бъде превързвана със стерилни превръзки. В резултат на ухапването детето
преживяло болки и страдания, стряскало се нощем и търсило майка си, развило
страх от кучета, притеснявало се да кара колело, поради което се наложило
майката да заведе детето на консултация с психолог. При извършения на 24.04.2019
г. преглед от психолог, последният констатирал наличие на реакция на тежък
стрес в детето и предписал терапия за овладяване на това състояние.
Твърди се, че са причинени
неимуществени вреди на детето М.Т.М. в резултат на неизпълнение на задълженията
на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и предотвратяване па
агресивното им поведение към хората, за което следва да се ангажира
отговорността й.
Иска
осъждане на ответника, на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за
имуществени вреди - 35,00 лв. разходи за медицински преглед, за съдебно медицинско удостоверение
и лист за преглед в спешно отделение на „МБАЛ - Шумен“ АД, както за
неимуществени вреди на стойност 4000,00 лева, изразяващи се в претърпени болка и
страдание, както и голям белег, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното
му изплащане.
В съдебно
заседание, иска съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Твърди,
че по делото увреждането е установено безспорно, предвид приетата експертиза и
събраните доказателства, както и това, че
Община Шумен носи отговорност за обезопасяването и поддържането на
тротоарите. Налице е противоправно поведение, което е в причинна връзка с
резултата.
Възражения на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.
Излага, че посоченото увреждане на ищцата не е по вина на Община Шумен. Намира
за недоказани уврежданията и механизма на получаването им. Изразява становище
по обстоятелствата, на които се основава исковата молба, възраженията си и
мнение, че предявените искове са по същество неоснователни. Не оспорва
настъпилото увреждане, но сочи, че не може по несъмнен начин да се направи
заключение, дали животното е домашно или безстопанствено. Счита, че за това не
са представени доказателства.
Предявеното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка и страдание, намира за неоснователно и прекомерно по размер. Иска
от съда, при решаване на спора да се вземе предвид и факта, че кучетата
проявяват агресивност към движещи се моторни превозни средства, велосипеди,
тротинетки, ролери и др. подобни средства за предвижване. В този смисъл, като
не се е съобразила с този факт, майката не е изпълнила задължението си като
родител да се грижи за своето дете и е провокирала нападението от кучетата,
което от своя страна води до съпричиняване. При условията на
евентуалност, иска от съда да присъди обезщетение по справедливост.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: с исковата молба –
ксерокопия на: представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия
на: удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане
№1621/15.11.2010 г. от Община – Шумен, решение №200/12.03.2013 г. по гр. дело
№505/2013 г. на ШРС, медицинско направление на М.М. от 17.04.2019 г., СМУ
№88/2019 г. от „МБАЛ Шумен“ АД, Отделение по съдебна медицина, фактура
№**********/17.04.2019 г., амбулаторен лист №169/24.04.2019 г., лист за преглед
на пациент от 16.04.2019 г. на М.М.; представените от ответника писмени
доказателства – ксерокопия на: договор за съвместна дейност №25-01-058/28.02.2017
г. и програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 –
2015 г. на Община – Шумен, както и показанията на свидетелите Д.Г.Д. и З.Р.М.
Приета по делото е и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че
са установени: една разкъсно-контузна рана по задно-външната страна на дясната
подбедрица, с дълбочина до подкожието, две охлузвания с кръвонасядания. Уврежданията причиняват временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Няма регистрирани усложнения по отношение на
първоначално получените травми. Средният срок за възстановяване се определя от
около 3 седмици, а лечението продължава около месец, тъй като има схема на поставяне
на противобясната ваксина. Към момента на изготвяне на експертизата, се
установява, че по дясната подбедрица има все още белег от ухапването, който е
трудно различим.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени посочената по-горе фактическа обстановка, за която по същество не се
спори между страните.
В
показанията си свид. Д. споделя, че е видял детето вечерта, след прибирането от болницата. Същото е било стресирано,
под напрежение, трудно обяснявало какво се е случило. Няколко дни не ходило на
училище. В следващите дни е прегледано от психиатър, тъй като имало нужда от
това. Водил е разговори с детето, за да
го успокои.
Свид. М. също има впечатления, че
детето е стресирано след случая. Освен физическата, има и психическа травма.
Притеснява се като види кучета. Няколко дни след инцидента не е искала да ходи
на училище, останала е в къщи, тъй като не искала да остава сама.
Съдът не намира
основание да не кредитира приетата експертиза, показанията на свидетелите, както
и приетите писмени доказателства, с които се установява посочената по-горе
фактическа обстановка, с която по същество се съгласяват и страните.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът
намира за установени следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Касае се за наличие на виновно
противоправно деяние, изразяващо се в
бездействие от страна на ответника, от което са причинени вреди на пострадалата, които са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние. Бездействието на ответника е във връзка с
възложени по силата на закон задължения. Деецът е лице, на което ответникът е възложил работа,
при или по повод изпълнението,
на която са причинени претендираните вреди, в резултат, на
което са причинени телесни увреждания, претърпени са болки, физически и
психически страдания от пострадалата, както и е причинена житейска
непълноценност. В някои случаи се
касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други
случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането
Гражданската
отговорност на Община Шумен по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна
отговорност за вредите, които са причинени от друго лице при/или по повод
изпълнението на възложената му работа. В
случая причинените вреди на пострадалата са в резултат на неизпълнение на
задълженията на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и
предотвратяване па агресивното им поведение към хората.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, органите на
общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета. Според чл. 47
ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински
приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под
надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължава кмета
на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват
временно в общински приюти. От изложеното следва, че задължение на кмета на
дадена община е да осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински
приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл
общината е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в градски условия
да не позволява причиняването на вреди на гражданите. Независимо дали
безстопанствените кучета са настанени в приют или са върнати на местата, от
които са били взети след маркирането им, отговорност за тях винаги според
закона носи общината. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е
изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на
безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти,
неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети
мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. При иска по
чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради
бездействие на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които
са причинени от нейни служители, дори и когато не е установено кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Без значение е и обстоятелството, че с
отговора са представени писмени доказателства, относно взети мерки по програми,
свързани с ограничаване на популацията на бездомни кучета, защото това не
означава, че ответникът е изпълнил задължението си за конкретния инцидент,
който е предмет на делото. След като е допусната ситуация, при която
безстопанствено куче да ухапе човек, независимо от създадената организация в
общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е постигнат и в
тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на
вреди, общината следва да носи отговорност.
Безспорно е налице
и трайна съдебна практика, при която, съдилищата безалтернативно приемат, че когато
общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да
положи достатъчно дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение.
От
показанията на свидетелите, заключението на СМЕ и останалите доказателства,
се установява и причинната връзка между еквивалентността на дължима
грижа и причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата, т.е. налице е противоправно
виновно деяние.
Предвид всичко посочено
по-горе, настоящият съдебен състав формира мнение, че по делото е доказано
осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Относно размера
на претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
съдът предвид чл.
52 от ЗЗД и установилата се съдебна практика намира, че същата е основателна и доказана. В тази връзка взе предвид следното:
Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на ищеца. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. Следва да се съчетае действителната незаместимост на
загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено.
Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
причинените морални и физически страдания и др.
В тази
насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; физическите и психически болки и страдания, претърпени при самото
увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на качеството на
живот на пострадалата.
Съдът
взе предвид: заключението на СМЕ за наличие на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – увреждане, съответстващо на лека телесна
повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че възстановителният период е
продължил около 3 седмици, а лечението около месец; болките и
страданията при непосредственото претърпяване на увреждането; болките и
страданията при възстановяване от травмата; отражението на тези обстоятелства
върху текущите всекидневни дейности на пострадалата.
Съдът
съобрази, че липсват данни за
противоправно независимо извършителство от страна на пострадалата, както
по време на деянието, така и след него. Съдът не споделя мнението, че карането
на велосипед от малко дете, може да стане причина, за най-общо казано, съпричиняване
за деянието. Липсват
данни и за лечение, което да не съответства на травмата.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства в съвкупност, във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, както и относимата съдебна практика, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД намира, че така претендираният иск следва да бъде уважен в пълният
предявен размер на 4000,00 лв. обезщетение за непозволено увреждане за претърпените от детето М.Т.М. болки и страдания в резултат на
непозволеното увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/ на служители на Община Шумен.
Съдът взема предвид, че пострадалата е малолетно лице, периодът на
възстановяване от стреса, а именно, че Микаела и към настоящият
момент се страхува от кучета, раните от нахапвания и одрасквания от кучетата,
претърпените болки и страдания през времето на зарастване на раните, като
споделя мнение, че сумата от 4000,00 лв. е минималният разумен
еквивалент за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от детето.
Причинените
имуществени вреди в размер на 35,00 лв. разходи за медицински преглед, за съдебно медицинско удостоверение
и лист за преглед в спешно отделение на „МБАЛ - Шумен“ АД , са доказани от
приложените по делото писмени доказателства.
С оглед изложеното, предявените искове за причинени имуществени и неимуществени
вреди, ще следва да бъде уважени, като основателни и доказани. Вредите от непозволено
увреждане са изискуеми към момента на деликта. От този момент виновният им
причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на
плащане се дължи законната лихва от датата на увреждането, а именно – 16.04.2019г.
за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.
Относно разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, направеното от
ищеца искане и представен списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковата
претенция, с оглед представените доказателства за извършени деловодни
разноски, както и такива за защита и съдействие от един адвокат в размер на 861,40
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, гр.
Шумен, бул. *** представлявана от кмета Л.Д.Х. да заплати на основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на К.Д.Й., ЕГН **********, действаща като
майка и законен представител на детето М.Т.М., ЕГН **********, двете с
постоянен адрес ***, представлявани от адв. Сн. T. при ШАК - СУМАТА от 4035,00 (четири хиляди тридесет и
пет) лева, от които сумата от 4000,00 лева представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания, вследствие на телесни увреждания
и изпитан стрес, по отношение на малолетната М.Т.М., с ЕГН **********, причинени
на 16.04.2019г. в гр. Шумен в резултат от
инцидент, при който пострадалата е била нападната и ухапана от безстопанствени
кучета/, както и сума в размер на 35,00 лв. представлява обезщетение за имуществени
вреди /разходи за медицински преглед, за
съдебно медицинско удостоверение и лист за преглед в спешно отделение на „МБАЛ
- Шумен“ АД/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ШУМЕН с ЕИК ***, гр. Шумен, бул. *** представлявана от кмета Л.Д.Х. да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на К.Д.Й., ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на детето М.Т.М., ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, представлявани
от адв. Сн. T. при ШАК, направените
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер
на 861,40 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: