РЕШЕНИЕ
№ 5182
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20241110140805 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена по реда на чл. 129 ГПК с
молба с вх. № 343194/29.10.2024 г./ на Д. С. Д. срещу „********“ ЕАД, с която са предявени
искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми: 2 611.87 лв. – главница; 2 794.07 лв. – законна лихва за
периода от 27.05.2014 г. до 08.07.2024 г.; 453.29 лв. – натрупана лихва; 398.58 лв. –
присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 01.08.2014 г. по гр. д. №
28281/2014 г. по описа на СРС, и е образувано изп. д. № 1348/2014 г. по описа на ЧСИ
***********, с рег. № 849, с район на действие СГС. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден срещу **********, наследник на
която е била неговата наследодателка ************. Излага, че по молба на взискателя от
06.10.2014 г. е образувано изпълнителното дело, в хода на което е починал първоначалният
длъжник **********, а впоследствие е починала и ищцовата наследодателка ************.
Сочи, че по изпълнителното дело не са предприети никакви изпълнителни действия и е
настъпила перемпция. Излага, че по прекратеното изпълнително дело едва на 14.06.2024 г. са
поискани от взискателя изпълнителни действия и на 24.06.2024 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца. Релевира възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника, но
в молба с вх. № 66436/25.02.2025 г. излага становище за неоснователност на исковете.
Изтъква, че в случая приложима е 5-годишната давност. Възразява, че давността е била
спряна през периодите, в които изпълнителното производство е било спряно поради смърт
на длъжника, както и по време на извънредното положение. Твърди, че е предприел
действия, които са прекъснали погасителната давност за вземанията. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а
според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта
на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа
на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е
било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е
провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на
изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било
подадено/.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая
исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или
прекъсване.
В случая по делото се изяснява, че в полза на „********“ ЕАД е издаден срещу
********** изпълнителен лист на 01.08.2014 г. по гр. д. № 28281/2014 г. по описа на СРС, 26
състав, за следните суми: 2 611.87 лв. – за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м. 06.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 27.05.2014 г.
до изплащане на вземането; 453.29 лв. – лихва за периода от 31.07.2011 г. до 09.04.2014 г.;
398.58 лв. – разноски по делото. Страните не спорят, че изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е
провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в
законна сила.
Установява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
20148490401348 по описа на ЧСИ ***********, с рег. № 849, с район на действие СГС. От
Удостоверение за наследници на л. 85 се изяснява, че в хода на изпълнителното
производство – на 11.01.2016 г., длъжникът ********** е починал. Като длъжник е
конституиран законният наследник ************, който е приел наследството. От
писменото доказателство на л. 112 е видно, че ************ е починала на 03.07.2020 г. и
ищецът е единственият й законен наследник. Същият е конституиран като длъжник по
изпълнителното производство.
Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист за процесните вземания в полза на ответника
срещу лице, на което ищецът се явява единствен законен наследник, принудителното
събиране на които вземания не е приключило, и с оглед релевираното с исковата молба
възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Така
е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.
2
Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнителното производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните
вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е
5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с
правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и
общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със
забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
В ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното:
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая изпълнителното дело е заведено преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за вземанията по
изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което прави безпредметно
обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.
Както беше посочено вече, длъжникът *********************е починал в хода на
изпълнителното производство. С настъпването на смъртта му на 11.01.2016 г. са се
осъществили предпоставките за спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т.
3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Със смъртта на длъжника по силата на закона се спира
изпълнителното производство. Не е нужен нарочен акт на съдебния изпълнител, тъй като
спирането настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното производство. Производството
по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК може да продължи едва след приемане на
наследството от наследниците на длъжника. При спиране на изпълнителното производство
спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални
действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Така е,
защото през съответния период от време, който в случая е с продължителност от 11.01.2016
г. до 12.02.2019 г., е обективно невъзможно изпълнението да продължи поради липсата на
правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички
3
изпълнителни действия. В рамките на този период е спряла да тече и погасителната давност,
защото тя е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато
той има възможност да действа, за да упражни правото си, а ако кредиторът няма правна
възможност да действа, както е в случаите на спряно изпълнително производство, давност
не тече.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
По аналогични на вече изложените съображения изпълнителното производство е било
спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и за периода от 03.07.2020
г. /датата на смъртта на длъжника ************/ до 19.06.2024 г. /датата на конституирането
на ищеца като длъжник на негово място/ и през този период също не е текла погасителна
давност.
Във връзка с възражението на ищеца, изложено в хода на устните състезания, че в
случая с решение по гр. д. № 9227/2024 г. по описа на СГС е отменен отказът на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция, следва
да се посочи, че по настоящото дело цитираното решение не е представено, но дори и да
беше то не би обусловило различни правни изводи. Така е, защото перемпцията /дори и да е
настъпила/ е без правно значение за давността предвид т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.
д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени следните задължителни разяснения:
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.“. В мотивите към т. 3 от него е възприето следното:
„Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност… Прекратяването
на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва,
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред
съд, и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново…
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния
4
лист… Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора
при упражняване на неговите субективни права…“.
След възобновяване на изпълнителното производство на 19.06.2024 г. давността е
прекъсната с насочването на изпълнението чрез налагането на 19.06.2024 г. на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „*********“ ЕООД, за което е
съставено запорно съобщение от 24.06.2024 г., връчено на третото задължено лице на
25.06.2024 г. Налагането на запор в изпълнително производство съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй
като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера. Обстоятелството дали наложеният запор
е постигнал целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря
за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя“, а в мотивите е
прието следното: „Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител
и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от
значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи
за удовлетворяване на взискателя или не... От значение за определяне на вида на действието
е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици“.
Предвид всички изложено съдът счита, че погасителната давност за вземанията по
изпълнителния лист не е изтекла, респ. предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК
са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *************,
срещу „********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми: 2
611.87 лв. – главница; 2 794.07 лв. – законна лихва за периода от 27.05.2014 г. до 08.07.2024
г.; 453.29 лв. – натрупана лихва; 398.58 лв. – присъдени разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 01.08.2014 г. по гр. д. № 28281/2014 г. по описа на СРС, и е образувано
изп. д. № 1348/2014 г. по описа на ЧСИ ***********, с рег. № 849, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, да заплати на
„********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6