Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 214
29.09.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1479
по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е срещу действията на частен съдебен изпълнител и се движи по реда на чл.437, вр. чл. 435, ал.4 ГПК.
Образувано е по жалба
на Георги Боянов Лазаров, ЕГН **********, в качеството му на
управител на “Брезник – Четири сезона” ЕООД, срещу действията на ЧСИ – Делян
Николов при ОС – Бургас, изразяващи се в извършен опис на движими вещи,
обективирани в протокол за опис на недвижим имот от 12.02.2020г.
по изпълнително дело № 20198040400797,
образувано по издаден изпълнителен
лист по ч.г.д. № 1235/2019г. по описа на Районен
съд - Бургас, с взискател “Юробанк
България” АД, по отношение на
следните описани вещи:душкабина – 90см.-1бр.; моноблок – 1бр.; бойлер
– 80л.; кухненски шкаф – на два реда от ПДЧ, с плот и
мивка със смесител; ламинат – система
клик-клак /незалепен за пода/ - 80м2.
В депозираната жалба
се сочи, че дружеството “Брезник-Четири
сезона” ЕООД е трето лице, което притежава движими
вещи, поставени в недвижим имот с идентификатор № 07079.653.50.1.3, собственост
на Н.Г.Р. – длъжник по изпълнителното дело на основание
на сключени договори. Твърди, се, че на 04.03.2020 г., от управителя на “Макси Про” ЕООД
– Н.Р., му бил връчен опис на СОС от 12.02.2020г. и
Разпореждане с изх. № 7055/26.02.2020г.,
от което се установило, че от извършения опис не били изключени горепосочените
движими вещи. Жалбоподателят твърди, че при връчването на поканата за
доброволно изпълнение, ЧСИ Делян Николов установил по безспорен начин и приел,
че длъжника Н.Р. не живее на адреса, от което било видно, че
цитираните по-горе движими вещи не били в негово владение в деня на запора,
възбраната и по време на описа. На следващо място се сочи, че длъжникът е
предоставил по изпълнителното дело приемо-предавателен протокол, от който било
видно, че апартаментът бил предоставен за ползване на дружеството-жалбоподател
във вид, в който е закупен от строителя по БДС съгласно договор за СМР. Твърди
се, че всички движими вещи били закупени и поставени в апартамента от
дружеството -жалбоподател, видно от протоколите и не са собственост на нито
един от длъжниците по изпълнителното дело – Н.Р., “Макском Инвест” ЕООД или “Макском Кейбъл” ЕООД.
Сочи се, че въз основа на възражението на длъжника Р., ЧСИ – Делян Николов издал Разпореждане, с което изключил
от описа – мивка със смесител и шкаф за баня под нея, огледало и аксесоари за
баня. По тези съображения се застъпва становището, че ЧСИ – Делян Николов е
насочил изпълнението върху движими вещи, собственост на жалбоподателя, което в
разглеждания случай се явява трета страна по изпълнителното дело. Излагат се
правни доводи в подкрепа на разбирането, че цитираните движими вещи
представляват самостоятелни движимости, които подлежат на отделяне и вдигане,
без съществуваща опасност да се наруши целостта на имота или неговото
функциониране.
По изложените
съображения се прави искане да бъдат отменени като незаконосъобразни
действията на ЧСИ – Делян Николов, изразяващи се в извършен опис на движими
вещи, обективирани в протокол за опис на недвижим имот
от 12.02.2020г. по изпълнително дело № 797/2020г. по отношение на следните пунктове движими вещи: душкабина – 90 см. – 1 бр.; Моноблок – 1 бр.; Бойлер – 80л.; Кухненски
шкаф – на два реда от ПДЧ, с плот от мивка със смесител; Ламинат – система клик-клак /незалепен за пода/ -
80м2.
В подкрепа на тези
фактически твърдения се представят следните документи: Договор от 08.04.2015г.; договор за СМР с “Макси Про” ЕООД; приемо – предавателен протокол от
08.04.2015г.; приемо – предавателен протокол от 20.09.2015г.; фактура № **********/08.04.2015г.; фактура
№ **********/24.08.2015г.
Депозирана жалба е
администрирана съгласно изискванията на чл.436, ал.2 от ГПК, като в
законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от взискателя и
длъжника по изпълнителното дело. Депозирана жалба е изпратена за произнасяне до
БОС ведно със становище от ЧСИ Делян Николов.
В мотивите
си по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Делян Николов посочва, че на визираната от жалбоподателя дата е
извършван опис на недвижим имот, собственост на длъжника Н.Р., като в съставения протокол подробно е описано състоянието
му, както и разположението и от какво се състои. Сочи се, че опис на движими
вещи не е извършван. Твърди се, че видно от протокола за опис, длъжникът и
собственик на имота е изложил възражения, изразяващи се в това, че в имота
живее наемател, който е извършил множество подобрения, за които ще представи
приемо-предавателен протокол, като е претендирал, че същите не следва да се
приемат за част от имота. Застъпва се становище, че доказателства за сключен
договор за наем, както и прилежащи към него документи, какъвто би следвало да е
приемо-предавателния протокол не са представяни по делото. Не се съдържали
доказателства и относно извършените подобрения като разходни документи и др.,
от които да се приеме, че са извършени от друго лице, различно от длъжника.
Доказателства се представяли едва с настоящата жалба, които не е можело да
бъдат взети предвид от ЧСИ при преценката относно вещите. Сочи се, че на
26.02.2020г. е издал разпореждане, с което приел, че вещите са трайноприкрепени
и е отказал да изостави изпълнението спрямо имота, по начина, който е описан.
Въпреки това обаче бил взел предвид възраженията при извършването на описа и е
изоставил изпълнението спрямо посочените в разпореждането движими вещи, които
били приети за движими вещи, без статут на трайно прикрепване. В допълнение са
сочи, че в разглеждания случай спорът не се отнася до това, дали вещите са на
длъжника или не, а дали същите имат самостоятелен характер или са трайно
прикрепени към недвижимия имот, който безспорно е на длъжника. В тази връзка
излага доводи, че описаните в жалбата вещи следва да бъдат възприети
като необходими подобрения в имота, които са трайноприкрепени към
него по смисъла на чл.110 ЗС вещи, които не са движими. Твърди, че ВКС трайно е
приел в своята практика, че вещи от подобен характер представляват
цивилизационен минимум, с който следва да разполага всяко жилище в 21 век,
респективно същите не са луксозни подобрения, а масово приложими за бита. Сочи,
че демонтираните на тези подобрения значително би занижило цената на недвижимия
имот, както и сериозно би навредило на целостта му, както и на неговото
предназначение. В тази насока цитира съдебна практика.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата,
мотивите на съдебния изпълнител и след преценка на събраните по делото доказателства
счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от трето лице
на основание чл.435, ал.4 от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на обжалване
по настоящото дело са действията на частен съдебен изпълнител Делян Николов, по изп. дело № 20198040400797 по
извършен опис, на недвижим имот, обективиран в протокол от 12.02.2020г., включващ и горепосочените движими вещи, като
жалбата е подадена от дружество-трето лице, което не е страна по изпълнителното дело. Съгласно чл.436, ал.1, пр.2 ГПК, жалбата следва
да се подаде в двуседмичен срок, който за третото неучастващо в
изпълнителното производство лице, тече от узнаване на съответното действие на съдебния изпълнител. Съдът намира, че настоящата жалба е подадена в
срок, тъй като не се опровергават твърденията на жалбоподателя за времето в
което е узнал за обжалваното действие на ЧСИ, а именно описа на недвижимия имот.
Разпоредбите на чл.
435, ал. 4 и ал. 5 ГПК изрично посочват подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, както и кои лица, и при какви условия могат да обжалват
тези действия. Изброяването на подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител е изчерпателно, императивно и поради това действията на СИ, които не
са посочени в процесуалните разпоредби на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК не подлежат на съдебен контрол. В разглеждания случай дружеството – жалбоподател
се явява трето лице. Третите лица, които не са страни в производството по
принудителното изпълнение могат да обжалват действията на СИ само в случаите
посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК. Тези разпоредби визират
правото на жалба срещу действията на СИ на лица, които се намират във владение
на вещите или имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение.
Безспорно
жалбоподателят по настоящото дело обжалва действията на ЧСИ в качеството си на
трето лице, като претендира, че е собственик на описаните в протокола за опис
движими вещи, за които твърди, че е придобил с договори за покупко- продажби на
същите, както и че те са се намирали в негово владение към момента на описа по
силата на сключен договор за наем и фактури за закупуването им.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК третото лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител при кумулативното наличие на две
предпоставки: 1) когато
изпълнението е насочено върху движими вещи, които в деня на налагане на запора,
възбраната или предаването се намират в негово владение и 2) вещите са собствени на третото лице към датата на налагане на запора или
възбраната (арг. за противното от чл.435, ал.4,
изр. второ от ГПК). От тази разпоредба е видно, че в доказателствена тежест на
третото лице е да докаже два основни факта, а именно, че в негово владение са
се намирали описаните движими вещи към момента на описа, както и че към този момент вещите са негова собственост,
като дори и отсъствието на само една от тези предпоставки води до неоснователност на жалбата му.
В жалбата, дружеството –
жалбоподател “Брезник – Четири
сезона” ЕООД е посочило за дата на узнаване на извършения опис 04.03.2020 година като твърди, че описаните от ЧСИ вещи в деня на описа - 12.02.2020 година и
описа са във негово владение, поради което съдът намира, че същият разполага и
с правен интерес от обжалване на действието.
Съдът
установи следното:
ИД №
20198040400797 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано на основание чл.426 ГПК, въз основа на молба с вх. № 26199/21.11.2019г., депозирана от взискателя “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Околовръстен път” № 260, представлявано заедно от
законните си представители – Димитър Борисов Шумаров – изпълнителен директор и
Милена Ивайлова Ванева – прокурист, действащи чрез пълномощника си адвокат С.Г.З.
от САК, със съдебен адрес ***, партер срещу длъжниците “Макском Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Гладстон” № 28, “Макском-Кейбъл” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр. Бургас, ул. “Фердинандова” № 55, вх.Б, ет.2
и Н.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***. Изпълнителното производство е въз основа
на изпълнителен лист от 14.02.2019г., издаден по ч.гр.д. № 1235/2019г. по описа на РС – Бургас. Длъжниците
са осъдени да заплатят солидарно на банката – кредитор сумите: 100 067, 70 лева за погасяване на банков
кредит по извлечение от счетоводните книги на банката към 03.02.2019г.,
съставено въз основа на договор за банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия - плюс” BL4265, сключен на 15.12.2016г. между
банката, кредитополучателя “Макском - Инвест” ЕООД, анекс № 1
към него от 23.10.20007г., анекс № 2 от 21.04.2009г., подписан между банката,
кредитополучателя “Макском-Инвест” ЕООД и солидарните длъжници “Макском-Кейбъл” ЕООД, анекс № 3 от 21.06.2011г. и Н.Г.Р., анекс № 5 от
11.06.2013г., анекс № 6 от 05.12.2014г. и анекс № 7 от 30.10.2015г., от която
87 907,59 лева – главница, 10 607,08 лева – възнаградителна лихва за
периода от 21.09.2017г. до 09.01.2019г. включително и 1277,18 лева – мораторна
лихва за периода от 21.09.2017г. до 03.02.2019г. включително, такси по договора
за периода от 03.01.2019г. до 03.02.2019г. в размер на 159,90 лева и 115,95
лева – имуществени застраховки за периода от 13.02.2018г. до 03.02.2019г.
включително и законна лихва върху главницата от 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4438,57 лева – разноски по делото за заплатена
държавна такса 2001,35 и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2437,22 лв. с ДДС.
По
образуваноно изпълнително дело са изпратени от ЧСИ Делян Николов покани за
доброволно изпълнение на длъжниците, получени на 27.01.2020г. от Н.Р. като
длъжник, както и в качеството му на управител на “Макском-Инвест” ЕООД и “Макском-Кейбъл” ЕООД.
Видно от
протокол за опис на недвижим имот от 12.02.2020г., срещу който е насочена
жалбата по настоящото дело, описът е
извършен в присъствието на длъжника - Н.Р.,
както и вещото лице – Даниел Хаджиатанасов. Няма посочване в протокола от ЧСИ,
имота да е бил намерен в държането или владението на трето на изпълнителното
производство дружество. Наред с отделните помещения на недвижимия имот,
съдебният изпълнител е описал и мокрите помещения към тях, както и движимите
вещи, прикрепени трайно към отделните помещения. Длъникът присъствал на
извършения опис е възразил срещу действията на ЧСИ Делян Николов, с твърденията,
че описания имот е отдаден под наем във вид по БДС и се намира във владението
на трето лице, който е поставил оборудването в банята, хола и кухнята, подовата
настилка и интериорните врати. Изразил е готовност да представи
приемо-предавателен протокол.
На
25.02.2020г. по изпълнителното дело е входирано възражение от Н.Р., който в
допълнение на оплакванията, изложени в протокола за опис на недвижимия имот е
посочил, че неправилно са били описани и следните движими вещи – бойлер марка “Елдом – инвест” 80 лв., душкабина, моноблок, мивка и шкаф за баня под нея, смесители, огледало, аксесоари
за баня, ламинат “клик-клак”, незалепен за пода, за които е
посочил, че не са негова собственост. В подкрепа на твърденията си е представил
следните документи: Договор от 01.04.2015г. между “Макси Про” ЕООД гр. Бургас и Н.Г.Р., съгласно който Н.Р. предоставя
на “Макси Про” ЕООД правото да ползва, управлява или отдава под наем от
името на “Макси Про” ЕООД процесния недвижим имот; договор за наем от
08.04.2015г., сключен между Макси Про ЕООД и “Брезник – четири сезона” ЕООД, съгласно който “Макси Про” ЕООД предоставя на дружеството –жалбоподател правото на достъп и възмездно
ползване за собствени нужди недвижимия имот, предмет на обжалваното действие; договор
за извършване на СМР от 28.09.2006г., сключен между Н.Г.Р. и “Арт Строй” ООД, съгласно който
който Н.Р. в качеството си на възложител е възложил извършването на СМР на
изпълнителя “Артстрой” на стойност 24 500 лв. в процесния недвижим имот, ведно
с приемо-предавателни протоколи от 08.04.2015г. и 20.09.2015г., и двата подписани от управителя на дружеството –
жалбоподател Георги Лазаров и управителя на “Макси Про” ЕООД –
Н.Р., в които е описано
състоянието на процесния апартамент и поставените движими вещи, в т.ч. и
процесните такива.
По повод
депозираното писмено възражение, с Разпореждане изх. № 7055/26.02.2020г. ЧСИ
Делян Николов е констатирал, че към договорите за наем са приложени
приемо-предавателни протоколи, но в тях не се съдържат доказателства относно
извършените подобрения като разходни документи и др., от които да се приеме, че
са извършени от друго лице, различно от длъжника. Извън гореизложеното е изложил
съображения, че дори наемателят да е извършил тези подобрения, то същите следва
да се възприемат като необходими подобрения в имота, трайноприкрепени към него
по смисъла на чл.110 ЗС. С оглед изложеното е изключил от описа следните вещи:
мивка със смесител и шкаф за баня под нея, огледало и аксесоари за баня, за които
приел, че не са трайно прикрепени към недвижимия имот.
Приложените
към възражението договори са представени и с настоящата жалба и са приети като
писмени доказателства по делото. В допълнение на тях, жалбоподателят представя
и заверени копия на фактура № **********/08.04.2015г.
с получател дружеството-жалбоподател и доставчик “Макси Про” ЕООД, с която е начислен дължимия наем на процесния имот за 6 месеца на
обща стойност 600 лв. с ДДС, ведно със заверено копие на касон бон на същата
стойност, както и фактура № **********/24.08.2015г. с
получател дружеството-жалбоподател и доставчик “Макси- Про” ЕООД, последната обективираща доставката на следните движими вещи - душкабина 90/90см,
смесител душ, моноблок със задно оттичане, мивка кухня, бойлер 80 литра “Елдом Инвест”, шкаф с мивка за баня, смесител мивка, огледало с рамка,
ламинат 6 мм – с-ма клик клак, 3 бр. кухненски шкаф – горен, долен и колона от
ПДЧ, термоплот кухня, смесител, СМР услуга и наем, всичко на обща стойност 6450
лв. с ДДС, ведно със заверено копие на касов бон на същата стойност.
При така установеното от фактическа страна и от представените по делото писмени доказателства – заверени копия от фактури и касови бонове описани по-горе – за закупени от дружеството-жалбоподател движими вещи, договор за наем сключен между жалбоподателя, в качеството му на наемател и “Макси Про” ЕОО, в качеството му на наемодател, съдът намира, че може да се направи категоричен и безспорен извод, че вещите, предмет на описа са собственост на жалбоподателя, но не и че се доказва упражнявано от него владение върху тях към момента на описа.
Видно от съставения протокол за опис, вещите са открити в имота на длъжника по изпълнителното дело, поради което и съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС същите са се намирали в негово владение, а не на третото лице - жалбоподател. За оборване на тази презумпция, разпоредбата на чл.69 от ЗС, предполага доказване на държане в полза на третото лице. Във връзка с това от страна на жалбоподателя е представен цитирания по-горе договор за наем на недвижим имот от 08.04.2015г., както и приемо-предавателни протоколи от 08.04.2015г. и 20.09.2015г. Цитираните документи обаче не са нотариално –заверени, а по делото липсва договор с достоверна дата за установяване момента на преминаване фактическата власт върху вещите описани в приемо-предавателния протокол от 20.09.2015г. година и включени в обжалвания протокол за опис на недвижим имот от 12.02.2020г. предмет на настоящата жалба.
При липса на
доказано владеене от страна на жалбоподателя върху движимите вещи, находящи се
в имота - предмет на принудителното изпълнение, към момента на извършване на
описа и при наличие на данни, че те са се държали от длъжника по делото, то
това е направило възможно провеждането на принудително изпълнение и само на
това основание жалбоподателят не може да иска отмяна на действието на съдебния
изпълнител, та дори и да се позовава на самостоятелни права върху движимите
вещи. Пътят на защита на претендирани самостоятелни права е друг, а именно по
исков път.
Предвид
гореизложеното и преценявайки че вещите са в самостоятелен обект-собственост на
длъжника, а и доколкото третото лице е само държател на имота като наемател и
при липсата на упражнявано от негова страна владение като собственик на
движимите вещи към деня на описа, настоящият състав приема,че съдебният
изпълнител е процедирал правилно.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна,поради което следва да я
остави без уважение.
Разноски в
настоящото производство не се претендират, а и такива не могат да бъдат
присъждани, с оглед спецификата на производството, което изключва приложимостта
на чл.78 и чл.81 от ГПК.
Така
мотивиран, на основание чл.437, ал.4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Брезник – Четири сезона” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, подадена
чрез управителя Георги Боянов Лазаров, против действията на ЧСИ Делян Николов, изразяващи се в извършен опис на движими вещи,
обективирани в протокол за опис на недвижим имот от 12.02.2020г.
по изпълнително дело № 20198040400797, образувано по издаден изпълнителен лист по
ч.г.д. № 1235/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с
взискател “Юробанк България” АД, по отношение на
следните описани вещи: душкабина – 90см.-1бр.; моноблок – 1бр.; бойлер
– 80л.; кухненски шкаф – на два реда от ПДЧ, с плот и
мивка със смесител; ламинат – система
клик-клак /незалепен за пода/ - 80м2.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: