Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на втори февруари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 243 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по
предявен от „И.“ЕООД иск срещу „П.М.“
ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД с правно основание чл.75,ал.2 ЗЗД за осъждане на „П.м.“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 5511.64 лева, представляваща част от сумата от 5561.64 лева,
заплатена от „Енерго Про Продажби“АД сума за платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за периода 24.03.2009г. –
08.09.2009г. за обект с абонатен №** и
клиентски №** с титуляр на партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“, за което е издадена фактура №***/14.09.2009г.
и за осъждане на „Г.Г.Г.Е.“ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 50 лева, представляваща част от сумата 5561.64 лева, заплатена от
„Енерго Про Продажби“АД сума за платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода 24.03.2009г. – 08.09.2009г.
за обект с абонатен №** и клиентски №** с титуляр на
партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“, за което е издадена фактура №***/14.09.2009г.
В
исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 23.10.**г., сключен между „К.Г.“ЕООД и „И.“ЕООД
ищецът е придобил вземания от „Енерго Про Продажби“АД в размер на 5561.64 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 24.03.2009г. – 08.09.2009г. за обект с абонатен №** и клиентски №** с титуляр на
партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“, за което е издадена фактура №***/14.09.2009г., за което
„Енерго Про Продажби“АД било уведомено с писмо по ел.поща вх.№EPRS-2763/28.10.**г.
под №99 от списъка.
Същото
вземане било прехвърлено на „П.м.“ ЕООД с договор за
цесия от 21.10.**г., за което „Енерго Про Продажби“АД било уведомено с
уведомление с вх.№3545516/ 20.01.2015г. Твърди се, че за да придадат
достоверност за по-ранно прехвърляне „К.Г.“ЕООД и „П.м.“ ЕООД са вписали по-ранна дата на договора за цесия 21.10.**г. , за която се твърди да е недостоверна и можела да се
ползва само от страните по договора. Ищецът изрично оспорва датата и прави
възражение за антидатиране на този договор за цесия, привидно изписан да е
сключен на 21.10.**г.
Плащане
от длъжника „Енерго Про Продажби“АД било осъществено по принудителен ред по ИД
№635/**г. по
описа на ЧСИ Станимира Данова /чрез запор на банковите сметки на длъжника/.
Това станало след като „К.Г.“ЕООД недобросъвестно
предало на мнимия
кредитор „П.м.“ ЕООД изпълнителния лист вместо на „И.“ЕООД. Сумата от 5511.64 лева била получена от „П.м.“ ЕООД по ИД №635/**г.
по описа на ЧСИ Станимира Данова.
Сумата от 50 лева била
получена от „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД в качеството му на присъединил се кредитор за въпросната сума по ИД №635/**г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова, тъй като същият го придобил с договор за цесия от 20.10.**г.,
сключен с „К.Г.“ЕООД, за което „Енерго Про Продажби“АД не било получило
уведомление.
Твърди се, че носител на
вземането е ищецът, тъй като цедентът „К.Г.“ЕООД първо
е съобщил на „Енерго Про Продажби“АД за прехвърляне на вземането на 28.10.**г., а едва няколко месеца по-късно на 20.01.2015г. „К.Г.“ЕООД е съобщило за повторното цедиране на „П.м.“ ЕООД. Същото се отнасяло и за
вземането на „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД, тъй като за този договор нямало уведомление на длъжника
от цедента.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД е депозирал отговор на иска, в който е изразено становище за неоснователност
на иска. Твърди се, че „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД е
носител на процесното вземане, тъй като договорът му за цесия от 20.10.**г. е първи по време, което означавало, че последващите
цесии нямали транслативен ефект. Твърди се, че спогодба – анекс от 23.12.**г. е недействителна и не обвързва ответника. Сочи се, че адв.Кр. Т. няма
представителна власт да сключва договори за цесии, спогодби и арбитражни
клаузи.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „П.М.“
ЕООД е депозирал отговор на иска, в който е изразено
становище за недопустимост
и неоснователност на иска.
Оспорва се да е налице валиден, действителен и действащ
договор за прехвърляне на процесното вземане между ищеца и „К.Г.“ЕООД от 23.10.**г. Оспорва се да
е налице уведомление за този договор от 28.10.**г. признава се, че процесното
вземане в размер на 5561.64 лева е прехвърлено на „П.м.“ ЕООД с договор за
цесия от 21.10.**г. с праводател „К.Г.“ЕООД. Признава се, че тази сума е получена от „П.м.“ ЕООД, платена по ИД №635/**г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова.
Оспорва
се „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД да е присъединен кредитор и че е
получавал суми по ИД №635/**г. по описа на ЧСИ Станимира Данова. Оспорва се, че между „К.Г.“ЕООД
и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД е налице валиден,
действителен и действащ договор за цесия за сумата от 50 лева.
Излага се, че въпросът относно принадлежността на процесното
вземане е разрешен с влязло в сила Решение №1807/17.04.2015г. на ВРС по гр.д. №12812/**г. Ищецът „И.“
ЕООД бил адресат на СПН на това решение и следвало да се
съобрази с неговия диспозитив. Сочи се, че е
недопустимо в настоящия процес да се пререшава въпроса за принадлежността на процесното
вземане и за негов носител да бъде прието лице, различно от произнесения вече
диспозитив на стабилизиран съдебен акт. Настоящият иск
представлявал опит за преразглеждане на разрешен вече правен спор.
Твърди се, че изпълнението е полза на „П.М.“ ЕООД с
станало въз основа на валидно сключен договор за цесия, с който е придобито
съдебно присъдено вземане – по принудителен ред чрез съдебен изпълнител. Счита
се, че иск по чл.75,ал.2 ЗЗД е недопустим срещу лице,
получило плащане в хода на принудително изпълнение.
Сочи
се, че в изпълнителния лист изрично е посочено кое лице е кредитор и това било
„К.Г.“ЕООД, а не ищецът. Самото
твърдение на ищеца, че друго лице е кредитор на процесното вземане съгласно
издаден изпълнителен лист в негова полза обуславяло неоснователност на исковата
претенция. Неоснователна бил
исковата претенция и поради обстоятелството, че същата следвало да намери
разрешение на плоскостта на неоснователното обогатяване, а в исковата молба
били изложени твърдения в обратния смисъл- наличие на основание/договор за
цесия/ и влязло в сила решение, както и изпълнителен лист, установяващ активно
и пасивно легитимираните страни по съдебно признатото вземане. Нямало хипотеза, в която някой да притежава вземан, което да се
намира в изпълнителното основание на друго лице. Обстоятелството, че
ищецът бил страна по сключен договор за цесия с „К.Г.“ЕООД не
го правело притежател на вземането, респективно и кредитор. Този договор винаги предполагал неизпълнение от другата страна в
правоотношението, която била титуляр на материалното право и собственик на
изпълнителния лист. Ако това дружество изпълнело договора и предадяло
изпълнителния си титул, то едва тогава „И.“ ЕООД можело да придобие качеството на кредитор. В този
смисъл исковата претенция следвало да бъде насочена срещу праводателя на ищеца
на плоскостта на договорното неизпълнение, в който процес да бъдат изследвани въпросите за
валидността, действителността, действието, изпълнението и обезщетителната
отговорност на лицата в облигационното правоотношение. С
настоящия иск ищецът целял да избегне всички тези въпроси и да получи изгодно
за него решение срещу лице, с което нямал договорни правоотношения и лице,
което не можело да оспори облигационната му връзка с неучастващи в спора търговски
дружества. Ако претенцията на ищеца се приемела за адекватна, то това
означавало същият да бъде приет за носител на процесното вземане, а
собственикът на ИЛ и посоченото в него лице като кредитор „К.Г.“ ЕООД да бъде обявено за путативен кредитор, което било
сериозно незачитане на стабилитета на влезлите в сила съдебни актове.
Третото лице помагач „К.Г.“ЕООД и депозирало
писмено становище по иска, в което се сочат аргументи за неговата
неоснователност. Твърди се, че договорът за цесия, сключен с „И.“ЕООД е
развален поради неплащане на цената.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
С Договор за прехвърляне на вземане от 12.09.**г. ЕТ“ИВ.ИЛ.“,
представлявано от ИВ.ИЛ. Иванова –Петрова чрез пълномощника си адв.Кр. Димов Т.
е прехвърлил на „К.Г.“ЕООД вземанията си от
„Енерго Про Продажби“АД – 5561.64 лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 24.03.2009г.
до 08.09.2009г. за обект с абонатен №** и клиентски №**, за което е издадена
фактура №***/14.09.209г. срещу сумата от 5461.64 лева, която е следвало да с
изплати в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора.
С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.**г. „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.Кр. Д. Т. е прехвърлило на „И.“ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про Продажби“АД – сумата от 5561.64 лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода
24.03.2009г. до 08.09.2009г. за обект с абонатен №** и клиентски №** с титуляр
на партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“,,
за което е издадена фактура №***/14.09.209г. срещу сумата от 100 лева, която
следвало да се изплати в шестмечен срок.
Представено
е уведомление за извършени 198 броя цесии на вземания към „Енерго Про
Продажби“АД, сред които под №** е описано вземане за 5561.64 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 24.03.2009г. до 08.09.2009г.
за обект с абонатен №** и клиентски №**, за което е
издадена фактура №***/14.09.209г. Към уведомлението е
приложена разпечатка от ел.поща с получател **g
и подател ***.bg, в което е посочено, че
изпратеното уведомление входирано с номер от 28.10.**г.
Представен
е Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.10.**г., с който „К.Г.“ ЕООД е
прехвърлило на „П.М.“ЕООД вземането
си от длъжника „Енерго Про Продажби“АД – сумата от 5561.64 лева, представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода
24.03.2009г. до 08.09.2009г. за обект с абонатен №** и клиентски №** с титуляр
на партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“,,
за което е издадена фактура №***/14.09.209г. срещу сумата от 5511.64 лева,
която следвало да се изплати в шестмечен срок.
Със спогодба –анекс от 23.12.**г.,
сключена между „К.Г.”
ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да уреди
отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания, сключени между първите две страни на 23.10.**г., страните са приели,
че „К.Г.” ЕООД
е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от
26.10.**г. с вх.№ ЕPRS-**/28.10.**г. Уговорено е, че
общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на
2999 148,15 лева. С подписването на
анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати на
кредиторите на „К.Г.”
ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282 887,67 лева(чл.
5). „К.Г.” ЕООД
се е задължило да преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с
предмет 198-те вземания.
Съгласно
изпълнителен лист, издаден на 11.12.**. по гр.д. №12813/**г. по
описа на ВРС „Енерго Про Продажби“АД е осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД съумата
от 5561.64
лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 24.03.2009г. до 08.09.2009г.
за обект с абонатен №** и клиентски №**, за което е
издадена фактура №***/14.09.209г. и разноски по делото.
Представена
е нотариална покана до „И.“ЕООД, с които ‚К.Г.“ ЕООД е отправило искане за
предоставяне на договори за цесия, сключени на 23.10.**г. , както и искане за
извършване на плащане по тях. Отправено е предупреждение, че при неизпълнение
договорите ще се считат за развалени. Видно
от представените разписки поканата е връчена на 16.07.2018г. на Д. Ем.Д.,
за който е представено доказателство, че е пълномощник на Русанка Манолова-
управител на „И.“ЕООД, съгласно нотариално заверено пълномощно от 31.05.2017г.
С Решение, постановено по
гр.д. №18318/**г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията
между „И.” ЕООД, ***, „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, ***, и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лв., произтичащо от сключен на
23.10.**г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума
представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № ***/14.09.2009
г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено
в производството по гр.д. № 12813/** г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист. С Решение, постановено по
възз.гр.д. №1535/2021г. по описа на ВОС е обезсилено Решение, постановено по гр.д. №18318/**г. по
описа на ВРС в частта, с която е бил уважен предявеният от „И."
ЕООД, ЕИК **, срещу „К.Г.“
ЕООД, ЕИК **, и „. Председател: М.“ ЕООД, ЕИК **, иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните,
че „И.“ ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лева, произтичащо от
сключен на 23.10.** г. договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, която
сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № ***/14.09.2009
г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно
удостоверено в производството по гр. д. № 12813/** г. по описа на РС – Варна, и
е издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист, и производството по делото в тази му част е прекратено като
недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца с оглед на извършено погасяване
на спорното вземане, на осн чл. 270, ал. 3, вр. чл. 130 от ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.75,ал.2 ЗЗД е средство за защита на действителния кредитор, който е овластен да получи дължимото му от лице, което макар и да не е носител на вземането е получило изпълнението.
По делото не е спорно, че “К.Г.”ЕООД е придобило
процесното вземане по силата на договор за цесия от 12.09.**г.
Представени са два последващи договора за цесия от 21.10.**г.
и от 23.10.**г., с които “К.Г.” ЕООД е
прехвърлило съответно на ответника “П.М.”ЕООД
и на ищеца цялото спорно вземане.
Макар и по делото да не са налице доказателства
относно обстоятелството дали ответника “Г. Г. Г.”ЕООД е носител на част от
вземането от 50 лева и дали е получил изпълнение на това вземане, то съдът е
обвързан с влязлото в сила решение по гр.д. 18318/**г. по описа на ВРС, което
сочи за носител на процесното вземане “И.” ЕООД спрямо този ответник.
Възражението на третото лице помагач “К.Г.”ЕООД за
разваляне на сключения договор за цесия от 23.10.**г. с “И.”ЕООД поради
неплащане на цената е несъстоятелно. С последващ анекс от 23.12.**г. страните са
преуредили отношенията, като са приели, че цедентът „И.“ ЕООД ще заплати цената направо
на абонатите по договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се
за новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на
цесионерът „К.Г.” ЕООД
се явява погасено и последното не
разполага с възжността да търси изпълнение на това задължение, нито с
възможността да отправя изявления за развалянето му поради неплащане на цената.
Налице
е конкуренция между двама правоприемника, които взаимно оспорват правото на
насрещната страна. В тази хипотеза титуляр на вземането следва да се приеме
този, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да
търсят отговорност от цедента. За пораждане на правните последици за новите
длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД момент –
съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато цедираното вземане не е
обявено на длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не се счита
прехвърлено от стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се
включат длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента и
цесионера.
По
делото липсват доказателства извършената в полза на „П.М.“ЕООД цесия да е
съобщена на длъжника „Енерго Про Продажби“АД.
Налице са доказателства единствено за съобщаване на
цесията, извършена в полза на “И.”ЕООД - уведомление от „Енерго Про Продажби“АД, че уведомлението на „И.“ЕООД за
цесията е входирано с номер от 28.10.**г.При това положение за кредитор на
процесното вземане следва да се признае „И.“ЕООД.
С оглед на всичко изложено съдът намира
предявените искове за основателни и доказани, поради и което същите следва да
бъдат уважени.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ответника следва да се присъдят реализираните от същия разноски в
производството по делото, както следва 272.47 лева за заплатена държавна такса
и 700 лева за адвокатско възнаграждение по иска срещу „П.М.“ЕООД.
Разноски
в производството по обезпечение на иска не следва да се присъждат, тъй като
искането за обезпечение е отхвърлено съобразно Определение №**/22.04.*.
по възз.ч.гр.д. №769/*. по описа на ВОС.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„П.М.“ ЕООД, ЕИК: **
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление *** партер сумата от 5511.64
/пет хиляди петстотин и единадесет лева и шестдесет и четири ст./лева,
представляваща част от сумата от 5561.64 лева, заплатена от „Енерго Про
Продажби“АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода 24.03.2009г. – 08.09.2009г. за обект с абонатен №** и
клиентски №** с титуляр на партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“, за което е издадена фактура №***/14.09.2009г.,
на основание чл.75,ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление *** партер сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща част от
сумата 5561.64 лева, заплатена от „Енерго Про Продажби“АД сума за платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода
24.03.2009г. – 08.09.2009г. за
обект с абонатен №** и клиентски №** с титуляр на партидата ЕТ“ИВ.ИЛ.“, за
което е издадена фактура №***/14.09.2009г., на основание
чл.75,ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.М.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** партер сумата от 922.47 /деветстотин двадесет и два лева и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** партер сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: