№ 33
гр. Разград , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500318 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №369/13.Х.2020 по грд №452/2020 по описа на РРС е уважен частично иск, предявен по реда
и в срока на чл.422 ГПК от „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 срещу Г. М. Д., ЕГН130460283, от гр.Разград, жк
„Освобождение“№42, ет.2, ап.3 като на осн.чл.124 ГПК в отношенията на страните е прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца , както следва: сумата от 170.68лв./сто и седемдесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 20.12.17г.- 19.04.18г.; сумата
54.33лв./петдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ фактурирани към аб.такси и лизингови вноски за
периода 20.12.17г.-19.04.18г. и сумата от 339.80лв./триста тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ дължими
лизингови вноски по договор за лизинг на мобилен апарат HUAWEI Р10 Lite Black, ведно със законната лихва,
считано от 25.10.19 до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №
4785/25.11.19г. по ч.гр.д.№2349/19г.на РРС. С така постановеното решение РРС е отхвърлил като неоснователна
претенцията на „Теленор България“ЕАД за дължима от Г. М. Д. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 378.27лв.
Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД иск за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. М. Д.,
ЕГН130460283 дължи на ищеца сумата от 378.27лв., представляваща дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за доставка на мобилни услуги и за продажба на мобилен апарат на лизинг.
При редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща свой представител за насроченото
по същество на жалбата му с.з. Депозира писмено становище, с подробно изложени по основателността на
жалбата аргументи. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което искът за
установяване на вземането му за неустойка бъде уважен. Претендира разноски.
1
По отношение на въззиваемия Г. М. Д., производството се развива по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
чл.47, ал. ГПК. С депозиран в срока по чл.263 ГПК отговор и в с.з., чрез назначеният му особен представител-
адв. Иванова, същият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в
обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на
ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие
с проявена от тях активност в тази насока. Като краен резултат, приетото по същество на иска за установяване на
вземането за неустойка не кореспондира с доказателствата по делото и сочи на несъответствие с приложимия
материален закон. В мотиви на решението си, за да отхвърли иска за установяване на вземането за неустойка,
първоинстанционният съд е приел, че в сключените между страните договори не е предвидена клауза относно
начина на прекратяването им в хипотеза на виновна неизправност на потребителя и че ищецът, относимо към дата
на предявяване на иска, не е доказал предприемане на визираните в чл.87, ал. ЗЗД действия по писмено
предизвестяване на потребителя за прекратяването на договорите преди изтичане срокът на действието им.
Принципно сторените от първоинстанционния съд съждения относно способът за прекратяването на
поцесните договори и значимостта на прекратяването им на правопораждащ процесното вземане факт, са
правилни, но неследващи се от доказателствено установените по делото факти.
Въз основа на собствения си доказателствен анализ и в пределите на поставения във висящност правен
спор, настоящата съдебна инстанция приема за установено от фактическа страна, че със сключване на процесните
договори, страните са предвидили, както предпоставките, така и процедурата за едностранното им прекратяване.
В реквизит на основно сключените между тях договори (вж. на л.19) страните са предвидили, че
виновното неизпълнение на абоната е предпоставка за едностранното прекратяване на договора от моб. оператор с
едномесечно писмено предизвестие, както и за ангажиране на отговорността му със заплащане на договорената в
обезпечение на това договорно задължение неустойка.
С подписването на договорите въззиваемият е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ,
като в съдържанието си същият препраща към няколко конкретно приложими разпоредби, в това число и на
предвиденото в чл.10 от ОУ. Според цитирана разпоредба, от доказано подписаните от въззиваемия ОУ,
едностранното разваляне на договора поради виновно неизпълнение на абоната се извършва с „писмено
изявление“.
В обобщение РОС приема, че в конкретната хипотеза страните са постигнали съгласие, както относно
2
основанията за едностранно прекратяване на договорите от страна на дружеството – доставчик, така и досежно
формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна. Предвиденото в договора относно
прекратяването му е съобразено с изискванията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
В съвкупността си, депозираните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установен
и факта на надлежно предприетите от въззивника действия по прекратяването на договора във време,
предхождащо дата на подаденото от него заявление по чл.410 ГПК и по начин, обуславящ изискуемостта на
претендираното по този способ вземане за неустойка.
Съгласно т. 26 от Общите условия за взаимоотношенията между "Теленор" ЕАД и абоната-потребител на
доставяните от дружеството услуги, заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна фактура,
издавана на името на абоната, който при сключването на договора е уведомен от оператора за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактурата. Според разпоредбата плащането следва да се извърши в 15дневен срок
от издаването на фактурата . Посочено е още, че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задължението му за плащане на дължимите суми. Предвидено е, че плащането следва да се извърши независимо,
че абонатът е оспорил месечните сметки в 6-месечен срок след издаването на фактурата по общия ред-т. 26. 6.
Доводи, че като задължено лице въззиваемият . се е възползвал от правото си да оспори процесните
фактури пред оператора и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано по размер
задължението му в резултат на оспорването, същият не е заявил нито в срока за отговор на исковата молба нито
в хода на цялото исково производство.
В конкретния случай, от приложените като доказателства фактури с №**********/20/01/2018г.,
№**********/20/02/2018г, №**********/20/03/2018г и № **********/20/04/2018г. е видно, че въззиваямият е в
неизпълнение на договора за сумата от 135.87лв./сто тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 25.01.18г.-24.04.18г.
При така обективираната неизправност и позовано на предвиденото в сключения с въззиваемия договор,
въззивникът е отправил до последния покана за доброволно плащане. В съдържание на поканата изрично е
посочено, че при неизпълнение на задължения в предоставения за това срок, въззивникът ще прекрати договора и
ще претендира заплащане на договорената на това основание неустойка. Приложено е доказателство, което не е
оспорено от страните, че поканата е връчена на въззиваемия на 2.V. 2018г. На 19.V.2018г., с изтичане на
предоставения с поканата 10-дневен срок за доброволно изпълнение, въззивникът издава Фактура №
**********/20/04/2018г., в съдържание на която изрично е посочено, че договорът с въззиваемия е прекратен и че
на това основание дължи договорената в размер на 378.27лв. неустойка. С това си съдържание фактурата също
има характера на известие за прекратяването на договора, както и на покана за плащане на кредиторовото
вземане за неустойка. Като не е зачел доказателствената сила на така представените и неоспорени по делото
доказателства, първоинстанционния съд необосновано е приел иска за недоказан по основание.
Видно е, че клаузите за неустойки по двата процесни договора в частите, в които са обвързани с
размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг на максималния размер на неустойката за
физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, в които размери са и исковите
претенции. Не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите.
Така формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузата за дължимост на трикратен абонамент не
създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
не излиза извън обезщетителната си функция, поради което въззивният състав намира, че в тази част на иска
липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и следва да бъде уважен като доказан
по основание и размер за сумата от 378.27 лв.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен иска да установяване на вземането, дължимо като неустойка за
предсрочното прекратяване на сключения с въззиваемия договор като вместо него бъде постановено друго, с
което искът в тази част бъдат уважен .
3
В останалата си част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.
С оглед постановения по делото резултат, на осн.чл.78 ГПК в полза на жалбоподателя се следват доказано
сторени в размер на 225,00лв. разноски.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.271 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и необосновано Решение №369/13.Х.2020 по грд №452/2020 по описа на РРС , В
ЧАСТТА, с която искът на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 предявен на осн.чл.422 ГПК срещу Г. М. Д.,
ЕГН130460283, от гр.Разград, жк „Освобождение“№42, ет.2, ап.3 за установяване на съществуващо в
отношенията им вземане за неустойка, дължима за предсрочно прекратен по вина на абоната договор за
доставка на мобилни услуги в размер на 378.27 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Г. М. Д., ЕГН130460283, от
гр.Разград, жк „Освобождение“№42, ет.2, ап.3 дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата от 378.27 лв. (триста
седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
договор за доставка на мобилни услуги , за които по чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение
№4785/25.11.19г. по ч.гр.д.№2349/19г. на РРС€
В останалата си част като необжалвано Решение №369/13.Х.2020 по грд №452/2020 по описа на РРС е
влязло в сила.
Осъжда Г. М. Д., ЕГН130460283, от гр.Разград, жк „Освобождение“№42, ет.2, ап.3 да заплати на
„Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес
парк София“, сграда разноски по делото в размер на 225,00лв.
Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.1, предл.І ГПК не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4