Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр. д. № 3326 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 221947 от 20.09.2019 г., постановено по гр. д. № 20210/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав е отхвърлен предявеният от „И.2.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Я.Н.срещу „В.И К.”
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.иск
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2700 лева,
претендирана като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в отъпкани и унищожени посеви от пшеница върху площ от 15 дка. в
имоти № 014017; 014019; 014021; 014051; 001011; 014047; 014043; 014042; 014041;
014040; 014039; 014038; 014037; 014031; 014030; 014029; 014027; 014015; 014016;
014014; 014013; 014012; 014011; 004004; 004008 и 004012, разположени в масиви
44 и 51, определени за ползване от ищеца, съгласно Заповед № РД-12-С-27 от
07.09.2017г. на ОДЗ за определяне масивите за ползване в землището на с.
Калотина.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „И.2.” ЕООД, чрез
пълномощника адв. Л.Р., в която се обжалва изцяло постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят
оспорва изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, досежно липсата
на противоправно поведение от страна на служителите на ответното дружество „В и
К” ЕООД – София-област, причинените вреди в процесните имоти и
причинно-следствената връзка между тях. В тази връзка се излага, че съдът е
формирал своите вътрешни убеждения и правни изводи единствено и само въз основа
на експертизата, която е непълна, необективна и в която не е даден отговор от
вещото лице на поставените в исковата молба съществени въпроси за решаване на
делото. Поддържа се, че вещото лице е
отговорило единствено на въпроса къде се намират процесните имоти, както и че
водопроводът на „В и К” ЕООД минава покрай тези имоти, но не е отговорил на
поставените въпроси, от които зависи правилното решаване на делото, поради
което експертизата е оспорена от ищцовата страна. В жалбата се излага, че съдът
не е направил задълбочен анализ на цялостния доказателствен материал по делото,
а наред с това необосновано не е кредитирал свидетелските показания на
свидетеля П.Е., единствено поради факта, че не корспондират с експертизата.
Поради
изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да се уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – „В.и к.“ ЕООД не е депозирала отговор на въззивната жалба, в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен иск от „И.2.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „В.и к.“ ЕООД,
ЕИК *******с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2700 лв., претендирана като дължимо обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в отъпкани и унищожени посеви от пшеница
върху площ от 15 дка. в имоти № 014017; 014019; 014021; 014051; 001011; 014047;
014043; 014042; 014041; 014040; 014039; 014038; 014037; 014031; 014030; 014029;
014027; 014015; 014016; 014014; 014013; 014012; 014011; 004004; 004008 и
004012, разположени в масиви 44 и 51, определени за ползване от ищеца съгласно
Заповед № РД-12-С-27 от 07.09.2017г. на ОДЗ за определяне масивите за ползване
в землището на с. Калотина.
В
исковата молба ищецът поддържа, че на 02.11.2017г., около 11:00 часа служители
на „Агробурел“ ЕООД - агрономите Н.и П., са установили, че в нивите на ищцовото
дружество е влязла тежка техника на ответника за извършване на изкопни работи.
Твърди се, че до посочените ниви има черен път, но служителите на ответника са
преминали направо през засетите посевни площи, като по този начин са нанесли
имуществени вреди на ищеца.
Ответникът
„В.и к.“ ЕООД, в депозиран отговор на исковата молба оспорва предявения иск
като неоснователен. Сочи, че дружеството е извършвало ремонтни дейности на
водопровод, находящ се в землището на с. Калотина, но поддържа, че водопроводът
минава покрай нивите на ищеца, а изкопните работи са извършвани до границата на
ищцовите имоти. Навежда доводи, че от приложения снимков материал е видно, че в
имота на ищеца минава водопровод, обозначен на снимките с X, който не се
експлоатира от дружеството.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи
следва да се добави следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като същата има гаранционно-обезпечителен
характер. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени
задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл.
45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл.
49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на
дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването
на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването
й. Доколкото в случая, твърденията на ищеца и формулирания петитум в исковата
молба са за наличие на противоправно и виновно поведение на дееца – допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, а именно навлизането
на служители на ответника с тежка техника и извършване на изкопни работи в
засети с посеви площи на ищеца, въззивният съд намира, че в правилно приложение
на материалния закон, СРС е квалифицирал претенциите с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността
- чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице, при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия.
Това означава, че за възникване на тази отговорност са необходими следните
кумулативни предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, пряко и
непсредствено от виновно и противоправно деяние на лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или по повод изпълнението, на
която те са причинени. Поради това ВКС приема в задължителната си практика, че
при предявен иск по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работа на прекия причинител на вредите
(делинквента), следва да се изследва дали е налице целият фактически състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, включително и наличието на изискваната
от чл. 51, ал. 1 ЗЗД пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на делинквента и процесните вреди (Р 378-2016-IV г.о.). От
това следва, че отговорността - чл. 49 ЗЗД за възложителя на работата не
възниква, ако липсва който и да е от елементите на фактическия състав на чл.
49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, защото същите са кумулативни (Р 1123-2008-V г.о.).
Липсата, на който и да е от тях е достатъчна за отхвърляне на предявения иск за
обезвреда на това основание. Тежестта да докаже посочените елементи, при това
пълно и главно се носи от ищеца (чл. 154 ГПК). Следователно, за да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
кумулативно общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
В
конкретния казус се претендират вреди, а именно отъпкани и унищожени посеви от
пшеница, върху площ от 15 дка, които се намират в имоти № 014017; 014019;
014021; 014051; 001011; 014047; 014043; 014042; 014041; 014040; 014039; 014038;
014037; 014031; 014030; 014029; 014027; 014015; 014016; 014014; 014013; 014012;
014011; 004004; 004008 и 004012, разположени в масиви 44 и 51, в землището на
с. Калотина, в резултат от извършване на ремонт и изкопни работи на
водоснабдителната система на територията на тези имоти от ответника.
По
делото е установено, че към процесния момент, ищецът „И.2.“ ЕООД е обработвал
съответните посеви с пшеница, като посочените имоти са му били предоставени за
ползване съгласно Заповед № РД-12-С-27 от 07.09.2017г. на ОДЗ за определяне
масивите за ползване в землището на с. Калотина.
Въззивната
инстанция намира, че въз основа на установените факти, релевантни за решаването
на делото, в настоящия случай, обаче, не са установени и доказани всички
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
В
тази връзка, настоящият състав намира, че по делото не се доказа при условията
на пълно и главно доказване настъпилото вредоносно събитие, както и че твърдените
от ищеца вреди са причинени именно от действия на служители на ответника при
или по повод изпълнението на възложената им от него работа. В този смисъл, настоящият
състав приема, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че причинената
на ищцовото дружество вреда е именно от навлизането на тежка техника – багери и
коли на ответното дружество „ВиК“ ЕООД в посочените имоти, обработвани от ищеца,
които са отъпкали засятите посевни площи, тъй като по делото липсват
доказателства, които по несъмнен начин да установяват това обстоятелство. В
тази насока са само показанията на допуснатия пред първоинстанционното
производство свидетел П.Е., които обаче не следва да бъдат кредитирани, в
тази им част, тъй като на първо място, както и правилно е било прието от
първоинстанционния съд, същите не кореспондират на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, а на следващо място други доказателства, които да установят
посоченото обстоятелство, ищецът, чиято е била доказателствената тежест за това,
не е представил и съответно липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). От
изслушаната съдебно техническа експертиза по делото се установява, че масивите
за ползване от ищеца са определени по чл. 37в, ал.2 от ЗСППЗ, като върху
специализирана карта, изработена от ГИС на МРРБ, включваща землището на с.
Калотина са представени обработваемите поземлени имоти - ниви, включително имотите,
посочени в исковата молба с идентификационните им номера. Върху картата е
посочен и черен път, пресичащ по дължина зоната с неравномерна широчина, с
който не се осигурява достъп до всеки имот. Съгласно експертизата по-голямата
част от имотите, описани в исковата молба са разположени покрай пътя, с достъп
от южната му страна - 23 броя. Имоти с идентификатор 354794.12, 35479.4.8 и
35479.4.4 са разположени от северната страна на пътя. Видно от експертизата,
при извършения от експерта оглед на място, същият е установил, че зоната се
водоснабдява от бункерна помпена станция, разположена до северната граница на
р. Нишава, която е в близост до имотите, като на място се вижда станцията,
тръба, която пресича реката – в посока към процесните имоти, минава над водата,
след което е скрита под земята и нява видимост, теренът е непочистен, но не се забелязват следи от изкоп. Експертът
е установил при огледа на място също така, че обслужващият черен път, който
минава покрай процесните имоти е неравен, набразден, но утъпкан, като по него не се забелязват следи от изкоп. В
картата е обозначено предполагаемото трасе на тръбата, а именно с прекъсната
червена линия от станцията до брега на р. Нишава, с червена плътна линия,
минаващото трасе на тръбата над р. Нишава и с червена плътна линия, видимата
траншея минаваща покрай три от имотите на ищеца, а именно № 35479.4.12;
35479.4.4 и 11335479.4.8. В този смисъл, в конкретния случай, от заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесните имоти
не са забелязани следи от изкоп. В тази връзка, настоящият състав намира, че в
производството по делото не се доказва по несъмнен начин, че траншеят е
образуван, вследствие на неправомерни действия на служители на ответното
дружество. Поради изложеното, следва да се приеме, че по делото е недоказано от
ищеца, че ответникът е осъществил действия по преминаване с тежка транспортната
техника и не по установения от закона ред през имотите на ищеца и следователно
е недоказано наличието на противоправно деяние на ответника. Въззивният съд
намира за неоснователни и наведените доводи в
жалбата, че първоинстанционният съд е формирал своите вътрешни убеждения
и правни изводи единствено и само въз основа на експертизата, която е непълна и
необективна, като вещото лице не е отговорило на поставените в исковата молба
съществени въпроси за решаване на делото. В тази връзка, настоящият състав намира,
че правилно заключението на експертизата е било кредитирано от
първоинстанционния съд на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно
дадено и изготвено от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и
квалификация, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените му въпроси. В
този смисъл следва да се посочи също така, че заключението от експертизата е
било прието изцяло, като същото не е било оспорено от ищцовата страна, поради
което следва да се приеме, че обосновано и правилно е прието от първоинстанционния
съд, че по делото не е доказано наличието на противоправно деяние на ответника,
осъществено посредством навлизане с тежка транспортна техника в имотите на ищеца
и отъпкване на засятите посеви с пшеница, в резултат на което ищецът да е претърпял
вреди. Правилни са и изводите на първинстанционния съд, че дори и да се приеме,
че има такова навлизане, то следва да е налице само по отношение на трите
горепосочени имота, за които, обаче макар и да има доказателства върху каква
обработваема площ се намират, не са налице доказателства какъв е добивът на
пшеница за съответната година на 1 дка. площ. На следващо място, доколкото по
делото не е установено каква е била средната добивна норма от пшеница за 1
декар в землището на с. Калотина през 2018 г. и каква е била средната пазарна
цена за пшеница за 1 дка. от землището на с. Калотина през 2018 г., въззивният
съд намира, че по делото не е доказана и стойността на вредата. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че независимо от
представената по делото фактура № **********/10.01.2019 г., в която е посочено,
че са продадени 1200 тона пшеница за цена от 350 лева на тон, доколкото не е
установено кои точно имоти са унищожени, за да може да се определи тяхната
обработваема площ и какъв е съответнит добив от тях, то не може да се докаже и
размера на предявения иск. Това е така, тъй като при непозволеното увреждане,
щетата е цената на унищоженото и това е пазарната оценка, но доколкото по
делото не е установено кои имоти са унищожени и какъв е добивът от тях и
съответно каква е пазарната оценка на този добив, то не може да се установи и
размерът на действително претърпените вреди.
При
така установените факти, настоящият състав прави следните изводи, че искът не е установен по своето основание, тъй
като не се доказа твърдяното вредоносно събитие, а именно наличието на виновно
и противоправно действие от страна на ответника, довело до унищожаване на
реколта и причиняване на твърдените имуществени вреди за ищеца и причинно следствената
връзка между тях и деянието, поради което въззивният съд намира, че искът
следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадане на крйните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него въззивна жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но предвид
факта, че същата не е претендирала такива, разноски във въззивното производство
не следва да й се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221947 от
20.09.2019 г., постановено по гр. д. № 20210/2018 г. по описа на СРС, ГО, 45
с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.