Решение по дело №59/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 306                                                   29.09.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На дванадесети септември                                                                     2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  Павлина Георгиева,

Прокурор: Петя Драганова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 59 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Образувано е по искова молба на Т.В.Г., чрез адв. П.П. с която твърди, нъм настоящият момент работи към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора. С Постановление от 11.12.2012 год. била привлечена като обвиняем по досъдебно производство № 33 по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура за 2012 год.. С привличането й като обвиняем спрямо нея била взета мярка за неотклонение "подписка". След приключване на разследването, на 28.12.2012 год. бил изготвен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, който заедно с досъдебното производство бил внесен за разглеждане в Специализираният наказателен съд, където било образувано НОХД № 2208 по описа на съда за 2012 год. На 04.03.2013 год. било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на М.О.С.- Ф.. Сключеното между последната, нейният защитник и Специализираната прокуратура споразумение било за определяне на наказание. След одобряване на споразумението, съдебният състав се отвел, а делото трябвало да продължи спрямо останалите четирима подсъдими между, които била и тя. След като НОХД № 2208 по описа на СпНс за 2012 год. било разпределено за разглеждане на нов съдебен състав, с Разпореждане от 18.03.2013 год. съдията - докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. В изпълнение указанията на съда и с оглед отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на 08.08.2013 год. по посоченото по - горе досъдебно производство й било повдигнато ново обвинение. Взетата спрямо нея мярка за неотклонение "подписка" останала непроменена. В последствие специализираната прокуратура изготвила нов обвинителен акт, който внесла в съда. Било образувано НОХД № 1309 по описа на СпНС за 2013 год., по което с определение било одобрено още едно споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на И.Т.И.. По този начин производството останало висящо спрямо нея и останалите трима подсъдими. След одобреното споразумение НОХД № 1309 по описа на СпНС за 2013год. продължило с нов съдебен състав. С Присъда постановена по делото била призната за невинна по повдигнатото срещу нея обвинение и оправдана. С Решение, постановено по ВНОХД № 38 по описа на АпСпНС за 2015 год., Присъдата от 26.11.2014 год., постановена по НОХД № 1309 по описа на СпНС за 2013 год. била потвърдена изцяло като законосъобразна, като по този начин била окончателно призната за невинна и оправдана. За времето на проведеното досъдебно производство, претъпяла редица унижения и страдания. След като била привлечена като обвиняемо лице, действията на органите на досъдебното производство дълбоко я шокирали и силно я притеснили. Изпитвала огромно чувство на срам, че като служител на МВР била привлечена към наказателна отговорност. Започнала да изпитва затруднения в адекватното изпълнение на ежедневните ангажименти. Голяма част от колегите й рязко променили отношението си към нея и видимо започнали да избягват контакти и разговори с нея. Станало й известно, че нейни колеги и познати заявили, че за в бъдеще не желаели повече да имат нещо общо с нея, понеже се притеснявали дали можели да й имат доверие. В службата недобронамерени колеги започнали да говорят, че действително била извършила престъплението, в което била обвинена. Чувствала се смазана и обидена. Съпругът й също бил полицейски служител, работел в криминална полиция и случилото се рефлектирало като вихрушка и върху него. Всичко това се отразило и на домашната обстановка и когато се прибирали от работа били затворени в себе си, всеки със своите мисли и тегоби. По време на воденото срещу нея наказателно производство здравословното й състояние било влошено. От началото на 2013 год. се нарушил менструалният й цикъл, които станал нередовен, с обилни и чести прокървявания. Всичко това било съпроводено със силни болки. При преглед при специалист – гинеколог се установили болестни усложнения. В болничното заведение й била поставена окончателна диагноза "Обилна и честа менструация с нередовен цикъл" с придружаващи заболявания "Полип на тялото на матката" и "Артериална хипертония". Въпреки болките и дискомфортът, които изпитвала се явявала на заседанията. Ето защо, моли да бъдат призовани на съд, и след като се установят сочените по - горе обстоятелства, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника - Прокуратурата на Република България да й заплати по предявения иск сумата от 30 000 - тридесет хиляди лева - дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 12 от 19.05.2015год., постановено по ВНОХД № 38 по описа на АпСпНС за 2015год., а именно: 17.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора взема становище, че счита предявения иск за допустим, но недоказан по основание е размер. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по досъдебно производство № 33/2012 г. на Следствен отдел при СпП. В съдебно заседание, представителят на ОП Стара Загора прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

От събраните по делото доказателства, се установява, че с Постановление от 11.12.2012 год. ищцата била привлечена като обвиняем по досъдебно производство № 33 по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура за 2012 год. Било й повдигнато обвинение по чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. С привличането й като обвиняем спрямо нея била взета мярка за неотклонение "подписка".

 

На 28.12.2012 год. бил изготвен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, който заедно с досъдебното производство бил внесен за разглеждане в Специализираният наказателен съд, където било образувано НОХД № 2208 по описа на съда за 2012 год.

 

След като НОХД № 2208 по описа на СпНс за 2012год. било разпределено за разглеждане на нов съдебен състав, с Разпореждане от 18.03.2013 год. съдията - докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

 

На 08.08.2013 год. по ДП  № 33 по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура за 2012 год. й било повдигнато ново обвинение по чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 311, ал. 1 НК; по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 316 вр. 311, ал. 1 НК с други участници в организираната престъпна група. Взетата спрямо нея мярка за неотклонение "подписка" останала непроменена.

 

На 07.10.2013 год. специализираната прокуратура изготвила нов обвинителен акт, който внесла в съда. Било образувано НОХД № 1309 по описа на СпНС за 2013год. С Присъда от 26.11.2014год., постановена по НОХД № 1309 по описа на СпСН за 2013год. била призната за невинна. В Апелативният специализиран наказателен съд било образувано ВНОХД № 38 по описа на съда за 2015год.

 

С Решение № 12 от 19.05.2015год., постановено по ВНОХД № 38 по описа на АпСпНС за 2015год., Присъда от 26.11.2014 год., постановена по НОХД № 1309 по описа на СпНС за 2013год. била потвърдена изцяло и ищцата била призната за невинна.

 

По делото са приети като писмени доказателства медицински документи Епикриза от 23.04.2013г. и Епикриза от КХХНГЗ София относно здравословното състояние на ищцата.

 

От показанията на разпитаната свидетелка Я.П.К. се установява, че познава от над 25 г. Т., от ученическите им години. Почти всеки ден поддържали връзка с нея, ако не се видели се чували по телефона. Наясно била, че срещу нея имало образувано нак. дело. Тя изобщо не знаела за какво става въпрос, нищо не разбрала. Разбрала, че я обвиняват, че участва в престъпна група, която се занимавала с фалшифициране на документи - дипломи. Мълчали, прегръщали се и плакали през цялото време. Т. била срината, чувствала се много притеснена, унижена, много се притеснявала за себе си, за детето си и за мъжа си. Те го приели много тежко и още не можела тя да го преживее това нещо, постоянно плачела. Колегите й се отчуждили от нея, много от близките им приятели също започнали да клюкарстват, да обсъждат, отчуждили се. Продължила да работи. След един ден й казала, че са я припознавали и тогава се почувствала най-зле, защото трябвало като престъпниците да я разпознават. През цялото време се страхувала, че това няма да може да го преживее. Т. бил много хубав човек, много весела, много контактна, много всеотдайна към семейството и към много близки до нея. През този период много се затворила, много страняла от хората, защото й било неудобно от това, което се разчуло и била разочарована от всички, които не повярвали в нея.

 

Свидетелят Г.Й.А. установява, че познавала Т. от 2010 г., когато започнала работа и тогава се запознала за първи път с нея. Свидетелката била полицейски служител в КАТ Ст.Загора и звеното, в което работела Т. било към нейната група. Работила на прием на документи за подмяна на свидетелства за управление на МПС. Около м.06.2010 г. започнала масовата подмяна на шофьорски книжки, защото изтичал десетгодишния срок. Освен подмяната на свидетелства имало и много граждани, които първоначално придобивали такова право, а се изисквало представяне на диплома минимум за основно образование. Т. работела на гише, масово се правели проверки и много хора минавали с фалшиви дипломи. Работили тогава по 12 часа на ден. Тогава знаела, че започнало досъдебното производство, тъй като един от техните колеги бил решил, че Т. се облагодетелствала от това, че приемала документи. Впоследствие се установило, че част от тези дипломи са фалшиви, но както тя, така и Т. не били експерти, за да разбират дали една диплома е фалшива, а нямало възможност да се извършвала справка в сайта на МОН. Тогава се започнало досъдебното производство. Имало разпознавания, имало много негативни реакции от страна на колегите като решили, че имало образувано наказателно производства срещу нея. Тогава започнало делото в Софийски специализиран съд, където била свидетел и тя. Започнало едно влошаване на състоянието на Т.. При всяко съдебно заседание имала световъртежи. Колегите я отбягвали, като всеки си мислел, че след като има нещо образувано срещу нея, съответно тя била виновна. Влошило й се здравето, имала много проблеми - световъртеж, влизала в болница, постоянно имала високо кръвно, претърпяла гинекологична операция. Потресена била от това, което се случвало с нея, тя също била служител на МВР макар и цивилен. Мислела, че ще я уволнят от работа. Определено сега се чувствала по-добре, след като я оневинили с последния съдебен акт, но според нея травмата си оставала.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищцата и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищцата неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищцата се следва обезщетение в претендирания размер от 30 000 лв. за посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а именно 2012г. – 2015 г. година ищцата да е изпитвала притеснения от обстоятелството, че е била привлечена като обвиняема за деяния, които не е извършила, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против нея производства. Естествено е и чрез това да е засегната нейната чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. В случая следва да се отбележи, че незаконното обвинение се е отразило негативно на здравословното състояние на ищцата. Видно от представените писмени доказателства и разпитаните свидетели, ищцата е получила сериозно гинекологично заболяване и проблеми с кръвното налягане.

 

Справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че има данни в резултат на незаконните обвинения както професионалния така и личния и живот са се променени безвъзвратно в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения. Не без значение е факта, че ищцата е служител на МВР, което води до негативна нагласа на обществото към правораздавателните органи.

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е изцяло основателна. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на решението на съда с което ищцата е оправдана - в случая към 17.06.2015 г.. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 17.06.2015 г..

 

            По отношение на разноските:      ищцата е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 1788 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответника да му ги заплати. Направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения.

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Т.В.Г., ЕГН ********** *** чрез адв. П.П., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за причинени й неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано ДП 33/2012г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура  и НОХД № 1309/2013 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2015 г., както и направените по делото разноски в размер на 1798 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………