РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Ловеч, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от „ Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника Георги Георгиев – юрисконсулт
против ЕМ. М. Д., с адрес: *****
Ищецът излага в исковата молба, че на 19.03.2020 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ЕМ. М. Д., произтичащо от договор за
потребителски кредит № 2095594/21.12.2015 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор. Посочва, че Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2095594 от дата 06.04.2020 г., изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й
1
на пълномощник на цедента. Посочва се, че съгласно договора за цесия от 02.11.2018 г.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Наведени са твърдения, че в ии изпълнение на изискванията на закона на ответника е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2095594 от дата 06.04.2020
г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.
Към исковата молба ищецът е представил копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2095594 от дата 06.04.2020 г., което да се връчи на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позоваваме
се на практиката на ВКС.
Твърди се, че на 21.12.2015 г. ЕМ. М. Д. в качеството на Кредитополучател е сключила
договор за потребителски паричен кредит № 2095594 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя
потребителски кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за
кредит, като с факта на подписването на Договора Кредитополучателят е удостоверил, че му
е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката,
получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Ищецът излага, че при условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът
е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 5700,00
лева, която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, на дата
21.12.2015 Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или
общия размер на кредита е 6187,47 лв., който представлява сборът от следните компоненти:
чиста стойност на кредита 5700 лв., такса за разглеждане на кредита 171 лв. и
застрахователна премия 316.47 лв.
Твърди се, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
2
Посочва се още, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1787,73 лв.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора
за кредит е в размер на 7975,20 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима
на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 166,15 лева, като
първата погасителна вноска е дължима на 14.01.2016 г., а последната е с падеж на
14.01.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Отбелязано е, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 14.01.2020 г./дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по договорът не е обявявана предсрочна
изискуемост.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи
на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 97,52 лв. за
периода от 15.08.2019 г. до датата на входиране на задължението в съда. Пояснено е, че за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството,
с оглед на което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, възниква правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, като претендира от ЕМ. М. Д., като
Кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2095594, сключен на
21.12.2015 г. , да заплати: главница: 1006,58 лв., възнаградителна лихва: 51,68 лв. и
обезщетение за забава в размер на 97,52 лв. или сума в общ размер на: 1155,78 лева.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ЕМ. М. Д., че същата дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД следните суми: 1006,58 лв. – главница за периода от 14.08.2019
г. до 14.01.2020 г., 51,68 лева – възнаградителна лихва за периода 14.08.2019 г. до 14.01.2020
г., 97,52 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
3
както и сторените разноски по ч.гр.д.№ 480/2021 г. по описа на РС – Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ ,
ако има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответницата не е депозирала писмен отговор .
С определение, постановено в закрито заседание на 26.07.2021 г., съдът е допуснал
писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно
заседание.
С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито
с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното на 01.10.2021 г. открито съдебно заседание ответницата е била
редовно призована, но не се е явила и не е изпратила процесуален представител. Съдът е
дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не
е депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, упълномощеният процесуален
представител на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника .
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните
изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца
и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като
решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото
писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че
предявеният иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК,
следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 от
4
ГПК, както следва: 125.00лв.-платена държавна такса върху уважените искове и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство в общ размер на 75,00 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ЕМ.
М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Димитър Бончев – Изп.директор, следните суми - предмет на Заповед № 269 от 02.03.2021
год, издадена по ч.гр.д.№ 480/2021 г. по описа на Ловешки РС, а именно: 1006,58
лв./хиляда и шест лева и 58ст/ – главница за периода от 14.08.2019 г. до 14.01.2020 г., 51,68
лева / петдесет и един лева и 68ст/ – възнаградителна лихва за периода 14.08.2019 г. до
14.01.2020 г., 97,52 лева/ деветдесет и седем лева и 52ст/ – обезщетение за забава за периода
от 15.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда /01.03.2021 г./, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕМ. М. Д., ЕГН**********, с адрес:
***** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев – Изп.директор
разноски по настоящото производство в общ размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет
лева/, както и разноски в заповедното производство разноски в общ размер на 75,00 лв. /
седемдесет и пет лева/.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239,
ал.4 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело
№480/2021 г. на Ловешки РС, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5