РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12461 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.А.С. твърди, че на
26.04.2016 г. около 19.15 часа в гр. Банкя на ул.“София“ лек автомобил с
марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № ******при движение на заден ход го блъска в
качеството му на пешеходец и му причинява подробно описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Излага още, че гражданската отговорност на водача на
увреждащото МПС към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество ЗК “Л.И.“
АД. Навежда твърдения, че поведението на
водача било противоправно – в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, и виновно.
Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗК „Л.И.“ АД да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 26.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2016 г. – датата, на която предявил
извънсъдебна претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, включително за
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът ЗК „Л.И.“ Ад оспорва
исковете като недопустими, а по същество поддържа, че са неоснователни и
недоказани. Излага, че не били налице предпоставките по чл. 498 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ за предявяване на претенцията по съдебен ред, тъй като на ищеца застрахователя указал писмено
необходимостта от представяне на определени документи във връзка с определяне и
изплащане на обезщетение. Такива не били
представени. При условията на евентуалност оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на деликта. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, за когото твърди да е навлязъл
внезапно в зоната зад маневриращия
автомобил, което е поставило водачът му в невъзможност да предотврати ПТП.
Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като поддържа че исковата сума е
завишена предвид принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД, както и с
оглед обезщетенията, присъждани в съдебната практика за сходни случаи. Оспорва
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва по аргумент за
неоснователност на главния иск. Претендира присъждане на сторените в процеса
разноски.
Третото лице помагач на
страната на ответника – В.В.А., не е взело становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Констативен протокол № К357
от 26.04.2016 г. съставен относно
посетено ПТП от дежурен при СДВР, установява, че на сочената дата около 19.15
часа в гр.Банкя, ул.“София“ е настъпило
ПТП между пешеходеца, посочен като Участник 2 – М.А.С. – ищец по настоящото
дело, и лек автомобил – Участник № 1 – „Ауди“, модел „А 3“, ДК № *******, собственост и управлявано от В.В.А..
За установяване механизма на ПТП е
изслушана и приета по делото съдебна – автотехническа експертиза / САТЕ/, която
е оспорена от ответника. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, компетентно и пълно във всички части с изключение на извода на
вещото лице автоексперт, че при удара
автомобила е минал със задно ляво колело през левия глезен на
пострадалия. Това обстоятелство се опроверга в хода на съдебното дирене от
заключението на СМЕ, изложеното от третото лице помагач в о.с.з. на 20.02.2018
г., както и от самото вещо лице автоексперт в заключението му по изслушаната
допълнителна САТЕ. За самия механизъм САТЕ
установява, че транспортното произшествие е настъпило на 26.04.2016 г. около
19.15 часа в гр.Банкя на ул.“*******.
Лекият автомобил „Ауди“, модел „А3“, ДК № ******бил спрял на тротоара пред
автомивка, намираща се на посочения адрес, където изчаквал освобождаване на
клетка в същата автомивка. След освобождаване на такава, водачът В.А. предприел
маневра „движение на заден ход“, за да вкара автомобила в свободната клетка на
автомивката. Придвижвал се по десния тротоар, когато на около 4-5 метра след
потеглянето от място, автомобилът ударил със задната си лява част стоящият на
тротоара пешеходец М.С.. Според САТЕ
причина за ПТП е поведението на водача, който е бездействал и при движението
си назад не е наблюдавал пространството зад автомобила посредством огледалата
му. От своя страна пострадалия пешеходец
е ударен отзад - т.е. е стоял с гръб към идващия автомобил и не е имало
как да го забележи. Допълнителната САТЕ
е изложила заключение в идентичен смисъл, единствено вещото лице не поддържа
извода си, че задното ляво колело е минало през левия глезен на ищеца. Това
заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда. При изслушването
си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че пешеходецът ако е бил с лице
към движещият се назад автомобил е щял да се отмести, но в конкретния случай е
бил обърнат с лице към гр. Банкя, а автомобилът се е движел назад, идвайки от обратната посока – откъм гр. София.
Претърпените от ищеца болки и
страдания, вследствие на горното ПТП, се установяват от ангажираните множество
медицински документи, които съдът не обсъжда отделно, тъй като е с тях е
работило вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. Заключението
на последната не е оспорено от страните и съдът кредитира като безпристрастно,
компетентно и пълно изготвено. В тази
връзка СМЕ установява следната
травматична увреда при ищеца М. С., която
стои в пряка причинна връзка с ПТП от 26.04.2016 г. - фрактура на латералния (външен) малеол в ляво,
което представлявало счупване на малко - пищялната кост. По своя медико –
биологичен характер травмата представлявала според СМЕ средна телесна повреда,
довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по
– дълъг от 30 дни. Лечението на ищеца С. е било консервативно – с гипсова
имобилизация. През първите 15-20 дни, когато започвал процеса на зарастване на
счупената кост болките за ищеца са били с голям интензитет, като постепенно във
времето са намалявали. Този фактор зависел от възрастта, физическото състояние
и типа нервна система на пострадалия. Конкретният механизъм на получаване на
травмата СМЕ описва като удар от автомобил, при който пешеходецът пада върху
земната повърхност, усуквайки левия долен крайник в областта на глезенната става. Следователно травмата е причинена
именно от процесното ПТП. Самата фрактура обичайно зараствала за период от
около 45 дни, след което се провеждала рехабилитация на обездвижената глезенна
става за период от около 1-2 месеца до пълното възстановяване на обема на
движения на същата. Вещото лице счита, че при липса на данни в обратен смисъл,
може да се приеме, че при ищеца М.С.
няма настъпили усложнения (ексцес), поради което приема, че оздравителния
процес бил напълно завършен. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото
лице медик заяви, че при промяна на времето и при по – продължително физическо
натоварване може да се появят болеви симптоми, които да се купират с
нестероидни противовъзпалителни обезболяващи и физиотерапевтични процедури.
Болнични листи, приети като
писмени доказателства по делото на л. 104 – л. 107, установяват, че ищецът
заради претърпяното травматично увреждане е бил в отпуск за временна неработоспособност
за периода от 12.05.2016 г. до 03.08.2016 г., включително, или общо 88 календарни дни.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпит на свидетелка И. В.З.– фактически съжител на ищеца. Във връзка с ПТП от 26.04.2016 г.
свидетелят Здравкова е възприела лично
следното: когато отишла на мястото, на което настъпил инцидента, видяла ищеца
да стои седнал на един стол, а кракът му бил събут и отекъл. На мястото бил и
водачът В.. Закарала пострадалия до „Пирогов“. Ищецът имал страшни болки.
Жилището им се намирало на 4-ти етаж и докато кракът му бил гипсиран е слизал
само два пъти. Ищецът бил с гипс 40 дни. Необходимо било постоянно да има някой
до него в къщи, тъй като не можел да се грижи сам за себе си. Придвижвал се с
две патерици. Психически също му било трудно; приемал обезболяващи. Към момента
на събиране на гласните доказателства ищецът вече ходел на работа – бил шофьор
на автобус, можел да шофира, но кракът му нямал цялото пълно движение, което имал
другият крак. Съдът, след преценка и по
реда на чл. 172 ГПК, дава вяра на тези показания, освен поради тяхната
непосредственост и поради това, че не противоречат на другите доказателства по
делото.
В о.с.з., проведено на
20.02.2018 г. третото лице помагач – водачът на увреждащия автомобил В.А., излага,
че се е движел действително назад, за да вкара автомобила си в една от клетките
на автомивката, където да бъде измит. Движел се с бавна скорост, когато след
2-3 метра усетил удар и спрял веднага.
Ударът бил отзад отляво – откъм шофьорската част. В.А. нямал обяснение къде е
бил пешеходеца, като такова обяснение нямал и към деня на о.с.з. Не знаел как е
станало. В своята съвкупност изявленията на третото лице помагач, което е
страна в процеса наред с двете главни, съдът цени като доказателствено средство
по смисъла на чл. 175 ГПК – признание на факти, а именно: че на датата
26.04.2016 г. водачът на автомобил марка „Ауди“, рег. № ******при движение
назад на тротоара пред автомивката, находяща се
в гр. Банкя на ул. „София“ е
блъснал ищеца М.С..
Образуваното във връзка с
транспортното произшествие досъдебно производство № ЗМТ – 11183/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 13262/2016 г. на
СРП, е приложено към настоящото производство за послужване и от документите в
кориците на досъдебното производство е видно, че водачът В.А. е разпитван в
качеството му на свидетел преди да бъде привлечен като обвиняем. Тези негови
изявления съдът съгласно константата съдебна практика може да цени, когато са
неизгодни за страната, от която
произлизат. В случая видно от
Протокол за разпит на свидетел на л. 20 от ЗМТ – 11183/2016 г., подписан от
водача В.А., последния изяснява, че действително на процесните място, дата и време, при движение назад е ударил с управлявания от него автомобил ищеца
М. С.. Съпругата на пострадалия ищец
също дошла на мястото. Водачът предложил на пострадалия да му плати лечението. От
фотоалбума, изготвен при посещение на местопроизшествието е видно, че същото е
настъпило на тротоар пред клетките за миене на автомобили.
Не се оспорва от ответното
застрахователно дружество, а и се установява от Справка от Информационен масив
към Гаранционен фонд, че към датата на ПТП – 26.04.2016 г., за увреждащото МСП
– марка „Ауди“, модел „А 3“, рег. № *******, имало сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица № BG/22/115003154971, със срок
на действие от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г.
Други относими и допустими
доказателства не са ангажирани по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Така предявените искове са с
правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и са допустими. На основание §22
от КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ за
застрахователните договори, които са сключени преди влизане в сила на КЗ, Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г. , се прилага част 4 на КЗ/отм./ Ето защо
възраженията на ответника за недопустимост на процеса поради неизпълнение на
административната процедура по чл. 380 и чл. 498 КЗ / нов/ са неоснователни,
тъй като тези норми са неприложими към процесния случай.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до установяване на противното.
Съдът
след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото (писмени
доказателства, гласни доказателства, СМЕ,САТЕ, изявления на страните- всички
обсъдени подробно по – горе ) намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта. В тази връзка съгласно §6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Установено
е по делото, че ПТП е настъпило именно на тротоар – от фотоалбума към ДП №
11183/2016 г. е видно, от заключението на САТЕ, а и от признанието на водача В.А.
също, че мястото пред клетките в автомивката е именно надлъжна част от пътя на
нивото на пътното платно, която е отделена от същото с бордюри. На следващо
място, ищецът М.С. е стоял неподвижно именно в този участък, когато е бил
ударен от извършващия движение на заден ход автомобил, което субсумира този
установен факт под дефинитивната норма на чл. 107 ЗДвП, придавайки на
пострадалия качеството „пешеходец“.
Съгласно цитирания законов текст пешеходец е всеки участник в движението, който
се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.
Безспорно доказано по делото е и че е
налице ПТП - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване на хора – счупване на малко – пищялната кост
на левия крак на ищеца С. – арг. от §6, т. 30 ДР на ЗДвП. Следователно е
настъпил и покрит застрахователен риск. Съдът намира поведението на водача В.А.,
конституиран като трето лице помагач в процеса, за противоправно. Като не е
изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на движението си назад да наблюдава
пътя непрекъснато зад превозното средство, е допуснал неизпълнение и на общото
задължение, вменено на всички водачи на ППС с чл. 5, ал.2, т. 1 ЗДвП - да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, като по този начин чрез
бездействието си е предизвикал като пряка последица настъпването на вредоносния
резултат – търпените от ищеца болки и
страдания. Последните също са установени по делото от СМЕ, свидетелски показания и медицински документи. Установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция за вина на делинквента водач не е
оборена пълно и главно от ответното застрахователно дружество, чиято е
доказателствената тежест за това. За пълнота следва само да се уточни, че
вината в гражданския процес се
разглежда като простото неполагане на дължимата грижа - в конкретния случай неполагане на тази грижа, която и най –
небрежния водач би положил. Не се касае за умисъл в наказателно – правен
аспект.
Що се
отнася до възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, за когото ответното застрахователно дружество поддържа, че е
предизвикал ПТП, като е навлязъл
внезапно в зоната зад лекия автомобил без да се съобразява с извършваната от него маневра и на такова
разстояние, което не е позволило на водача да спре, то съдът намира това
възражение за неоснователно. По делото не се събраха доказателства, които да
бъдат опора на извод, че ищецът с поведението си е предизвикал, улеснил или
способствал по какъвто и да било друг начин настъпването на вредите, наред с
поведението на прекият им причинител – водачът на МПС. Напротив – доказано е,
че ищецът С. е стоял неподвижен с гръб към МПС, а не се е движил, навлизайки
внезапно зад автомобила, както твърди ответникът. Ето защо по аргумент от чл.
154, ал. 1 ГПК недоказаният факт – в случая твърденият ЗК „Л.И.“ АД обективен
каузалитет, за съда е неосъществил се факт.
Ответникът не е спорно, а и се установи, че е застраховател на гражданската отговорност
на виновния водач, и поради наличие на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността му, съдът на основание чл. 52 ЗЗД определя
обезщетението за претърпените неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. В конкретния случай ищецът е претърпял
едно травматично увреждане - фрактура на латералния (външен) малеол в ляво,
което представлявало счупване на малко - пищялната кост – средна телесна
повреда. Лечението на ищеца С. е било консервативно – с гипсова имобилизация.
През първите 15-20 дни, когато започвал процеса на зарастване на счупената кост
болките за ищеца са били с голям интензитет като постепенно във времето са
намалявали. Самата фрактура обичайно зараствала за период от около 45 дни, след
което се провеждала рехабилитация на обездвижената глезенна става за период от около
1-2 месеца до пълното възстановяване на обема на движения на същата. Няма установени по делото настъпили усложнения
(ексцес). Ищецът е бил в болничен поради временна неработоспособност близо 88 календарни дни. Гласните показания сочат, че 40 дни ищецът бил с гипс, през което време било необходимо постоянно да има някой до него
в къщи, тъй като не можел да се грижи сам за себе си. Придвижвал се с две
патерици. Психически също му било трудно; приемал обезболяващи. За в бъдеще при
по – продължително физическо натоварване можело да се появят болеви симптоми, които да се купират според
вещото лице с нестероидни противовъзпалителни
обезболяващи и физиотерапевтични процедури. От значение при определяне размера на
обезщетението са и стандартът на живот в страната, официалните средностатистически
показатели на НСИ за доходи на лице по време на възникване на
увреждането – 2016 г., които са в размер на 5167 лв. и показват нарастване с 4.3% спрямо 2015 година. Нивата на
застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата
конюнктура. Предвид изброените конкретни обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливо
обезщетение, което да репарира в пълен обем
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, е сумата от 23 000 лева / двадесет и три хиляди/, до
която сума искът по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ е основателен и доказан. За разликата над
сумата от 23 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева
искът следва да се отхвърли.
Предвид основателността на главния иск на уважаване подлежи и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва върху главницата от 23 000
лева, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК има право на разноски за част от държавната такса по исковете, за
депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ, които съобразно с уважената част от иска
възлизат на сумата от 156.40 лева. Претендирани са и разноски за процесуално
представителство, което в процесния случай е осъществявано безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ( договор за правна защита и съдействие на
л. 127). Съдът определя възнаграждението в полза на адвоката, в случая -
адвокат Я.Д., и по реда на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като на основание чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
възнаграждението възлиза на сумата от 1220.00 лева.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД също има право на репариране на сторените от
него в процеса разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съобразно с
отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 237.60 лева – депозити за САТЕ,
СМЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал.
2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът ЗК „Л.И.“ АД следва да бъде
осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 920.00 лв. – държавна
такса върху уважената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на М.А.С., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 23 000 лева / двадесет и три
хиляди/ - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 26.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23 000
лева, считано от 27.05.2016 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал.
1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 23 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева,
ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.С.,
ЕГН **********, да заплати на З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** Д, сумата
от 237.60 лева / двеста тридесет и седем лв. и шестдесет стотинки /- разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, депозити за
вещи лица по САТЕ и СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на М.А.С., ЕГН **********, сумата от 156.40 лева / сто петдесет и
шест лв. и четиридесет стотинки/ - разноски
за настоящото производство за държавна такса, депозити за вещи лица по СМЕ
и САТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ЗК„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 920.00 лева / деветстотин
и двадесет/ - държавна такса за
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,
член на Адвокатска колегия – София, възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ищеца М.С., по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
размер на 1220.00 лева /хиляда двеста и двадесет /.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – В.В. А., ЕГН **********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищеца и
след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********, по следната банкова сметка: ***:
***, с BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: