Решение по дело №253/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 127

гр. Видин,19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

единадесети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

253

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.Р.Р. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000342/25.11.2023г. на Мл.автоконтрольор в сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ -временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е безспорно установено, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Сочи се, че срокът, определен в заповедта, е максималният, предвиден в закона, без каквито и да е доказателства, че е системен нарушител или има опасност да извърши друго подобно деяние.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед или да се намали срокът на наложеното наказание.  

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото АУАН, на 24.11.2023г. в 22,35 ч. жалбоподателят Р., като водач на лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с рег.№ ВН1598АМ, управлявал автомобила с несъобразена скорост с пътната настилка и атмосферните условия, при което изгубил контрол над управляваното МПС, излязъл вляво по посока на движението си извън пътното платно и се блъснал в бетонна ограда и метална врата на дом № 33 в с.Кутово. В 00,28 ч. на 25.11.2023г. водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози  с Drug test 5000, фабр.№ АRJM 0041, проба № 422, който е отчел наличие на амфетамин. На водача е връчен талон за медицинско изследване. Съставеният на водача АУАН е за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН на водача е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, като при установената с АУАНа фактическа обстановка на основание чл.171,т.1,б.б от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца.

По делото не са ангажирани доказателства , че от лицето е дадена кръвна проба, но в докладна записка, приложена по делото , е отбелязано, че от водача е дадена кръвна проба.

От представените доказателства се установява годността на техническото средство, с което е извършен тестът за наркотици.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт, и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-2029/05.10.2023г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. назначените по график служители на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки , вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от ОД на МВР-Видин.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно чл. 171,т.1,б.б от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно посочената разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че водачът Р. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества-амфетамин, поради което са налице материално-правните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. АУАН е редовно съставен. Констатациите в съставения акт за административно нарушение, като редовно съставен, се ползват с материална доказателствена сила на основание чл.189,ал.2 от ЗДвП, но и се подкрепят от събраните по делото доказателства-показанията на теста за наркотици.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ предпоставки, а именно управление от жалбоподателя на МПС след употреба на наркотични вещества. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание, като оплакването в жалбата в обратната насока е неоснователно.

Неоснователни са и развитите доводи в жалбата за липса на основание за приложение на процесната ПАМ поради липса на доказателства за наличие на употреба на наркотично вещество с оглед обстоятелството , че лицето е дало кръвна проба, тъй като оспорва резултатите от теста , а липсата на резултати прави твърдението на органа недоказано, предвид следните съображения:

Разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП предвижда в алтернатива начина на установяване на употребата на наркотични вещества: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая тази употреба е установена с тест, поради което са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ .  Липсват резултати от кръвна проба, които да бъдат взети предвид съобразно разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП . Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства , водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ , тъй като разпоредбата визира изрично наличие на изследване с установени стойности от кръвната проба. При липса на такива са налице всички предвидени в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. И това е така предвид характера и целта на ПАМ. Същата не е административно наказание , не решава и окончателно въпроса за отговорността, вкл. дали лицето е управлявало под въздействие на наркотици, а превантивна мярка , чиято основна цел е превенцията-да се преустанови и да се предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората именно до решаване на въпроса за отговорността, като целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретния индивид при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Предвид горното при липса на кръвни изследвания с установени стойности липсват основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на всички , разписани в закона, предпоставки. В противоречие с характера на оспорения акт и неговите цели е отмяната му само поради оспорване на резултатите от теста преди наличие на конкретен резултат, нито това следва от изричната разпоредба на закона.

В горния смисъл е налице и съдебна практика на Върховния административен съд, напр. : Решение № 1711 от 07.02.2019г. на Върховен административен съд по адм.дело № 10126/2018г. , Решение № 15815 от 16.12.2018г. на Върховен административен съд по адм.дело № 4322/2018г. и др.

Продължителността на мярката е разписана в закона и тя е до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца, в случай , че въпросът за отговорността не е решен до 18 месеца, поради което развитите доводи в жалбата, че е наложен максимален срок на мярката не съответстват на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя ПАМ. Същата не е административно наказание, като липсва законова възможност да бъде намалена от съда. 

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

На основание чл.143, ал.3 от АПК на ЮЛ, към структурата на което е органът, издал акта, следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид предмета на делото и липсата на фактическа и правна сложност.

На основание чл. 172,ал.2 от АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Р.Р. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000342/25.11.2023г. на Мл.автоконтрольор в сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.Р.Р. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                        Съдия: