Р Е Ш Е Н И Е
№ 308/05.03.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5649 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. А.П., срещу Наказателно постановление № 466456-F488486/12.09.2019 г., издадено от началникa на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А.П. ***, който поддържа подадената жалба и претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. А., който оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори по делото, че жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект - магазин за слънчеви очила, находящ се в гр. Бургас, ул. *********. На 24.05.2019 г., в 12:50 часа, е извършена проверка от св. А.С. - служител на НАП, в търговския обект. Преди легитимация била извършена контролна покупка на един брой дамски слънчеви очила на стойност от 99 лв., заплатени от св. А.С. с две банкноти от 50 лв. Плащането било прието от продавача Д.Д., с връщане на ресто от един лев. При извършване на покупката не бил издаден фискален касов бон. Проверяващият се легитимирал и се пристъпило към проверка, при която констатирал, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство. Била констатирана разлика между фактическа и разчетна касова наличност в размер на 100 лв. Разчетният дневен оборот бил 0,00 лв, а фактическата касова наличност от 100 лв.
За извършената проверка и констатациите от него св. А.С. съставила Протокол за извършена проверка от 24.05.2019 г. На 27.05.2019 г. срещу жалбоподателя били съставени два АУАН, а именно – за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както и за нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 12.09.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля А.С. изцяло се подкрепят от писмените доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в установените за това срокове.
Съдът намира, че по същество извършването на нарушението, за което е издадено обжалваното НП, е недоказано по несъмнен начин. Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От представените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка (на л. 12 – 16 от делото) и опис на парични средства (л. 18 от делото), както и от разпита на свидетелката А.С., се установи, че сумата от 100 лв. (две банкноти с номинал от 50 лв.), която е регистрирана като разминаване в касовата наличност, е била в самата каса. По делото не се установиха налични други банкноти освен заплатените от служителите на НАП при контролната покупка в размер на 100 лв. (2 бр. с номинал от 50 лв.). При това положение възникват основателни съмнения, че тези 100 лв. всъщност са били дадените именно от контролните органи, за което не им е бил издаден фискален касов бон. Следователно, за тази сума от 100 лв. не е било налице изискването за регистриране като промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, тъй като промяната, респ. получаването на тази сума, се дължи именно на продажба, макар и представляваща контролна покупка. Липсват каквито и да е било доказателства извън тази сума от 100 лв. в касата (у продавача) да е имало други парични средства, извън случаите на тази продажба, поради което и вмененото нарушение се явява недоказано.
Предвид
изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
спора, разноските следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен списък на разноските
по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК (л.
40 от делото) и доказателства
за направени такива в
размер на 370 лв. - адвокатско възнаграждение
(л. 40 - 41 от делото). С оглед на което наказващият орган -Националната
агенция за приходите, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата
от 370 лв., на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 466456-F488486/12.09.2019 г., издадено от началникa на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:З.К.