№ 8851
гр. С, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110146489 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“ АД
против “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, за установяване съществуването право на вземания
на ищеца от ответника за сумата от 1 418,19 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет
лева и 19 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота
му на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“ №7, бл.7, заведение за периода от 18.07.2018 г. до
17.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 254,87 лева (двеста петдесет и четири лева и 87 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2018 г. до 17.10.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 4227/2022г. по
описа на СРС, 25 състав.
Ответникът “ф-ма” ООД не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, но във
възражение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав е направил
възражение за изтекла погасителна давност, което следва да се разгледа.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.дело № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, от
което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу “ф-ма” ООД
/ответник по делото/. На 11.02.2022год. в полза на „ф-ма“ АД била издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от
29.07.2022год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 29.07.2022г. и в
законоустановения срок – на 29.08.2022г. е подадена искова молба, поради което
предявените искове се явяват допустими на това основание.
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, по договор за доставка на
В и К услуги, по силата на което е доставил на ответника определено количество вода,
както и обема на реално доставените на ответника В и К услуги в размер на процесната
стойност.
От страна на “ф-ма” ООД не се оспорва качеството му на потребител по
отношение на имота на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“ №7, бл.7, заведение, за периода
от 18.07.2018 г. до 17.10.2021 г., като не се оспорва и количеството доставена и
отведена вода, нито нейната стойност.
Поради липсата на оспорване, съдът приема за установено по делото, че
ответника “ф-ма” ООД има качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот през исковия период, като страните по него
са били обвързани от облигационна връзка, възникнала по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган,
респ. дружеството се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В
и К услуги за исковия период.
Отново поради липса на оспорване следва да се приеме, е предявените искове са
доказани и по размер.
От страна на ответника е направено единствено възражение за погасяване на
вземането по давност. Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да
е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
вземанията на ищеца съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е подадено в съда на 27.01.2022г. съдът намира, че обхванати от три
2
годишна давност са вземанията, възникнали преди м.01.2019г., това е така поради
обстоятелството, че вземането за м.12.2018г. е станало изискуемо на 31.01.2019г. и с
оглед датата на подаване на заявлението не се явява погасено по давност. Видно от
представена от ищеца справка, която не е оспорена от “ф-ма” ООД вземанията за
главница за периода, обхванат от погасителна давност са в размер на 291,76лв., а
лихвата за този период е 3,91лв.
Доколкото претенциите не са оспорени по размер, то от общия размер, въведен
със заявлението по чл.410 ГПК следва да се извадят сумите по справка – за периода,
обхванат от погасителна давност и исковете да се уважат за сумите 1126,43лв. главница
и 250,96лв. за мораторна лихва.
По разноските:
Поради частично уважаване на претенциите, следва да се преизчислят
разноските, дължими по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като
дължимите разноски за държавна такса се намалят до 27,54лв., а юрисконсултското
възнаграждение следва да се намали до 41,16лв.
От страна на “ф-ма” ООД е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като следва да се
присъди такова съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 17,67лв.
Поради ниския размер на дължимото възнаграждение, същото следва да се присъди по
компенсация, като с размера му се намали задължението за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав – до размер на
23,49лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в общ размер
на 142,65лв. за заплатена държавната такса, заплатен депозит за работа на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, при взет предвид минимален размер от 100лв.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б П С” №1, сгр.2А против “ф-ма”
ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. "О 2", бл.230, вх.Г,
ет.6, ап.98, че “ф-ма” ООД дължи на ищеца сумата 1126,43лв., представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“
№7, бл.7, заведение за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 250,96лв.,
3
представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2018 г. до 17.10.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 4227/2022г. по
описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване
на задължение за главница за сумата над 1126,43лв. до пълния предявен размер от
1418,19лв. и за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва за сумата
над присъдения размер от 250,96лв. до пълния предявен размер от 254,87 лева, поради
погасяване на задължения по давност.
ОСЪЖДА “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к. "О 2", бл.230, вх.Г, ет.6, ап.98 да заплати на "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б П С” №1, сгр.2А разноски по
“ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. "О 2",
бл.230, вх.Г, ет.6, ап.98 в размер на 27,54лв. за заплатена държавна такса и 23,49лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в общ
размер на 142,65лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4