№ 285
гр. Благоевград, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20211200100110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Ф. Р. М., ЕГН **********, адрес: с. Ф., общ.Б
действаща чрез процесуалния си представител адв. В.О., срещу С. "Н.Б." ЕИК, седалище и
адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано от Б.А.Б, обективно съединени
искове, с правна квалификация - чл. 506, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 513, ал. 1, във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80 000.00
лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С молба от 21.02.2022 г.
до окръжния съд е направено изменение на исковата претенция в частта на претендирания
размер, като е увеличена сумата на 250 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от
непозволеното увреждане.
Излагат се съображения, че на 29.08.2017 г., около 17:50 часа, на път II - 19, км. 65+300, с
посока на движение от с.М. към гр.Г.Д.-А.А.Т управлявал лек автомобил марка М. с peг.
№AN53NFL. Приближавайки десен завой по посоката си на движение, водачът на лекия
автомобил без да намали скоростта си навлязъл в кривата на завоя. В същото време в
срещуположната посока на движение Г. П. УР. управлявал товарен автомобил марка „Форд“
модел „Транзит“ с рег. №Е1521ВТ. При навлизането в десния завой, водачът на лекия
автомобил А.Т. изгубил контрол върху управлението на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение и се блъснал челно в движещият се със срещуположна посока товарен
автомобил марка Форд. В автомобила на Г.У. е пътувала ищцата Ф.М., която е седяла на
последния ред седалки по средата.
1
Ищцата твърди, че водачът А.А.Т. нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е
причинил на М. телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горната трета на големия
пищял на лявата подбедрица. Навежда се още, че след пътнотранспортното произшествие Ф.
Р. М. е откарана от екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ-Благоевград, където
постъпила на стационарно лечение в Отделение по ортопедия и травматология. След
извършени редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари-специалисти са
били установени горепосочените травматични увреждания. На 31.08.2017 г. пострадалата е
претърпяла оперативна интервенция - открито наместване на фрактура. След проведеното
оперативно и следоперативно лечение, пострадалата била изписана от лечебното заведение
на 06.09.2017 г. с препоръки за физиотерапия. Посочва се, че на 23.04.2018 г. Ф. е била
приета в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ Благоевград за
продължаване на лечението на лявата подбедрица. На 24.04.2018 г. ищцата била претърпяла
нова оперативна интервенция - отстраняване от костта на имплантирани уреди. След
проведено оперативно и следоперативно лечение М. е била изписана на 26.04.2018 г. с
препоръки за физиотерапия.
Навежда се, че от пътнотранспортното произшествие до настоящия момент ищцата е в
тежко физическо състояние, като причинените й наранявания водят до силни и
продължителни болки в областта на левия долен крайник и ограничени движения в
коляното. Оздравителният процес при нея е бил много дълъг и възстановяването настъпвало
много бавно. Твърди се, че дори към настоящия момент не се наблюдавало пълно
функционално възстановяване на увредените места и е налице ограничен обем на
движенията на левия долен крайник. Навежда се в исковата молба, че състоянието й е
свързано със силни болки и страдания. Тези страдания на пострадалата се свеждали до
отрицателни изживявания - силни болки и ограничени движения в левия долен крайник,
което водело от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до
ограничаване възможността да упражнява труд. Претърпените от ищцата болки и страдания
по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понасяла от 29.08.2017 г., и
негативното отражение, което тези травми давали в продължителния процес на оздравяване,
според същата, водели до срив на самочувствието и тежък психически шок. Ф. Р. М.
изключително трудно преодолявала стреса, предизвикан от ПТП, като към настоящия
момент се страхувала да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много
чувствителна. Навежда се, че във връзка с горепосоченото пътнотранспортно произшествие
е било образувано досъдебно производство №215/2017 г. по описа на РУ- Банско, пр. пр.
№1771/2017 г. по описа на РП - Разлог.
Твърди се, че видно от Констативен протокол за ПТП №10/29.08.2017 г. А.А.Т. управлявал
лек автомобил марка М. с рег. №AN53NFL, има договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с DIRECT LINE INSURANCE с полица №46821283
валидна до 01.08.2018 г.
С молба с вх. №14298/10.10.2017 г., ищецът сочи, че е сезирал ответника, чрез ЗАД
2
„Евроинс“ АД, в качеството му на кореспондент за уреждане на претенции на DIRECT LINE
INSURANCE, за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди - морални болки, страдания и стрес, като с молба от 18.04.2019 г. е
била посочила банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но до настоящия
момент не е изплатено такова.
От изложеното в исковата молба, петитумът на ищцата е насочен към осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея болки, страдания и стрес,
вследствие на горепосоченото пътнотранспортното произшествие сумата от 250 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 19.04.2019 г. - датата, на която кореспондентът
за уреждане на претенции е следвало да заплати обезщетение, до окончателното й
изплащане. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът-С. "Н.Б." ЕИК в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да са възникнали
елементите на деликтната отговорност на водача на автомобила. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е нарушила правилата за
движение по пътищата, като е била без поставен обезопасителен колан, а в условията на
евентуалност е била с такъв колан, но технически неизправен и негоден да изпълнява
предназначението си, както и че е пътувала в превозно средство, което не е предназначено
за превоз на пътници и/или което не е било оборудвано с обезопасителни колани. Оспорва
се заявения в исковата молба механизъм за ПТП, както и претендираният размер на
неимуществени вреди по вид и обем и връзката им с транспортното произшествие. Твърди
се, че продължителността на оздравителния период са в резултат на неосъществена от
ищцата физиотерапия. Оспорва се претенцията за законна лихва, поради неоснователност на
главния иск, а в условията на евентуалност счита, че би се дължала лихва от 20.01.2021 г.,
тоест от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по предявената от
НББАЗ претенция. С представените писмени бележки по делото се твърди, че не е доказана
исковата претенция на ишцата в претендирания размер, навеждат се доводи за доказано
съпричиняване с непоставяне на обезопасителен колан от пострадалата, прави се анализ на
доказателствата по делото, които подкрепяли съжденията в тази посока, както заключението
на съдебномедицинската експертиза, така и медицинските документи по делото. Моли се
настоящата инстанция да отхвърли като неоснователна заявената искова претенция, а в
условията на евентуалност да бъде определено обезщетение, съобразно установеното по
делото съпричиняване на вреди от страна на ищцата и определения размер на този принос.
Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Присъда №502418/21.06.2021 г. по НОХД №592/2019 г. по описа на РС-Разлог, А.А.Т., е
признат за виновен за това, че на 29.08.2017 г., около 17:30 часа на главен път II - 19, км.
65+300, в отсечката между с.Г. общ.Г.Д. и с.М, общ.Б при управление на МПС, марка М. с
peг. №AN53NFL, нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 21 от ЗДвП, във вр. с
3
Наредба №18/23.07.2001 г., както и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при движение със скорост от
около 76.44 км/ч., при въведено ограничение до 50 км/ч., на завой, загубил страничната
устойчивост и навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което се блъска в
насрещно движещият се автобус /м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ/ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Ф.М.М. от
с.Ф, общ.Б и на ищцата в настоящото производство Ф. Р. М. от с.Ф, общ.Б, изразяваща се в
счупване на големия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движението
на левия й долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. второ, алт. I, б. „а“, предл.
второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК,
във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 79, ал. 1, изр. първо от Наредба
№18/23.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, и чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Съдебният акт на разложкия районен съд, наказателно отделение, е влязъл в сила на
07.07.2021 г., видно от представените по делото писмени доказателства. Актът на
наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността
на дееца е задължително за настоящия граждански съд, който разглежда последиците от
противоправното поведение - арг. от чл. 300 от ГПК. Предвид наличието на влязло в сила
присъда по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите, направени от
наказателния съд.
Механизмът на ПТП е установен в диспозитива на присъдата, и не може да се преразглежда
от гражданския съд. Ето защо, съдът приема, че на 29.08.2017 г. в отсечката между с.Г.
общ.Г.Д. и с.М, общ.Б при управление на МПС, марка М. с peг. № AN53NFL, А.А.Т. е имал
противоправно поведение, с което е нарушил Закона за движение по пътищата и Наредба
№18/23.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, и виновно
/по непредпазливост/ е причинил телесно увреждане на ищцата от вида на средна телесна
повреда, изразяващо се в счупване на големия пищял на лява подбедрица, довело до трайно
затрудняване движението на левия й долен крайник.
Заявена е претенция с вх. №14298/10.10.2017 г. за изплащане на обезщетение до ЗАД
„ЕВРОИНС“, по която не е определено и изплатено обезщетение, видно от Уведомително
писмо с вх. №14298/2/28.11.2017 г. и Уведомително писмо с вх. №14298/4/10.01.2018 г.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт, се установява, че ищцата Ф.М. пострадала при ПТП към
момента на произшествието не е управлявала автобус, м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ,
а е била пътник в автобуса. Към датата и момента на ПТП автобус „Форд Транзит“ е бил
заводски оборудван с предпазни колани само за седалката на водача и за двете места на
пътничките, возили се на предната двойна седалка в дясно до тази на водача. Останалите
седалки в автобуса не са заводско изпълнение за марката и модела, като не са били
оборудвани или дообрудвани допълнително с предпазни колани по седалките за пътници по
4
всичките седалки зад линията на водача, включително и последният ред седалки. Безспорно
е заявено и потвърдено, че последният ред седалки, на който всъщност е седяла и
пострадалата ищца по делото, не е бил оборудван с предпазни колани за пътниците, като
предпазните колани на задните седалки не са сработвали при ПТП поради липса на
монтирани такива. От свидетелските показания и на водача на транспортното средство У., се
установява още, че ищцата е седяла на последния ред седалки на автобуса.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, и приета от съда, което следва да
бъда кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания-счупване на тялото в горната трета на големия
пищял на лявата подбедрица, като е извършена хирургична интервенция на 31.08.2017 г., за
което е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 39 дни, от които 9 дни
стационар и 30 дни домашно лечение. Същата е насочена към физиотерапия и
рехабилитация. На 06.11.2017 г. е бил извършен контролен преглед, при който е било
установено, че движенията в лявата коленна става са в пълен обем, била е направена
контролна рентгенография, дадени са указания за провеждане на лечебна физкултура и
дадена препоръка за хиалуронова киселина.
На 23.04.2018 г. Ф. е постъпила в отделение по ортопедия и травматология в „МБАЛ-
Благоевград“ АД за отстраняване от костта на металната остеосинтеза, което се е случило на
24.04.2018 г. и е изписана на 26.04.2018 г. Насочена е към спазване на рехабилитационната
програма, за което е издаден нов болничен лист за 34 дни, от които 4 дни стационар и 30 дни
домашно лечение. От извършен преглед от вещото лице по делото д-р А. на 12.10.2021 г. е
установено, че за период от около 2-3 месеца след травмата, получена при ПТП, е ходила с
помощта на патерици и не е могла да ходи без помощни средства, като към момента на
прегледа, пострадалата е заявила, че изпитва болка при по-студено време. Вещото лице е
констатирало, че след проведеното оперативно лечение и приключилото болнично лечение,
в условията на домашно лечение е било предписано медикаментозно лечение, дадени
препоръки за провеждане на физиотерапевтично лечение. Представено е заключение, че
провеждането на физикална и рехабилитационна терапия има съществено значение за по-
бързото и пълно възстановяване след травматични увреждания.
От назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнена от д-р А.С.-специалист ортопед-
травматолог, е установено, че от данните, които е използвал за извършване на експертното
изследване, в това число и предоставените по делото материали, Ф. Р. М. по време на
пътуването е седяла на последния ред седалки, по средата. След ПТП-то се е намерила в
предната част на микробуса. При това преместване на тялото от задната седалка напред е
било напълно възможно да е получила удар от или върху твърди тъпи предмети, а също така
и валгусен или варусен стрес в коляното. Заключил е, че е напълно възможно получената
травма да е в резултат на процесното ПТП. Установено е още, че на 31.08.2017 г. под
анестезия се направил L-образен кожен разрез по предната повърхност на лявата подбедрица
и към латерално. Втори разрез медиално. Под остър и тъп способ се достигнало до
фрактурата на тибията. Извършена е била кръвна репозиция, като се изравнила ставната
5
повърхност. За фиксация на фрактурата се пласирала L-плака за проксимална тибия и
винтове. Щателна хемостаза, послоен шев, стерилна превръзка, гипсова шина. Установено е,
че три месеца е ползвала патерици. На 24.04.2018 г. металът е бил отстранен, като
рехабилитация е провеждана само при престоя в болница, след травмата и след отстраняване
на метала. Прието е от вещото лице също така, че резултатите от различните проучвания са
противоречиви, но като цяло тежката артроза на коляното след фрактура на тибиалното
плато е сравнително рядка. Времето за възстановяване след фрактура на тибиалното плато е
различно и зависи от естеството на фрактурата. Като цяло обаче времето за възстановяване
на фрактура на тибиалното плато е най-малко една година. Някои проучвания обаче
доказвали, че и една година след фрактурата все още има значителен дефицит във
функцията на колянната става. За възстановяване функцията на колянната става може да се
говори след две години. Ищцата Ф. Р. М. в първите дни след травмата и оперативната
интервенция е имала значителни болки и страдания, което е налагало постоянни
обезболявания. След което същите значително са намалели. От извършен преглед от вещото
лице д-р С., е установено, че четири и половина години след травмата Ф. Р. М. все още се
оплаква от болки в колянната става и затруднена функция. Мускулатурата е хипотрофична,
с оглед на което все още няма пълно възстановяване и такова най-вероятно няма да настъпи,
констатира още д-р С.. От извършения преглед е установил още, че болките са най-силно
изразени в крайните фази на екстензия и флексия. Мускулатурата на левия долен крайник е
хипотрофична, ходи с накуцване. При пациентката са налице данни за дископатия, която е
много вероятно да е резултат от нарушената статика при ходене, в резултат от полученото
счупване в колянната става. Не може да се очаква значително подобрение на функцията на
левия долен крайник за в бъдеще, според експерта. Известно подобрение може да се получи
след системна ЛФК и физиотерапия. Към настоящия момент са налице болки най-вече при
натоварване на крайника, а също така и при промяна на времето. Болките са с лек
интензитет, но създават дискомфорт и пациентката ходи с накуцване.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г.У., чиито
показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установява, че пострадалата и
ищца в настоящото производство Ф.М. е седяла на най-задната седалка на автобуса, в частта
на показанията, че превозното средство, управлявано от него разполага с колани за всяка
седалка, включително и на задния ред, не могат да бъдат споделени от съда, с оглед на
приетата автотехническа експертиза и останалите доказателства по делото, които сочат
точно обратното - автобус, м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ, не е разполагал с колани за
пътниците, извън тези на предните 3 седалки.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380, поради което процесуална предпоставка за допустимост на
6
иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва обстоятелствата основание на претенцията, а именно застрахователят на водача на
МПС, което се намира извън територията на страната да няма кореспондент за територията
на Република България. Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на
чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ,
бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен
ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този
застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.
С оглед данните за депозирана молба от ищеца от 19.10 2020 г. и изтекъл срок по смисъла на
чл. 380 от КЗ, съдът намира депозираната искова претенция за процесуално допустима.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка
Гражданска отговорност на виновния водач сключен със застраховател, установен в
държава различна от Република България към датата на събитието настъпило в Република
България. Видно от Констативен протокол /КП/ за ПТП №10/29.08.2017 г., лек автомобил,
марка „Мицубиши“ с рег. №AN53NFL, има договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“-зелена карта, към датата на ПТП, сключен с „DIRECT LINE
UINSURANCE“ с полица №46821283, валидна до 01.08.2018 г. Обстоятелството по
наличието на застрахователно правоотношение за горното превозно средство, е прието за
безспорно по реда на чл. 146 от ГПК, видно и от КП от 29.08.2017 г. относно
удостовереното от длъжностното лице, което има обвързваща материална доказателствена
сила.
Налице е фактическият състав на непозволено увреждане от страна водача на МПС
Мицубиши, а именно нарушение на правилата за движение по пътищата-чл. 21 от ЗДвП, във
вр. с Наредба №18/23.07.2001 г., както и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - при движение със
скорост от около 76.44 км/ч., при въведено ограничение до 50 км/ч., на завой, загубил
страничната устойчивост и навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което се
блъска в насрещно движещият се автобус /м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ/ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. Р. М. от с.Ф, общ.Б, изразяваща се
в счупване на големия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване
движението на левия й долен крайник. Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. В резултат на претърпяното ПТП, на ищцата са нанесени
травматични увреждания, довели до хирургична интервенция, с престой в болничното
заведение от 6 дни, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник за период повече от 3 месеца, като в рамките на 3 месеца е ползвала патерици за
придвижване. Съдът констатира с оглед на събраните доказателства, че 8 месеца по-късно,
7
пострадалата е претърпяла и нова операция по отстраняване от костта на имплантираните
уреди. Времето от момента на транспортното произшествие до настоящия такъв е
съпроводен с болки в колянната става и затруднена функция, като медицинският експерт
ортопед-травматолог, извършил изследването е извел и извод, че вероятно пълно
възстановяване няма и да настъпи, тоест касае се за продължително по своя характер и
времетраене увреждане на здравето, което затруднява ежедневните дейности и нормалния
ритъм и начин на живот, свързан с натоварване на крайника, а също така и при промяна на
времето, като пострадалата и към настоящия момент накуцвала. Наведеното от ответната
страна, че в заключението на втората медицинска експертиза са налице данни за артрозни
промени, не могат да обосноват различен извод от горния, доколкото вещото лице д-р С.
потвърждава, че артрозните промени в колянната става са както от възрастта на ищцата,
така и от травмата, която е получена от ПТП, като счупването е допринесло за засилване на
артрозата.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено ППВС №4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №387/2008 г. на ІІ т. о.; №124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. №708/2009 г. на ІІ т. о.; №59/29.04.2011 г., по т. д. №635/2010 г. на ІІ т. о.; №66 от
03.07.2012 г., по т. д. №619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени“
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови
неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
8
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия (решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки, съпровождащи
ежедневния процес вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то съдът намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 22 000 лв.,
като настоящата инстанция счита още, че са налице обективни основания за отхвърляне на
останалата част от претендираната сума от 250 000.00 лв. От устните доказателства по
делото-разпит на медицинските експерти и вещото лице, извършило автотехническата
експертиза се обосновава извод, че по време на първата хирургична интервенция, както и
при последващата такава, медицинските специалисти са насочили пострадалата към
физиотерапия и рехабилитация, каквато е била извършвана само по време на престоя в
болничното заведение, но не и след това, нито по време на двата престоя. Безспорно при
своето заключение, д-р С., е извел извод, че известно подобрение може да се получи след
системна ЛФК и физиотерапия, като д-р А. в своето заключение е посочил още, че
провеждането на физикална и рехабилитационна терапия има съществено значение за по-
бързото и пълно възстановяване след травматични увреждания. От данните по делото-
писмени доказателства, а в последствие и от устния разпит на медицинските експерти,
извършили съдебно медицинските експертизи се установява, че въпреки назначеното и
насочването за рехабилитационна терапия, от пострадалата не е била провеждана такава в
съответните центрове, които биха подобрили общото й състояние и възможността за по-
бързо адаптиране и възстановяване с оглед на засегнатите увреждания от ПТП. С оглед на
това, безспорно пострадалата не е положила дължимата грижа за себе си и за своето
своевременно подобряване, въпреки препоръките на медицинските лица, под чието
наблюдение е била, и по този начин е осуетила във времето дългия период на
възстановяване след инцидента.
При определяне на размера на неимуществените вреди от 22 000 лв., съдът съобрази
медико-биологичния характер на причинените физически увреждания- счупване на тялото в
горната трета на големия пищял на лявата подбедрица, за което са извършени две
хирургични интервенции, като първата е била съпроводена с болничен престой от осем дни,
като за три месеца се движела с патерици, а осем месеца по-късно е извършена и още една
операция за отстраняване на импланти в колянната става, възстановителелният процес от
около година, включително и придружаващи и към настоящия момент леки болки при
натоварване на крайника и при промяна на времето, а макар и вече с лек интензитет,
болките създават известен дискомфорт, а също така и, че пострадалата Ф. има нормална
походка с леко накуцване. При определяне на обезщетението, съдът съобрази възрастта на
9
пострадалата Ф.М. към датата на ПТП-51 г./ активна работоспособна възраст препятствана
по причина на произшествието за полагане на труд за определен период от време, за което
свидетелстват издаваните болничните листи/, претърпените физически болки със среден
интензитет, особено непосредствено след настъпване на произшествието, които
продължават и до сега при промяна на атмосферното налягане, осъщественото внезапно и
неочаквано травматично увреждане, негативни душевни изживявания във връзка с
произшествието и настъпилите увреждания – срив в самочувствието и психически шок,
неспокоен сън. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата
на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на отговорност при
застрахователната закрила, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение на ответника за съпричиняване
съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С оглед установения механизъм на пътнотранспортното
произшествие, изготвената и приета по делото автотехническа експертиза, следва да се
приеме, че към датата и момента на ПТП, автобус „Форд Транзит“, в който седяла
пострадалата Ф., е бил заводски оборудван с предпазни колани само за седалката на водача
и за двете места на пътничките возили се на предната двойна седалка в дясно до тази на
водача. Останалите седалки в автобуса не са били оборудвани или дообрудвани
допълнително с предпазни колани по седалките за пътници по всичките седалки зад линията
на водача, включително и последният ред седалки, на който е седяла и пострадалата ищца
Ф.М.. Безспорно е потвърдено от вещото лице инж. В.Н., че последният ред седалки, на
който всъщност е седяла и пострадалата ищца по делото, не е бил оборудван с предпазни
колани за пътниците, съответно същата е нямала обективна възможност за поставяне на
колан, с какъвто превозното средство не е било снабдено, респективно не може да се приеме,
че същата е допуснала нарушение на ЗДвП, и по-конкретно на чл. 137а, ал. 1 от същия
закон, който вменява задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на
движение, доколкото не е довършен съставът на това нарушение, а именно – „…с които
МПС са оборудвани“. Ето защо, предвид безспорно установеното от автотехническата
експертиза, не е налице съпричиняване по отношение на непоставяне на обезопасителен
колан, поради липсата на такива в превозното средство, в което е седяла на последния ред
седалки пострадалата М..
По отношение на дължимата законна лихва:
Обезщетението за забава върху дължимото обезщетение съобразно чл. 511, ал. 3 от КЗ в
случаите на ал. 1 е изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. В този смисъл се сочи
увреденото лице да може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
10
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е постъпила при
ответника на 19.10.2020 г., или обезщетение се дължи от 20.01.2021 г. Претенцията за лихва
за забава, считано от 19.04.2019 г. е неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
875.33 лв., от които 800.00 лв. - държавна такса и 75.33 лв. сторени разноски от общо 856, 00
лв. / 100, 00 лв. САТЕ и 756, 00 лв.-СМЕ/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски на ищеца не са дължат, тъй като не са
извършени.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове, ищeцът дължи на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, разноски на ответника, или общо сумата от 5 955.36 лв. /съдът намира
релевираното възражение на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно/.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. В.О. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 574.64 лв. от общо 6 530.00 лв. Върху същото се начислява ДДС в размер на 20%,
с оглед данни за регистрация по ЗДДС в размер на 114.93 лв. или общо се дължи 689.57 лв.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. "Н.Б." ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано
от Б.А.Б, да заплати на Ф. Р. М., ЕГН **********, адрес: с. Ф., общ.Б на основание чл. 511,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ, сумата от 22 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 29.08.2017 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 22 000 лв.
до предявения размер от 250 000 лв., както и за законна лихва от 19.04.2019 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА С. "Н.Б." ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано
от Б.А.Б, да заплати по бюджетна сметка на Окръжен съд-Благоевград, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата от 875.33 лв. – разноски по делото.
11
ОСЪЖДА Ф. Р. М., ЕГН **********, адрес: с. Ф., общ.Б да заплати на С. "Н.Б." ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано от Б.А.Б, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 5 955.36 лв. - разноски.
ОСЪЖДА С. "Н.Б." ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано
от Б.А.Б, да заплати на адв. В.О., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сума в размер на 689.57
лв. с начислено ДДС - адв. Възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12