М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Г.В.П., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 25.10.2018 година около 14.00 часа в село ***, област
Плевен в близост до стопански двор на ***
управлявал моторно превозно средство товарен автомобил ***“, с регистрационен №
*** без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
НП под № 17-0940-000138/01.06.2017 година на ***на РУ –Пордим при ОДМВР-Плевен,
връчено лично на 21.11.2017 година и влязло в сила на 29.11.2017 година.
Престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на чл.370 и следващите от НПК.
На осн. чл.370, ал. 1 от НПК,
искането е направено от подсъдимия и неговия защитник.
Съдът, съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не
може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията
предвидени в НПК.
Съдът подробно разясни на подсъдимия разпоредбата на
чл.370, чл. 371, т. 2 от НПК, както и неговите права.
На основание чл.372, ал. 1 от НПК, съдът уведоми подсъдимия, че при
провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства в хода на
бързото производство и направените от него самопризнания по чл.371, т. 2 от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Г.В.П. заявява, че признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на
тези факти.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 08.11.2018
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на
подсъдимия и свидетелите за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След даване ход на съкратено
съдебно следствие съдът, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетели, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетелите.
Представителят на Районна
прокуратура – Плевен в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо
подсъдимия обвинение, като намира същото за безспорно доказано.
По отношение размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.В.П. прокурорът счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, като относно размера взема становище, че това наказание следва да
бъде към максимума предвиден в закона, като бъде приложена разпоредбата на чл.
58а от НК.
Представителят на РП – Плевен,
навежда доводи за отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно - наличието на предходни осъждания за
престъпления от общ характер, както и изключително системните нарушения на
правилата на ЗДвП.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства - доброто процесуално поведение и признанието на вината.
Подсъдимият Г.В.П. се признава за виновен, изцяло
признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната
си дума пред съда изразяват съжаление за извършеното, като моли съда да му
наложи най-малкото наказание което предвижда закона, а именно – 1 година
лишаване от свобода.
В съдебно заседание, защитникът
на подсъдимия Г.В.П., адв. Х.К. от името на подзащитния си заявява, че желае
делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като моли при определяне на наказанието да се приеме, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - самопризнанието, критичното
отношение към извършеното, съдействието което са оказали на разследващите, като
му бъде наложено наказание лишаване от
свобода към минимума предвиден в закона, като се приложи разпоредбата на
чл. 58а от НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Г.В.П. не притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
С Наказателно постановление под № 17-0940-000138/01.06.2017 година на ***на
РУ–Пордим при ОДМВР-Плевен, връчено лично на 21.11.2017 година и влязло в сила
на 29.11.2017 година по отношение на подсъдимия
била ангажирана административно–наказателна отговорност за управление на
моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление.
На 25.10.2018 година подсъдимият Г.П. независимо от осъзната от негова
страна липса на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и въпреки наличието на влязлото
в законна сила на 29.11.2017 година Наказателно постановление под
отразения по–горе номер, привел
стопанисвания от страна на ***товарен автомобил ***“, с регистрационен № *** в
движение. С управляваното от негова страна моторно превозно средство същият се отправил към прилежащия за селището
стопански двор в изпълнение на
своеобразно намерение за транспортирането на определено количество
дървесина.
По време на придвижването на подсъдимия Г.В.П. на 25.10.2018 г. около 14:00
часа през землището на село *** в близост до кооперативното сдружение по
отношение на същия, служители при 01-РУ
при ОДМВР-Плевен подали сигнал за
преустановяване на движението му и извършването на съответната рутинна
проверка.
В обхвата на извършената такава от страна на автоконтрольорите се констатирала липсата на изискуемите
документи за правоуправление на моторно
превозно средство от страна на подсъдимия
Г.В.П., което обусловило и съставянето на акт за административно нарушение под
бланков № 046550 от 25.10.2018 година за осъщественото нарушение по Закона за движение по пътищата.
Вследствие на допълнително реализираната от служителите на полицията
при 01-РУ при ОДМВР-Плевен обстоятелствена проверка в информационните масиви на визираната
институция се установили данни за неправоспособността на подсъдимия Г.В.П. и
наличието на влезли в законна сила
множество Наказателни постановления за осъществени нарушения на правилата
за движение по пътищата.
По повод осъщественото от страна на подсъдимия
Г. В.П. *** инкриминирано деяние,
документирано по надлежния процесуален ред, въз основа наличието на влязло в законна сила Наказателно постановление под №
17-0940-000138/01.06.2017 година на ***на РУ–Пордим при ОДМВР-Плевен, връчено
лично на подсъдимия на 21.11.2017 година е проведено досъдебно бързо
производство по отношение на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направеното от
подсъдимия Г.В.П. признание на всички факти и обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт пред РС - Плевен, което се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното бързо производство писмени доказателства, всички
прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 от НПК.
Съдът, изцяло кредитира събраните
писмени доказателства и ги намира за последователни, единни и без противоречиви.
Съдът счита, че свидетели са разпитани
подробно в хода на досъдебното производство, като са предали възприятията си от
случката достоверно, същите са последователни и незаинтересовани.
Тази фактическа обстановка е приета и от РП - Плевен в обвинителния акт, не
се оспорва от подсъдимия, който и по реда на чл. 371, т.2 НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.
Налице са условията
на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
Съгласно чл.102 ал.1 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подсъдимия Г.В.П..
Доказателствата, имащи за източник
всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично
разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен
материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът
е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
При така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира,че подсъдимият Г.В.П.
е осъществил от субективна и обективна
страна за състава на чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият Г.В.П. е осъществил престъплението по
чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 25.10.2018 година около 14.00 часа в село ***, област
Плевен в близост до стопански двор на ***
управлявал моторно превозно средство товарен автомобил ***“, с регистрационен №
*** без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
НП под № 17-0940-000138/01.06.2017 година на ***на РУ –Пордим при ОДМВР-Плевен,
връчено лично на 21.11.2017 година и влязло в сила на 29.11.2017 година.
От
субективна страна престъплението е извършено с
пряк умисъл като форма на вината по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК.
Както към момента на деянието,
така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.
Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Въпреки че бил наказан по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му и е осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер, той напълно съзнателно и умишлено
управлявал отново моторно превозно
средство, без съответно свидетелство за управление на МПС, като създал по този
начин опасност за живота и здравето на другите участници в движението в с. ***.
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 до 3 години и Глоба от 500 лв. до 1200 лева.
Извършеното от
подсъдимия престъпление не е тежко по смисъла на чл. 93 , т. 7 от НК, доколкото за него се предвижда налагане на
наказание лишаване от свобода по-малко от пет години.
Съдът обаче намира, че този род деяния са придобили масов
характер и чрез тях се създава потенциална опасност за широк кръг от лица,
поради което обществената им опасност е завишена !!!
Завишена
е обществената опасност и на самия подсъдим, като данните за това се извличат
от приложената по делото справка за съдимост и приложената справка на ***на
Сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен за наложени наказания по ЗДвП на подсъдимия !!!
По вида и размера на наказанието на подсъдимия:
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на
наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното
престъпление, както и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според
която норма в случаите по чл.372, ал. 4 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл. 58а от НК.
Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата
част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание
с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато
едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът
прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
При индивидуализацията на
наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, съдът
отчете факта, че няма основание за приложение на чл. 55 от НК !!!
Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът преценява съдебното минало на подсъдимия - предходните му осъждания.
Очевидно тези осъждания не са изиграли необходимото сплашващо въздействие
спрямо подсъдимия.
Съдът счита, че самопризнанието
на подсъдимия Г.В.П. не е смекчаващо вината обстоятелство !!!
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
6.04.2009 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2008 г., формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително
като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК във
вр. с чл. 55 от НК.
Освен това, съгласно съдебната практика (Решение
№ 1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.), самопризнанието
представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална
стойност. Ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да
се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на
отговорността по чл. 55 от НК.
В настоящия случай обаче то не е допринесло за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител.
Съдът прецени при тези обстоятелства, че не може да
приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Поради това на основание чл. 343в, ал. 2 и чл.
54 от НК, като взе предвид подбудите на подсъдимия Г.В.П. за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, установените смекчаващо и отегчаващо отговорността
обстоятелства, ръководейки се от целите на наказанието, съдът му определи
наказание на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от Наказателния кодекс към максимума
предвиден в закона - лишаване от свобода за срок от 3 години, което на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК и чл.
58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 години.
Според
съдът така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, за оказване на
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Съдът
определи изпълнението на наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим
в затвор.
Наказанието е съобразено със
степента на обществената опасност на деянието и личността на дееца, като съдът
намира, че с оглед специалната и
генерална превенция и преди всичко предвид предходната съдимост и трайно
установените престъпни навици, подсъдимия Г.В.П. следва да бъде изолиран от
обществото за известен период от време.
След произнасяне на своята присъда в посочения вид и размер, съдът НЕЗАБАВНО
приложи разпоредбата на чл. 309, ал. 2 от НПК, като с оглед на подробно
гореизложените мотиви счете, че е налице реалната опасност подсъдимият да се
укрие от Правосъдието и по този начин да осуети своевременното изпълнение на присъдата
в размер на 2 години Лишаване от свобода!!!
Законодателя е
предвидил и кумулативно наказание глоба за
извършеното от дееца. Размерът е от 500 до 1200лв.
Съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода в максимален
размер, а именно – 1200 лева.
Съдът намира, че именно така
определеното наказание на подсъдимия в най-пълна степен ще способства за
постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на
личната превантивна функция на наказанието, така и досежно генералната
превенция, предвид повишеният брой тежки пътнотранспортни произшествия, с
фатален изход, причинени от неправоспособни водачи, което формира и
изключително висока обществена нетърпимост и непримиримост с такъв тип деяния,
като същевременно в това наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно
на извършеното.
Целта както на личната, така и на
генералната превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха
могли да бъдат постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на
необосновано снизхождение, тъй като освен, че същото няма да постигне целите на
генералната превенция, не би постигнало и целите на личната такава, доколкото
по отношение на подсъдимия многократно е било въздействано възпитателно и
предупредително, както по административен, така и по наказателно-правен ред, но
видно от поведението на подсъдимия, това въздействие не е изиграло своя
превъзпитателен и възпиращ ефект и не е способствало да окаже такова
въздействие върху него, че същият да съобрази своето поведение със закона.
Съдът счита, че едно необосновано
занижено наказание би затвърдило усещането за безнаказаност формирано у
подсъдимия и по никакъв начин не би способствало за постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 НК по отношение на него, за да се постигнат
съответните положителни промени в съзнанието на дееца, за да се превъзпита той
към спазване на законите и не биха постигнати и целите не генералната
превенция, тъй като не биха въздействали предупредително по отношение на
останалите членове на обществото, а напротив биха затвърдили усещането в
обществото за безнаказаност и липса на справедливост.
Не са налице законовите
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е
извършил настоящото деяние след като е бил осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпления от общ характер, по отношение на които осъждания
не е настъпила реабилитация, поради и което не следва да бъдат обсъждани
останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, касаещи постигане на целите на
наказателната репресия по отношение на този подсъдим.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този размер.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: