№ 12517
гр. С., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110111040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК вр. чл. 238 ГПК.
С искова молба ищцата Е. И. Т. – Т., чрез адв. Д., е предявила по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК срещу В. П. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че В. П. Т. – Т. дължи на ищцата сумата в размер на 3193,05 лева,
платена от Е. И. Т. – Т. на „Топлофикация С.“ ЕАД въз основа на влязло в сила решение от
20.05.2021 г. по гр.д. № 24354/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която се е
обеднила, а В. П. Т. – Т. се обогатила чрез спестяването на тези пари като разход, предвид
обстоятелството, че топлоснабденият имот, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“,
ет. 1, ап. 18, се ползвал единствено от В. П. Т. – Т., ведно със законната лихва от 23.09.2021
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55011/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ
се в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ от 108,38 кв.м., заедно с
принадлежащото към жилището избено помещение № 2 и с припадащите се 0,827% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, върху който е
построена. Поддържа, че срещу Е. И. Т. – Т. и В. П. Т. – Т. било подадено от
„Топлофикация С.“ ЕАД заявление до Софийски районен съд, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 23206/2019 г. по описа на СРС и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане от ищцата и ответницата на
топлофикационното дружество в условията на разделна отговорност сумата в размер на
6191,34 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия в гореописания имот за
периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г. и 1034,45 лева – лихва за забава за периода от
14.08.2016 г. до 12.04.2019 г. Твърди, че заповедта за изпълнение била надлежно връчена,
като само Е. И. Т. – Т. депозирала възражение по чл. 414 ГПК. Поддържа, че „Топлофикация
С.“ ЕАД пропуснала да предяви иск спрямо В. П. Т. – Т., поради което издадената заповед за
изпълнение била обезсилена в тази част. Твърди, че „Топлофикация С.“ ЕАД предявила
искове по реда на чл. 422 ГПК само срещу Е. И. Т. – Т., по които било постановено решение
1
от 20.05.2021 г. по гр.д. № 24354/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с което било
признато за установено, че Е. И. Т. – Т. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер
на 2059,64 лева за топлинна енергия за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот с аб. №
*****, находящ се в гр. С., общ. И., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“, ап. 18, както и сумата 12,15
лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в
периода 01.04.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите. Със същото решение Е. И. Т. – Т. била осъдена да
заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер на 627,44 лв., представляваща съдебни
разноски. С оглед влязлото в сила съдебно решение ищцата Е. И. Т. – Т. заплатила на
„Топлофикация С.“ ЕАД сумата в общ размер на 3193,05 лева, от които: 2059,64 лева за
топлинна енергия за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2018 г.; 12,15 лв. - възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение в периода 01.04.2016 г. – 30.04.2018 г.; 493,82
лева – законна лихва, както и 627,44 лв. - съдебни разноски. Поддържа, че със заплащането
на горепосочената сума в общ размер на 3193,05 лева Е. И. Т. – Т. се е обеднила, а В. П. Т. –
Т. се обогатила чрез спестяването на тези пари като разход, предвид обстоятелството, че
топлоснабденият имот, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“, ет. 1, се ползвал
единствено от В. П. Т.. Е. И. Т. – Т., макар и съсобственик на този имот, никога не е живяла
в него и не е ползвала топлинна енергия, а през процесния период е живяла и работила в гр.
С.. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че В. П. Т. – Т.
дължи на Е. И. Т. – Т. сумата в общ размер на 3193,05 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, не се е
явила в първо съдебно заседание и не е изпратила представител, както и не е направила
искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
В проведеното на 03.11.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищцата е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд, 167 състав, е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
положителен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съобразно разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК са: 1/ ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ редовно призованият ответник или
негов представител да не се е явявил в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
първото редовно о. с. з.; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; 6/ искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В разглеждания случай както с Разпореждане № 41091/11.05.2022 г., надлежно връчено
на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 13.07.2022 г., така и със съобщението за датата на
насроченото съдебно заседание, надлежно връчено на ответника на 26.09.2022 г., на В. П. Т.
– Т. е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не
представи отговор, не се яви в първо съдебно заседание и не направи искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие. Както се изясни, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е
депозирала отговор на исковата молба, не се е явила в първо съдебно заседание и не е
изпратила представител, както и не е направила искане делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие, като в проведеното на 03.11.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е поискал постановяване на неприсъствено решение. Наред с това
видно от наведените с исковата молба твърдения и приетите писмени доказателства, съдът
2
намира, че искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски,
разполага единствено ищцата. Последната е поискала присъждането им, поради което
следва да му бъдат присъдени следните суми: 364 лв. за заповедното производство, от
които: 64 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, и 563,72 лв. за
исковото производство, от които: 63,72 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че В. П. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „И.“,
бл. 135, вх. „Б“, ет. 1, ап. 18, дължи на Е. И. Т. - Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.С., кв. „Д.“
№ 6, вх. „А“, ет. 5, ап. 13, сумата в размер на 3193,05 лева, платена от Е. И. Т. – Т. на
„Топлофикация С.“ ЕАД въз основа на влязло в сила решение от 20.05.2021 г. по гр.д. №
24354/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която се е обеднила, а В. П. Т. – Т. се
обогатила чрез спестяването на тези пари като разход, предвид обстоятелството, че
топлоснабденият имот, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“, ет. 1, ап. 18, се
ползвал единствено от В. П. Т. – Т., ведно със законната лихва от 23.09.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 08.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55011/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. 135, вх. „Б“, ет. 1,
ап. 18, да заплати на Е. И. Т. - Т., ЕГН **********, с адрес: гр.С., кв. „Д.“ № 6, вх. „А“, ет. 5,
ап. 13, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 563,72 лв. - разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 364 лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 55011/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3