Р Е Ш Е Н И Е
Номeр VI-14 гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 166/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260507/26.10.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 1231/2020г. С това решение съдът е отхвърлил исковете
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4,
представлявано от Д Б Б да се приеме за установено по отношение на И.И.П., ЕГН:
********** ***, че последният дължи на дружеството следните суми: 7 777,16
лева, представляващи главница по договор за заем № 3020915/26.08.2017г.;
3 481,34 лева, представляващи договорна лихва за периода от 24.10.2017г.
до 15.08.2019г.; 2 510,54 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 24.10.2017г. до 15.08.2019г.; 1 109,86
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г. до
29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, които суми са
присъдени със заповед за изпълнение № 3752/04.10.2019г. на БРС по ч.гр.д. №
8096/2019г.
Подадена
е жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 260507/
26.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 1231/2020г. В
жалбата въззивното дружество твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в противоречие с приложимите
материално-правните норми и трайната съдебна практика. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Не прави искане
за събиране на доказателства.
Жалбоподателят
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Становището си по жалбата
изразява в писмен вид.
Въззиваемата
страна - И.И.П.
представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. В съдебно заседание П. се представлява от адвокат Х., която пледира за
отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с правно основание
чл.415, вр. чл.422 от ГПК против И.И.П.. Ищецът твърди, че на че
на 28.08.2017г. ”Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключил с ответника договор за
паричен заем, по силата на който П. е получил кредит от 8000 лева. Кредитът е
трябвало да се върне на 24 месечни вноски, до 15.08.2019г. Вноските по кредита
съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл
и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Ответникът е изплатила сумата от
600 лева, с които е погасена изцяло първата вноска по кредита и частично
неустойката по втората вноска. С договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение
към него № 1/01.01.2018г. вземането по кредита е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Ответникът е уведомен за цесията.
През
2019г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за процесните суми. Образувано е ч.гр.д.№ 8096/2019г. по описа на Бургаския
районен съд и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните
суми: 7 777,16 лева – главница; 3 481,34 лева– договорна лихва; 2510,54
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
24.10.2017г. до 15.08.2019г.; 1 109,86 лева – обезщетение за забава за
периода от 25.10.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на
347,58 лева. Длъжникът подава възражение, поради което ищецът предявява
установителен иск. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато съществуването на
вземането, което дружеството има срещу ответника за сумите, предмет на заповедта
по чл.410 от ГПК.
Ответникът
И.П. се представлява от особен представител, който представя писмен отговор. В
отговора процесуалният представител на П. прави възражение за нищожност на
договорната лихва и на неустойката поради накърняване на добрите нрави.
В хода на съдебното производство са събрани относимите към
спорното правоотношение писмени доказателства, между които е и рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между “Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с приложение
№ 1/01.01.2018г., с което е прехвърлено вземането към П.. След анализ на
договорните клаузи, районният съд формира извод за нищожност на цесията поради
липсата на писмено съгласие за прехвърляне на вземането от кредитора по Закона
за особените залози. В резултат на това съдът отхвърля иска изцяло.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260507/26.10.2020г. е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от Закона за особените
залози, обн. Дв, бр.105/2016г., залогодателят няма
право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без
съгласието на заложния кредитор. Цитираната
правна норма е императивна и се прилага към процесния договор за цесия, тъй
като приложението, с което е конкретизирано вземането към ответника и което
представлява неразделна част от договора е сключено на 01.01.2018г. Последицата
от нарушаването на императивните правни норми е нищожност на разпоредителното
действие. В конкретния случай цесията е сключена без предварителното съгласие
на заложния кредитор за прехвърляне на вземането. Поради това, цесията не
поражда желаните от страните по нея правни последици. При това положение, искът
е неоснователен и правилно е отхвърлен от съда.
Възражението
на въззивната страна за неправилно тълкуване на договора, е неоснователно.
Действително в чл.10 от договора страните са се споразумели, че заемодателят
може да прехвърли правата по договора за кредит по всяко време на трети лица,
включително да заложи вземането в полза на трето лице съгласно Закона за
особените залози. Така цитираната клауза обаче не може да дерогира императивното
изискване на чл.17, ал.3 от Закона за особените залози. Поради това,
възражението не може да има за последица отмяна на съдебното решение.
В
останалата част от жалбата въззивното дружество пресъздава уговорените между
страните условия по договора за цесия, които съответстват напълно с текста на
договора, приложен по делото, но не могат да доведат до промяна в крайния
резултат на спора.
Предвид
гореизложеното, жалбата е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Решението
на районния съд е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260507/26.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 1231/2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.