Решение по дело №3018/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1690
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110203018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   РЕШЕНИЕ

 

№1690/24.9.2019г.

 

Година 2019                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                    двадесет и трети  състав

На    девети септември                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                      Съдия :  Даниела Михайлова

Секретар     Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3018  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БТК” ЕАД,  представлявано от А.Д., против Наказателно Постановление   В- 0046972 / 27.05.2019г. на  Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на   БТК” ЕАД  е наложено  административно наказание    "Имуществена санкция" в размер  на 3 000  лева на основание чл. 222 „а” от ЗЗП. 

            С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди че нарушението, описано в него, не е извършено от обективна страна, тъй като  телефонният апарат на потребителя  е бил приет за ремонт, но реално такъв не е бил извършван поради липса на дефект. Сочи се още, че дори и да е допуснато нарушение, то не е такова по чл.113 ал.2 от ЗЗП, а по чл.113 ал.1 от ЗЗП.На следващо място се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като се твърди че не е посочена дата на извършване на нарушението Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно и необосновано.

            В съдебно заседание , възивната страна редовно призована , не се явява упълномощен процесуален представител. 

            Въззиваемата страна, редовно призована,  не се явява   представител. 

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 05.10.2018г. в КЗП-Варна постъпила жалба от   Л.В. с № В-03-2157/05.10.2018г.В нея било описано, че на 24.07.2018г. потребителя е закупил  мобилен телефон „ Huawei P 20  , като до момента на депозиране на жалбата бил изпращан  няколко пъти в сервиз за ремонт с оплаквания за това, че по време на разговор много често губи обхват и прекъсва.По повод на тази жалба била извършена проверка, като на 19.10.2018г. телефонния апарат бил заменен с нов.На 29.11.2018г. потребителя добавил нови обстоятелствата по жалбата си като посочил, че и новия телефон проявява същия дефект, а именно че при разговор много често губи обхват и прекъсва.На 03.12.2018г.от страна на КЗП било отправено запитване до В. за това дали е предявена нова рекламация към търговеца.

          На 17.12.2018г. св.И.А. извършила проверка в офис на „БТК“ ЕАД.Тя установила, че на 05.12.2018г. за апарата е била предявена рекламация, която била вписана в съответния електронен регистър.Била представена сервизна карта № **********/05.12.2018г., в която било посочено, че телефонът се приема в добро състояние със следи от използване, като оплакванията се, че при провеждане на разговор прекъсва.В последствие от търговеца била изискано становище по жалбата на потребителя.Такова било представено на КЗП, като в него било посочено, че след обстоен технически преглед в оторизирания от производителя сервиз „Сръчко“, заявения дефект не е бил установен и апаратът е функционирал съгласно спецификациите на потребителя, на който пък бил изпратен смс на 20.12.2018г., че устройството е на негово разположение и следва да посети съответния офис , за да си го получи.Било изпратено и копие от изготвения в сервиза констативен протокол , в който било посочено, че не са били открити проблеми в електрическата част на  уреда, който бил тестван във всички режими на работа и е функционирал нормално, съгласно техническите характеристики , заложени от производителя.

          След запознаване с представените документи св.А. установила, че в протокола от сервиз „Сръчко“ липсвали подписи на лицата,  посочени в него, които да потвърдят съгласие на описаното състояние на рекламираното устройство.

           Поради това , след изпратена   покана, на 28.01.2019г. в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН  св.А. съставила против търговеца акт за установяване на административно нарушение, за това че не е изпълнил административното си задължение по чл.113 т.2 от ЗЗП, като не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.113 ал.2 от ЗЗП и било прието, че е извършено в гр.Варна, на 08.01.2019г.При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

          Въз основа на акта  било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.113 т.2  от ЗЗП. Поради това на основание чл.222 „а”  от ЗЗП   , на „БТК” ЕАД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв.

          В хода на съдебното следствие бе разпитана св.      И.А.  - актосъставител, която си спомни за случая с необходимата конкретика.Свидетелката посочи, че съобразно представените документи е приела, че дружеството не е привело потребителската стока в съответствие с договора в рамките на един месец и тъй като последната рекламация е била на 05.12.2018г., то нарушението е било извършено на 09.01.2019г.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство  гласни и  писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

Въззивната жалба е депозирана в  срок и  от  легитимен субект, поради което се  явява процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното постановление В- 0046972 / 27.05.2019г. е издадено от компетентен орган- от  Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед № 171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.Актът също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № 806 ЛС/ 01.09.2017г., с която св.А. е определена за длъжностно лице, което има право да съставя актове за извършени нарушения по законите, контрола по приложението на които е възложен на КЗП.Наказателното постановление е било  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Съдът намира обаче, че неправилно е бил приложен материалния закон.Безспорно по делото се установява, че на 24.07.2018г. потребителя е закупил  мобилен телефон от магазин на „Виваком” , на който са били извършвани ремонти и който е бил заменен за нов от същата марка и модел на 19.10.2018г.Безспорно е също така, че и за този апарат на 05.12.2018г. е била предявена рекламация с оплакване, че проявява същия дефект като стария.От съдържанието на приложения по преписката констативен протокол от сервиз „Сръчко“ е видно, че след извършени тестове, заявения от потребителя дефект не е бил установен, поради което и на устройството не е бил извършван ремонт.Самия апарат пък считано от 17.12.2018г. е бил на разположение на потребителя, който е следвало да отиде до офис на „Виваком“ и да си го получи. Разпоредбата на чл.113  т.2 от ЗЗП, която  е приета за   нарушена от „БТК” ЕАД предвижда, че продавача следва да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията на потребителя.В настоящият казус няма каквито и да било доказателства, че продавача не е изпълнил това си задължение. Няма доказателства, а и не се твърди нито в акта, нито в постановлението, че след  връщане на телефона от сервиза потребителя е  имал проблем с  него.От текста на акта и на постановлението може да се направи извод, че  нарушението е прието за извършено поради липсата на подписи в приложения   констативен протокол от сервиз „Сръчко“, потвърждаващи съгласието на лицата , описани в него, с описаното състояние на рекламираното устройство.Това обаче по никакъв начин не може да бъде прието за безспорно доказателство за твърдяното нарушение, доколкото няма каквито и да било доказателства, че апарата е бил предоставен на потребителя след изтичане на законоустановения едномесечен срок или без да е приведен в съответствие с договора за продажба.Липсата на подписи в протокола сама по себе си не може да обоснове извод за това, че констатациите в него не отговарят на действителното състояние на апарата , за който пък няма никакви данни за това , че и след връщането му на потребителя, е проявявал същите проблеми.Поради това съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение не е извършено.

           На следващо място съдът намира, че   при съставяне на акта и постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Било е прието, че нарушението е извършено на 08.01.2019г., тъй като рекламацията за телефона е била предявена на 05.12.2018г.Едномесечния срок по чл.113 т.2 от ЗЗП обаче , считано от 05.12.2018г. е изтекъл на 04.01.2019г .В този смисъл нарушението следва да се счита за извършено в първия ден на забавата, т.е. в първия ден след изтичане на срока по чл.113 т.2 , а именно на 07.01.2019г., тъй като 05.01.2019г. е бил неприсъствен.В случая обаче и актосъставителя, и наказващият орган са приели, че нарушението е извършено на 08.01.2019г. без да са изложили мотиви за това, макар да не съществува правна възможност да се налага наказание за нарушение, извършено на произволна дата.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

             Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ    Наказателно Постановление   В- 0046972 / 27.05.2019г. на  Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на   БТК” ЕАД  е наложено  административно наказание    "Имуществена санкция" в размер  на 3 000  лева на основание чл. 222 „а” от ЗЗП. 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: