№ 58
гр. Шумен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900129 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Булгарконф“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Александър
Стамболийски“, № 1Д, представлявано от С.Н. чрез адвокат Д. Л. от САК срещу „Масиф“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Върбица, обл. Шумен, ул.
„Герила“, № 1, представлявано от управителя А.Д.. В исковата си молба ищецът твърди, че
между него и ответника са съществували трайни търговски отношения, породени от
сключени между тях в периода от 2017 г. - 2020 г. сделки, по силата на които ищецът е
възлагал, а ответникът, в качеството му на изпълнител е приемал да извършва шивашки
услуги (шев на ишлеме). Ищецът е предоставял на ответника разкроени дрехи и
необходимите шивашки материали за ушиването им. Ответникът е ушивал дрехите и ги е
предавал обратно на „Булгарконф“ АД. Представител на ищеца е извършвал проверка на
изработеното за дефекти и е приемал дрехите. За извършените шивашки услуги, ответникът
е издавал фактури на ищеца, който е заплащал дължимите по тях суми. При извършена, в
началото на 2021 г., проверка на периода 15.06.2017 г.- 25.06.2020 г., е установено, че
ответникът е издал фактура № 200198/05.05.2020 г. за извършени от него шивашки услуги,
които вече са били фактурирани и заплатени от ищеца по фактура № 65/27.02.2020 г.,
издадена от „Рейт Р8“ ЕООД и фактура № 200188/28.02.2020 г., издадена от ответното
дружество. Вследствие на дублирането, ищецът е платил на ответника без основание сумата
по дублиращата фактура от 05.05.2020 г. в общ размер на 80 097.60 лв., като последният
неоснователно се е обогатил с тази сума. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати сума в размер на 80 097.60 лв. платена от ищеца и получена без основание от
ответното дружество във връзка с фактура № 200198/05.05.2020 г., издадена от ответника и
1
обективираща цената на услуги, вече заплатени от „Булгарконф“ АД на „Масиф“ ЕООД по
фактура № 200188/28.02.2020 г. и на „Рейт Р8“ ЕООД, ЕИК ********* по фактура №
65/27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума за периода от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените с
настоящото производство разноски.
В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът счита, че исковата
претенция е допустима, но неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че са налице трайни
търговски отношения между него, в качеството му на изпълнител и ищеца, в качеството му
на възложител, породени от сключените между тях многобройни договори за изработка на
дрехи (шев на ишлеме). Но твърдението, че е фактурирал повече от веднъж едни и същи
услуги по ушиване на едни и същи конкретни модели дрехи, въпреки че са предоставяни
еднократно е невярно. Не е налице твърдяното от ищеца дублиране. Описаните в издадената
от „Рейт Р8“ ЕООД фактура № 65/27.02.2020 г. дрехи са предадени на ищеца със стокови
разписки № 55/21.02.2020 г. и № 56/25.02.2020 г. Описаните в издадената от ответника
фактура № 200188/28.02.2020 г., дрехи са предадени на ищеца със стокови разписки №
13/24.02.2020 г. и № 20/26.02.2020 г., а посочените във фактура № 200198/05.05.2020 г.
артикули са предадени на ищеца със стокови разписки № 25/23.04.2020 г., № 26/27.04.2020 г.
и № 30/30.04.2020 г. И по трите договора за изработка, обективирани в процесните фактури
ответникът и третото лице са изпълнили възложената им работа и са предали изработеното
на ищеца, като за целта са съставени и съответните документи с подпис на представителя
му.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор, страните поддържат
становищата си.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
Страните не спорят и съдът приема за безспорно установено, че между тях са налице
трайно установени търговски отношения, възникнали от сключените в периода 2017 г. –
2020 г. договори за изработка, по силата на които ищецът е възлагал, а ответникът е
изпълнявал шивашки услуги, изразяващи се в ушиване на дрехи с материали изцяло
предоставени му от ищеца (шев на ишлеме). Не се спори, че между ищецът и третото лице
„Рейт Р8“ ЕООД в процесният период също са съществували аналогични търговски
отношения, вследствие възложени от ищеца и изпълнени от третото лице шивашки услуги
(шев на ишлеме).
С фактури №№ **********/28.02.2020 г. и **********/05.05.2020 г., издадени от
ответника и с фактура № *********/27.02.2020 г., издадена от третото лице са обективирани
конкретни сделки за изработка на дрехи с материали на ищеца на обща стойност 203 955.60
лв. Същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за
данък добавена стойност. В тях са индивидуализирани видовете дрехи, ушити от
изпълнителя, количеството от всеки вид, единична цена и обща стойност на изработените
дрехи от съответния артикул. Към всяка фактура има издадени стокови разписки за
2
получените стоково-материални ценности №№ 13/24.02.2020 г., 20/26.02.2020 г.,
25/23.04.2020 г., 26/27. 04.2020 г. и 30/30.04.2020 г., 55/21.02.2020 г. и 56/25.02.2020 г., в
които са посочени видовете изработени дрехи и количествата от всеки вид, както и общия
брой изработени дрехи предадени от ответникът и третото лице на ищеца. Стоковите
разписки са подписани от представители на двете страни. Представителят на „Булгарконф“
АД, който е приел ушитите дрехи е Георги Мазнев.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на
експертиза, неоспорено от страните, както и от допълнителните разяснения на вещото лице,
дадени в съдебното заседание от 05.07.2022 г., се установява, че процесните три фактури са
отразени и осчетоводени в счетоводните регистри на „Булгарконф“ АД, и съответно на
„Масиф“ ЕООД и „Рейт Р8“ ЕООД.
Фактура № **********/28.02.2020 г. с издател „Масиф“ ЕООД на обща стойност
48 549.60 лв., дължимата сума е изплатена изцяло на 28.02.2020 г. Тя е отразена в дневник
на продажбите и СД по ДДС за съответния период и е ползвано право на приспадане на
данъчен кредит. В представените към нея стокови разписки с изпълнител „Масиф“ ЕООД и
получател „Булгарконф“ АД са отразени вид стока и количества, кореспондиращи с вид
стока/артикул и количества по фактурата.
Фактура № **********/05.05.2020 г. с издател „Масиф“ ЕООД на обща стойност
82 962.00 лв., дължимата сума е изплатена изцяло на 19.05.2020 г. Тя е отразена в дневник
на продажбите и СД по ДДС за съответния период и е ползвано право на приспадане на
данъчен кредит. В представените към нея стокови разписки с изпълнител „Масиф“ ЕООД и
получател „Булгарконф“ АД са отразени вид стока и количества, кореспондиращи с вид
стока/артикул и количества по фактурата.
Фактура № *********/27.02.2020 г. с издател „Рейт Р8“ ЕООД на обща стойност
71 544.00 лв., дължимата сума е изплатена изцяло на 19.05.2020 г. Тя е отразена в дневник
на продажбите и СД по ДДС за съответния период и е ползвано право на приспадане на
данъчен кредит. В представените към нея стокови разписки с изпълнител „Рейт Р8“ ЕООД и
получател „Булгарконф“ АД са отразени вид стока и количества, кореспондиращи с вид
стока/артикул и количества по фактурата.
Търговските книги на трите търговски дружества са водени редовно, но не е спазен
принципа на ЗСч предимство на съдържанието пред формата – сделките се отразяват
счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а
не формално. В счетоводствата и на тримата търговци не са отразени и осчетоводени
предаването и съответно получаването на материалите – платове и др. консумативи. При
ишлеме, възложителят, който е предоставил материалите, би следвало да отрази в
счетоводството си, предоставянето на съответните материали и консумативи. При
изпълнителя предадените му материали също трябва да бъдат осчетоводени, но
задбалансово, тъй като те са собственост на възложителя. На вещото лице не са представени
протоколи или стокови разписки между страните по съответния договор за ишлеме за
3
предаването на материалите.
Предвид обстоятелството, че на вещото лице не са предоставени документи от
ищеца, отразяващи предаването на количествата платове и материали, както и документи от
ответника и третото лице за получаването им, не може да се извърши съпоставка и да се
отговори дали получените количества платове и материали, съответстват на изработените на
ишлеме дрехи.
По процесните фактури са налице вид артикул и поръчки, които се повтарят
(дублират), но без вещото лице да се запознае с първични, придружителни документи –
поръчки, протоколи за предаване на материали – платове и др. консумативи не може да се
даде категорично заключение, че са налице дублиращи записи по фактурите, още повече, че
към съответните фактури, издадени от „Масиф“ ЕООД и „Рейт Р8“ ЕООД са представени
стокови разписки с различни номера и дати.
От заключението на назначената от съда съдебно-графична експертиза, неоспорено
от страните се установява, че почеркът с който са положени подписите
срещу „материално отговорно лице: Г.М. в стокови разписки №№ 13/24.02.2020 г.,
20/26.02.2020 г., 25/23.04.2020 г., 26/27.04.2020 г. и 30/30.04.2020 г. и този представен, като
сравнителен материал от името Г.Д.М. ЕГН ********** принадлежи на едно и също лице.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно задължението на ответника да върне получена от него сума, поради начална
липса на основание. Налице е и акцесорна претенция за законната лихва върху
претендираните суми от датата на предявяване на иска до окончател- ното й изплащане.
Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си, по чл. 374 от
ГПК, от 05.05.2022 г. Разгледани по същество исковите претенции на „Булгарконф“ АД са
неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Анализът на текста показва, че договорът е консен- суален и страните по
него са обвързани с постигане на съгласие помежду си, като законът не предвижда
специална форма за това. В конкретния случай страните не спорят и съдът приема, че между
тях е било постигнато съгласие и в процесния период (15.09.2017 г. – 25.06.2020 г.) са
налице валидно сключени договори за изработка по силата, на който ищецът е възложил, а
ответникът и третото лице са се задължили да извършат шивашки услуги на предоставените
им разкроени дрехи с материали на възложителя - шев на ишлеме. Слез изпълнение на
възложената работа, готовите дрехи са предавани от ответника и третото лице на ищеца,
като за целта са съставяни съответните стокови разписки за получаването им. Дрехите
посочени в процесните фактури *********/27.02.2020 г., № **********/28.02.2020 г. и №
**********/05.05.2020 г. са предадени на ищеца съответно със стокови разписки №№
4
55/21.02.2020 г., 56/25.02.2020 г.,13/24.02.2020 г., 20/26.02.2020 г., 25/23.04.20 20 г.,
26/27.04.2020 г. и 30/30.04.2020 г. Разписките са подписани от представители на поръчващия
и изпълнителя и съгл. чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията които се
съдържат в тях са направени от тези лица. Документите съдържат изявлението на
представителя на „Булгарконф“ АД, че е приел изработените дрехи, индивидуализирани по
вид и количество. Приемането на изработената работа, обхваща в същност два момента: 1)
фактическо получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Т.е. със своето изявление представителят на „Булгарконф“ АД,
удостоверява неизгодни за ищеца факти. С оглед на това стоковите разписки, които по
своята същност са частни свидетелстващи документи се ползват освен с формална
(изявлението е направено от подписалото го лице) и с материална доказателствена сила, т.е.
има доказателствено значение за стоящите вън от тях факти, до които се отнася
удостоверителното изявление на лицето, а именно че ответникът и третото лице са
изпълнили точно (по вид и количество) възложените им поръчки. В този смисъл са Решение
№ 89 от 30.09.2020 г. по г.д. № 3827/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №136 от 14.05.2015 г.
по г.д. № 6564/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 88 от 23.04.2014 г. по г.д. № 4766/2013 г.
на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 49 от 05.03.2012 г. по г.д. № 584/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Предвид извършеното от ищеца приемане на изработеното от ответника и третото
лице, без възражения (чл.264, ал.2 и ал.3 от ЗЗД), приемане и осчетоводяване на издадените
впоследствие фактури, ползване на данъчен кредит и изпълнение на задължението,
произтичащо от чл.266 от ЗЗД да заплати стойността на извършените услуги, дават
основание на съда да приеме, че ответника и третото лице са изпълнили точно поръчаните
от ищеца артикули в заявеното от него количество. Следователно не е налице твърдяното от
ищеца дублиране на поръчки, чрез повторното им фактуриране, при което е заплатено в
повече от реално изработеното.
За да се уважи предявения от ищцата иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 следва
да са налице две предпоставки –да е предадено нещо, в случая да е извършено плащане и
липса на основание за това плащане към момента на получаването му. В конкретния случай
втората предпоставка не е налице. Ищецът, в изпълнение на вмененото му от чл.266 от ЗЗД
задължение е заплатил дължимото възнаграждение след като без възражение е приел от
ответника изпълнението на възложената му услуга.
С оглед на гореизложеното предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е и предявената акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства и
искането на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в общ
размер на 4 000.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от „Булгарконф“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Александър
Стамболийски“, № 1Д, представлявано от С.Н. срещу „Масиф“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Герила“, № 1,
представлявано от управителя А.Д. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата 80 097.60 лв. платена от ищеца и получена без
основание от ответното дружество по фактура № 200198/05.05.2020 г. за услуги заплатени
вече от „Булгарконф“ АД на „Масиф“ ЕООД по фактура № 200188/28.02.2020 г. и на „Рейт
Р8“ ЕООД, ЕИК ********* по фактура № 65/27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Осъжда „Булгарконф“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“, № 1Д, представлявано от С.Н. да заплати на
„Масиф“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Върбица, обл.
Шумен, ул. „Герила“, № 1, представлявано от управителя А.Д. сумата от 4 000.00 лв.,
представляваща направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6