Р Е Ш Е Н И Е № 67
Гр.Бяла , 03.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
гр.Бяла, ІІ-ри граждански състав, в
публичното заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря В.В. и в присъствието на прокурора…………………………………………………., като
разгледа докладвано от………..………… съдия Бонева гр. дело № 874 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от В.Й.А. *** и ТП на НОИ Разград за
установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Правното основание на иска е по чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР.
Ищецът твърди, че през периода от
01.01.1979г. до 31.12.1990г. е работил в „Държавен керамичен завод Иван
Троенски“ град Русе, цех Полско Косово, на длъжност „редач на тухли в рингова
пещ“. Посочва, че предприятието, в което е работил, със Заповед №
РД-СК-17/16.04.1991г. на МСАБ е преобразувано във фирма „Керамик“ Русе, а със
Заповед от 11.09.1997г. в „Керамик“ ЕООД Русе, което дружество със Заповед №
РД-02-14-628/30.03.2000г. на МРРБ е обявено в ликвидация. Цехът в село Полско
Косово е преминал към Държавна фабрика „Родна индустрия“ гр.Разград в периода
1991г. Сочи се, че през този период, заедно с ищеца в предприятието са работили
и лицата Г.Д.Г. и Й. Й. А.. Поддържа, че във връзка с предстоящото му
пенсиониране събирал нужната му документация,но поради инцидент/пожар/ в дома му
в с.Полско Косово трудовите му книжки били унищожени ,разполагал единствено с
част от фишовете си за получени трудови възнаграждения от ДКЗ"Иван
Троенски „ гр.Русе , цех Полско Косово за месеци: март, юли, август,септември,декември-
1988г. и януари,април,май,юни 1989г.При
липсата на трудова книжка единствената му възможност била издаване на УП-3 и УП-2 от работодателите ,но
тъй като те са били с прекратена дейност,другата възможност била издаването на
нужните документи удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж от Архивните
служби на ТП на НОИ в Русе или Разград .От ТП на НОИ -Русе му било издадено
удостоверение , че не фигурирал в горепосочения период в разплащателните
ведомости предадени от ДКЗ"Иван Троенски" -гр.Русе , а от ТП на НОИ
-Разград в издаденото удостоверение било посочено,че Държавна
фабрика „Родна индустрия" Разград не е предавала разплащателни ведомости и
трудовоправни документи.
Моли, съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено наличието на трудов стаж на ищеца, на длъжност „редач
на тухли в рингова пещ“, при пълен работен ден в ДКЗ „Иван Троенски“ гр.Русе,
цех Полско Косово, за периода от 01.01.1979г. до 31.12.1990г.
Ответникът ТП на НОИ град Русе, в
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК, счита иска за недопустим,а разгледан по същество за неоснователен. Излага подробни съображения.
Ответникът ТП на НОИ град Разград, не
депозират отговора в срока и по реда на чл.131 ГПК.
Съдът, като прецени
представените по делото писмени доказателства и свидетелските
показания, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори,напротив установява се от
представените по делото доказателства,че със Заповед №РД-СК-17 от
16.04.1991г.на МСАБ поделение ДКЗ“Иван Троевски“-Русе към ДФ „Родна
индустрия“-Разград е преобразувано в нова фирма с държавно
имущество“Керамик“Русе.С решение №411/1991г. на РОС,ТО по т.д.№3602 от 1991г. е
било регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Керамик
ООД,със седалище Русе и посочено,че дружеството е правоприемник на поделение
ДКЗ“Иван Троенски“ Русе при фирма „Родна индустрия“-Разград с приети активи и
пасиви,както и други права и задължения на последната фирма по баланса й към
31.03.1991г. Установява се още,че с Решение №339/2007г.на РОСпо
ф.д.№3602/1991г. е продължен срока на ликвидацията на „Керамик-ЕООД“ до
31.12.2007г.
От приложените по делото на л.7 до л.11 от
делото ИКП за трудово възнаграждение е видно,че ищеца е получавал трудово
възнаграждение при работодателя ДКЗ „“Иван Троенски“-Русе за периода март, юли,
август,септември,декември- 1988г. и януари,април,май,юни 1989г.
По делото са разпитани като свидетели Й.Й.А.
и Г.Д.Г. ,също работили в ДКЗ „Иван Троенски“-Русе в периода 1971г. до
1997г.,видно от представените копия от трудовите им книжки. От показанията на втория свидетел се установява,че са работили заедно
се ищеца,но не и периода.Свиделя Й.А.,работил в ДКЗ“Иван Троенски „Русе от
1974г.до 1997г. твърди,че е работил две години с ищеца,като това били първите
години.От показанията на свидетеля се установява още,че ДКЗ“Иван Троенски“ е
преминал към ДФ“Родна индустрия“ Разград,когато същия град е станал областен
център.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно
основание член 3 във връзка с член 1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Трудовият стаж се явява сред онези правно
релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по
съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се
развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна
предпоставка за допустимост на иска – визирана в чл. 5 във вр.с чл. 4, ал. 2, т. 1 от закона. В
случая искът е предявен, при наличие на правен интерес, надлежна активна и
пасивна процесуална легитимация по отношение на втория ответник. Допустимостта
на исковата претенция в случая се обуславя и от приетите като доказателство
Удостоверение № 5511-16-2/17.08.2016г., издадено от ТП на НОИ Разград ,
издадено на основание чл. 5, ал. 10 от КСО във връзка с осигурители с
прекратена дейност, без правоприемник, с оглед изискването на чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР от което е видно, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на „Родна
индустрия“ЕООД гр.Разград/ДФ“Родна индустрия-Разград“/ не са приети в ТП на
НОИ, отдел „ООА/сектор „ОА“ /Осигурителен архив/,. Съгласно цитираната норма,
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архива липсват писмени данни за
претендирания стаж. Представените документи, в т.ч. удостоверение на Директора на ТП на НОИ,
издадено на основание чл.5, ал.10 КСО, в качеството му на орган, който приема и
съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, за липса на писмени данни за претендирания от ищцата
стаж обосновават извод за допустимост на предявения иск. Фактът, че документацията
не е налична е достатъчен и за ищеца съществува правен интерес да докаже
наличието на трудов стаж в претендирания период. Не е нужно съществуване на
нарочен документ или точно установяване на момента и обстоятелствата по
изгубването.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбите на чл. 6,ал.1 от
сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред – в сила от 02.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. В ал.2-ра на чл.6-ти са посочени
писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и
с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни
споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови
книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други
подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно.
Тези разпоредби са аналогични на чл.4,ал.1 и ал.2 от УУТССР отм. . И с новата
уредба, дадена в чл.6,ал.1 от действащия Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на
трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които
установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал.1
на чл.6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките – 1. да са
издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са
издадени по време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал.2-ра на
чл.6-ти от ЗУТДССР е примерно, а не изчерпателно са посочени писмените
доказателства по смисъла на ал.1-ва на чл.6-ти от този закон. Освен примерно
изброените в ал.2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия
период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във
всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи
преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.
Установено е по делото от приложения
заверен препис на удостоверение № 5511-16-2/17.08.2016г., издадено от ТП на НОИ
Разград няма предадени разплащателни ведомости и и трудовоправни документи на „Родна
индустрия“ЕООД/ДФ“Родна индустрия“-Разград/.
Установено е също от приложение препис от
удостоверение №5510-17-5/30.-08.2016г. на ТП на НОИ Русе, като орган, който
приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на
осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в архивохранилището на
ТП на НОИ – Русе са приети разплащателните ведомости на ДКЗ“Иван
Троенски“-Русе,но липсват данни за ищеца
през периода 01.01.1979г. до 01.09.1989г.
От
приложените по делото заверени преписи от ИКП за трудово възнаграждение е
видно,че ищеца е получавал трудово възнаграждение при работодателя ДКЗ „“Иван
Троенски“-Русе за периода март, юли, август,септември,декември- 1988г. и
януари,април,май,юни 1989г.
Същите според настоящия съдебен състав представляват
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж по
смисъла на чл.6,ал.1 от ЗУТОССР. За тези писмени доказателства в същата ал.1 на
чл.6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките – да са издадени от
работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са издадени по време
на полагане на стажа,която кумулативна наличност също е налице и чието съдържание сочи на отделни моменти от
трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира
като трудов/осигурителен стаж.
В обобщение, съдът приема, че съвкупният
анализ на събраните в хода на производството доказателства обуславя извод за
основателност на предявения иск за периода месец март 1988г до месец юни
1989г.,като за останалия период визиран в ИМ следва да бъде отхвърлен ,като
неоснователен и недоказан.
Съдът не следва да събира държавна такса в
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗУТОССР
Не така стои въпросът касателно
предявеният иск по отношение на първия ответник-ТП на НОИ-Русе.
Искът е процесуално недопустим. В настоящият случай,
според представеното по делото Удостоверение изх.№5510-17-4/30.08.2016г., е
видно ,че разплащателните ведомости и
трудовоправни документи са иззети от ДКЗ“Иван Троенски“ Русе, но за периода от 01.01.1979г.
до 01.09.1989г. липсват данни за лицето В.Й.А. Следователно в случая е
безспорно установено, че документите за трудов стаж на ищеца не са изгубени или
унищожени. Архивът на осигурителя за посочения период е предаден, т.е. същият е
наличен. Към приетата от архива документация липсват писмени данни не изобщо, а
само за трудовия стаж на ищеца. Следователно не е налице особената процесуална
предпоставка по чл. 5 от Закона за допустимост на предявения иск за
установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.1,
ал.1 т.3 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ Разград, че В.Й.А.,ЕГН **********,
е работил на длъжност „редач на тухли в рингова пещ“, при пълен работен ден в
ДКЗ „Иван Троенски“ гр.Русе, цех Полско Косово, за периода от месец март 1988г.,вкл.
до месец юни 1989г.вкл..,като отхвърля иска за периода от 01.01.1979г. до месец
март 1988г.,както и от месец юли 1989г до 31.12.1990г.,като неоснователен и
недоказн.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Й.А.,ЕГН
********** иск за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ Русе ,че
ищеца е работил на длъжност „редач на тухли в рингова пещ“, при пълен работен
ден в ДКЗ „Иван Троенски“ гр.Русе, цех Полско Косово за периода от
01.01.1979г. до 31.12.1990г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част
Решението в частта си имащо характер
на прекратително определение подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок, а в
останалата част в двуседмичен срок,
считано от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/