Решение по дело №280/2024 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 155
Дата: 17 септември 2024 г.
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20245630200280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Харманли, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200280 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. В. Г., с ЕГН **********, с адрес с.Бисер, ул.
**** против наказателно постановление № 24-0271-000219 от 02.04.2024 г. на
Началник група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли към, с което на основание чл.183
ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50лв., за
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Във въззивната жалба жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и немотивирано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отразената в АУАН
фактическа обстановка не отговаря на действителната. При съставянето и връчването
на АУАН били допуснати процесуални нарушения, които рефлектирало върху крайния
акт. Жалбоподателят моли да отмени изцяло или измени атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно или да измени същото. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. И не се
представлява.
Административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР Хасково, РУ
Харманли – редовно призовани, не изпращат представител и не се представляват.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2024 г. в 21:45 часа. свид. С. Г. С. и свид. С. Д. Г. били по утвърден
1
график на СПО в гр. Харманли на бул.България (Г.Димиттров). В 21,45 ч. в гр.
Харманли на бул. „България“ до „Дюнери Венци“ /„Венци Фуд“ свид. С. спрял за
проверка лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ *** управляван от И. В. Г..
Лекият автомобил се движел в посока към гр. Любимец. Същият бил собственост на
П.К. Г. ЕГН **********. По време на движението жалбоподателят не използвал
обезопасителен колан, с който бил оборудван лекия автомобил, като по време на
спирането и подаване на стоп палката свид. С. осветил със светлина автомобила и
констатирал, че по време на шофирането до самото спиране водачът не използва
обезопасителен колан. Този факт бил констатиран и от сивд. С. Г.. Водачът си признал
пред контролните органи, че не е използвал обезопасителен колан и няма причина да
не го поставя, поради което водачът на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3,
когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с
което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП.
С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово
присъствие, е съставен от свид. С. Г. С. Акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 1241658 от 14.03.2024г., за нарушение по чл. 137А, ал.1 от
ЗДвП. Предявен е на жалбоподателя, който го е подписал, като в него е вписал, че
няма възражения.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на
събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя С. Г. С. ,
(л.23 ), на свидетеля С. Д. Г. ( л.23 гръб ). АУАН серия GA №1241658/14.03.2024 г.; НП
№24-0271-000219/02.04.2024 г. на Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.; справка за нарушител/водач на И. В. Г. ЕГН
**********; справка за нарушител/водач на И. В. Г. ЕГН ********** и справка за
собственост на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№***.
От показанията на актосъставителя С. Г. С. (л.23 ), на свидетеля С. Д. Г.
(л.23 гръб), безспорно се установява, че на посочената дата 14.03.2024 г. в 21:45 часа в
АУАН и НП свид.С. е спрял за проверка, в гр. Харманли, на бул. „България“ до
„Дюнери Венци“ /„Венци Фуд“ лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ ***
собственост на П.К. Г. ЕГН ********** и управляван от И. В. Г., който по време на
движението не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван лекия
автомобил, поради което водачът на МПС е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП. Свид. С.
С. му съставил АУАН, в присъствие на жалбоподателя и на свид. Г.. АУАН бил
прочетен, предявен, връчен на жалбоподателя, който не направил възражения по
него.Същият не направил възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав
прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон
2

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314
НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма.
Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно
чл. 42 от ЗАНН по т.1 и т.3 от АУАН. Освен това съвсем точно и ясно е описано
нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на
нарушенията по т.1 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие
на описаното нарушение с правната квалификация по т.1 и т.3 от АУАН. При
издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не
са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на
това основание по посочените нарушения по т.1 и т.3 от него. НП е връчено надлежно
на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, както бе посочено по- горе.
Видно от чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН по реда на този
закон има доказателствена сила до доказване на противното. С посочената разпоредба
се създава оборима законова презумпция за истинност на отразените в редовно
съставения АУАН факти. Тази презумпция се отнася както за
административнонаказателното производство, така и за съдебното производство във
връзка с установяване на административни нарушения по ЗДвП, като тя прехвърля
тежестта на доказване върху наказаното лице за нуждите на този закон и игнорира
общото правило, че в тежест на наказващия орган е да установи всички фактически
основания, обуславящи отговорността. Актът, с които са установени нарушенията в
случая, е съставен от компетентни длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в закона. Актът е предявен на нарушителя и същият го е подписал. Следва
да се отбележи, че И. В. Г. не е ангажирал в производството пред районния съд
никакви доказателства, оборващи доказателствената сила на съставения АУАН. Такива
не са представени и пред касационната инстанция. Нещо повече, видно от АУАН, И. В.
Г. не е посочил да има възражения във връзка с установяване на нарушенията, дори
напротив- в графата за възражения изрично е записал „няма възражения”, поради
което при липсата на доказателства, оборващи доказателствената сила на акта,
безспорно е установено, че Г. при извършената му проверка е управлявал МПС без
поставен обезопасителен колан.


По приложението на материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.От материалноправна страна,
3
обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
НП в частта относно нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в
АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят И. В. Г., с ЕГН
********** е спрян за проверка, в гр. Харманли, на бул. „ България”, като водач на
лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ ***, собственост на П.К. Г. ЕГН
********** и управляван от И. В. Г.,като по време на движението жалбоподателят не
е използвал обезопасителен колан, с който бил оборудван лекия автомобил, за което
превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП. Факт,
възприет от пряко и лично от свид. С. Г. С. (л.23), на свидетеля С. Д. Г. ( л.23 гръб ) в
момента на движение на превозното средство, непосредствено преди и след подаване
на сигнал за спирането му, а и този факт нито се оспорва от жалбоподателя, нито се
представиха писмени и гласни доказателствени средства за опровергаването му.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7, предл.
1 вр.чл.137А,ал.1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано
от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ. доказателства за
наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания текст, обосноваващи
изключение от задължението по ал. 1, за което на жалбоподателя е ангажирана
отговорността. Това е така, тъй като И. В. Г. не е доказал, че попада в изключенията на
чл. 137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните
нужди,напротив същият е заявил пред контролните органи, че няма причина да не
използва обезопасителен колан.
Административното нарушение се доказа от обективна и субективна
страна. Следва да се отбележи, че в производството пред районния съд, от страна на И.
В. Г. не са ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите на
административно- наказващия орган относно описаното в НП нарушение.
По този начин на жалбоподателя е ангажирана
административно-наказателна отговорност и следва да понесе предвиденото в
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП наказание за извършеното
адм.нарушение. Наказанието е в точно фиксиран от закона вид и размер - "Глоба" от
50.00 лева и е приложено правилно от наказващия орган.
Съдът приема, че с наложеното наказание ще бъдат изпълнени изискванията
на закона за превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху
дееца, да се поправи и превъзпита към спазване на законите.
Не е направено искане за присъждане на разноските, както и не са
представени доказателства за направени такива от административно- наказващият
орган, поради което съдът не присъжда такива.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0271-000219 от
02.04.2024г. на Началник група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, с което на И. В. Г., с
ЕГН **********, с адрес с.Бисер, ул. **** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП
е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП;
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5