МОТИВИ по НОХД 516/2019 г. на Районен съд-Габрово:
Районна прокуратура - Габрово е
повдигнала обвинение против Т.Н.О. ***, след като е бил осъден с Решение № 334/25.10.2017 г. по
гр. дело № 992/2017 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 21.11.2017
г., да издържа свои низходящи – дъщеря си С.Т.О., заплащайки и чрез нейната
майка и законен представител М.М.Ц. месечна издръжка в размер на 140,00 лева, и
дъщеря си Т.Т.О., заплащайки и чрез нейната майка и законен представител М.М.Ц.
месечна издръжка в размер на 130,00 лева, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две вноски, а именно – петнадесет вноски в
периода м. декември 2017 г. – м. февруари 2019 г. вкл. спрямо всяко едно от
двете деца в размер на общо 4 050 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие и на основание чл. 76 от НПК пострадалите С.Т.О. и Т.Т.О.,
действащи чрез своята майка и законен представител М.М.Ц., са
конституирани като частни обвинители по делото.
Представителят на РП - Габрово мотивира
категоричната доказаност на обвинението на водещо място въз основа обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелката М.Ц.. Пледира с оглед влошеното
здравословно състояние на Т.О. и заплащането от негова страна, макар и
нередовно, на част от дължимите суми за издръжка, да му бъде наложено по-лекото
предвидено в чл. 183, ал.1 от НК наказание „Пробация” със задължителните
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от „Две години и шест
месеца”.
Повереникът на частния обвинител –
адв. Г.Н. от ГАК, подкрепя становището на РП – Габрово за доказаност на
обвинението и също моли за определяне на по-леката възможна санкция с минимална
продължителност на съответните императивни пробационни мерки.
Т.О. се явява лично и признава бездействието си
по отношение заплащане на дължимата издръжка на двете си деца през процесния
период, обяснявайки го със затруднено материално положение.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Т.Н.О. е роден на *** г. в гр. Исперих, живущ ***, български гражданин, с
основно образование, осъждан, не работи, ЕГН: **********.
От съвместното
си съжителство подсъдимият и свидетелката М.Ц. имат две дъщери - С.Т.О., родена
на *** г., и Т.Т.О., родена на *** г. С Решение № 334/25.10.2017 г. по гр. дело
№ 992/2017 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 21.11.2017 г.,
родителските права върху двете деца били предоставени на М.Ц., като Т.О. бил осъден да им заплаща месечна
издръжка в следните размери – 140,00 лева за С.Т.О. и 130,00 лева за Т.Т.О.,
чрез тяхната майка и законен представител. Въпреки наличния съдебен акт за
времето от м. декември 2017 г. – м. февруари 2019 г. вкл. подсъдимият не заплатил
в пълнота и своевременно нито една от дължимите на двете си дъщери петнадесет
месечни издръжки в размер на общо 4 050 лева, като в определени периоди
предоставял на М.Ц. парични средства във връзка с тяхното отглеждане. Поради бездействието си
по отношение точното изпълнение на процесното задължение същата подала и жалбата,
станала причина за образуване на настоящото наказателно производство.
Тази приета по делото фактология намира
категорична доказателствена опора, като от приложеното в заверено копие Решение
№ 334/25.10.2017 г. по гр. дело № 992/2017 г. по описа на Районен съд-Габрово, е
видно породеното за подсъдимия задължение да заплаща ежемесечна издръжка на свои
низходящи – дъщерите си С.Т.О. и Т.Т.О., съответно в размер на 140,00 лева и
130,00 лева, чрез тяхната майка и законен представител М.Ц.. В
кориците на делото е приложено и писмо изх. № 1707/06.11.2018 г. на съдия в РС
– Габрово, установяващо точната дата на влизане н сила на този акт в частта
касателно присъдената издръжка, а именно – 21.11.2017 г. Последващата пасивност на подсъдимия за пълно
и навременно заплащане на дължимите издръжки и на двете си деца в периода м.
декември 2017 г. – м. февруари 2019 г. същият изрично признава в дадените
обяснения, а и се потвърждава от показанията на
свидетелката М.Ц., чрез която е следвало да става изпълнението на въздигнатото
по силата на цитирания съдебен акт задължение. Въз основа на това съдът
констатира цялостната обективна съставомерност на процесното престъпление,
изразило се в установеното по несъмнен начин бездействие на Т.О. по отношение
вменено му по надлежен ред задължение за заплащане на месечна издръжка на свои
низходящи.
Деянието се явява изцяло
съставомерно и от субективна страна, извършено при условията на пряк умисъл у
подсъдимия, изводим от съществуващата обективна възможност за полагане на труд
от него – същият е в млада възраст и към инкриминирания период безспорно е бил работоспособен,
респ. не бяха установени никакви непреодолими пречки за своевременно изпълнение
на вмененото му задължение. Ето защо необорим е изводът, че Т.О. в случая
безусловно е могъл и е следвало да положи нужната активност и да не допусне
доказаното свое осъзнато виновно бездействие.
Въз основа всичко гореизложено
съдът призна подсъдимият Т.Н.О. за ВИНОВЕН
в това, че в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 334/25.10.2017 г. по гр. дело № 992/2017
г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 21.11.2017 г., да издържа свои
низходящи – дъщеря си С.Т.О., заплащайки и чрез нейната майка и законен
представител М.М.Ц. месечна издръжка в размер на 140,00 лева, и дъщеря си Т.Т.О.,
заплащайки и чрез нейната майка и законен представител М.М.Ц. месечна издръжка
в размер на 130,00 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на
повече от две вноски, а именно – петнадесет вноски в периода м. декември 2017
г. – м. февруари 2019 г. вкл. спрямо всяко едно от двете деца в размер на общо
4 050 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
За процесното деяние законодателят е предвидил при условията на
алтернативност две наказания – „Лишаване от свобода” за срок до една година и
„Пробация”, като безспорно в случая по - лекото от двете съдът намира за максимално
адекватно отговарящо на обществената опасност на деянието и неговия автор. Именно
то би позволило на Т.О. както да полага труд и да не допусне идентично
противоправно поведение за в бъдеще, така и да се грижи ефективно за своя
здравословен проблем – възстановяване след прекаран инфаркт. Въз основа горните
доводи за извършеното деяние на подсъдимия следва да се определи именно
„Пробация” с налагане на двете императивни по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК нейни проявни форми - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител”. Конкретната
им продължителност следва да възлиза на Една година и шест месеца, в средния
възможен размер, с оглед баланса между облекчаващи наказателноправното
положение на дееца обстоятелства – направеното изначално самопризнание, младата
възраст, заплащането /макар и с несистемен характер/ на част от дължимите суми,
и отегчаващите такива – изключително високия размер на предмета на престъпление
и продължителния период на виновно бездействие.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Н.О. следва да бъде осъден да
заплати на М.М.Ц. сумата
от 500 лева, явяващи се направените от нея разноски за ангажиране на
повереник.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: