М О Т И В И
към
решение по АНД № 2585 / 2018 г.
по описа на Районен съд – Варна,
постановено на 03. 07. 2018 г.
Производство по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано
е по внесено от Районна прокуратура –
Варна в Районен съд – Варна предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда
на чл. 78
А, ал. 1 от НК на С.А.Д., ЕГН : **********, род.
в гр. Бургас, жив. в гр. Варна, български
гражданин, висше
образование, неженен, работи, неосъждан, затова, че на 13.
04. 2017 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№ СВ 57 77 АА, нарушил правилата
за движение, както следва: чл.
20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал.
2 от ЗДвП: „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 23, ал.
1 от ЗДвП: „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.С.С. ***, изразяваща се в счупване телата
на първи, втори, трети, четвърти
поясни прешлени, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата
за период от около 6 месеца – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. Б, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРП, редовно
призована, представител не се явява.
Обвиняемият, редовно
призован, не се
явява и не се представлява от процесуален представител.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка :
На 13. 04. 2017 г. в гр. Варна, по ул. „Първи май“, обв. С.А.Д. управлявал л. а. с ДК№ В 57 77 АА. Непосредствено
пред него се движел свид. Г.А.С., управлявайки л. а.
с ДК№ В 73 78 КК, в който пътувала свид. З.С.С.. Предвид спрели на пътното платно други моторни превозни
средства, свид. Г.А.С. преустановил движение. В
същото време обв. С.А.Д. бил отклонил своето
внимание, гледайки настрани, като в момента, когато погледнал напред,
задействал спирачната система, но не могъл да предотврати съприкосновението
между двете моторни превозни средства. В резултат свид.
З.С.С. получила травматично увреждане, изразяващо се
в счупване
телата на първи, втори, трети,
четвърти поясни прешлени, което обусловило
трайно затруднение в движението на снагата
за период от около 6 месеца. По случая било образувано наказателно производство.
Съдебно - медицинска
експертиза : в
резултат на пътнотранспортно произшествие на 13. 04. 2017 г. З.С.С. е получила счупване на телата на първи, втори, трети и
четвърти поясни прешлени, обусловило трайно затруднение в движението на снагата
за период от около шест месеца. Тези травматични увреждания са резултат на
силно, внезапно сгъване на тялото в поясния отдел,
като реално биха могли да бъдат получени при конкретното пътно транспортно
произшествие. Проведено е оперативно лечение – пластика с помощта на костен
цимент, със спокоен следоперативен период.
Съдебно – автотехническа
експертиза : налице е сблъсък между две моторни превозни средства, между
задната част на предноразположения и предната част на
движещия се отзад. Скоростта на движение на л. а. с ДК№ В 57 77 АА е била 60 км
/ ч, а тази на л. а. с ДК№ В 73 78 КК към момента на сблъсъка е била 0 км / ч.
Дължината на опасната зона за спиране на л. а. с ДК№ В 57 77 АА възлиза на 42. 27
м, като при движение със 60 км / ч, водача не е имал техническа възможност да
спре автомобила на разстояние 10 – 15 м. Сблъсъкът би могъл да се предотврати,
ако скоростта на л. а. с ДК№ В 57 77 АА е била по – ниска от 29. 16 км / ч.
Тройна съдебно – автотехническа
експертиза : мястото на удара /първоначален контакт/ между л. а. с ДК№ В 57 77
АА и л. а. с ДК№ В 73 78 КК е на 7. 62 м след ориентира и от 0. 45 м до 1. 45 м
в ляво от десен ръб на пътното платно спрямо посоката на огледа. В момента на
удара скоростта на л. а. с ДК№ В 73 78 КК е 0 км / ч, а на л. а. с ДК№ В 57 АА,
непосредствено преди водача му да е отреагирал, е 71.
92 км / ч, а непосредствено преди удара е 47. 48 км / ч. Л. а. с ДК№ В 57 77
АА, при движение със скорост непосредствено преди водача да е реагирал 71. 92
км / ч, е имал дължина на опасната зона на спиране 56. 94 м., като при движение
с разрешената за този пътен участък скорост 50 км / ч, дължината на опасната
зона на спиране е 33. 44 м. Разстоянието, на което се е движел л. а. с ДК№ В 57
77 АА преди пътно транспортното произшествие зад л. а. с ДК№ В 73 78 КК, е било
82. 50 м. Зоната на пряка видимост на водача на л. а. с ДК№ В 57 77 АА е била
82. 50 м. /не е имало ограничена или намалена видимост/. Безопасната дистанция
между процесните автомобили, при която водача на л.
а. с ДК№ В 57 77 АА би могъл да предотврати удара при движение със скорост 71.
92 км / ч, е равна или по – голяма на стойността на опасната зона на спиране,
която е 56. 94 м. Ако е осъществявал непрекъснат визуален контрол и е реагирал
своевременно, водачът на л. а. с ДК№ В 57 77 АА, при движение със скорост 71.
92 км / ч, е имал техническа възможност да предотврати пътно транспортното
произшествие. Причината за пътно транспортното произшествие е неупражнен
непрекъснат и постоянен визуален контрол, съчетано с отвличане на вниманието от
пътната обстановка напред по посока на движение от водач на л. а. с ДК№ В 57 77
АА. Водачът на л. а. с ДК№ В 73 78 КК се явява пасивен участник в пътно
транспортното произшествие, тъй като дори и да е видял чрез огледалата за
обратно виждане приближаващия се л. а. с ДК№ В 57 77 АА, не би могъл по външни
белези да го възприеме като опасност, респективно да реагира своевременно.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа обясненията на
обв. С.А.Д., показанията на свид.
Г.А.С., свид. З.С.С., свид. С.Я.С., съдебно – медицинска експертиза, тройна съдебно
– автотехническа експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, констативен протокол, справки.
Съдът кредитира изцяло
обясненията на обвиняемия, доколкото същите са последователни,
съпоставени с другите доказателства непротиворечиви, кореспондират с показанията на свидетелите. Следва да се има
в предвид, че обясненията са не само средство
за защита, но и доказателствено средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства.
Показанията
на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето
наказателно производство.
Съдът
счита тройна съдебно – автотехническа – медицинска
експертиза за обективно и компетентно дадена. Същата по категоричен начин
отговаря на относимите в конкретния случай въпроси, а
именно, място на удара, скорости на двата л. а., дължина на опасната зона за
спиране, възможност за предотвратяване на пътно транспортното произшествие,
причините за неговото настъпване.
Съдът
не кредитира съдебно – автотехническа експертиза,
доколкото същата противоречи на останалия кредитиран доказателствен
материал. Този извод на съда почива не само на кредитираните свидетелски показания,
но и е следствие на категоричността на кредитирани заключения на вещите лица,
изготвили тройна експертиза в тази насока.
Останалите
събрани писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
Извършеният
наказателно - правен анализ
на така установеното дава основание на съда да приеме, че обв. С.А.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 343,
ал. 1, б. Б, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, в частност нарушаване на чл. 20, ал.
1 и 2 от ЗДвП, чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП.
От обективна
страна съдът намира за безспорно
установено, че обвиняемия е
управлявал моторно
превозно средство, т. е. извършил е фактически
действия по „управление на л. а.”, което
е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно е нарушил правилата за движение, в частност чл.
20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал, управлявал
го е с несъобразена скорост, не се движел на подходящо разстояние от движещо се
пред него друго моторно превозно средство. Вследствие
на това допуснал
пътнотранспортно произшествие,
като причинил травматично
увреждане
на пострадалия, явяващо
се по смисъла
на закона средна телесна
повреда. Съдът намира за безспорно установено
авторството на деянието на обвиняемия по така възведеното
обвинение. Горното съдът прие
за установено въз основа обясненията на обв. С.А.Д., показанията на свид.
Г.А.С., свид. З.С.С., свид. С.Я.С., съдебно – медицинска експертиза, тройна
съдебно – автотехническа експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие, констативен протокол.
От субективна
страна деянието
е извършено от
обвиняемия по непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като в
закона същото е предвидено като наказуемо. Горното съдът прие за установено въз
основа на цялостното поведение на обвиняемия, обективирано по делото, вида и
последователността на неговите действия.
Като
причини за извършване на престъплението следва
да се отбележи незачитането
от страна на обвиняемия на
законовия ред, установен в Република България.
Относно вида и
размера на наложеното :
Съгласно чл.
78 А, ал. 1 от НК, пълнолетно
лице се освобождава
от наказателна отговорност и му се налага административно
наказание – „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, когато
са налице едновременно следните условия : 1. за
престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до три години
когато е умишлено или до пет
години, когато е непредпазливо, или съответно други по – леки наказания,
2. деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
За престъпление по горепосочената квалификация законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок до три години или „Пробация”. По делото беше безспорно установено, че обвиняемият не е
осъждан за извършено
от него престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел
IV от глава VIII от НК, причинени преки и съставомерни имуществени вреди не са налице, поради което следва същия да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.
78 А, ал. 1 от НК.
С оглед определяне размера на предвиденото наказание,
съдът отчете направените самопризнания, съдействащи за разкриване на
обективната истина, изразените искрени съжаление и критичност към извършеното, добрите
характеристични данни, установените трудови навици, чистото съдебно минало,
доказващо формирано трайно
правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт в неговото поведение и същевременно
изключителната невнимателност при управлението на моторно превозно средство. Горното
обосновава извода за сравнително невисока степен на обществена опасност на
деяние и деец, което
води до заключение,
че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати като му бъде наложено административно
наказание на основание чл. 78 А, ал. 1 от НК – „Глоба”, в минимално предвидения в закона размер,
а именно хиляда лева, като същевременно не му бъде наложено „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство”, с оглед необходимост от използване на
моторно превозно средство за полагане на труд.
Обв. С.А.Д. беше осъден да заплати в полза на ОД – МВР –
Варна сумата от 238. 93 лв., представляваща направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :