Решение по дело №1419/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 788
Дата: 6 юли 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000501419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501419 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.02.2021г по гр.д. № 15294/2019г СГС, ГО, І-1 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Д. сумата от 3 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 200лв- обезщетение за
имуществени вреди, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху
главниците от 21.11.2019г. СГС е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до претендираните 40 000лв, както и за сумата от
17 734.12- претендирани като претърпени имуществени вреди, представляващи
изтеглени кредити и за сумата от 12 400лв- представляващи пропуснати ползи. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част за сумата от 200лв-
претендирани имуществени вреди, като необжалвано.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът ищец Г.Д. , представляван от адв. С. , обжалва решението в
отхвърлителната част, като поддържа, че решението е незаконосъобразно и
1
необосновано. Поддържа, че неправилно СГС е приел, че досъдебното производство е
образувано 2012г, като навежда твърдение, че същото е започнало по сигнал през
2008г. Поддържа още, че имайки предвид тази дата се установява връзката между
досъдебното производство и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. Поддържа, че определените по размер обезщетения са занижени и
несправедливи. Поддържа, че неправилно е приложена материалния закон-
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната
част, касаеща обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че неправилно е
приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по
размер. Оспорва установяването на част от неимуществените вреди по делото, както и
тяхната връзка с наказателното производство водено против ищеца. Моли решението
на СГС да бъде отменено в обжалваната част и вземсто това да бъде постановено ново,
с което исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално- намалена по размер.
Ищецът Г.Д., представляван от адв. С., е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба на Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът – ищец Г.Д. се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и
моли предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Поддържа, че съдът
правилно е приел, че на пострадалия от незаконно обвинение се дължи обезщетение за
всички вреди, но неправилно е приел какви вреди е претърпял ищеца. Поддържа, че
претендираните за обезщетяване вреди са доказани по делото и ответникът дължи
обезщетение за тях. Оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ се представлява от прок. С. от САП,
който моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена, а жалбата на ищеца да
бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
2
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от хопоците, посочени във въззивните жалби, както и не е постановено в
нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление като образуваното наказателно производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда - чл.2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ. Не се спори по делото относно
материалноправната легитимацията на ответника по така предявения осъдителен иск.
С влязлото в сила първоинстанционно решение, в частта относно имуществените
вреди, се установяват по обвързващ начин предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца от
повдигнатото му незаконно обвинение.
Установено е по делото, че на ищеца Г. С. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление на 12.07.2013г с обвинение за това, че представил неверни
сведения на 21.04.2010г пред старши експерт в ОСЗ-Овча купел за подпомагане за
кампания 2010г, за да получи средства от фондове на ЕС- престъпление по чл.248а от
НК . Установява се, че ищецът по повдигнатото обвинение е бил с мярка за
неотклонение „подписка”. По така повдигнатото обвинение настоящият ищец е бил
оправдан с първоинстанционната присъда , постановена от СГС и потвърдена от САС
с окончателно решение от 24.11.2014г.
Установява се по делото, че досъдебното производство за престъплението, за
3
което е повдигнато обвинение на ищеца е започнало по сигнал от 30.11.2012г на ДФЗ,
като ДП е образувано срещу Г. С. Д..
С оглед това съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3, пр.1 от ЗОДОВ , тъй
като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което
обвинение е било незаконно, което се установява с влязлата в сила оправдателна
присъда. С това предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да докаже изпитаните болки и страдания в обем, завишен
спрямо обичайния, ако претендира заплащането на по-висок размер обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 58г . Наказателното
производство водено против него е продължило близо 2години . През посочения
период ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка”. Обвинението, по което
Радунчева е била оправдана - за извършване на престъпление по чл.248а от НК
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, т.е. престъплението не е
тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК и глоба.
Установява се по делото , че ищецът не е осъждан за престъпления или други
правонарушения .
4
Установява се, че ищецът притежава две висши образования - „българска
филология“ и курс по „литература и изкуство“, че е член е на Централен кооперативен
съюз от 1990г, както и на ГПК „Наркооп“ София, че е участвал в учредяването на
„Национално сдружение на собственици на земя, гори и занаятчии“, в което също
членува.
Установява се от представената документация по трудовото правоотношение на
ищеца , че работи в ЦКС от 2001г, първоначално като „сътрудник по ОМП“, от 2007г.
като „главен технически сътрудник ОМП“, а считано от 12.01.2011г, съгласно
представеното допълнително споразумение към трудовия договор , като „технически
сътрудник“ в отдел „ОМП“.
Представени медицински документи по делото от ищеца , от които се установява,
че през 2011г е диагностициран с онкологично заболяване, заради което в периода
м.02.2011г-м.03.2011г е бил на лечение в СБАЛО ЕАД, гр.София с претърпяна
хирургична операция по изваждане на тумор от дясната аксила.
Представени са договори за кредит , за средства, получени от ищеца, в периода
м.01.2010г-м.11.2010г.
В о.с.з. на 15.09.2020г е изслушана свид. Я. И., която установява да познава ищеца
от 30 години, от ЦКС , където били колеги и установили приятелски отношения.
Според свидетелката ищецът бил разстроен поради воденото против него наказателно
дело и отчаян. Разболял се, направили му операция поради тумора и бил много
стресиран. Установява,че във връзка с операцията теглил кредити. От него знае, че е
понижен в длъжност по причина на наказателното дело и получавал по-ниско
възнаграждение, което го затруднявало при изплащането на кредитите. Според
свидетелката ищецът не е бил семеен и живеел сам. Станал затворен и спрял да
контактува с приятели.
Свидетелските показания, са повърхностни, частично не се подкрепят от
доказателствата по делото и частично пресъздават казаното от ищеца на свидетеля , а
не лични възприятия за факти на ищеца.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства за отношения между
ищеца и ДФЗ, които са се развивали преди 2010г .
От изложеното се установява , че периода , през който е продължило
наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза не е неразумно дълъг
и продължителен , съответно не е обосноваващ по- висок размер на обезщетението, не
като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг период на
търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.
5
Обвинението , по което е бил съден ищецът не е за тежко престъпление.По делото са
проведени две о.с.з., на които ищецът е пресъствал.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с
повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, обичайни за неговото
положение.Ищецът е изпитал болки и страдания в обичайния вид, интензитет и
продължителност, обичайно изпитвани от хора, против които се води наказателно
производство. Изпитвал е несигурност, безпокойство, стрес, смущения в социалното
общуване, нормално е изпитвал срам, страх, редуцирал е социалния си живот.
Нормално е ищецът да е чувствал доброто си име и достойноството си накърнени. Не
се установява по делото воденото наказателно производство да е засегнало в по-
голяма степен от обичайното личността на ищеца, здравословното му състояние и
общественото му положение.
От твърдяните като претърпени неимуществени вреди от ищеца не се установява
твърдяната връзка между воденото наказателно производство, претърпяната от ищеца
онкологична операция , както и не се установява връзката с твърдяните имуществени
вреди от понижението му в длъжност и съответно- теглените кредити, както се твърди
– за лечение на ищеца.
По делото се установява, че производството, по което е обравдан ищеца за
престъпление по чл.248а от НК е започнало по сигнал на ДФЗ, получен от
Прокуратурата на РБ през 2012г. Съответно на 12.12.2012г е образувано и досъдебното
производство, по което впоследствие е привлечен като обвиняем ищецът. В най-
благоприятният случай за ищеца може да се приеме, че против него се води незаконно
наказателно производство от 12.12.20212г, когато е орбазувано наказателното
досъдебно производство, като изрично е упоменато , че се образува против Г.Д.,
независимо, че той е привлечен като обвиняем в по-късен момент. Може и да е имало
предхождащи този момент отношения между Г.Д. и ДФЗ и други проверки на
Прокуратурата на РБ, но те са без значение за настоящото дело. Настоящото дело има
за предмет обезщетяване вредите на ищеца от незаконното обвинение по чл.248а от
НК , по което е бил оправдан с окончателно решение на 24.11.2014г с решение на
САС и най- ранният момент, от които може да се приеме, че това производство засяга
правата и интересите на ищеца е момента на образуването на наказателното
производство- 12.12.2012г. В този смисъл са и първоначалните твърдения на ищеца в
ИМ. Ето защо неоснователни са твърденията на ищеца, наведени едва във въззивната
жалба, че против него се води производство от 2008г. Дори и да има такова, същото не
е правопораждащо по настоящото дело. Производството против ищеца, приключило с
неговото оправдаване по обвинение по чл.248а от НК, е започнало на 12.12.2012г и
всички обстоятелства по делото, възникнали преди този момент- заболяването на
ищеца, понижаването му в длъжност и теглените кредити, няма как да са в причинна
6
връзка с това наказателно производство.
Ето защо съдът намира, че по делото обезщетение от ответника се дължи само за
претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, описани по-
горе.При определяне размера на обезщетение съдът следва да съобрази какъв е
имуществения еквивалент, които справедливо да обезщети ищеца за претърпените от
него вреди. В тази връзка съдът следва да съобрази както задължителните указания
дадени с ППВС № 4/68г , така и с трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид установените при съвкупното
тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди- тежестта на обвинението,
като съобрази и описаните и приети за установени като претърпени от ищеца стрес,
несигурност, страх , затварянето на ищеца в себе си, засегнатите достойнство и добро
име , вторачването във воденото наказателно производство, като съобрази интензитета
и продължителноста на тези неимуществени вреди, претърпени от ищеца , както и
обстоятелството,че периода на висящност на процесното наказателно производство не
е бил особено продължителен, че ищецът е бил с мярка подписка, за която не се
установява да му е причинила допълнителни неудобства и на основание чл.52 ЗЗД
съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по
чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 3 000.00лв. С така посоченото обезщетение се
репарират в относително пълен и справедлив размер причинените на ищеца
неимуществени вреди от незаконните действия на ответника, като над посочените
суми предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
На отхвърляне подлежат и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени
7
вреди- пропуснати ползи и претърпени загуби, поради недоказаност на причинната им
връзка с незаконното обвинение на ищеца.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете въззивни жалби разноските по делото следва
да се възложат върху страните, които са ги направили.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260706/03.02.2021г, постановено по гр.д. №
15294/2019г по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8