№ 14
гр. гр. Добрич, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900178 по описа за 2021 година
Търговско дело № 178/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 3288/05.11.2021 г., с дата на
пощенското клеймо 03.11.2021 г., подадена от Б. И. гр. С, бул. „Д. Б.“ № 87,
ЕИК ****, с която срещу ИВ. В. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с.
Л., ул. „П.“ № 16, общ. Добричка, област Добрич е предявен частичен иск за
сумата от 50 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на 91 910.85 лв.,
представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, възникнало във
връзка с платено застрахователно обезщетение по повод застрахователно
събитие от 30.09.2019 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № ****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 03.11.2021 г. до окончателното
й изплащане, претендиран на основание чл. 500 във вр. с чл. 433, т. 3 КЗ
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски, в т. ч. и на адвокатското възражение.
Ответникът не е подал отговор, не е взел становище, не е направил
възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил
доказателства и не е представил писмени доказателства.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 30.09.2019 г. около 23.50 ч. на път ІІ-71067 на около километър след
изхода за с. С в посока към с. Л. е настъпило ПТП с участието на ответника
ИВ. В. ИВ. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при Б. И., в резултат на което са причинени средни телесни
повреди на пасажера М. С. М..
С определение от 16.06.2020 г. по НОХД № 627/2020 г. Районен съд –
1
Добрич е одобрил споразумение по глава 29 НПК, с което водачът на МПС се
е признал за виновен, че поради нарушение на правилата за движение по
пътищата ( чл. 20, ал. 1 ЗДвП ) е причинил средна телесна повреда на М. С.
М., която е обусловила постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като е налице квалифициращ признак на деянието – извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а
именно – 2.23 промила – престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б.
б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
ПТП представлява покрит риск по застрахователната полица, поради
което и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ пострадалото лице е предявило срещу
застрахователя пряк иск за обезщетяване на понесените от него имуществени
и неимуществени вреди.
С влязло в законна сила Решение по т. д. № 16/2020 г. застрахователят е
осъден да заплати на пострадалото лице сумата от 70 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 3 681.60
лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Въззивната инстанция е издала в полза на пострадалото лице е
изпълнителен лист за горепосочените суми, въз основа на който е образувано
изп. д. № ** г. по описа на ЧСИ Н. Н., в хода на което застрахователят е
платил сумата от 91 910.85 лв., с което е погасил задълженията си по
изпълнителното дело относно главница, лихви и разноски. Фактът на плащане
на посочената сума е установен от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
С оглед на така извършеното плащане застрахователят се е суброгил в
правата на пострадалото лице срещу делинквента и придобивайки регресно
вземане срещу него.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП,
като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – чл. 500, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 433, т. 3 КЗ.
Посочената норма урежда регресното право на застрахователя. С
терминът „регрес“ се означава материално право, което принадлежи на
изпълнилото свое или чуждо задължение лице, наречено „регредиент“.
Изпълнението е в полза на друго лице регресат. Регресното право е
проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на
неоснователното обогатяване. Чрез упражняването му законодателят цели
възстановяване на нарушеното в полза на регресата имуществено равновесие.
За да възникне регресното право на застрахователя срещу причинителя
на вредата в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, т. 3 КЗ следва
да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на валиден застрахователен
договор; 2. Настъпване на застрахователното събитие, представляващо
нарушение по ЗДвП, причинено от виновният водач, като е управлявал МПС
под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
2
допустимата по закон; 3. Изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на третото увредено лице.
Застрахователният договор е действителен с оглед дееспособността на
страните, постигнатото от тях съгласие и изискванията на действащото към
момента на сключването му законодателство относно формата за
действителност на сделката – чл. 344 КЗ. Този правопораждащ елемент от
фактическия състав се доказва от събраните по делото доказателства.
Вторият правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното
право на застрахователя е безспорно установено от доказателствата по
делото, установяващи настъпването на застрахователното събитие. С
определение от 16.06.2020 г. по НОХД № 627/2020 г. Районен съд – Добрич е
одобрил споразумение по глава 29 НПК, с което водачът на МПС се е признал
за виновен, че поради нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл.
20, ал. 1 ЗДвП ) е причинил средна телесна повреда на М. С. М., която е
обусловила постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е
налице квалифициращ признак на деянието – извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно – 2.23 промила –
престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. б“ във вр. с чл. 342, ал. 1
НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността.
Доказателствата по делото установяват осъществяването на наличието
на третия правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право
по чл. 500, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, т. 3 КЗ - изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на увреденото лице.
Застрахователят има право на регрес срещу делинквента за платените
главница, лихви и разноски.
С оглед изложеното, Съдът счита предявеният иск за основателен,
поради което същият следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 2 200.00 лв.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. Л., ул.
„П.“ № 16, общ. Добричка, област Добрич да заплати на Б. И. гр. С, бул. „Д.
Б.“ № 87, ЕИК ****, сумата от 50 000.00 лв., част от цялото вземане в размер
на 91 910.85 лв., представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. с чл. 433, т. 3 КЗ, възникнало във връзка с платено застрахователно
обезщетение по повод застрахователно събитие от 30.09.2019 г.,
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № ****, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 2 200.00 лв.
3
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
4