Решение по дело №4066/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260511                                             27.10.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на тринадесети октомври                                                  две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Марина Димова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 4066 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Т.С.З., ЕГН ********** със съгласието на майка й А.В.З., двете с адрес: ***, срещу П.К.Л., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, за което е постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД № 636/2020 г. на БРС, сумата 810 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи съдебни разноски за адвокат в досъдебното производство и съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 08.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите.

Твърди се, че ответникът е признат за виновен за това, че на 08.09.2019 г. в гр. Бургас, ж. к. М.Р., бл. 27, вх. 1, ет. 5, ап. 25, се съвкупил с Т.З. на 13 - годишна възраст, като извършеното е престъпление по чл. 151, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 26.06.2020 г. Извършеното престъпление е причинило на З. изключително негативни преживявания – силен стрес и емоционален срив от отнемане на девствеността, което е наложило помощта на психолог за срок от 6 месеца. Ищецът счита, че са налице всички изискуеми елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, като оценява причинената му вреда в размер на 5000 лева. Извършила е и разноски за адвокат в размер на 750 лева и за медицинско удостоверение в размер на 60 лева.

Моли съда да уважи исковете и присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че претенциите са неоснователни. Изложено е, че извършеното от него деяние не е създало у ищцата никакъв страх, тъй като двамата са се  познавали, половият акт е извършен доброволно по волята на двамата в дома на З., която съзнателно е пуснала ответника през входната врата. Освен това Л. е представил З. пред майка си и баба си като своя приятелка, което сочи на сериозните му намерения към момичето.

Моли се съда да отхвърли изцяло исковите претенции. Иска присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила на 26.06.2020 г. присъда по НОХД № 636/2020 г. на БРС П.Л. е признат за виновен в това, че на 08.09.2019 г. в гр. Бургас, ж. к. М.Р., бл. 27, вх. 1, ет. 5, ап. 25 се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Т.З. – престъпление по чл. 151, ал. 1 НК.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят С. Се посочила, че работи в ЦОП като психолог. Работила е с ищеца по услуга „Семейно консултиране и подкрепа“, повод за което било преживяно сексуално посегателство. Т. била много тревожна, нямала желание да говори за случилото се, осъзнала каква грешка направила. Страхувала се, че е загубила доверието на близките си и най- вече на майка си. Т. споделила на Събева, че се притеснила, когато видяла веднъж момчето на публично място, и веднага звъннала на майка си да пита какво да прави. В приключващата среща, която се осъществила по телефона, тя споделила, че е преосмислила ситуацията и се чувства много по-уверена в себе си. Т. й казала, че в тяхното семейство било много важно да бъдеш девствен до деня на сватбата си и това, че вече не е девствена, много я притеснявало, защото нямало никой вече да я иска.

Свидетелят Рашко Чобанов е посочил, че живее с майката на Т. от 2014 година. Наложило се в нощта на случката да излязат с майка й към 1 без 15 и се върнали някъде към 4 часа сутринта. Детето отворило вратата и всеки си легнал по стаите. 3-4 дена след това забелязали, че Т. не е добре, била притеснена, не се хранела. След още няколко дни Т. споделила какво е станало - когато отсъствали, казала на момчето, той дошъл вкъщи, тя му отворила вратата, той влязъл вътре, започнал да я съблазнява, да й сваля звезди и тъй като тя била на 13 години, лесно се подлъгала. Като се прибрали възрастните вкъщи, всичко било нормално. След това обаче Т. била съкрушена, плачела, било й много тежко, че е била наранена, защото девствеността й била взета. В техния етнос много държали момичето да се ожени девствено. Проблемът за тях бил, че тя е загубила девствеността си, затова искали да имат документ, когато реши да се омъжи някой ден, да се знае защо не е девствена.

След случилото се психоложката й помогнала, успокоила се, започнала да учи. Т. им споделила, че е харесвала това момче, но не мислили за женитба, защото била малка. Той я завел у тях да я запознае с майка си.

Свидетелят Кремена Ле посочила, че е майка на ответника. Познава Т. от лятото на 2019 година, когато синът й я завел у тях да се запознаят. Били щастливи заедно. Говорили си, разпитвали я. Малко след това Лразбрала, че родителите на момичето му забранили да се виждат. Той бил тъжен от това, защото искал да я вижда, обичал я. Тъгувал много за нея.

П. й разказал за случката и че тя го е извикала у тях, защото родителите й ги нямало вечерта. Той казал, че доброволно са го правили и той не й е бил първият, въобще нямало кръв. Чувал от други, че тя е била с други момчета.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за неоснователни.

Видно от приложеното по настоящото дело НОХД № 636/2020 г. на БРС подсъдимият П.Л. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 151, ал. 1 НК – съвкупил се е с лице, ненавършило 14-годишна възраст. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо настоящият съд не следва да установява деянието, вината и противоправността в действията на Л. относно обстоятелството, че се е съвкупил с Т.З. на 08.09.2019 г. – няколко дни преди тя да навърши 14 години, в нейния дом в Бургас. Така описаното деяние, вината и противоправността в поведението на Л. (касаещо съвкупяване с лице, ненавършило 14 години) са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се установят по делото – вредата за ищеца по делото и причинната й връзка с виновното деяние на ответника.

Престъплението, за извършване на което Л. е признат за виновен, е такова по чл. 151, ал. 1 НК. То съдържа във фактическия си състав съвкупление с лице от противоположен пол, което не е навършило 14 години, но за осъществяване на престъплението е необходимо и съдействащото поведение на жертвата, която е дала съгласие за това, т. е. деянието не следва да бъде извършено насилствено (така ще попадне в състава на друго престъпление). В процесния случай е ясно демонстрирано от Л. – видно от събраните гласни доказателства, както и от неговите изявления, че е имал сериозни намерения към З., за което са знаели и членовете на неговото семейство, изпитвал е силни чувства към нея, а З. също го е харесвала, двамата са имали връзка, по време на която са реализирали и съвкуплението. Л. не е насилил или наранил ищцата, тя го е поканила у дома си и по собствено желание е осъществила контакт с него. От показанията на свидетелите Ангелов и Лсе установява, че връзката между двамата не се е допускала от нейните родители. Свидетелите Ангелов и Сса посочили, че З. е била разстроена след случилото се, тъй като е била отнета девствеността й, а в техния етнос е било от съществено значение при омъжването си момичето да е девствено. Няма доказателства З. да е претърпяла други вреди от деянието, свързани с насочено спрямо нея насилие или подбуждане да направи нещо, което не е желаела. От преценката на събраните гласни доказателства съдът прави извод, че З. е била разстроена, защото е загубила доверието на близките си и защото няма да може или трудно ще се омъжи, след като не е девствена. Не се установява обаче именно от деянието на Л. да са причинени на ищцата сочените вреди. По делото няма категорични доказателства, че именно Л. е отнел девствеността на З.. От показанията на свидетеля Лсе установява точно обратното – синът й разказал, че той не й бил първият. От представеното съдебномедицинско удостоверение също не се установява от половия контакт да е отнета девствеността на момичето. Поради това съдът намира, че не е установена по безпротиворечив начин причинно-следствена връзка между деянието на Л. и претърпените от З. вреди, което води до неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника понесените съдебно – деловодни разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.З., ЕГН ********** със съгласието на майка й А.В.З., двете с адрес: ***, срещу П.К.Л., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, за което е постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД № 636/2020 г. на БРС, сумата 810 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи съдебни разноски за адвокат в досъдебното производство и съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 08.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА Т.С.З., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на П.К.Л., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева