Р Е Ш
Е Н И Е
№ 359
гр.
Пловдив, 02.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 6767/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Т.Б. *** против
Наказателно постановление № 367014-F402997/23.10.2018 г., издадено от Заместник директор на
НАП-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от
Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200,00 лв. на основание чл.74, ал.1, предл. Първо от ЗСч. С жалбата
не се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка,
претендира се за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Т. Д.от АК-Пловдив, който поддържа жалбата
и моли наказателното постановление да бъде отменено по направените в жалбата
оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юриск. М., която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поодлено и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
„Бравер 96”
ЕООД е предприятие по смисъла на ЗСч. Жалбоподателят Е.Т.Б. е ********на
посоченото дружество. Търговското предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2017 г. видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0589809/30.03.2018 г.и от приложения
към нея годишен финансов отчет за дейността.
В качеството си на търговец по смисъла на ТЗ и на
предприятие по ЗСч, развиващо търговска дейност, за дружеството е същестувало задължение да
публикува годишния си финансов отчет до 30 юни на следващата година.
Дружеството не е публикувало ГФО за 2017 г. в
Търговския регистър в Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и
представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 юни на следващата
календарна година, т.е. до 02.07.2018 г. /доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018
г. са неприсъствени дни/. Нарушението е извършено на 03.07.2018 г.
Нарушението било констатирано на 07.08.2018 г. -
датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с
писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив
с вх.№ 04-01-1347/117.08.2018 г.
На 23.08.2018 г. на електронния адрес на дружеството
била изпратена покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на АУАН.
Във връзка с констатираното нарушение АУАН бил
съставен на 30.08.3018 г., връчен бил на
управителя лично и подписан от същия с
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били подадени и писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въпреки направените възражения
административнонаказавщият орган приел, че случаят не е маловажен и издал срещу
управителя на дружеството наказателно постановление, с което наложил на същия
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв., като отчел, че
нарушението е за първи път.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител С.В.К., справка от интернет
страницата на Търговския регистър/ ТР/,
приложена към административонанаказателната преписка, копие на Заповед 3111-610/03.07.2018
г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел съставителят
на АУАН потвърди направените в акта констатации. Неговите показания са в
съответствие с информацията от ТР, съгласно която ГФО на дружеството за 2017 г.
е подаден за вписване на 29.08.2018 г., т.е. след 02.07.2018 г. Така описаната
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като оплакванията са
свързани главно с приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че наказателното постановление е
издадено при изяснена фактическа обстановка. Нарушението, нарушителя и обстоятелствата,
при които е извършено, се потвърждават от всички събрани в хода на
административнонаказателното производство доказателства. Административнонаказателната
отговрорност е вменена на управителя на дружествто за бездействие, затова че не
е подал заявление в предвидения в чл.38 от ЗСч срок.
При проверка относно процесуалните изисквания за
съставяне на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът не констатира допуснати нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни
лица, в предвидената от закона форма, спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН е
издаден в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, предвид обстоятелсвото че
ТД на НАП Пловдив била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх.№ вх.№
04-01-1347/117.08.2018 г. НП е издадено в предвидения 6-месечен срок от
съставяне на АУАН. Нарушението е описано
по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да
организира защитата си.
Правилно е приложен материалният закон и съответстващата
на нарушението санкционна разпоредба. Глобата е определена и наложена към предвидения от закона
минимум, а именно 200 лв. , което наказание според съда е справедливо предвид
обществената опасност на нарушението, която съдът определя като типична, както
и степента на обществената опасност на нарушителя, която не е висока предвид
обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път.
Единственият довод в касационната жалба е за
приложение на чл.28 от ЗАНН, която не била съобразена от наказващия орган.
Нарушението по чл.38 от ЗСч е формално и като такова не е необходимо при
извършването му да са настъпили общественоопасни последици. Същото не е
извършено в рамките на предвидения в чл.38 от ЗСч 6-месечен срок, а отстраняването на
нарушението не може да бъде определено като незабавно, доколкото е сторено
близо два месеца след изтичане
на законоустановения краен срок за публикуване на ГФО. В тази връзка следва да
се отбележи, че дружеството не е лишено от възможността да публикува ГФО и на по-ранен етап, същото не е обвързано от
крайната дата, за да подаде такова заявление. При преценка за приложимостта на
чл.28 от ЗАНН съдът взе предвид и постъпилата информация по делото от Агенцията
по вписванията, съгласно която агенцията посочва, че е налице кампанийно подаване
на заявления за ГФО всяка година през м.
юни, като преди тези дата не се наблюдава такова натоварване. Подаването на заявления в края на срока за
подаването им според съда е неоправдано
и забавя процеса на тяхната обработка. Става ясно, че декларация по чл.92 от ЗКПО е подадена в ТД на НАП на
30.03.2018 г. с вх.№ 1600И0589809/30.03.2018 г, ведно с ГФО. Търговецът е
разполагал с достатъчно дълъг период от време, през който да организира
подаването на ГФО и пред АВ. В тази
връзка обстоятелствата, които се изтъкнаха пред съда от разпитания св. С.К.за
затруднения, свързани с работата на страницата на АВ, по никакъв начин не могат
да послужат като основание за отпадане на отговорността. В случай че св. К.след
подаване на заявлението, не разполагал с генериран номер, това означава, че
заявлението не е било подадено. В писмото, постъпило от Агенцията по
вписванията, се посочва и че от страна на агенцията са били предприети мерки по
приемане на заявления на гише чрез даване на предварителни номера, като
заявленията са въвеждани на по-късен етап. Не може да послужи като основание за
отпадане на отговорността и заплащането на
дължимата за публикуването на годишния финансов отчет държавна такса по сметка
на Агенцията по вписванията.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
наказателното посатновление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1
от АПК,
съдът намира, че следва в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП, в
която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 „е“ от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При
определяне неговия размер съдът взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което следва сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение да бъдат определени в минимално предвидения
размер от 80,00 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 367014-F402997/23.10.2018 г.,
издадено от Заместник директор на НАП-Пловдив, с което на Е.Т.Б. ***, ЕГН **********
за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от Закона за счетоводството е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. на основание чл.74,
ал.1, предл. първо от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА Е.Т.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните.
Районен съдия :
Вярно с оригинала!
С.Д.