№ 1324
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100501661 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.б.н. Н.В., публично дружество с ограничена
отговорност, учредено и вписано по законите на Нидерландия- взискател по
изпълнително дело № 20148510402550 по описа на ЧСИ М.П., срещу
постановление от 24.01.2022 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че фактът на настъпване на перемция остава
недоказан, тъй като постановлението на съдебния изпълнител не е
мотивирано, а в него е посочено единствено, че се издава на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа още, че изпълнителното дело е неправилно
прекратено, тъй като с наложените по делото запори върху банковите сметки
на длъжниците и притежаваните от тях в търговски дружества дружествени
дялове, както и със заявеното от взискателя искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжниците като изпълнителни членове на СД на „О.-х.“ АД, е
прекъсната давността по изпълнителното производството, съответно е
прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва, че до вдигането на
запорите същите действат постоянно и изпълняват изискването за валидни
изпълнителни действия, а именно такива прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. Предвид изложеното иска от съда да отмени обжалваното
1
постановление и върне делото на съдебния изпълнител за продължаване на
изпълнителните действия.
Препис от жалбата е връчен на длъжниците по изпълнението Б.Р.К. и
Р.Б.К., като същите са подали възражение, в което излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител М.П. излага подробни мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира че подадената жалба е допустима, а по същество
неоснователна, по следните съображения:
Изпълнителното производство пред ЧСИ П. е образувано на 29.10.2014 г.
по искане на жалбоподателя, въз основа на издаден срещу длъжниците Б.Р.К.
и Р.Б.К. изпълнителен лист от 28.10.2011 г. на СГС, по т. д. № 5637/2014 г. В
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал да се
изпратят покани за доброволно изпълнение на длъжниците, като е посочил
начин на изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжниците в
конкретно посочени в молбата банки. В случай, че не се окажат средства на
длъжниците по тези банкови сметки, е възложено на съдебния изпълнител да
извърши проучване на имущественото състояние на длъжниците,
включително да извършва справки, набавяне на документи, книжа и други,
както и да определя начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното
имущество. На 05.01.2015 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение. Въз основа на заявеното от взискателя искане са предприети
действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, като
на 30.10.2014 г. са изпратени заопорни съобщения до всички търговски банки
на територията на РБългария, с които са наложени запори на всички сметки
на длъжниците, разкрити в тях. В изпълнение на така наложените запори по
изпълнителното дело са постъпили следните суми: 332.89 лева, постъпила на
31.10.2014 г. от сметката на Р.К., разкрита в „Юробанк България“ АД; 8.90
лева, постъпила на 03.11.2014 г. от сметката на Р.К., разкрита в „УниКредит
Булбанк“ АД; 404.06 лева, постъпила на 21.04.2015 г. от сметката на Р.К.,
разкрита в „Обединена българска банка“ АД; 1160 лева, постъпила на
03.11.2014 г. от сметката на Б.К., разкрита в „Обединена българска банка“
АД; 344.16 лева, постъпила на 13.11.2014 г. от сметката на Б.К., разкрита в
„Банка ДСК“ ЕАД. На 25.11.2014 г. са изпратени искания за налагане на
2
запори на дружествени дялове, притежавани от длъжниците търговски
дружества, като тези запори са вписани в Търговския регистър, както следва:
на 02.12.2014 г. върху притежаваните от длъжника Б.К. дружествени дялове в
„Консултантска къща кредит сървисиз“ ООД; на 02.12.2014 г. върху
притежаваните от длъжника Б.К. дружествени дялове в „О.ш.“ ЕООД; на
02.12.2014 г. върху притежаваните от длъжника Б.К. дружествени дялове в
„О.к.к.л.“ ООД; на 09.12.2014 г. върху притежаваните от длъжника Р.К.
дружествени дялове в „О.к.к.л.“ ООД. На 14.07.2015 г. са изпратени до ОДП-
Варна уведомления за наложен запор на МПС-та на длъжниците. На
27.10.2016 г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки на
длъжниците в „Първа инвестиционна банка“, като на 28.10.2016 г. такива са
наложени, но по тях не са постъпвали суми по изпълнителното дело. На
16.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки на
длъжниците в „Райфайзенбанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД, като на 16.02.2017 г. такива са наложени върху банковите
сметки на Б.К. в тези банки, но по тях не са постъпвали суми по
изпълнителното дело. На 16.02.2017 г. са наложени запори на банковите
сметки на Р.К. в „СИБАНК“ АД, в „Юробанк България“ АД и
„УикредитБулбанк“ АД, от където суми ие са постъпвали. На 15.02.2019 г.
взискателят е поискал налагане на запори на евентуално разкрити банковите
сметки на длъжниците във „В.Б.“ АД, но такива не са установени. На
20.02.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори на вземанията на
длъжниците от третото задължено лице „О.-х.“ АД, като във връзка с това
искане на 12.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до третото задължено
лице, от което е получен отговор на 21.03.2019 г., че длъжниците нямат
вземания, съответно не са постъцвали суми за погасяване на дълга във връзка
с така наложения запор. С молба вх. № 4694/21.01.2022 г. Упълномощен от
длъжниците адвокат е поискал прекратяване на изпълнителното дело в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 24.01.2022 г. е постановен
обжалваният в настоящето производство акт на съдебния изпълнител, с който
е прекратено изпълнителното производство срещу длъжниците, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
3
изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има
задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази
висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на
изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен
способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това
дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане
от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото
прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат,
като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно
признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че
имуществените права на кредитора, които са били предмет на
принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но
освобождава длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения
спрямо него изпълълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да
бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с
възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу
длъжниците. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия,
които са от категорията на тези, прекъсващи законово установения
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
4
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В случая изпълнителните действия, които попадат в кръга
на тези, водещи до прекъсване на законоустановения двугодишен срок са
наложените запори върху вземанията на длъжниците по банкови сметки и
вземания от трето лице, притежаваните от тях дружествени дялове и МПС-та.
Част от тези изпълнителни действия датират от 2014 г. и 2015 г., като
единствено по част от наложените през 2014 г. запори върху банкови сметки
има постъпили по изпълнителното дело суми и това е станало в края на 2014
г. След това не се констатира по нито едно от предприетите изпълнителни
действия да има удържане и постъпване на суми по сметката на ЧСИ П.. Това
означава, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до
момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е
започнал да тече. Така последното поискано от взискателя изпълнително
действие е от 20.02.2019 г. /поискано е налагане на запор върху вземанията на
длъжниците от третото лице „О.-х.“ АД, но това трето лице е отговорило на
съдебния изпълнител по реда на чл. 508 ГПК, че длъжниците нямат вземания/,
като по предприетото по тяхното искане изпълнително действие не е
постъпила сума по изпълнителното дело, съответно срокът по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжниците е започнал да тече
отново от тази дата, като не се установява така започналият да тече срок да е
бил прекъсван чрез предприемане на определено действие от взискателя.
Следователно към датата, на която е заявено искането за прекратяване –
21.01.2022 г. законоустановеният двугодишен срок е изтекъл и това е довело
до приложението на процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
именно прекратяване на образуваното принудително изпълнение срещу
длъжниците. С изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК автоматично
и по силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо
длъжниците следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това
5
последици, вкл. и с възникването на процесуалното задължение на съдебния
изпълнител да постанови изричен констатиращ по своето правно естество акт,
в които да приеме, че изпълнителното производство спрямо сочения длъжник
е прекратено въз основа реализираното прекратително основание, визирано в
разпоредбата на чл. 433, т. 8 от ГПК. В този смисъл неоснователен се явява
наведеният от жалбоподателя довод, че липсата на изложени от съдебния
изпълнител мотиви за прекратяване на производството обосновава извод за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Съгласно горецитираното
тълкувателно решение, е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става
по право.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е налице основание по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на длъжниците Благомир и Р.К.и, поради което жалбата срещу
постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство,
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.б.н. Н.В., публично дружество
с ограничена отговорност, учредено и вписано по законите на Нидерландия,
срещу постановление на частен съдебен изпълнител на ЧСИ М.П. от
24.01.2022 г., по изп. д. № 20148510402550, с което е прекратено
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6