Р Е Ш Е Н И
Е № 52
Гр. Сливен, 10.05.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при
участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Галя
Райкова - Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 26
по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 522 по описа на Районен
съд – Ямбол за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 193/11.11.2022
г. по АНД № 522/2022 г. на Районен съд – Ямбол е отменено Наказателно
постановление № 32/08.04.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“,
с което на „Топ Транс
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.
„Опълченска“ № 7, представлявано от П.Д.Т. за нарушение по чл. 118ж ал. 2 от
Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200 ал. 1 т. 23 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, като
БДИБР е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на
1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, която чрез своя законен представител го обжалва в
срок с доводи за материална незаконосъобразност на същото. Счита изводите на
първоинстанционния съд за неправилни, като излага съображения от фактическо
естество, от които се установявало, че нарушението се е извършвало и в момента
на проверката, т.е. на датата 16.11.2020 г. Не споделя изводите на Районния съд
досежно възприетите съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, доколкото процесното административно нарушение
съдържало всички необходими съставомерни признаци. Авторството на деянието било
установено по безспорен начин. Както съставения АУАН, така и издаденото въз
основа на него НП съдържали всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Позовава се на
приложените материални и процесуални норми от ЗВ, с твърдение, че към датата на
проверката дружеството не е притежавало разрешително за ползване на
повърхностен воден обект, а и процесуалният представител на същото потвърждавал
това в депозираното срещу акта възражение. С извършеното нарушение се засягали
обществените отношения по опазване на повърхностните и подземните води като
важен природен ресурс, а нарушението било формално по своя характер, тъй като
не изисквало настъпване на вредни последици. Моли съда да отмени обжалвания
съдебен акт и потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно и своевременно
призована, не се представлява. В писмено
становище поддържа касационната жалба, излагайки идентични съображения от
фактическо и правно естество и молба за отмяна на съдебния акт и потвърждаване
на наказателното постановление.
В с.з. ответникът
по касационната жалба „Топ Транс Инвест“ ЕООД, редовно и своевременно призовано,
се представлява от надлежно упълномощен адв. С. И. ***, който с подробно
изложени съображения оспорва жалбата и моли съда да остави в сила атакуваното
първоинстанционно съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски,
съобразно представен списък.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а
атакуваното съдебно решение като мотивирано и стъпващо върху изяснена
фактическа и правна обстановка следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е подадена в предвидения в чл. 211 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
неоснователна.
За да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и
преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения по чл. 42 т. 4 и чл.
57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като, макар от правна страна да е посочена точно
санкционната разпоредба, административното нарушение е формулирано общо от
фактическа страна. От констативния протокол ставало ясно единствено
обстоятелството къде е извършено нарушението, но не и какви са механизмът и
авторството на неговото извършване. От доказателствата се установявало, че
нарушение по чл. 118ж ал. 2 от ЗВ е извършено, но не можело да се приеме
категорично и безспорно, че дружеството – жалбоподател е негов извършител,
поради липсата на съответното разрешително.
Решението на
Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд
факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния
съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради
което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е отменил обжалваното
НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, по повод на постъпил от РУ –
Ямбол сигнал за добив на инертни материали от коритото на р. Т. при ХТС в
урбанизираната територия на г. Я., на 16.11.2020 г. длъжностни лица от
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" извършили проверка на
място, резултатите от която обективирали в Констативен протокол № Сл.
342/16.11.2020 г. Съгласно данните в същия, проверяващите установили в корито
на р. Т. преди хидротехническо съоръжение ситуирани натоварен с непромит пясък,
иззет от коритото на реката камион MAN с рег. № *******
и багер, която техника била спряна от работа. Констатирано било още наличие на
съборени дървета и обособени полоси от речен пясък, както и че изземването е
неравномерно без обособен профил, като е напълно оголен стоманен тръбопровод
ф600 мм, служещ за отвеждане на водите от гребния канал в бетонирания ръкав на
р. Т. Според описаното в протокола, по данни на присъствалия на проверката
представител на Община Ямбол, дейностите в р. Т. се извършват от „Топ Транс
Инвест“ ЕООД, за осигуряване проводимостта на р. не е назначавана от кмета на
общината междуведомствена комисия, а за изземването на инертен материал от
речното корито в БДИБР не са постъпвали документи и не е предприемана процедура
за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект.
Проверяващите формирали заключение, че към момента на проверката изземването на
речния пясък от р. Т. от описаното дружество е нерегламентирано и без
необходимото разрешително. Протоколът бил подписан от извършилите проверката
длъжностни лица от БДИБР и присъствалите на същата служители от РУ – Ямбол. При
ОД на МВР – Ямбол. С изх. № ПО-02-358/19.11.2020 г. до представляващ „Топ Транс
Инвест“ ЕООД била изпратена покана за съставяне и предявяване на акт за
установяване на административно нарушение. Такъв с № 203 бил съставен на
07.12.2020 г. от извършилия горната проверка главен експерт – контрол при
БДИБР. В съдържанието на акта били възпроизведени фактическите установявания от
проверката, квалифицирани като административно нарушение по чл. 118ж ал. 2 от
ЗВ. АУАН бил връчен на законния представител на дружеството в деня на неговото
съставяне, а в срока и по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН при компетентния
наказващ орган постъпило Възражение вх. № ПО-02-358 (2)/10.12.2020 г. В
последното управителят на „Топ Транс Инвест“ ЕООД оспорил установяванията в
акта, като заявил, че с договор от 14.09.2020 г., сключен с „В. Конструкт Груп“
ЕООД са възложени дейности, по силата на които първото дружество се явява
подизпълнител на обект „Разделително съоръжение на р. Т. при км 31+200“. Към
възражението били приложени договор за дарение от 21.10.2020 г. и Договор за
изпълнение на СМР и услуги с механизация от 14.09.2020 г. По силата на първия
от тях „Топ Транс Инвест“ ЕООД в качеството на дарител дарява на Община Ямбол
извършване на услуга, състояща се в почистване на коритото на р. Т. на обект:
„Ремонтно – възстановителни работи на преливник, водобоен кладенец и подпорна
стена на разделително съоръжение на р. Т. при км 31-200“ от храстовидна
растителност и тинести наноси като изхвърлянето на отпадъците ще бъде на депото
на дружеството. С втория цитиран договор „В. Конструкт Груп“ ЕООД възложил на
„Топ Транс Инвест“ ЕООД извършване на доставки, СМР и услуги с механизация за
обект „Ремонтно – възстановителни работи по укрепване на подпорна стена на разделително
съоръжение на р. Т. при км 31-200, възстановителни работи на преливник,
водобоен кладенец, както и реконструкция чрез изграждане на рибен проход при
водоразпределително съоръжение на р. Т. при г. Я.“. В хода на
административнонаказателното производство от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Ямбол била изискана информация относно собствеността върху тежкотоварно
превозно средство MAN с рег. № *******, предоставена с писмо вх.
№ ПО-02-358 (4)/26.03.2021 г. Според това писмо и приложените извадки от
информационната система на МВР, към 16.11.2020 г. описаното превозно средство е
собственост на „Топ Транс Инвест“ ЕООД.
Въз основа на
съставения акт, на 08.04.2021 г. Директорът на БД „Източнобеломорски район“
издал Наказателно постановление № 32, с което за нарушение по чл. 118ж ал. 2 от
ЗВ и на основание чл. 200 ал. 1 т. 23 от с.з. наложил на „Топ Транс Инвест“
ЕООД имуществена санкция в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева.
Районният съд
правилно е приел, че отговорността на дружеството е ангажирана с издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения наказателно постановление. От
доказателствата се установява по несъмнен начин, че нарушение по чл. 118ж ал. 2
от ЗВ е извършено, доколкото на мястото на извършената проверка на 16.11.2020
г. оторизирани длъжностни лица са установили, че от коритото на р. Т. е
извършено нерегламентирано изземване на инертен материал. Установеният на
мястото тежкотоварен камион, натоварен с непромит пясък е идентифициран като
собственост на „Топ Транс Инвест“ ЕООД, което мотивирало наказващия орган да
приеме, че административното нарушение е извършено от посоченото дружество.
Видно от констативния протокол и съставения АУАН, възприето е, че процесният
инертен материал е добит с багер, намиращ се в коритото на реката, без
индивидуализация на същия, както и не са индивидуализирани лицата, управляващи
същия и товарното превозно средство, с цел установяване на действителния
извършител на нерегламентираните дейности. Правилно в тази насока Районният съд
е приел, че наказващият орган не е изяснил, респ. доказал механизма на
извършване на нарушението и неговото авторство. Напълно се споделя от
настоящата касационна инстанция и извода на решаващия съдебен състав, че
липсват доказателства относно това кои лица и за чия сметка са извършили
изземването на инертния материал. В процесния случай наказващият орган е
обосновал своя санкционен акт с косвени доказателства, като хипотетично е
приел, че дружеството – собственик на товарния автомобил е извършител на
установеното противоправно деяние. Противно на твърдяното от касационния
жалбоподател, заявеното във възражението по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не обосновава
признание на санкционираното дружество досежно извършване на нарушението, а
сочи единствено, че по силата на сключени договори „Топ
Транс Инвест“ ЕООД има право да извършва дейности – доставки и СМР в
определен участък от коритото на р. Т. В хода на административнонаказателното
производство не са събрани преки относими доказателства, които да мотивират
еднозначен извод за субекта на нарушението, а последното е безспорно необходимо
като гаранция за законосъобразност на санкционния акт, доколкото едно от
съществените процесуални изисквания на приложения в случая чл. 200 ал. 1 т. 23
от ЗВ е надлежното установяване на извършителя на административното нарушение. Преди
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление наказващият орган е
следвало да изясни самоличността на лицата, управляващи товарния автомобил и
багера, както и обстоятелството дали изкопните дейности са извършени от тях и
от името и за сметка на „Топ Транс Инвест“ ЕООД. Установяването на
принадлежността на едното от техническите средства (товарния автомобил) към
активите на търговското предприятие на посоченото дружество само по себе си не
доказва, че изземването на речен пясък е извършено по възлагане от този
стопански субект. Нещо повече – за установяване съпричастността на дружеството
към процесните дейности в коритото на р. Т. е следвало да се установи и
наличието на връзка между същото и двамата водачи - трудови или други
правоотношения. В тази насока в хода на административнонаказателното
производство не са положени никакви усилия за издирване на връзка между преките
извършители на деянието (ако се приеме, че това са водачът на товарния
автомобил и багера) и привлеченото към углавна отговорност юридическо лице, а
самоличността на водача на багера е останала напълно неизяснена. Неясен е
останал и въпросът дали и по чие възлагане точно този багер е добил инертния
материал. Посочените елементи от фактическата страна на нарушението не са
изяснени, респ. доказани от наказващия орган и това процесуално бездействие на
последния компрометира както процеса по разкриване на дееца, така и извода
относно конкретно възприетия и посочен в санкционния акт субект на
административнонаказателната отговорност.
При формираните в тази насока мотиви на първоинстанционния съд
настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е обосновано и правилно.
За пълнота следва
да се отбележи, че при първото касационно разглеждане на процесния случай от
Административен съд – Ямбол съдебният състав е обсъдил, анализирал и приел
удостоверено с писмени доказателства обстоятелство, несъобразено от наказващия
орган – наличието на издадено в полза на Община Ямбол Разрешително за ползване
на повърхностен воден обект № 32170709/28.09.2020 г., издадено за обект:
„Ремонтно – възстановителни работи за укрепване на подпорна стена на разделително
съоръжение на р. Т. при км 31+200, възстановителни работи на водобоен кладенец
и реконструкция чрез изграждане на рибен проход“. Във връзка с този обект са
приобщени по доказателствата представи към възражението по акта договор за
изпълнение на СМР и услуги с механизация и договор за дарение, страна по които
и изпълнител на конкретно описани в същите дейности, включващи както доставки и
услуги с механизация в посочения участък, така и почистване коритото на реката
от храстовидна растителност и тинести наноси.
Гореизложеното
мотивира касационния състав да приеме, че обжалвания съдебен акт не е
постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения (липсва категорично
установяване авторството на деянието), обуславящи неговата незаконосъобразност,
поради което и постановеното от Районния съд решение е обосновано и правилно.
Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд - Ямбол е направил обоснован извод за незаконосъобразност
на издаденото от Директора на БД „Източнобеломорски район“ Наказателно
постановление № 32, с което за нарушение по чл. 118ж ал. 2 от ЗВ и на основание
чл. 200 ал. 1 т. 23 от с.з. на „Топ Транс Инвест“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, основателно се явява и следва да се
уважи искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените в
производството разноски. Същите възлизат на 1 500,00 (хиляда и петстотин)
лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представен Договор
за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г. и следва да се възложат в тежест
на касационния жалбоподател.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 193/11.11.2022 г. на Районен съд - Ямбол, постановено по АНД № 522/2022
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с адрес гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ №
35 да заплати на „Топ Транс Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Ямбол, ул. „Опълченска“ № 7, представлявано от у. П.Д.Т. сума
в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляващи разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.