№ 32
гр. Айтос , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100317 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба oт „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***, срещу З.. А.. Т.,
ЕГН: **********, Адрес: ***
В исковата молба се сочи, въз че основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задьлжение пo реда на чл. 410 от ГПК, срещу З.. А.. Т., ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. № 982/2020 r., no описа на PC — Айтос. B рамките на
предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията no чл. 415 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу З.. А.. Т., ЕГН
********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД, EИK ***, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания пo договор за цесия от 16.10.2018 r., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ" ЕООД, EИK *** е встъпил B правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението no чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец no установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
1
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мoбилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29. (изм. 26. 09.2009 г., в cuna
om 26.10.2009 г.) „Предоставените услуги се отчитат месечно u се заплащат през месеца,
следващ този на ползването uм. Периодът на заплащане е 15 дни oт издаване на
сметката/фактурата, като БTK определя началната u крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-mo число на месеца. Информация за размера на сметките u срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщавяне на съответния
идентификационен код u/uлu чрез получавяне на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната oт телефонния номер, за който се иска съответната справка. ".
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, EИK: *** и З.. А.. Т.,
EГH ********** е Сключен договор за предоставяне нa далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата 23.08.2017. r., с който потребителят е добавил за ползване
мобилен номер *** пo избран тарифен план VIVACOM ***, c месечна абонаментна такса в
размер на 21.80 лв. с ДДC за срок от 24 месеца, като е добавил на адрес ***, телевизионна
услуга, условията за чието ползване са подновени с допълнително споразумение от
13.10.2017 r., с което е избран тарифен план VIVACOM TV М, с месечна абонаментна такса
в размер нa 17,99 лв. с ДДC за срок от 24 месеца.
Ha дата 10.10.2017. r., поребителят е добавил за ползване мобилен номер ***, условията за
чието ползване са подновени с допълнително Споразумение от дата 13.10.2017. r., с което са
избрани условията на тарифен план Smart L+, c месечна абонаментна такса в размер на 26,99
лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на Сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер ***, между ответника З.. А.. Т., EГH ********** и ,,Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *** са издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената електронна Съобщителна услуга, на стойност 113.64 лв. (Сто и
тринадесет лв. и 64 CT.). а именно: №**********/01.11.2017 г., №**********/01.12.2017 г.,
№**********/03.01.2018 r. за периода от 01.10.2017 r. до 02.01.2018 г., както следва:
За отчетен период от 01.10.2017 - 31.10.2017 r., операторът е начислил на потребителя за
незаплатена услуга Сума в размер на 68.88 лв. с ДДС, обективирани във фактура
**********/01.11.2017 г.
За отчетен период от 01.11.2017 - 31.11.2017 г., операторът е начислил на потребителя за
2
незаплатена услуга сума в размер на 51,77 лв. с ДДС, обективирани във фактура
**********/01.12.2017 г.
За отчетен период от 01.10.2017 - 31.10.2017 r., операторът е начислил на потребителя за
незаплатена услуга сума в размер на 11.61 лв. с ДДС, обективирани във фактура
**********/01.11.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество има
правен интерес да претендира, цедираната незаплатена електронна съобщителна услуга, на
обща стойност 113.64 лв. (Сто и тринадесет лв. и 64 ст.) лева, фактурирани за два
последователни отчетни месеца — за месец 11/2017 г., 12/2017г. и за месец 01/2018г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БTK /чл. 50 от OY във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БTK има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор c нeгo. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал no
клиентски номер №***, крайна фактура №********** от 01.02.2018 г., платима в срок до
18.02.2018 г. B издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска, фактурирана е
цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в
размер на 113.64 лв. (Сто и тринадесет лв. и 64 ст.) лева, която е предмет на настоящото
производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 20.01.2018г., като същата се генерира
автоматично пo вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента VIVACOM *** за мобилен номер *** до 23.08.2019г., съгласно
договор за мoбилни услуги от дата 23.08.2017r., също тaкa не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента VIVACOM TV M за ползваната телевизионна услуга дo 13.10.2019
г,, не е спазил Smart L+, за ползвания мобилен номер ***, съгласно споразумения от дата
13.10.2017 г.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
по отношение на ответника З. А. Т., ЕГН **********, съществува изискуемо вземане на
3
ищеца „ЮБЦ" ЕООД, EИK ***, в размер на 113.64 лв. (Сто и тринадесет лв. и 64 ст.) лева -
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна ycлугa no договор,
сключен между ответника и „БТК" ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на
33.11 лв. (тридесет и три лв. и 11 ст.) за периода от 19.01.2018 г. до 30.11.2020 г., начислена
върху фактура № **********/03.01.2018 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично зацължение no реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника З.
А. Т..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито
заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените
искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване
на ответницата.
Ответницата, също редовно призован за о.с.з., не се е явила, не е изпратила и надлежно
упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище.
Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е направила и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответницата е редовно уведомена по
чл.131 ГПК, като лично е получила съдебните книжа. Въпреки това скоро след като е
уведомена за образуваното срещу нея съдебно дело е напуснала адреса си и е заминала
извън страната като не е уведомила съда да адрес, имейл или телефон на който може да бъде
намерена, поради което същата се счита редовно уведомена на осн.чл.41, ал.2 ГПК за всички
съдебни заседания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответницата, която и не се явила в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни
причини, нито е изразила процесуално становище за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответницата, в законоустановения срок по ГПК,
субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се
интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за
4
постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.
Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава
именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването й –лично или
на нейн упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно
заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответницата е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответницата, а именно: Договор за цесия от дата 16.10.2018г.; Договор за цесия oт 01.10.2019
г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия oт 01.10.2019 г.; Договори за
мобилни услуги с клиентски номер *** с всички приложения и допълнителни споразимения
към използвания мобилен номер; Заверени копия на фактури; Общи условия на
Мобилния оператор; Потвърждение no чл.99 от ЗЗД; Уведомление за цесия;
Въз основа на същите, съдът приема, че между „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, EИK: *** и З.. А.. Т., EГH ********** е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на договор за предоставяне нa
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 23.08.2017.Съгласно посоченият
договор ответницата е добавила за ползване мобилен номер *** пo избран тарифен план
VIVACOM ***, c месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лв. с ДДC за срок от 24
месеца, като е добавил на адрес ***, телевизионна услуга, условията за чието ползване са
подновени с допълнително споразумение от 13.10.2017 r., с което е избран тарифен план
5
VIVACOM TV М, с месечна абонаментна такса в размер нa 17,99 лв. с ДДC за срок от 24
месеца. Ha 10.10.2017. r., ответницата е добавила за ползване мобилен номер ***, условията
за чието ползване са подновени с допълнително Споразумение от дата 13.10.2017. r., с което
са избрани условията на тарифен план Smart L+, c месечна абонаментна такса в размер на
26,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на Сключените договори ответника З.. А..
Т. и ,,Българска телекомуникационна компания" ЕАД са издадени фактури
№**********/01.11.2017 г., №**********/01.12.2017 г., №**********/03.01.2018 r. за
периода от 01.10.2017 r. до 02.01.2018 г.
Не се оспорва от ответницата сключеният договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
цедент "С.Г. Груп" ООД, EИK ***, което дружество, също е цесионер и собственик на
вземания пo договор за цесия от 16.10.2018 r., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
изпълнението. ИЗ.ожените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати
доказаната сума на разноските- 25 лв. за държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение.
Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се
претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лв. за държавна такса , 180 лева
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Водим от иЗ.ожените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответницата З.. А.. Т., ЕГН: **********, Адрес: *** съществуването на вземането на ищеца
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 113.64 лв. (Сто и
6
тринадесет лв. и 64 ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна ycлугa пo договор с клиентски номер *** / 23.08.2017г , сключен между
ответника и „БТК" ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 33.11 лв.
(тридесет и три лв. и 11 ст.) за периода от 19.01.2018 г. до 30.11.2020 г., начислена върху
фактура № **********/03.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата З.. А.. Т., ЕГН: **********,
Адрес: *** да заплати на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц.,
направените по гр.д.№ 317/2021г и ч.гр.д.№ 829/2020г на АРС разноски в размер на 410
лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който
в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в
случай че е бил лишен от възможността да участва по делото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7