№ 6032
гр. С.........., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110128141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № ..........16.05.2024 г. на „..............“ АД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., бул. „........... III“ .............,
срещу П. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С......................, с която са предявени
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 857,59 лева
– главница за предоставени В и К услуги в имот, находящ се в гр. С.........., Ж. К. .............., за
период на консумация от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., отразена по фактури за периода от
19.09.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, 2./ 40,58 лева – мораторна лихва за период от 20.10.2022 г. до
15.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2034/2024 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр. С..........,
ж. к. ............... По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на В и К услуги
за процесния недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За
исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка .............. и на база
отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които
ответникът не е извършил дължимите плащания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който
1
предявените искове бланкетно се оспорват като недопустими и неоснователни.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 2034/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 11.01.2024 г. „..............“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И. К., ЕГН **********, за следните суми:
1./ 857,59 лева – главница за предоставени В и К услуги в имот, находящ се в гр. С.........., Ж.
К. .............., за период на консумация от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., отразена по фактури
за периода от 19.09.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г.
до изплащане на вземането, 2./ 40,58 лева – мораторна лихва за период от 20.10.2022 г. до
15.09.2023 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 06.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2034/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника П. И. К., с което
е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет /след изпълнение на указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с
разпореждане от 05.06.2024 г./.
От приет по делото като писмено доказателство Договор за замяна на държавен
/ведомствен/ недвижим имот с имот собственост на граждани от 22.11.1989 г. /л. 58/ се
установява, че на посочената дата е сключен договор за замяна, по силата на който
ответницата в настоящото производство П. И. К. е придобила изключителното право на
собственост върху процесния имот – апартамент № 4, находящ се на адрес: гр. С.........., Ж. К.
.............. По делото не се твърди и не се ангажират доказателства за извършени след
22.11.1989 г. разпоредителни действия с притежаваните от ответницата вещни права върху
апартамент № 4 – напротив, видно от извършената служебна справка в Национална база
данни „Население“ адресът на исковия имот съответства на регистрираните постоянен и
настоящ адрес на П. И. К., на който са и лично връчвани съдебни книжа по настоящото дело
2
/така отрязък от съобщение на л. 18 от заповедното дело/.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответницата, като собственик на апартамент № 4, е имала
качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период. С оглед на това съдът приема,
че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през периода
17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., възникнала по силата на публично известни ОУ, предложени
от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи
и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. Следователно, доказана по делото е първата материална предпоставка,
включена във фактическия състав на главния иск.
Относно втората материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответникът не се е възползвал от тази възможност, поради
което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
и др.).
Редът за отчитане на водомерите и определянето на стойността на потребената вода е
уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
3
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно ал. 2
когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. В чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредбата е посочено, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Разходът на
вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1. В същия смисъл е и предвиденият ред в ОУ на
ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя, отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
В разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и
използвани В и К услуги в процесния имот и тяхната стойност по делото са изслушани
заключенията на вещото лице Е. В. и вещото лице Ю. Н. по допуснатата комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/. Според заключението на вещото лице по
техническата част от КСТСЕ Е. В. процесният жилищен имот е водоснабден, като обемът на
ползваните В и К услуги за исковия период възлиза на 292.141 куб. м. – служебно
начислени на база за двама живущи. След запознаване с допълнително изискани от
водоснабдителното дружество данни и документи относно начина на отчитане на
доставените В и К услуги и формиране на процесите суми, вещото лице по техническата
част на комплексната експертиза е констатирало, че партидата за процесния жилищен имот е
създадена на база, при липса на налична информация при ищцовото дружество за причината
за това. В табличен вид експертът е посочил подробно и конкретно как са били начислени
количествата доставени В и К услуги за исковия период и имот. Съгласно счетоводната част
на КСТСЕ не се установяват данни за извършени плащания за погасяване на процесните
задължения. Съдът кредитира заключението по изслушаната КСТСЕ, като обективно и
4
компетентно изготвено от специалисти в съответните области и същевременно неоспорено
от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не се
установява при условията на главно и пълно доказване, че в собствения на ответницата
недвижим имот да са били предоставени В и К услуги, възлизащи на конкретно
претендираната стойност. От изслушаното заключение на КСТСЕ, което преценено по реда
на чл. 202 ГПК съдът кредитира в цялост, се установи, че за целия исков период за
апартамент № 4 са начислявани суми на база за двама живущи, при липса на отбелязване при
ищцовото дружество на причината за служебно начисление. По делото обаче не се твърди и
не се установява съществуването на основание за прилагане на служебно начисление на
суми за В и К услуги. От страна на ищеца не са ангажирани и доказателства, от които да се
установи правилното и законосъобразното извършване на процедура по служебно
начисляване на разход за питейна вода. Дори да се приеме, че ищецът е извършвал служебно
начисление поради неосигурен достъп, по делото не се ангажират доказателства това да е
било извършено при спазване на процедурата, предвидена за това в ОУ на ищеца, която
изисква в случай на невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя
уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време,
удостоверяването на това обстоятелство да се извършва с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и свидетел. Такъв протокол по делото не е представен,
поради което и съдът намира, че регламентираната процедура по Общите условия на ищеца
не е била спазена, респ. не са били налице предпоставките за начисляване служебно на
изразходвана вода по реда на Общите условия на ищеца. Отделно от това, по делото не са
представени и доказателства, установяващи, че в имота има двама обитатели. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че за
исковия период е доставял конкретно твърдяното количество В и К услуги и основанието за
начисляването му, което в случая той не е сторил. Така изложеното обосновава извода, че по
делото, от страна на ищеца не е установено, при условията на пълно и главно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, наличието на
основание за "служебно" начисляване за брой обитатели на имота, което е основание за
отхвърляне на предявения иск като недоказан.
По акцесорния иск
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно вземане.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ответната страна, която обаче в
случая не е сторила разноски и не претендира такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
„..............“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. С................... срещу
П. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С......................, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
П. И. К., ЕГН **********, дължи на „..............“ АД, ЕИК ................, сумата в размер на
857,59 лева – главница за предоставени В и К услуги в имот, находящ се в гр. С.........., Ж. К.
.............., за период на консумация от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., отразена по фактури за
5
периода от 19.09.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г.
до изплащане на вземането, и сумата в размер на 40,58 лева – мораторна лихва за период от
20.10.2022 г. до 15.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2034/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6