№ 399
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100512766 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 436 -чл.438 от ГПК, във вр. с чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба вх.№57748 от 16.11.2022г. от Столична община, ЕИК
**** съд. адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника юрк.Д.А. , като длъжник по
изп. дело № 20228600401704 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, срещу
постановление за разноски от 10.11.2022г., обектирано в съобщение с изх.№ 94208/
10.11.2022г., с което е оставено без уважение депозирано от длъжника искане за
намаляване поради прекомерност на разноските по изпълнението, на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя, което в размер на 250лв., както и за
намаляване на съответстващата му част от пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че в Столична община постъпила покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20228600401704 с изх. № 91341/31.10.2022 г. по описа на ЧСИ
№ 860 В.М., заведена в Столична община с вх. № СОА22-ДИ11- 8823/02.11.2022 г., в
която са посочени дължимите суми в изпълнителното дело, част от които са: 250 лв. -
суми, дължими до този момент (в т.ч. дт, адв. възнаграждение, възнаграждение за В.Л.,
за пазач и пр.) - 66 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Срещу горепосочените такси и
разноски по изпълнителното дело Столична община е подала възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с искане същото да бъде намалено от
250 на 200 лв., както и да бъде намалена съответстващата му част от пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че единственото процесуално
действие извършено от пълномощника взискателя е подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, като съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
размера на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200 лв., като твърди, че съдебния изпълнител неоснователно е
отказал да намали разноските от 250лв. на 200лв.
Взискателят П.Т.Г., чрез адв.П.П. - пълномощник, в срока по чл.436 ал.3 ГПК, е
1
депозирал писмено възражение, в което се излагат подробни съображения за
неоснователност на частната жалба. Заявява, че в срока за доброволно изпълнение и
към 16.11.2022 г. - датата на подаване на частната жалба, по сметка на ЧСИ не са
постъпвали суми от длъжника, поради което и липсва извършване на разпределение на
установените по изпълнението разноски.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ В.М. сочи, че жалбата е процесуално
допустима, но неоснователна. Излага фактическите обстоятелства във връзка с
образуването и развитието на изп. дело № 20228600401704 по описа и за 2022г.
Приложените към мотивите преписи от книжа по изп. дело № 20228600401704 по
описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, сочат следната фактическа обстановка:
Изпълнителното производство е образувано на 31.10.2022Г., по молба вх.хо 55066 от
взискател П.Т.Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П.П.. Като
основание е предоставен в оригинал Изпълнителен лист издаден на 27.10.2022г. от
Софийски районен съд, НО, 23-ти състав по Решение № 3611/29.09.2022Г. по НАХД
№ 7312/2022г. по опис на СРС.
С образуване на делото е претендирано адвокатско възнаграждение за процесуален
представител на взискателя в размер на 250,00 лв.
Длъжник по делото е СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК: ****, като предмет на
изпълнението е парично задължение по Изпълнителен лист издаден на 27.10.2022г. от
СРС, НО, 23-ти състав по Решение № 3611/29.09.2022Г. по НАХД № 7312/2022г. на
СРС.
С Разпореждане от 31.10.2022г. съдебния изпълнител приел претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение и са начислени такси и разноски по делото,
съгласно ТТРЗЧСИ (л.6). Изготвена е сметка за размера на дълга (л.20) и покана за
доброволно изпълнение (л.23 от изп. дело № 20228600401704)
На 02.11.2022г. на длъжника е връчено Покана за доброволно изпълнение, чрез
Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ), ведно с информация за приетите за
събиране по делото адвокатско възнаграждение и такси и разноски по ТТРЗЧСИ (л.26).
На 08.11.2022г. по делото е постъпило Възражение от длъжника с вх.№ 56284, против
приетите за събиране такси и разноски по делото (л.27). Възражението е изпратено към
взискателя за становище по имейл на 09.11.2022Г. (л. 29). На 10.11.2022г. взискателят е
депозирал Становище с вх.№ 56555, с което дава съгласие за редуциране на
възнаграждение, ако дългът се погаси в срокът за доброволно изпълнение (л.30).
На 10.11.2022г. с обжалваното постановление обективирано в Съобщение изх.№ 94208,
ЧСИ В. М. уведомила длъжника, че Възражението му е оставено „без уважение“ (л.32,
л.34, л.35).
На 16.11.2022г. по делото е депозирана частна жалба с вх.№ 57748, против отказа на
ЧСИ М. да редуцира таксите и разноските по делото (л.37).
С молба вх.№ 59994 от 23.11.2022г. взискателят П.Т.Г., чрез адв.П.П., предвид липсата
на изпълнение в срока определен в ПДИ, както и към 23.11.2022г. поискал налагане на
Запор върху банковите сметки на длъжника и възбрана върху имуществото му./л.54 от
приложеното изп. дело № 20228600401704/
На 24.11.2022г. (след срокът за доброволно изпълнение) по делото е постьпило
плащане от Столична община, погасяващо изцяло дълга (л. 56 от изп. дело №
20228600401704).
2
След като взе предвид установените факти, съобрази изложените доводи и разгледа
представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от
оправомощен субект и в предвидения в процесуалния закон срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК изрично е предвидена възможност за
обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на
длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
В конкретния случай на процесуалния представител на взискателя се дължи
възнаграждение не само за образуване на делото, предвидено в чл. 10, т.1 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. т.е. 200 лв., а и за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изп. дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, предвидено в чл. 10, т.2 от
Наредбата т.е. и сума в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.
7, ал. 2 съобразно материалния интерес. Видно от представения по делото Договор за
правна защита и съдействие 31.10.2022г., взискателят е ангажирал адвокат за
образуване и водене на изпълнителното дело, като е договорено и платено
възнаграждение от 250 лв. Предвид липсата на изпълнение в срока за доброволно
изпълнение, на 23.11.2022г. адв. П.П., като процесуалният представител на взискателя
е депозирал по изпълнителното дело молба вх.№59094/ 23.11.2022г. с искане на
принудителни изпълнителни действия и посочване на изпълнителен способ - налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника и възбрана на имущество, която
представлява същински действия по процесуално представителство в изпълнителното
производство.
Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че начисленото от ЧСИ възнаграждение за
адвоката на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело в общ размер от
250 лв. е под минималните размери по чл. 10, т.1 и чл. 10, т.2 вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и няма основание същото да бъде редуцирано.
По изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата
срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№57748 от 16.11.2022г. на Столична
община, ЕИК **** съд. адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника юрк.Д.А. -
длъжник по изп. дело № 20228600401704 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ,
3
срещу постановление за разноски от 10.11.2022г., обектирано в съобщение с изх.№
94208/ 10.11.2022г., с което е оставено без уважение депозирано от длъжника искане за
намаляване поради прекомерност на разноските по изпълнението, на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя, което в размер на 250лв., както и за
намаляване на съответстващата му част от пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4