Р Е Ш
Е Н И Е
№1445
гр.Бургас, 01.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието
на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 3726 по описа на БРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Я.А.М. с ЕГН: **********, против Електронен фиш
Серия К № 0794308, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ, поради незаконосъобразност, тъй като била изтекла абсолютната давност за
преследване. Също така се сочи, че жалбоподателят не се е намирал на
територията на страната.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. от
АК-Ямбол, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 19, фишът е връчен
на 23.07.2018 г., а жалбата е подадена на 27.07.2018 г.). Същата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.12.2013 г. в
09:39 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491, в поска от кв. Ветрен към КПП-1
техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта – 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 136 км/ч.
автомобил. В контролирания пътен участък било въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 в размер на 90км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/,
видно от приложения по делото протокол /л.8/. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „ снимка 014”. По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил е собственост на Я.А.М. с ЕГН: **********, както и че
скоростта следва да се счита на 132 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0794308 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя М. било наложено наказание глоба в размер
на 300 лева.
Техническото
средство - стационарна система за контрол над скоростта – 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението била годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка
(л. 11-12).
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно.
Давността представлява изтичане на
определен от закона срок, който при допълнителни законно установени
предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното
наказание. За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи
служебно. В ЗАНН по отношение на
давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. По отношение на електронните фишове
обаче, разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е неприложима (Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д.
№ 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х.
д. № 150/2015 г.).
Разпоредбата
на чл.82
от ЗАНН
визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар.
"изпълнителска давност"). Според ал.1, административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според
ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, т.е. от влизане в сила на ЕФ и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече
нова давност. В ал.3 на чл.82
от ЗАНН
е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл
в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82
от ЗАНН.
Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато
за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Ако ЕФ не е бил връчен по реда уреден
в ЗАНН,
той не е влязъл в сила и сроковете по чл.82
от ЗАНН
не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с
който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
давност по чл. 80, ал.1,
т. 5 НК,
респективно - чл. 81, ал.3
НК, при която
административнонаказателното преследване се изключва, независимо че актът, с
който е наложено наказанието не е влязъл в сила. Затова, съдът счита, че
правилата, обективирани в тези разпоредби следва да се приложат в конкретния
случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11
от ЗАНН,
към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на
общата част на Наказателния
кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Препращането на чл.11
от ЗАНН
към чл. 80
и чл.81
от НК /т.е. към
давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно
решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е
доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г.
Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да
бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради
степента на сходство в институтите на административнонаказателното и
наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3
от ЗНА). В конкретния случай срокът, предвиден
в чл. 80, ал.1,
т.5 от НК
е три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2
от НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то
само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В
настоящия случай датата на нарушението, от която започва да тече давностният
срок за преследване, е 20.12.2013 г., като след това липсват каквито и да е
данни за предприемане на действия за прекъсване на давността. Дори и такива да
са били предприемани, фишът е връчен едва на 23.07.2018 г. От датата на нарушението
до датата на връчването на фиша е
изтекъл предвидения в чл. 80, ал.1,
т.5 от НК
срок (на 21.06.2018 г.), поради което административнонаказателното
преследване към 23.07.2018г. (а и към настоящия момент) е погасено по давност.
Предвид изложеното, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, без да е необходимо да
бъдат обсъждани възражения по същество.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0794308,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който на Я.А.М. с ЕГН: **********, за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева