Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 842 05.07.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 44-ти наказателен състав
На първи юли 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
Секретар: Красимира Андонова
като разгледа
докладваното от съдия НЕНКОВА
административно-наказателно
дело номер 1097 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата от „Н, ЕИК:, адрес:/седалище на
управление/ гр.Бургас, ул.“Перущица“, №, представлявано от П Ж В, ЕГН **********- управител, против наказателно
постановление №2626/01.11.2018 г., издадено от зам. директора на ТД
на НАП- гр.Бургас – К П П, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли,
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, сочи че се
касае за технически пропуск, без умисъл относно процесната сума от 156 лева,
като е било извършено плащане с ПОС, но не е била издадена фискална бележка. Не
се оспорва нарушението, но се сочи, че то не е ощетило фиска и е формално
такова и първо за Дружеството. Алтернативно се поддържа искане за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В провелото се по
делото съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от свои упълномощен
представител- адв.
Маркова, която поддържа жалбата, ангажира допълнително писмени доказателства,
че за сумата са били платени дължимите данъци и е била отчетена по банковата
сметка на Дружеството. В пледоарията си посочва, че нарушението не е отчетено в
деня на проверката и това е едно нарушение, установено един месец преди датата
на проверката. За това нарушение нямало свидетели за неговото извършване, а
само свидетелите, които установяват наличието на такова предполагаемо
нарушение. В тази връзка наложеното наказание е определено като такова по
предположение за извършено нарушение, както и предположение за това, че на 03.07.2018
г. нарушението не ставало ясно дали води, или не до отразяване на приходи, съгласно
чл. 185 от ЗДДС. Във връзка с представените в
съдебно заседание доказателства,
счита, че в случая нарушението е строго формално, защото действително касов бон
не е издаден, но не са нарушени принципите, които ЗДДС нарушава. Не е спазена
една от разпоредбите на Наредбата, но фискът не е ощетен. Действително, сочи,
че има пропуск и за това няма спор и считам, че и този пропуск би следвало да
се счете за маловажен случай, като се има предвид, че тези 156 лв., за които
няма издаден касов бон, а издадена бележка от ПОС-терминал, са включени в
приход на търговеца. Моли, съда да отмени наказателното постановление, алтернативно се поддържа искане
за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото допълнително са постъпили и писмени
бележки.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител- юк Т, която моли съда да отхвърли жалбата като
необоснована и недоказана, като вземе предвид, че в обясненията на управителя,
дадени собственоръчно в деня на проверката на 03.07.2018 г., извършеното нарушение
не се оспорвало, а се признавало, че е допуснато, че действително е пропуснал
издаване на фискална бележка. Нарушението не формално, тъй като не
регистрирането на продажби във всеки случай води до не отразяване на приходи на
търговеца. Не споделя доводите на
защитата. Моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима
за разглеждане.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан актосъставителят И.Л.Н., старши инспектор по
приходите в ТД на НАП - Бургас, който
поддържа изложените констатации в акта, в това число и относно правната
квалификация.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На Дружеството
от „Н ЕИК: адрес:/седалище на управление/ гр.Бургас, ул.“Перущица“, №,
представлявано от П ЖВ, ЕГН **********- управител, е бил съставен АУАН № F 393557 от 09.07.2018 г., за това че при извършена
проверка на 03.07.2018 г. в търговски обект - магазин „М“, находящ се на
ул.Генерал Гурко, № в гр.Бургас, общ.Бургас, обл.Бургас, стопанисван от „Н“-
ЕООД, с ЕИК Булстат, се установило, че за направена продажба към клиент и
извършено плащане чрез ПОС в 18.05ч. на 07.06.2018г. на стойност 156.00лв.,
след заплащане с карта от страна на клиента, не е издаден „фискален бон“ от
регистрираното и работещо в обекта ФУ с инд.№ 21001815 и ФП №64001815.
Плащането е било прието от Петър Велев - управител на дружеството, стопанисващо
търговския обект. За направеното плащане е издадена бележка от ПОС използвал в
обекта с № В80535 от 18.05ч. на 07.06.2018г. В КДФО няма направени записи за
продажба чрез ръчна касова бележка, в Паспорт на ФУ няма отбелязани ремонти. За
дата 07.06.2018г. чрез ФУ в обекта има отчетена 12бр. продажби на обща стойност
131.30лв. в брей и 1бр. продажба чрез ПОС на стойност 6.00лв, реализирана в 18.05
ч. на 07.06.2018г„ като за деня ФУ е приключено чрез отпечатан “Z“ отчет с №
955 в 18.37ч.3а извършената проверка и направените констатации е съставен
ПИП№0264227/03.07.2018г., за което е посочено, че Дружеството е нарушило разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. чл.186, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Актът е бил връчен на управителя на Дружеството, като същият не е вписал
възражения. Такива са били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН / стр.57 от
делото/.
АНО е счел възраженията за неоснователни и е
издала атакуваното понастоящем НП, в което дословно е възпроизвел съдържание на
акта, но вече е посочил, че с това си поведение жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл.25, ал.1т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,във
връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. С наказателно
постановление №2626/01.11.2018 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП-
гр.Бургас – К П П, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на Дружеството за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
При така изложените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по
силата на т. 1.1., буква "г" от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Изложените фактически
обстоятелства се установяват от разпита на актосъставителя и приложените по
делото писмени доказателства, като и в с.з. актосъставителят посочва, че е
нарушена разпоредбата на чл.186 ЗДДС.
Съгласно цитираните
в акта чл.186, ал.3 и ал. 1 ЗДДС, то същите гласят следното: чл. 186. (Доп. -
ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от
1.01.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ,
бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което:1. не спази реда или начина за:а) издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;в) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.);г) подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите;д)
(изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) съхраняване на документи, издавани от/във връзка
с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на
електронен носител;2. използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология;3. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) като е
задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство,
което няма изградена дистанционна връзка;4. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в
сила от 1.01.2018 г.) използва електронни системи с фискална памет, които:а) не
са от одобрен тип;б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни
компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за
приходите;в) имат нарушени или липсващи пломби;г) позволяват режим на работа
при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните
модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред;5. (нова – ДВ, бр.
24 от 2018 г.) използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите,
невключен в списъка по чл. 118, ал. 16. И ал.3 - Принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Описана е като нарушена и разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата, като същата съдържа различни точки- състави на
предписания, като не е посочено коя точка е нарушена.
Вече в
наказателното постановление на база абсолютно идентичните факти, изложени в
акта, е вписано вече, че с това си поведение санкционираното лице е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Фискалните касови
бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата
норма е доразвита в разпоредбата на чл.
25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на
цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане. Съгласно императивната норма на
чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален
бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В случая, видно от
гореизложеното има пълно противоречие между правните норми, вписани в акта за
същите обстоятелства и тези изписани в НП /като коректни се явяват вторите,
спрямо описаното/. Действително АНО разполага със законовата възможност, когато
е допусната нередовност в акта да приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН и да
я санира с НП, но същото касае
технически пропуск. Още повече, че в случая е сбъркан приложеният материален
закон, което е в противовес с императивните разпоредби на чл.42, т.5 и чл. 57,
т.6 от ЗАНН- да се посочат законовите разпоредби, които са били нарушени от
лицето. В случая, съдът намира, че този порок няма как да бъде саниран, и е
самосотятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като за същите факти са
приложени различни норми и то в абсолютно несъвместим смисъл, видно от
цитираните разпоредби по-горе, съдържанието им урежда абсолютно различни
състави. Това не може да бъде поправено и от факта, че накрая при привръзките в
акта е посочена нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата, още повече, че не е
посочена нарушената точка, както и че не е посочена законовата норма, на база
на която е бил издаден този подзаконов нормативен акт.
Същевременно окончателното
„обвинение” за твърдяното за извършено нарушение безспорно се подвига с
наказателното постановление, което има своеобразна функция на обвинителен акт и
следва да отговаря на тези критерии. Тоест, обвинението за извършеното
нарушение следва така да е описано в обстоятелствената част, че да кореспондира
със заключителната такава, където са посочени нарушените норми и санкционните
норми. В случая е налице пълно противоречие между описаните факти в
обстоятелствената част и изложената са нарушена норма, под която същите са били
подведени. Тоест нарушение са чл. чл.42, т.5 и чл. 57, т.6 от ЗАНН, като неправилно е била посочена материалноправната разпоредба в посочения по-горе смисъл, което
е абсолютно основание за отмяна на атакувания акт, без да се навлиза в
обсъждане на допълнителни доводи по същество. Следователно съдът не следва да обсъжда останалите доводи
на страните, като само може да се отбележи, че това, че лицето е признало за
нарушението, само сочи за добросъвестност на управителя на Дружеството, но не
може да санира констатираните пороци при прилагането на разпоредбите на закона
от АНО, като административнонаказателния
процес е строго формален такъв и всеки порок води до отмяна. Нещо повече по
алтернативно наведеното възражение, което не следва да се обсъжда, поради
направения извод, за незаконосъобразност и отмяна на НП, но действително, само
в допълнение би могло да се посочи, че нарушението е формално, но в случая
фискът не е ощетен и очевидно се касае за инцидентна проява.
В обощение
на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№2626/01.11.2018 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП- гр.Бургас – Кирил
Петров Пологов, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Н-
ЕООД, ЕИК:, адрес:/седалище на управление/ гр.Бургас, ул.“Перущица“, №,
представлявано от П Ж В, ЕГН **********- управител, против наказателно е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд–гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.