МОТИВИ към присъда № 190 от
01.12.2015 г., постановена по НЧХД № 1448/2015 г. по описа на БРС, НК, XIX-ти състав
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод постъпила в съда тъжба от М.Н.Н., ЕГН ********** против подсъдимия В.Л.Р.,
ЕГН **********, с която са повдигнати следните обвинения:
- за това,
че на 05.11.2014 г. в гр. Бургас, чрез нанасяне на удари с юмрук по главата и
тялото, и бутане на пода, причинил на М.Н.Н., ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в драскотини по шията, торса, дланта и колената, довели
до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130,
ал.2 от НК и
- за това,
че на 05.11.2014 г. в гр. Бургас, казал нещо унизително за честта и достойнството
на М.Н.Н., ЕГН ********** в негово присъствие, а именно „Ще ти еба майката” –
престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство частният
тъжител М.Н. беше конституиран в качеството му на граждански ищец като предяви,
а съдът прие за съвместно разглеждане два граждански иска против подсъдимия Р..
Единият в размер на 2 000 лева, представляващи обезщетение за причинените
му от престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, а другият за
сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинените му от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на
частния тъжител поддържа повдигнатите обвинения и счита, че те са доказани по
категоричен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено максимално наказание
в размер на шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.130, ал.2
от НК, а за обидата наказанието да бъде определено от съда по справедливост.
Моли предявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер, претендира
разноските по делото.
Частният тъжител се придържа изцяло към
казаното от повереника си и моли за осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия излага
подробни аргументи за недоказаност на повдигнатите обвинения. Счита, че подзащитният
му следва да бъде напълно оправдан, а гражданските искове изцяло отхвърлени.
Също претендира разноски.
Подсъдимият Р. не дава становище, тъй
като макар и редовно призован, същият не се яви в последното съдебно заседание
по делото, а присъствието му в съдебна зала не е задължително по аргумент от
чл.269, ал.1 от НПК. В дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие
същият не се признава за виновен и отрича да е извършил престъпленията,
посочени в тъжбата.
Съдът, след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Л.Р., с ЕГН **********
е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, женен, със средно образование,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че до момента подсъдимият Р. е неосъждан.
На 05.11.2014 г.
вечерта частният тъжител М.Н., съпругата му – свидетелката Д.Н. и двете им деца
били в дома си в град Бургас, улица „Пробуда” № 85, ет.4. Намирали се в хола на
жилището, когато чули специфичния звук от отварянето на входната врата на
жилищната кооперация. Понеже било доста късно вечерта, около 23:30 часа и тъй
като имали монтирана охранителна камера пред входната врата на апартамента им,
те решили да видят, кой влиза в сградата по това време на нощта. Охранителната
камера била свързана с телевизора им в хола и те превключили на видеоканала.
Установили, че лицето, влязло в кооперацията, е съседът им – подсъдимият Р.,
който вече се намирал пред входната врата на жилището им и започнал за звъни
настоятелно на звънеца. Понеже апартаментът на частния тъжител имал две входни
врати, подсъдимият звънял и на двата звънеца. Изведнъж подсъдимият Р. започнал
да рита силно и по двете врати и викал да му отворят. Ритниците ставали все
по-силни и частният тъжител се притеснил, че всеки момент подсъдимият може да
разбие някоя от вратите и да нахлуе в апартамента им. Съпругата на подсъдимия –
свидетелката Т.Р. също се появила на стълбищната площадка и се опитала да
успокои мъжа си, за да спре да рита по вратите на съседите, но опитите й били
неуспешни. При поредния удар с крак дръжката на едната входна врата паднала на
земята. След това подсъдимият взел шкафче за обувки, което се намирало до
входната врата на апартамента на частния тъжител и го хвърлил надолу по
стълбите, а после продължил с ритниците по вратите. Докато ритал по вратите
подсъдимият, викал ядосано, отправял закани към частния тъжител и съпругата му,
както и обидни реплики, една от които била „Ще ви еба майката”, отправена към М.Н.
и съпругата му. Вследствие нанесените силни ритници от подсъдимия по входната
врата, същата поддала и подсъдимият нахлул в коридора на жилището на частния
тъжител. След него влязла и съпругата му Т.Р.. Частният тъжител веднага излязъл
в коридора, за да спре подсъдимия, а зад него се намирала съпругата му Д.Н. и двете
им деца. В коридора на апартамента подсъдимият Р. започнал да нанася удари в
областта на главата и тялото на частния тъжител Н., който се опитвал да му
препречи пътя, за да не стигне подсъдимият до съпругата и децата му. От ударите
частният тъжител паднал на земята, а подсъдимият Р. продължил до го удря.
Съпругата на частния тъжител започнала да вика на подсъдимия да се маха и да
остави мъжа й, при което подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята, държейки
в ръцете си малкото им дете на 1 година и 10 месеца. Докато нанасял ударите
подсъдимият продължил да псува, отново казвайки на тъжителя Н., че „ще му ебе
майката”. В следващия момент на входната врата се появил друг съсед от долния
етаж – свидетелят С., който преди това видял подсъдимия Р. да рита вратата, а
след това чул удари като от плесница. При появата му подсъдимият Р.
преустановил действията си и заедно със съпругата си напуснал апартамента на
тъжителя, качвайки се нагоре по стълбите.
Вследствие нанесените
от подсъдимия удари и събарянето на земята, частният тъжител получил драскотини
по шията, торса, дланта и колената, които му причинили болка и страдание. Дълго
време след случилото се частният тъжител се чувствал омерзен и обиден от
инцидента, който се развил пред съпругата и децата му. Станал изключително
неспокоен, тревожен и объркан, имал силно главоболие и страдал от безсъние.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия
Р., показанията на свидетелите Д.Н., Г.С. и Т.Р.; извършения оглед на
видеозапис от охранителната камера; заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства – съдебномедицинско удостоверение и справка за съдимост на
подсъдимия Р..
При разпита си свидетелката Н. –
съпруга на частния тъжител подробно разказа за инцидента. Споделя как подсъдимият
ритал по вратите, а впоследствие нахлул в жилището, след като едната от тях
поддала. Разказва за отправените обиди към съпруга й и нанесения му побой от
страна на подсъдимия. Посочва, че тя също е била потърпевша от агресивното
поведение на подсъдимия Р., а създалата се ситуация била толкова стресираща за
нея и семейството й, че дълго време след инцидента съпругът й имал неспокоен
сън, главоболие, бил тревожен и объркан.
В показанията си свидетелят С. посочва,
че на процесната дата чул силен шум от стълбището и излязъл да провери какво се
случва. Тогава видял подсъдимият да нанася удари с крака по вратите на
апартамента на частния тъжител. Споделя, че след това врата се отворила,
подсъдимият и съпругата му влезли в жилището на частния тъжител, а от там се
чули удари като от плесница и викове от страна на подсъдимия, частния тъжител и
жената на частния тъжител. Имало много отправени реплики, но свидетелят не може
да пресъздаде съдържанието им. Спомня си само думите „Ще ви смачкам”, отправени
от подсъдимия към частния тъжител и семейството му. Свидетелят С. разказва, че
когато влязъл в жилището на тъжителя Н., последният бил клекнал и свит в
коридора, а подсъдимият Р. се бил надвесил над него, с гръб към входната врата.
Свидетелката Р. разказва, че
агресивното поведение на съпруга й спрямо входните врати на апартамента на
тъжителя Н. било провокирано от липсата на велосипеда на подсъдимия, тъй като
последният мислел, че именно тъжителят Н. е замесен в изчезването му. Споделя,
че входната врата се отворила след ударите с крак на подсъдимия, но твърди, че
съпругът й не е влизал в жилището на частния тъжител. Заявява категорично, че
подсъдимият не е удрял частния тъжител, нито му е отправял обиди. Твърди, че не
е виждала свидетеля С. на площадката пред апартамента на тъжителя Н., а само
чула гласа му от долните етажи.
В обясненията си подсъдимият също
заявява, че случилото се било провокирано от изчезването на велосипеда му.
Потвърждава, че е ритал входната врата на тъжителя, но отрича да го е удрял или
обиждал. Разказва, че цялата ситуация се развила на входната врата и не е
влизал навътре в коридора на жилището. Също отрича да е видял свидетеля С. на
площадката пред апартамента на тъжителя.
Тримата свидетели и подсъдимият са
категорични и еднозначно разказват, че процесната вечер подсъдимият е нанасял
удари с крак по вратите на апартамента на тъжителя Н.. Това обстоятелство се
доказва също така от огледа на приложения по делото оптичен носител, съдържащ
видеозапис от охранителната камера и изготвената съдебно-техническа експертиза.
Противоречието и разликата в показанията се отнасят до това, влизал ли е
подсъдимият в апартамента на тъжителя, отправял ли му е обиди и удари.
След като съобрази казаното от всички
свидетели и подсъдимия, съдът режи да даде вяра и напълно кредитира показанията
на свидетелката Д.Н.. На първо място, защото тя се е намирала в коридора на
апартамента и непосредствено е възприела поведението на подсъдимия Р.. Действително
същата е съпруга на частния тъжител и до някаква степен се явява заинтересована
от изхода на делото, но нейните показания категорично и изцяло се подкрепят от
останалия доказателствен материал. В същото време казаното от свидетелката Р. и
подсъдимия Р. сериозно противоречиви и не съответства на останалите
доказателства, поради което съдът намира, че изложеното от тях представлява
една защитна версия, целяща само и единствено избягване на наказателна
отговорност от страна на подсъдимия. Освен това съпругата му естествено е
заинтересована мъжът й да бъде оправдан.
Свидетелката Н. споделя, че подсъдимият
и съпругата му са влезли в апартамента им, което категорично се отрича от
последните двама. Показанията на свидетелката Н. обаче се подкрепят от разпита
на свидетеля С., който за разлика от двете свидетелки (съпруги на подсъдимия и
частния тъжител) се явява най-незаинтересованият от тримата и ясно посочва, че
подсъдимият и съпругата му са влезли в жилището на тъжителя Н.. Не само това,
но и споделя, че след като са влезли е чул удари като от плесница, което
доказва, че действително е имало нанасяне на удари. Никой от свидетелите не
заявява тъжителят да е удрял подсъдимия, а твърдения има само в обратната
насока, че именно подсъдимият е удрял тъжителя. След като свидетелката Н. посочва,
че подсъдимият е нанасял удари на мъжа й, а свидетелят С. споделя, че е чул
удари, то именно показанията на свидетелката Н. намират опора и следва да бъдат
кредитирани. За факта, че подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя говори и това
в каква поза ги е видял свидетелят С., след като се е качил на площадката пред
жилището, а именно тъжителят бил клекнал и свит на земята, а подсъдимият
надвесен над него. Показанията на свидетелката Н. и извода за нанесен побой от
подсъдимия на частния тъжител се подкрепят и от приложеното по делото
медицинско удостоверение. Видно от него още на следващия ден тъжителят Н. е бил
прегледан в МБАЛ – гр. Бургас, където са установени множество охлузвания и
драскотини по шията, торса, дланта и колената му. Същите са довели до болка и
страдание на тъжителя, без разстройство на здравето. Лекарят, който е прегледал
частния тъжител е посочил, че е напълно възможно уврежданията да са били
причинени именно по гореописания начин.
За да бъде проверена достоверността на
свидетелските показания в голяма степен допринасят огледът на видеозаписа от процесната
вечер и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Изгледаният
видеозапис не е нарочно направен за целите на производството, а представлява
запис от охранителната камера, която е поставена пред жилището на частния
тъжител и снима постоянно. Тя е поставена именно с цел охрана и проверка на лицата,
намиращи се пред жилището. Така изгледаният запис също наведе съда на извода да
не кредитира казаното от подсъдимия и съпругата му, че не са влизали в жилището
на тъжителя Н., тъй като от записа ясно се вижда как те влизат в коридора на
апартамента и остават там известно време, след което излизат и се качат нагоре
по стълбите. Освен това двамата заявяват, че свидетелят С. не се е качвал пред
апартамента на тъжителя, а е стоял на долните етажи, но от кадрите е видно
именно обратното. Няма как да се приеме, че подсъдимият и съпругата му не са
възприели присъствието на свидетеля С., след като ясно се вижда на лист 88 от
делото как свидетелят С. води диалог с подсъдимия и съпругата му именно пред
входната врата на апартамента на тъжителя, след като те са излезли от него. Съдът
приема за недостоверна и изложената версия за изчезването на велосипеда, тъй
като при зададените въпроси на свидетелката Р., същата не можа да отговори каква
е марката му, като се колебаеше и за неговия цвят. Заяви, че велосипедът е
почти нов, но в същото време нито тя имала документи за собствеността му, а не
знаела дали и подсъдимият имал такъв документ.
Всички изложени противоречия в
показанията на свидетелката Р. и обясненията на нейния съпруг, при съпоставката
им с останалия доказателствен материал, карат съда да не им дава вяра.
От друга страна казаното от
свидетелката Н. кореспондира изцяло с показанията на свидетеля С., изгледания
видеозапис, съдебно-техническата експертиза и медицинското удостоверение.
Свидетелката Н. сподели, че подсъдимият и съпругата му са влезли в апартамента
им, което се подкрепя от видеозаписа и показанията на свидетеля С.. Разказа, че
подсъдимият е нанесъл удари на съпруга й, което също намира опора в показанията
на свидетеля С. за чут шум като от плесница и позата, в която са били подсъдимият
и частният тъжител при появата на свидетеля, а причинените увреждания се
установяват и от медицинското свидетелство.
Поради логичността и достоверността на
показанията й, съдът реши да даде вяра на казаното от свидетелката Н. за
отправените обиди към съпруга й, а да не кредитира показанията на свидетелката Р.
и обясненията на подсъдимия в тази насока. Освен това свидетелят С. също е чул
отправени реплики и закани от страна на подсъдимия, но не си спомня конкретното
съдържание. Настоящият състав приема, че свидетелят С. може и да не е чул
обидните реплики, понеже първата обида е била отправена докато подсъдимият е
ритал по вратата и свидетелят е възможно все още да не е бил излязъл на
стълбите, а втората е била вътре в апартамента докато подсъдимият е удрял
частния тъжител, тоест в момента, когато свидетелят се е качвал по стълбите към
жилището на Ненчеви, поради което също има вероятност да не я е възприел.
Свидетелят С. обаче е категоричен, че е имало отправяни реплики на висок тон.
От друга страна такова предхождащо агресивно
поведение на подсъдимия към входната врата на апартамента, надали е било с цел
да поздрави съседа си или да му пожелае приятна вечер. Самото поведение на подсъдимия
говори за насъбрана у него злоба и ярост, която съвсем логично след отварянето
на вратата е преминала в словесна и физическа агресия спрямо тъжителя и
неговото семейство, както твърди и свидетелката Н..
Анализираната съвкупност от доказателства
води съда до единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе
фактически констатации.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С
описаните по-горе действия подсъдимият В.Л.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК.
Относно престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
При
телесните повреди родов обект на посегателство е здравето на човека, телесната
му неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от телесна цялост,
физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм.
Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм. Изпълнителното деяние е
формулирано посредством резултата и се изразява в увреждането на здравето,
тоест въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в
анатомичната цялост на организма или води до промяна в неговото функциониране. При леките телесни повреди е
възможно да няма разстройство на здравето, а просто да се е стигнало до
причиняване на болки и страдания у пострадалото лице.
От обективна страна на инкриминираната дата
05.11.2014 г. подсъдимият Р., чрез нанасяне на удари с
юмрук в областта на главата и тялото, и бутане на частния
тъжител М.Н. на пода, му причинил множество
драскотини по шията, торса, дланта и колената. Тези увреждания се квалифицират като лека телесна повреда, довела
само до болки и страдания на пострадалия, без разстройство на здравето. Изпълнителното деяние „причини” е било осъществено чрез действие. В резултат на физическо
въздействие от страна на подсъдимия върху тялото на
пострадалия е причинен противоправният
резултат. Подсъдимият е удрял пострадалия с юмрук в
областта на главата и тялото, и го е съборил на пода. В резултат на тези удари и събарянето, на
частния тъжител е причинена описаната лека телесна повреда.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че нанесените удари могат да доведат
до болки и страдания у пострадалия. Предвиждал е, че ударите с юмрук могат да
причинят драскотини, охлузвания, болка и страдание на пострадалия и е искал да
причини именно този резултат, и настъпилата телесна повреда.
По наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева.
Съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. За отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете това, че подсъдимият е нападнал
пострадалия М.Н. в дома му пред неговата съпруга и децата му, след проявена
изключителна агресия към входната врата на жилището и всичко това без никаква
видима причина или провокация от страна на пострадалия. Освен това не се касае
само за един удар, а за няколко такива в областта на главата и тялото на
частния тъжител, и бутането му на земята. Ударите са причинили множество драскотини
и охлузвания на различни места по тялото на пострадалия. Това говори за
упоритост от страна на подсъдимия при нанасянето на побоя, проявена злоба и агресивност
към частния тъжител, които обстоятелства го характеризират като личност с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други престъпления от
същия вид, при които има само един нанесен удар. Поради изложеното съдът
намира, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на
подсъдимия бъде определено наказание пробация при следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от 1 /една/ година, с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година
- безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно, за срок от 1 /една/ година.
Относно престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения
свързани с честта и достойнството на личността. Достатъчно е обидното действие
или бездействие да унизява честта и достойнството на друго лице и то да е
казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването. Пострадал може да е само конкретно физическо лице,
към което са насочени обидните думи и изрази, а при преценката за обидната
форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие
на засегнатия, а от обективния критерий за общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото.
От обективна страна се доказа, че на
инкриминираната дата 05.11.2014г. подсъдимият Р. е изрекъл по адрес на тъжителя Н. израза „Ще ти еба майката”, който с оглед съдържанието и
значението му несъмнено е
от естество да засегне в отрицателен аспект чувството
за чест и собствено достойнство на пострадалия. Обидата е била изречена в
присъствието на тъжителя Н.,
който я е възприел незабавно. Тя е била адресирана не само към
него, но и към съпругата му. От доказателствата се установи, че обидният израз
е бил изречен два пъти от подсъдимия – когато е ритал по вратата и когато е
нанасял удари на тъжителя Н. в коридора на жилището, но в обстоятелствената
част на тъжбата, която очертава рамките на обвинението, само първият случай е
вменен във вина на подсъдимия Р., поради което съдът го призна за виновен
именно за него.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че изразът „Ще ти еба майката” е обиден. Предвиждал
е, че казаното може да засегне честта и достойнството на частния тъжител, и
именно това е целял.
По наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание глоба от 1000 до 3000 лева.
Съдът отново взе предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. За
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете циничността на употребения
израз и това, че обидата е била чута не само от пострадалия, но и от членовете
на неговото семейство. При
индивидуализацията специално на размера на глобата съдът съобрази сравнително високия минимум на това наказание,
установен за престъплението по чл.146, ал.1 от НК и липсата на данни относно имотното
състояние и трудовата ангажираност на подсъдимия. Настоящият състав счита, че по отношение на това
престъпление, целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на
подсъдимия бъде определено наказание в минималния размер, а именно глоба от
1000 лева.
В настоящия случай по отношение
на подсъдимия не може да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като
е налице ограничението по алинея 7, понеже се касае за множество престъпления.
Съгласно разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил двете престъпления преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, на същия следва да бъде наложено
най-тежкото измежду двете определени наказания, а именно пробация при следните
пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес
*** за срок от 1 /една/ година, с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година
- безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно, за срок от 1 /една/ година.
Съдът намира, че за постигане целите
на наказанието е необходимо на основание чл.23, ал.3 от НК към така наложеното
най-тежко наказание пробация да присъедини изцяло и наказанието глоба в размер
на 1000 лева
Настоящият състав намира така наложеното
наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на дееца. С това наказание ще бъдат постигнати в пълна
степен целите, визирани в чл.36 от НК.
По гражданските искове:
Съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД, за да се говори за непозволено увреждане, трябва да са налице
кумулативно следните предпоставки - да е извършено противоправно деяние, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между виновното поведение и
причинената вреда. Подсъдимият беше признат за виновен в извършването на
престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК, а отговорността е на
лицето, което е причинило вреди другиму. От събраните по делото доказателства
се установи, че именно подсъдимият Р., в резултат на противоправното си
поведение, е причинил престъпния резултат – лека телесна повреда и обида на
пострадалия М.Н.. По делото категорично се доказа, че вследствие причинените
телесна повреда и обида пострадалият станал изключително неспокоен, тревожен и объркан, имал
силно главоболие и страдал от безсъние. Това се твърди както от жена му, която
има непосредствен контакт с него и може да наблюдава промяната в поведението му
след инкриминираната дата, така и от съседа, който го е видял непосредствено
след деянията и заявява, че тъжителят изглеждал притеснен и уплашен. Трябва да
бъде отбелязан и фактът, че деянията са били извършени в жилището на
пострадалия, което би следвало да е неприкосновено за чужди лица и пред
членовете на неговото семейство, които са видели побоя и са чули отправените
обиди. Тези обстоятелства говорят за претърпени сериозни психически травми от
тъжителя, които са отшумявали дълго време след случилото се. Освен това същият
е претърпял болки и страдания от причинената му телесна повреда, които също
трябва да бъдат възмездени.
Съдът определя размера на
причинените неимуществени вреди по справедливост. След като взе предвид интензитета
на престъпните
посегателства, причинения
стрес, болки,
страдания, засягането на честта и достойнството на тъжителя пред неговото
семейство, счита, че
предявеният граждански иск за причинените неимуществени вреди от леката телесна повреда следва да бъде уважен до размер от 1000 лева, като в останалата част до пълния предявен
размер от 2000 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен,
а предявеният граждански иск за причинените неимуществени
вреди от обидата следва да
бъде уважен до размер от 300 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 500
лева, искът следва да бъде отхвърлен също като
неоснователен.
По разноските:
Съдът се произнесе и по въпроса
за направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски.
Тъй като подсъдимият Р. беше признат за виновен, а частният тъжител направи
изрично искане за присъждане на направените от него разноски, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В.Р. следва да заплати на частния тъжител и
граждански ищец М.Н., сумата в размер на 300 лева, представляваща
заплатено от последния адвокатско възнаграждение на повереника му за
процесуално представителство пред съда и сумата в размер на 212 лева,
представляваща направените от частния тъжител разноски по делото за държавна
такса и съдебно-техническа експертиза. Подсъдимият Р. следва да заплати по сметка
на РС-Бургас сумата от 100 лева, представляваща сбор от следващите се върху
уважените части на гражданските искове държавни такси, всяка от по 50 лева,
както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Накрая съдът постанови вещественото
доказателство по делото – 1 брой оптичен носител, съдържащ видеозапис от
охранителна камера да бъде върнат на частния тъжител М.Н. след влизане в сила
на присъдата.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Петрослав Кънев
Вярно соригинала:
Секретар: Т.Т.