Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес, 25.01.2016 година, Светлин Иванов, съдия-докладчик
по НОХД № 261/ 2016 г. по описа на Районен
съд-гр.Бургас, като разгледах материалите по досъдебно производство № 310 по
описа за 2003 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура-гр.Бургас (№ 280/ 2004 г. по
описа на НСлС), ДП 1920/ 2012 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Бургас, за
да се произнеса, съобразих следното:
Съдебното производство е образувано по внесен от прокурор
в Районна прокуратура-гр.Бургас на основание чл. 369 ал. 3 във връзка с ал. 1 и
с чл. 368 от НПК обвинителен акт, с който срещу шестима подсъдими са повдигнати
следните обвинения:
-срещу Г.А.Н. – за извършени престъпления с правна
квалификация по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
по чл. 155 ал. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, по чл. 155 ал. 5 т. 3
вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 155 ал. 5 т. 2 и т.
3 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159 а ал. 2 т. 2 предл. 1
вр. ал. 1 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 159 а ал. 1 предл. 1 и 2 вр. чл.
20 ал. 2 от НК, и по чл. 339 ал.1 от НК;
-срещу П.Н.К. – за извършено престъпление по чл. 155 ал.
3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
-срещу П.П.Б. – за извършени престъпления по чл. 155 ал.
5 т. 3 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал.
4 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и по чл. 155 ал. 5 т. 2 и т. 3 вр.
ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
-срещу Г.К.Я. – за извършено престъпление по чл. 155 ал.
4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
-срещу Х.Д.П. – за извършено престъпление по чл. 155 ал.
4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
-срещу А.Р.М. – по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3
вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 155 ал. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26
ал.1 от НК.
Цялостният анализ на събрания по досъдебното производство
значителен по обем доказателствен материал мотивира заключение за допуснати в
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила, имащи за
резултат ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и пострадалите,
които нарушения са отстраними чрез законосъобразното повторение на опорочените
действия.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е налице
обстоятелствено, конкретно и точно изложение на всички факти и обстоятелства, касаещи
обективаната и субективната страна на описаните престъпления, които според прокурора
съставляват годно основание за ангажиране
на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите по всяко от
повдигнатите им обвинения. За прегледност настоящият съдебен състав ще следва
хронологията на събитията и обвиненията, възприети в акта, и паралелно с това
ще анализира фактите и дадената им в заключителната част правна квалификация.
І. Свидетел със защитена самоличност идентификационен № 2
В обстоятелствената част на акта се твърди, че това лице
се е срещнало, разговаряло и приело предложението на подс. Б. да проституира
под негово ръководство, същият подсъдим наказвал и удрял свидетелката при
провинения и неподчинение, подс. К. й осигурявал клиенти и бил непрекъснато с
нея, подс.Н. е определен като лидер между сводниците, именно той разпределял
кои момичета ще проституират на адреси в гр.Бургас, и кои – в КК „Слънчев бряг”.
При така изложените факти, на подсъдимите Н., Б. и К. са повдигнати идентични обвинения
по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК (т.1 за Н., т.1
за Б. и т.1 за К.), без да са изложени никакви твърдения, чрез какво конкретно
поведение подсъдимите Н. и К. са участвали в склоняването на пострадала да
проституира (съдът схваща понятието „склоняване” в смисъла, разяснен в ТР № 2
от 16.07.2009г. по н.д. № 2/2009 г. ОСНК, ВКС, т. 1.3. – действия по психично
въздействие върху жертвата, насочени към това, тя да бъде убедена да приеме
желаното от дееца поведение – в случая да встъпи в полови контакти, блудство и
др. срещу имуществени облаги, при което използваните от дееца
способи-убеждаване, обещаване на облаги, създаване на изгоди, заблуда, заплаха
и пр. са без значение, стига да са насочени към казания резултат, и
извършителят формира представи за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез
проституиране). Периодът на това престъпление според обвинението е приблизително
6 месеца (януари-юни 2003 г.), но в акта не се посочва, дали прокурорът счита деянието
за еднократно извършено, продължено, или продължавано, доколкото самата
пострадала свидетелства за множество полови контакти с различни лица от мъжки
пол срещу заплащане в този период. Наред с това, правната квалификация на
обвинението по чл. 155 ал. 5 т. 3 от НК и
за тримата подсъдими изисква деянието да е извършено по отношение на повече от
две лица, каквото твърдение в диспозитива на това обвинение не съществува.
ІІ. Пострадалата П. И. К.
Според обстоятелствената част на акта, това лице се
запознало с подс. Н. с посредничеството на друга пострадала през м. януари 2002
г., когато била наркозависима и приемала хероин, а подс. А.М. й предложил да
работи за него като проститутка. Пак относно тази свидетелка се твърди, че
подс. М. й предложил да работи като проститутка и за подсъдимите Н. и Б., с
месторабота-бар в КК „Слънчев бряг”, което траяло до м.септември 2002 г., след
което тя продължила да проституира вече в гр.Бургас за подсъдимите Н., Б. и М.,
а щом решила да се откаже от тази дейност, по заповед на Н. била отведена да
проституира последователно в гр.Пловдив и в гр. Сандански, като в инкриминирания
период конкретно подс. Н. давал на пострадалата хероин. При изложените факти,
на подсъдимите Н., Б. и М. са повдигати идентични обвинения по чл. 155 ал. 5 т.
3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК (т.2 за Н., т.2 за Б., т.1
за М.), при липса на яснота, за кого всъщност е проституирала свидетелката, как
и с какви действия Н. и Б. са участвали в склоняването й да проституира, с
какви действия Б. и М. са участвали в склоняването й към употреба на наркотични
вещества с цел проституиране, дали и кой/ кои от съучастниците са участвали в
отвеждането на свидетелката в гр.Пловдив и в гр. Сандански. Казаното в пункт І
относно оценката на прокурора за естеството на престъплението, предвид дългия
период на осъществяването му, и относно липсата на обвинение деянието да е
извършено по отношение на повече от две лица, както следва от чл. 155 ал. 5 т.
3 от НК, се отнася и за тези обвинения.
ІІІ. Пострадалата Д. М.М.
Според обвинителния акт, М. била наркозависима от хероин
преди да се запознае с подс. Н. през м. май 2003 г., а при първата им среща
този подсъдим я поканил в дома си , където й дал от същия наркотик, бил интимен
с нея и тъй като сестрата на пострадалата вече работела за Н. като проститутка,
М. в крайна сметка се съгласила да върши за него същото, срещу обещание за
наркотик и пари. За дейността на пострадалата следял непосредствено подс. А.М.,
през м. юни 2003 г. двамата подсъдими я продали на други сводници в гр.
Сандански, а М. по поръка на Н. лично я отвел до там и това деяние било
съпроводено със заплахи за побой или убийство. При изложените факти, на
подсъдимия Н. са повдигати по две обвинения, а на подс. М. - едно. Общото за
двамата подсъдими обвинение е по чл. 155 ал. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1
от НК т. 3 за н., т. 2 за М.), с период на извършване м. май-17.06.2003 г., при
липса на посочване как, кога и с какви действия М. е участвал в склоняването на
пострадалата към употреба на наркотични вещества с цел проституиране, в
диспозитива на това обвинение се твърди,
че деянието е извършено с користна цел от двамата съучастници, при условие, че користната
цел е квалифициращо обстоятелство, предвидено в чл. 155 ал. 3 от НК, отнася се
само до престъпленията по ал. 1 и ал. 2 на същия член, а според обвинителния
акт, това обвинение не включва правна квалификация по чл. 155 ал. 3 от НК.
Второто обвинение, касаещо същата пострадала, е повдигнато само на подс. Н.
(т.9) и е с правна квалификация по чл. 159 а ал. 2 т. 2 предл. 1 вр. ал.1
предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Според описанието на това деяние, през м. май
2003 г. в гр.Бургас, с користна цел Н. набрал и транспортирал до гр. Пловдив М.
с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез използване на принуда,
изразяваща се в заплаха за побой или убийство. Много са противоречията между обвинението,
правната му квалификация и фактите според обстоятелствената част на акта.
Престъплението по чл. 159 а ал. 2 от НК не включва в състава си като елемент
користна цел, какъвто е изрично отразен тук, според обстоятелствената част на
акта не Н., а М. по поръка на Н. е транспортирал пострадалата до гр. Пловдив, но
М. изобщо не е обвинен за това деяние, изложените в акта факти не позволяват да
се определи кой и при какви обстоятелства е упражнил принуда спрямо жертвата
чрез заплахи, и е съвършено недопустимо предметът на заплахите да се представя
в диспозитива алтернативно, чрез съюза „или”, както е сторено в случая.
Най-сетне, правната квалификация на това престъпление съдържа и връзка с чл. 20
ал. 2 от НК, при условие, че само и единствено Н. е обвинен за него, и в
диспозитива му не се твърди наличието на съучастие между него и друго лице.
ІV. Пострадалата К. Х. Д.
В обстоятелствената част на акта се твърди, че Д.
започнала да работи като проститутка за съучастниците, ръководени от подс.Н.
през лятото на 2002 г., които участвали в предварително организирано
осъществяване на сводничество и трафик на хора с ръководител Н. (началото на л.
4 от обвинителния акт). Веднага след това се твърди, че лично Н. сам приел Д.
да проституира най-напред в бар „Малибу” в гр.Бургас, като я заплашил с побой,
пострадалата в следващите дни избягала, но била открита, върната насила и
малтретирана вече от Н. и съподсъдимите Х.П. и Г.Я., Н. я заплашил да я продаде
и да избие семейството й, тя проституирала на различни адреси в гр.Бургас,
водена била и в гр. Казанлък със същата цел, избягала и се прибрала в
гр.Бургас, но отново била открита и отведена със сила в имот на Н. с участието на подсъдимите П. и Я., там била
противозаконно лишена от свобода, но след след подаден сигнал в полицията била
освободена, за пореден път била открита от Н. и този път предадена на жена на име
Ж., която я откарала да проституира в гр. Свиленград, откъдето след намесата на
МВР била освободена, междувременно била траспортирана извън границите на
страната до Брюксел, Кралство Белгия, където неотлъчно я следял човек на име Р.,
по прякор „Р.”- близък и подчинен на подс. Н., и в тази връзка се твърди, че Н.,
П., Я. и споменатия Р. „Р.”, за когото материалите се отделени в самостоятелно
досъдебно производство, в периода м. юни 2002-03.11.2003 г., като съизвършители
с користна цел склонявали Димова към проституция в гр.Бургас и гр. Брюксел, Кралство
Белгия, и заедно с това на 29.10.2003 г. в гр.Бургас, само подс. Н., отново с
користна цел, транспортирал Димова през границите на страната до Брюксел,
Кралство Белгия, с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез използване
на принуда, изразяваща се в заплаха за побой или убийство. На Н., П. и Я. са
повдигнати еднотипни идентични обвинения (т. 4 за Н., т. 1 за П. и т.1 за Я.) за
това, че в периода м. юни 2002-03.11.2003 г. в гр.Бургас и в гр. Брюксел,
Кралство Белгия, с користна цел, в съучастие като съизвършители помежду си и със споменатия Р.
„Р”,склонявали към проституция пострадалата Димова и към употреба на наркотични
вещества с цел проституиране. В текстово, стилистично и фактическо отношение
обвиненията са еднакви за тримата подсъдими, но за подс. Н. правната
квалификация на това деяние е по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр.
ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, докато за Я. и П. правната квалификация на същото
престъпление е по чл. 155 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Не
става ясна причината за дадената от прокурора различна правна оценка на едно и
също фактическо поведение. Казаното по-горе относно липсата на твърдение
деянието да е извършено спрямо повече от две лица по смисъла на чл. 155 ал.5 т.
3 от НК, и за съотношението на престъплението по чл. 155 ал. 4 от НК с
квалифицирания състав по ал. 3 на същия член важи в пълна степен и за тези
обвинения. От фактическа страна, в изложението не се съдържат твърдения, дали в
инкриминирания период някой от тримата подсъдими, или всички заедно са се
намирали в гр.Брюксел, Кралство Белгия, за да осъществят вмененото им
престъпление. В обстоятелствената част на акта не е налице дори индиция
пострадалата Димова да е била склонявана към употреба на наркотици от който и
да е от тримата подсъдими. Освен обсъденото обвинение, само спрямо подс. Нколов
е повдигнато и друго обвинение – че на 29.10.2003 г. в гр.Бургас, с користна
цел в съучастие като съизвършител с цитирания Р „Р”, транспортирали през
границите на страната до гр. Брюксел, Кралство Белгия, с цел да бъде използвана
за развратни действия, чрез използване на принуда, изразяваща се в заплаха за
побой или убийство – престъпление по чл. 159а ал.1 предл. 1 и 2 вр. чл. 20 ал.
2 от НК (т.10). Казаното за липсата на квалифициращ признак „с користна цел”
при престъплението по чл. 159а ал.1 от НК се отнася и до това обвинение, наред
с липсата на твърдения Н. лично да е пътувал заедно с пострадалата, за да я
траспортира до Брюксел, както и недопустимото алтернативно дефиниране на
заплахите с побой и убийство, посочени като способ при извършване на трафика. Недоумение
буди квалифицирането на това престъпление, с оглед отразеното място на
осъществяването му, като такова по чл. 159 а от НК, при наличието на специалния
състав на чл. 159б ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, предвиждащ утежнена наказателна
отговорност за трансграничен трафик на лице или групи лица с целта по чл. 159а
ал.1 от НК. В тази връзка, споменатото по-горе ТР № 2 от 16.07.2009г. по н.д. №
2/2009 г. ОСНК, ВКС, т.4.1. изрично сочи, че престъплението по чл. 159б от НК е
всякога довършено в чужбина, така се твърди и от прокурора, поради което за
коректността на това обвинение е задължително да се посочи с какви фактически
действия подс. Н. е транспортирал Д през границите на страната, и дали е сторил
това лично и присъствено, или по някой от другите съставомерни начини, обсъдени
в тълкувателното решение.
V. Пострадалата Ж С. Т.
Съгласно изложението на фактите, Т. се запознала на
05.04.2003 г. с подс. Б. с посредничеството на лицето Е. К. А. – партньор на
нейна приятелка. Веднага след това запознанство Б. я отвел в басейна на хотел
„България” в гр.Бургас, където на пострадалата и намиращите се там още няколко
момичета разпоредил да се съблекат само по бельо и да влязат в джакузито, а
подс. К. осигурил на Т първия клиент за сексуална услуга, след обслужването на
който според прокурора, подсъдимите Н. и Б., и лицето Е А., посочен също като
обвиняем, дали на пострадалата сума от 20 лева. При изложените факти, на
подсъдимите Н. и Б. с обвинителния акт са повдигнати обвинения за това, че през
м. април 2003 г. в гр.Бургас, с користна цел, в съучастие като съизвършители,
склонявали към проституция Ж Т – престъпление по чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК (т. 5 за Н. и т. 3 за Б.), като в
диспозитивите на обвиненията спрямо двамата изрично е посочено, че в това
деяние са действали в съучастие като съизвършители помежду си и с лицето Е. К.
А., посочен също като обвиняем. Отново следва да се отбележи квалификацията на
престъплението по чл. 155 ал. 5 т. 3 от НК, без в диспозитивите да е отразена,
че деянието е извършено по отношение на повече от две лица, както предвижда
тази разпоредба. От фактическа страна е налице пълна липса на твърдения, кога и
по какъв начин са участвали подс. Н. и Е. А. при склоняването на пострадалата
към проституция, не се казва как Н., Б. и А. са могли да дадат едновременно и
заедно на Т. сумата от 20 лева, в отсъствието на твърдения всеки да е участвал с
отделна част при събирането на тази сума. Специално по отношение на лицето Е А.
от обвинителния акт е видно, че той не е сред подсъдимите по делото, срещу него
в заключителната част на акта не са повдигнати обвинения. От материалите по
делото (постановление от 23.12.2014 г. за частично прекратяване на досъдебното
производство и изпращане по компетентност, постановено от прокурор при Специализираната
прокуратура-гр.София, л.25-36, том ХV от ДП, и постановление от 10.11.2015 г.
за прекратяване на досъдебното производство срещу А., л. 68, том ХV от ДП) се
установява, че преди изготвянето на обвинителния акт, всички повдигнати спрямо
Е. К. А. обвинения по досъдебното производство са били прекратени от съответните
наблюдаващи производството прокурори. Предвид това обстоятелство, недопустимо и
в нарушение на закона прокурорът в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния
акт е посочил А. като обвиняем съучастник на подсъдимите Н. и Б. в
престъпленията, извършени спрямо пострадалата Ж. Т., без срещу самият А. да има съществуващо обвинение за това
деяние.
VІ. Свидетел със защитена самоличност идентификационен №
1
Според обвинението тази свидетелка започнала да работи като
проститутка още докато била непълнолетна, и нейн сводник било лице, посочено
като „К.”, за когото се твърди да е съучастник на подс. Н.. Първоначално „К.” я
затворил в продължение на два дни в апартамент, за да я принуди да приеме
работата като проститутка, като й обещал доходи и относителна свобода и избор
по отношение времето на работа и броя клиенти. Свидетелката започнала да работи
по апартаменти в ж.к. „Братя Миладинови” в гр.Бургас, както и в хотел
„България” в гр.Бургас. Именно „К” я представил на подс. Н., който я одобрил за
проститутка, и тя продължила работата по посочените адреси, приемайки ежедневно
множество различни клиенти, като надзор върху нея вече осъществявали
подсъдимите Н. и М.. След неразрешено посещение на дискотека, свидетелката била
затворена в избен имот на Н., където по поръка на последния подс. Б. й нанесъл
продължителен побой. През лятото на 2002 г. свидетелката била изпратена да
проституира в бар в КК „Слънчев бряг”, успяла да избяга оттам, но след около 2
месеца била открита и върната при Н., по който повод й била наложена „глоба” и
били отнети парите и мобилния й телефон. При изложените твърдения, в
заключителната част на обвинителния акт на подс.Н. е повдигнато обвинение с
правна квалификация по чл. 155 ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК – за това, че в периода май 2002 г.- април 2003 г. с користна цел,
в съучастие като съизвършител с подс. А.М., склонявали към проституция свидетел
идентификационен № 1, като последната е непълнолетна (т.6). Важи вече казаното
за квалификацията по чл. 155 ал. 5 т. 3 от НК досежно извършването на деянието
по отношение по новече от две лица, каквото твърдение обвинението не съдържа.
Наред с това, изрично следва да се отбележи, че на подс. М., конкретно посочен
като съучастник на Н., обвинение за това престъпление не е изобщо повдигнато.
VІІ. Пострадалата К. Р. Ч.
Чорбаджиева към инкриминирания с акта период също била
неполнолетна. Да започне да работи като проститука я убедил подс. П.Б. в края
на м. януари 2003 г, срещнала се и разговаряла тогава и с подс. Н., и от този
момент започнала да проституира за подсъдимите Б. и Н. *** и по адреси в града.
На свидетелката била осигурена „работна квартира” в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев”.
При така описаните факти, на подсъдимите Н. и Б. са повдигнати идентични
обвинения с правна квалификация по чл. 155 ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 3 вр. ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК – за това, че в периода януари - април 2003 г. с
користна цел, в съучастие като съизвършители помежду си, склонявали към
проституция непълнолетната Ч. (т.7 за Н. и т.4 за Б.). Приложимо е казаното за квалификацията на
деянието по чл. 155 ал. 5 т. 3 от НК досежно извършването му по отношение по
новече от две лица, каквото твърдение обвинението фактически не съдържа.
VІІІ. Пострадалата П. А. Б.
Твърди се в началото на м. юли 2003 г. тази свидетелка да
е срещнала подсъдимите Н. и М. случайно, докато се разхождала, като М. й дал
телефонния си номер с указание да му се обади. След разговора с М., свид. Б.
според прокурора започнала да проституира, но не е посочено нито кой, нито как,
кога и къде я е склонил към проституция. Твърди се да е била трафикирана до гр.
Сандански, за която цел подс. М. я заплашил с побой или с убийство, след
отиването й в гр. Сандански се сочи, че съучастниците (които и да са те) я
продали в Италия и след това в Гърция, откъдето Б се върнала обратно в
страната. В обстоятелствената част на акта се твърди, че по описания начин
подс. Н. в съучастие с подс. М. набрали П Б цел да бъде използвана за развратни
действия (била продадена за 500 евро), чрез използване на принуда, изразяваща
се в заплаха за побой или убийство. За същото деяние в заключителната част на
обвинителния акт, обвинение с правна квалификация по чл. 159 а ал. 2 т. 2
предл. 1 вр. ал.1 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е повдигнато само спрямо подс. Н. (т.8), при това словесно описано
като самостоятелно осъществено от него, а подс. М. не бил обвинен като
съучастник в това престъпление. Както вече бе отразено в пункт ІІІ. от
разпореждането, в състава на престъплението по чл. 159 а ал. 2 от НК не
съществува признак користна цел, каквото изрично твърдение е налице в
диспозитива на обвинението, наличните в обвинителния акт факти не позволяват да
се определи кой, кога и при какви обстоятелства е упражнил принуда спрямо
жертвата чрез заплахи, отново по недопустим начин естеството на заплахите е
алтернативно представено в диспозитива чрез съюза „или”,. Най-сетне, правната
квалификация на това престъпление съдържа връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, при
условие, че само и единствено Н. е обвинен за него, без в диспозитива му да се
твърди наличието на съучастие между него и друго лице.
ІХ. Извън обвиненията за престъпления по чл. 155 и по чл.
159а от НК, само спрямо подс. Н. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл.
339 ал.1 от НК (т. 11)–че на неустановена дата придобил и държал до 07.04.2013
г.в гр.Бургас боеприпаси – 37 бр. патрони, калибър 5.6 мм, без да има за това
надлежно разрешение. В досъдебното производство са налице достатъчно и
съвършено еднозначни доказателствени материали, указващи точното място, където
подсъдимият е държал боеприпасите – гр.Бургас, ул. „Шипка” № 3, което е
надлежно отразено в протокола, с който те са били иззети. Прокурорът от
фактическа страна е бил длъжен да посочи мястото, където е извършено
престъплението, при това възможно най-конкретно, а това в случая е лесно
постижимо. Същевременно се установява незавършен процес на правна квалификация
по това обвинение, тъй като в разпоредбата на чл. 339 ал.1 от НК (в редакцията
от ДВ, бр. 92/ 2002 г.) са описани три възможни изпълнителни деяния на това
престъпление-придобиване, държане и предаване на друго лице, и общо 7
разновидности на възможен предмет на престъплението–взривове, оръжия, в т.ч. огнестрелни,
химически, биологически или ядрени, и боеприпаси. В праваната квалификация на
деянието конкретизация на формата на изпълнителното деяние и на предмета на
престъплението не е налице. Наред с това, еднозначно се приема в доктрината и
съдебната практика, че съставът на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК е
бланкетен, тъй като предвижда деянието да се осъществява без надлежно
разрешение, но не дава никаква информация кое разрешение е „надлежно”, къде е регламентирано
и какъв е реда за неговото получаване. По тази причина, правната квалификация на
това обвинение е следвало да съдържа освен водещата разпоредба от НК, и
съответните разпоредби от ЗКВВООБ (отменен понастоящем, но действал към
инкриминираната дата 07.04.2003 г.), регламентиращи необходимостта от
разрешение, за да се държат законосъобразно боеприпаси, към които чл. 339 ал.1
от НК препраща,. В случая това не е сторено, поради което обвинението като
факти и право не притежава вид и съдържание, съответстващо на изискванията на
чл. 246 ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Установеното по отношение на текстовото формулиране и
правната квалификация на обвиненията срещу всеки от подсъдимите в обвинителния
акт в определена степен се отнася и до последните действия по привличане на подсъдимите
в качеството на обвиняеми в досъдебното производство (последна редакция на постановленията
за привличане на обвиняеми на л.5, 6, 8, 10, 11, 13, 15, 16, 18 и 21, том ХV от
досъдебното производство). Текстовото фактическо съдържание и правната
квалификация на обвиненията, повдигнати на подсъдимите с изборените
постановления за привличане на обвиняеми, в определени части се различават от
обвиненията и квалификация за същите престъпления, отразени в обвинителния акт,
а както подробно бе изложено, обвинителният акт сам по себе си е вътрешно
противоречив, неизчерпателен и не достатъчно конкретен, за да изпълни функциите
си съгласно изискванията на закона. Поотделно назованите тук противоречия,
липсата на твърдения за факти от кръга на предмета на доказване, несъвпадението
между твърденията в обстоятелствената част и словесната формулировка на
обвиненията в заключителната част, както и между инкриминираните факти и
дадената им правна квалификация в посочените в разпореждането конкретни случаи,
засягат всички повдигнати обвинения, и по мнението на настоящия докладчик в
значителна степен ограничават възможността подсъдимите да узнаят като факти и
право в какво са обвинени и въз основа на кои доказателства, за да организират
своевременна и адекватна на обвиненията защита. Недостатъците касаят пряко
съставомерните признаци, спадащи към обективната и субективната страна на
деянията, за които са повдигнати обвинения, и участието на подсъдимите в тях,
т.е. авторството. Ограничени в правата си са и пострадалите от престъпленията,
които, ако пожелаят да се възползват от правото да предявят граждански иск или
частно обвинение, трудно биха се ориентирали към кого и на какво основание да
адресират претенциите и обвиненията си. В настоящия си вид, в количествено и
съдържателно отношение обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246
от НПК, защото е негоден да дефинира и очертае по конкретен, ясен, смислово,
логически, фактически и правно издържан начин предмета на доказване чрез елементите
му, предвидени в чл. 102 от НПК.
Обсъдените нарушения несъмнено са съществени според
критериите, отразени в ТР № 2/ 2002 г. на ВКС, доколкото ограничават основни
права, гарантиращи пълноценната защита на родсъдимите, както и правата на
пострадалите от престъпленията, и са допуснати именно при последните действия
по привличане на подсъдимите в качеството на обвиняеми, и при повдигане на окончателните
им обвиненията пред съда с обвинителния акт. Въпреки това, нарушенията са от
категорията на отстранимите по смисъла на чл. 248 ал.2 т.3 НПК. За тяхното
преодоляване е необходимо прокурорът да извърши нова анализ на доказателствата
по делото и последните повдигнати обвинения, като съобрази изложените в
настоящото разпореждане констатации и съображения, ако се налага – да разпореди
или лично да извърши нови привличания на определени или всички подсъдими в
качеството на обвиняеми, като осигури прецизно, пълно и конкретно формулиране
на текстовата част на обвиненията и правната им квалификация, вземе предвид
бездруго задължителните тезиси, залегнали в ТР № 2/ 2002 г. на ВКС и в ТР № 2
от 16.07.2009г. по н.д. № 2/2009 г. ОСНК, ВКС, разпореди да бъдат разпитани или
лично разпита подсъдимите, на които се повдигат нови обвинения, веднага след
привличането им по тези обвинения. Ако прецени, че не се налага друго,
материалите по делото следва да се предявят най-напред на пострадалите,
съответно на онези от тях, които са заявили такова желание, а след това и на
всички обвиняеми и техните защитници, след което и съобразно резултатите от
описаните действия, прокурорът следва да внесе делото отново в съда.
От материалите по делото се установява, че обвинителният
акт е изготвен и внесен в изпълнение на указанието на друг състав на Районен
съд-гр.Бургас, който е разгледал и уважил молба на подс. Х.П. за разглеждане на
делото от съда по негово искане по реда на чл. 368 – чл. 369 от НПК. С
определение № 2296 от 08.10.2015 г., постановено по НЧД № 4243/ 2015 г. по
описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от същата дата, съдът е уважил молбата
на подс. Христов, върнал е досъдебното производство на прокурора с указание да
осъществи правомощията, предвидени в чл. 369 ал.1 от НПК в 3-месечен срок, при
неизпълнение на което е указано, че делото ще бъде служебно изискано от съда и наказателното
производство срещу Христов ще бъде прекратено.
Обвинителният акт е внесен в указания от съда срок,
отчитайки разпоредбата и на чл. 369 ал. 1 изречение последно от НПК, но в
досъдебното производство и при изготвяне на акта са допуснати описаните по-горе
съществени процесуални нарушения, които налагат съдебното производство да бъде
прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за тяхното отстраняване и
последващо внасяне на делото в съда в едномесечен срок, съгласно предвиденото в
чл. 369 ал. 3 от НПК.
За съдебния акт по чл. 369 ал. 3 от НПК не е посочено, че
е окончателен, както изрично е сторено в ал. 5 относно актовете на съда по чл.
369 ал. 2 и ал. 4 от НПК. В същото време липсва изрично предвидена възможност съдебният
акт по ал. 3 да се обжалва и протестира, което, отнесено към разпоредбите на
чл.341 ал. 2 и ал. 3 от НПК, и предвидения в чл. 369 ал. 4 от НПК кратък срок
за отстраняване на процесуалните нарушения и внасяне на делото в съда, обосновава
извод за необжалваемост и на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, на основание чл.369 ал.3 във връзка с чл.249
ал.1, ал.2 и ал.3, и чл.248 ал.2 т.3 от НПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 261/ 2016 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас.
ВРЪЩАМ досъдебно производство № 310 по описа за 2003 г. на ОСлО при Окръжна
прокуратура-гр.Бургас, ДП 1920/ 2012 г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Бургас, на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения
и внасяне на делото в съда в едномесечен срок от получаване на разпореждането и
делото в БРП.
УКАЗВАМ на прокурора, че ако в дадения едномесечен срок не внесе делото за
разглеждане в съда, или посочените в разпореждането съществени нарушения на
процесуални правила не са отстранени, или са допуснати нови такива нарушения,
на основание чл. 369 ал. 4 от НПК съдът еднолично в закрито заседание е длъжен
да прекрати наказателното производство срещу обв.Х.Д.П. с определение, което съгласно
чл. 369 ал. 5 от НПК е окончателно.
Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия-докладчик :