№ 4762
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110104152 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба за признаване за
установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ........., че В. Р. А. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. ...................., чрез адв. Н., не дължи сума в
размер на 3 384.58 лв., представляваща главница за топлинна енергия за
периода м.08.2010 г. – м.05.2013 г. за топласнабден имот в гр. София,
................, поради погасяването на вземането по давност.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признава
предявения иск и прави искане за постановяване на решение при признание
на иска. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото и не дължи
разноски. Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Ищецът В. Р. А. с депозирана молба от 08.03.2023 г. прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Претендира и присъждане
на разноски по делото.
С протоколно определение от 08.03.2023 г. съдът е оставил без уважение
1
искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, но
видно от текста на отговора на исковата молба на стр. 7 от същия, ред 9 /л. 34
от делото/ такова признание на иска е налице, поради определението от
открито съдебно заседание в тази част следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът
намира, че и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 78, ал. 2 от
ГПК са налице, а именно ответникът е признал иска, както беше посочено по
– горе, а и не е станал причина за завеждане на делото. Това е така, защото
ответното дружество не е дало повод за предявяването на исковете с
издаването на фактури, отразяването в електронната си система на
задължения за доставена топлинна енергия които са погасени по давност или
изпращането на писмо-покана за плащане на такива задължения, тъй като
кредиторът има правото не само да отразява счетоводно като задължения и
погасените по давност вземания, да ги сочи в справки и извлечения, но и да
кани длъжника да му заплати тези задължения. Длъжникът следва сам да
прецени, дали да плати тези съществуващи вземания, или не.
Обстоятелството, че кредиторът отразява в потребителски справки погасени
по давност вземания, но това не означава, че той оспорва, че те са погасени по
давност – напротив, кредиторът е наясно, че тези вземания са погасени по
давност, но продължава да се надява, че ще получи плащане от длъжника. В
случай, че длъжникът плати, подобно изпълнение не би било без правно
основание. Претендирането от страна на ответното дружество на процесните
задължения, чрез издаването на фактури, изпращането на писмо с покана за
плащане и отразяването им в електронната му система, обосновава само
наличието на правен интерес за ищците да предявят отрицателните
установителни искове, които при положение, че подобни действия не са
извършвани от страна на ответното дружество биха били процесуално
недопустими, поради липсата на правен интерес. В този смисъл са и
Определение №95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа
2
на IV Г.О. на ВКС, Определение №338/18.07.2018г., постановено по гр.д.
№209/2008г. по описа на IV г.о. на ВКС и Определение №549/29.11.2018г.,
постановено по гр.д.№4317/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. София,
........., че В. Р. А. ЕГН **********, със съд. адрес гр. ...................., чрез адв. Н.,
не дължи сума в размер на 3 384.58 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.08.2010 г. – м.05.2013 г. за топлоснабден имот в гр.
София, ................, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА че В. Р. А. ЕГН **********, със съд. адрес гр. ....................,
чрез адв. Н., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ......... разноски в размер на 100
лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3