№ 74
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20241800100666 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Х.
Г. с ЕГН: ********** от гр. И., ул. „Ц. С.“ № .., обл. Софийска срещу
Д. К. Г. с ЕГН: ********** от гр. И., с която е предявен иск с правно
основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под пълно
запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие
на заболяване с водеща диагноза „Други паралитични синдроми“.
В исковата молба се излага, че ответникът Д. Г. е син на ищеца.
Още от най-ранна възраст ищецът забелязал, че синът му има
нарушения в нормалното си развитие, поради което потърсил лекарска
помощ. Констатирано било, че синът му е със силно засегнато
психическо и физическо развитие. След множество прегледи и
консултации било установено, че страда от вродено хромозомно
заболяване, протичащо с дълбока умствена недостатъчност и
съпътстващи неврологични прояви, водещи до тежко изоставане в
моторното развитие. Като водеща медицинска диагноза била
определена: Болест на Даун и детска церебрална парализа, а съгласно
Епикриза на отделение „Клинична генетика“ към „Университетска
педиатрична болница“ – гр. София от 28.11.1997 г., детето е с двойна
1
химеплегия и с дълбока степен на умствена изостаналост. Изложено е,
че при ответникът се наблюдава дефицит във всички сфери на
когнитивното и моторно развитие – редуват се състояние на
превъзбуденост и спокойни такива. Излага, че синът му се нуждае от
постоянно наглеждане и оказване на помощ в ежедневието. По
изложените съображения моли ответникът да бъде поставен под
пълно запрещение.
На ответника Д. К. Г. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба.
Контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура не е
изразила становище по исковата молба.
В съдебно заседание ищецът К. Х. Г., чрез пълномощника си адв.
П. Р. поддържа молбата за поставяне под пълно запрещение на
ответника. Представителят на Софийска окръжна прокуратура
изразява становище за основателност на молбата.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за
установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 47/28.01.1982 г. на ОНС-Ихтиман, ищецът К. Х. Г. е
баща на ответника Д. К. Г., роден на 26.01.1982 г.
Видно от удостоверение за граждански брак №
026575/22.07.1989 г., К. Х. Г. и В. П. Г. са съпрузи.
С Експертно решение № 3094 от 195/04.11.1998 г. на Д. К. Г. е
определен пожизнен срок на инвалидност, първа група, с чужда
помощ, с водеща диагноза „Други паралитични синдроми“. Според
експертното решение при ответника е налице болест на Даун,
микроцефалия, десностранна хемипареза - тежка степен, умствено
изоставане – дълбока степен.
От представената медицинска документация – медицинско
удостоверение № 7/01.02.1989 г. на ЛКК, медицинско удостоверение
№ 30/26.01.1989 г. на Медицинска Академия- София, епикриза за
проведено лечение от 19.11.1997 г. до 28.11.1997 г., издадена от
Университетска педиатрична болница, Клинична генетика, се
2
установява, че при ответникът е налице вродено хромозомно
заболяване, протичащо с дълбока умствена изостаналост и
съпътстващи неврологични прояви, водещи до тежко изоставане в
моторното развитие, което налага особени грижи и ползване на чужда
помощ-придружител.
Видно от издаденото медицинско направление от 08.08.2024 г. от
д-р Д. Л. от гр. И., ответникът Д. Г. страда от синдром на Даун,
паралитичен синдром-неуточнен, които са по рождение.
Видно от представената индивидуална оценка на потребностите
на Дирекция „СП“-Ихтиман, при Д. Г. е налице интелектуална
недостатъчност, тотална зависимост от чужда помощ, затруднено
придвижване, липса на самостоятелност, поради наличното
заболяване.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Д. К. Г.. Същият е докаран на инвалидна количка, не е ориентиран
за собствена личност, за време и място. На зададените въпроси не
отговаря и съдът не можа да установи вербален контакт с него.
Разпитаният свидетел В. П. Г. /съпруга на ищеца/ посочва, че
ответникът страда от Синдром на Даун, умствена недостатъчност,
ДЦП от както се е родил. Не може да се оправя сам в ежедневието,
само с помощ от близки. Посочва, че не може да излиза навън, не
може да се обслужва. Постоянно е в инвалидна количка като може да
се изправи само с чужда помощ. Контактът с него се осъществявал
само с мимики, тъй като не може да говори.
От разпита на св. С. К. И. /сестра на ответника/, че установява,
брат й страда от Синдром на Даун, умствена изостаналост, ДЦП по
рождение. Ответникът не може да се обслужва сам по отношение на
хранене, тоалет, не може да говори, отговаря само с мимики. Порази
заболяването се храни само с пасирани и течни храни като има нужда
от постоянна помощ.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
3
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от бащата
на ответника, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на
чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и
степента на състоянието на ответника същият следва да бъде поставен
под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни
лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се
поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по
ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата
по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени
под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на
малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама
по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за
своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва
да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място невъзможност само
да се грижи за своите интереси.
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
4
и съдействие на нуждаещите се лица.
В конкретния случай поставянето на ответника под пълно
запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес, с
оглед здравословното му състояние.
От събраните в производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Д. К. Г. страда от „Други паралитични
синдроми“. Според Експертно решение № 3094 от 195/04.11.1998 г.
при ответника е налице болест на Даун, микроцефалия, десностранна
хемипареза-тежка степен, умствено изоставане – дълбока степен. От
представената медицинска документация – медицинско удостоверение
№ 7/01.02.1989 г. на ЛКК, медицинско удостоверение № 30/26.01.1989
г. на Медицинска Академия- София, епикриза за проведено лечение от
19.11.1997 г. до 28.11.1997 г., издадена от Университетска педиатрична
болница, Клинична генетика, също се потвърждава, че при ответникът
е налице вродено хромозомно заболяване, протичащо с дълбока
умствена изостаналост и съпътстващи неврологични прояви, водещи
до тежко изоставане в моторното развитие, което налага особени
грижи и ползване на чужда помощ-придружител.
Степента на страданието при него е такова, че го ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е
първият критерий- медицински за признаването му за недееспособен
по чл.5 от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Съдът намира, че състоянието му е
изключително тежко, което се установи от изслушването му по реда
на чл. 337, ал. 1 ГПК. Съдът не можа да осъществи вербален контакт с
него, тъй като на зададените въпроси не отговоря.
Това състояние се потвърждава и от разпита на свидетелките В.
П. Г. /съпруга на ищеца/ и С. К. И., според които ответникът страда от
Синдром на Даун, умствена недостатъчност, ДЦП от както се е родил.
Не може да се справя сам в ежедневието, не може да се обслужва и е
изцяло зависим от чужда помощ. Контактът с него се осъществявал
само с мимики.
От това съдът прави извода, че Д. Г. следва да бъде поставен под
5
пълно запрещение. Към настоящия момент неговите възможности са
напълно ограничени в степен, че не може въобще да се справя сам със
своите работи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д. К. Г. с ЕГН:
********** от гр. И., обл. Софийска, ул. „Ц. С.“ № ...
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при Община Ихтиман за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6