Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 06.03.2020 год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди
и двадесета
год. в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретаря Минка
Петкова
с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева КАН дело № 437 по описа
за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №42/16.09.2019г, постановено по АНД №204/19г. по описа на
РС Чирпан, с което е отменен Електронен
фиш серия К №2074253, издаден от ОД МВР Стара Загора с наложена на С.С.К. глоба
в размер на 300лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП. Посредством автоматизирано техническо средство № 11743с8
/СПУКС ARH CAM S1/ е
установено, че на 29.04.2018 г. в 11.04 ч., в област Стара Загора, община
Чирпан, АМ Тракия, км.190 управлява в посока към гр. Бургас при ограничение на
скоростта от 90км/ч, въведено с пътен знак В26, собствения си лек автомобил *** с рег. №****, с което е извършено нарушение за скорост: установена
стойност на скоростта 128км/ч, разрешена стойност на скоростта 90км/ч,
превишена стойност на скоростта 38км/ч. Ограничението на скоростта, въведено с
пътен знак В26 е установено, съгласно Заповед № РД-11-324/27.04.2018 г. на АПИ.
За да отмени Електронния фиш РС Чирпан се е позовал на
липсата на протокол за приемане на ВОБД, съгласно изискването на Заповед
№РД-11-324/27.04.2018г на УС на АПИ, временното ограничение на скоростта за
процесния участък да влезе в сила след като копие от посочения протокол за
изпълнение на условията се представи в АПИ.
С
касационната жалба се навежда твърдение за допуснато съществено процесуално
нарушение, чрез изискването АНО да представя доказателства за влизане в сила на
заповедта за въвеждане на временно ограничение на скоростта, тъй като ОД на МВР
Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ следи единствено за спазването му. АНО е
представил пълната административна преписка, с която разполага и от документите
се установява, че на датата на нарушението е въведено ограничени на скоростта
от 90км/ч. АНО не следва да търпи неблагоприятни последици от факта, че друга
администрация не предоставя изисканите с нарочно разпореждане доказателства.
Освен това в настоящото производство не е допустимо да се проверява дали
заповедта за въвеждане на временното ограничение на скоростта е влязла в сила.
От съда се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което
да се потвърди електронния фиш.
Ответникът С.С.К.
представя отговор против касационната жалба с доводи за незаконосъобразност на
ЕФ, тъй като не е доказан съставомерен обективен елемент на административното
нарушение, а именно неспазване на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта за движение по автомагистрала, предвид липсата на доказателства за
влизане в сила на административния акт, от който момент същото следва да се
съобразява. На следващо място се твърди, че
при издаване на ЕФ не е
отчетен толеранс на измерената скорост от – 3км/ч., което е съществено
нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Въз основа на изложените съображения от съда се иска
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неправилност на съдебното решение, като изцяло
споделя изложените аргументи в касационна жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, чрез служебното събиране на доказателства за
съществуване на съставомерните факти и обстоятелствата по извършване на
административното нарушение. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране
скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определени стойности на скоростта, определени в зависимост от
категорията и вида на пътя. За МПС от категория В, ограничението за скорост на
движение по автомагистралата е 140 км/ч. По силата на чл.21 ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В тази хипотеза обаче пътния знак се поставя въз основа на общ
административен акт и се съобразява за времето му на действия тоест, въпреки
поставен пътен знак, няма да е осъществено административно нарушение ако
неговото действие не е започнало или е преустановено. Ето защо въззивния съд е
длъжен да провери служебно дали е налице хипотезата на чл.21 ал.2 от ЗДвП като
събере доказателства за времето на действие на въведеното с пътен знак
ограничение. Следва да се каже, че разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи
с израза „сигнализира“, а не с израза „въвежда“, което означава, че пътния знак
има уведомяваща водачите функции и поради това неговото поставяне няма правното
значение на правопораждащ факт. За да се извърши нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е необходимо да са изпълнение две условия – да е влязъл в сила общия
административен акт, с който се определят други стойности на скоростта,
различни от законоустановените в чл.21 ал.1 от ЗДвП и това да е доведено до
знанието на водачите. Въззивния съд е изискал с нарочно разпореждане от АПИ, а
не от АНО да представи конкретно протокола за въвеждане на временната
организация за движение, но такъв не е наличен по делото, а вместо него е
представен друг за въвеждане на ВОБД за месец септември 2018г в изпълнение на
последваща заповед. Следователно нито е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, нито отмяната на електронния фиш е в противоречие
с материалния закон. Нарушението не е доказано, поради което въззивното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№42/16.09.2019г. постановено по АНД №204/2019 год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.