Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №157
гр. ВРАЦА, 20.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 03.05.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
187 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх.№ 2446/13.02.2019 г. на И.М.Л. ***, чрез пълномощника му
адв.М.Г., против Решение № 79/30.01.2019
г. по гр.д.№ 4735/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от въззивника против "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София иск с правно
основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ за
сумата 508,00 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата му книжка в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от
13.03.2018 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В жалбата се
поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и е постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи,
че районният съд правилно е констатирал, че по материалноправните въпроси,
които са от съществено значение за разрешаване на настоящия спор, е налице
противоречива съдебна практика и пред ВКС е образувано тълкувателно дело, но
едностранчиво се е позовал само на едно от тези становища, без да развие
вътрешното си убеждение и да изложи мотиви защо счита за правилна именно тази
съдебна практика. Правят се оплаквания, че районният съд не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и че не е взел предвид
два съществени факта: че до момента на изпращане на поканата, получена от
жалбоподателя на 13.04.2018 г., работодателят не е върнал трудовата книжка на
работника въпреки изискванията на чл.350, ал.1 КТ за незабавното й връщане,
както и че до датата на приключване на устните състезания пред първата
инстанция трудовата книжка продължава да не е върната на ищеца. В жалбата се
посочва, че до 12.04.2018 г. работодателят не е предприел никакви действия по
връщане на трудовата книжка на ищеца, поради което е изпаднал в забава и следва
да обезщети работника на основание чл.226, ал.3 КТ. Това твърдение се подкрепя
с анализ на събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че районният
съд е разпределил доказателствената тежест и е направил изводи, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на предявения иск, в нарушение разпоредбата на
чл.350 КТ. Намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд, че
задължението на работодателя по посочената разпоредба е изпълнено с изпращане
на уведомлението от 12.04.2018 г. Въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваната част, уважаване на предявения иск с правно основание чл.226, ал.3
вр. ал.2 КТ и присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
от насрещната страна "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София, чрез пълномощника му
адв.А.Й., в който се оспорва жалбата и се иска решението да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че работодателят
е спазил всички законови изисквания, в т.ч. и тези на чл.6, ал.3 НТКТС, но
трудовата книжка не е предадена на ищеца поради неговото недобросъвестно
поведение, изразяващо се в неявяване на определената дата за получаване на
документите, в отказ да получи уведомлението от работодателя, както и в
нежеланието и до настоящия момент да получи трудовата си книжка. Въззиваемият
моли за присъждане на деловодните разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим в
обжалваната част.
За да се
произнесе по правилността на решението, въззивният съд взе предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от И.М.Л. с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове против "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.228, ал.3 КТ и чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ.
С Решение №
79/30.01.2019 г. по гр.д.№ 4735/2018 г. ВРС е осъдил "Д.Д.Д.-1" ООД,
гр.София да заплати на И.М.Л. следните суми: на основание чл.128, т.2 КТ -
сумата 135,87 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март
2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12018 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл.224, ал.1 КТ - сумата 94,01 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл.228, ал.3 КТ - сумата от 2,00 лв., представляваща
законната лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.05.2018
г. до 31.10.2018 г.
Със същия
съдебен акт е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.226, ал.3
вр. ал.2 КТ за сумата 508,00 лв., представляваща обезщетение поради незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца в размер на брутното му трудовото
възнаграждение за периода от 13.03.2018 г. до 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Както бе
посочено, решението на ВРС е обжалвано единствено в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ, поради което предметът на спора пред въззивната инстанция се ограничава до разрешаване
на въпроса дали в полза на ищеца И.М.Л. съществува право да получи обезщетение за
вреди, претърпени вследствие незаконно задържане на трудовата му книжка след
като трудовото му правоотношение е прекратено.
В исковата
молба се твърди, че ищецът Л. е работил по трудов договор в ответното дружество
"Д.Д.Д.-1" ООД, на длъжност "работник дезинфектор" в
представителството на дружеството в гр.Враца. Посочва се, че на 13.03.2018 г. е
подал молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1 КТ,
но не е бил уведомен дали трудовото правоотношение е прекратено, не му е била
връчена заповед и не му е върната трудовата
книжка. След справка в ТД на НАП е установил, че трудовият му договор е
прекратен на датата на подаване на молбата - 13.03.2018 г. Посочва, че едва на
13.04.2018 г. е получил уведомление от работодателя, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор и трудовата книжка са оформени, но същите не
са му били изпратени с писмо с обратна разписка. В уведомлението е посочено, че
следва да се яви за получаването на документите в гр.София, а не в
представителството в гр.Враца, където е изпълнявал трудовите си задължения. Ищецът
счита, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.6, ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, поради което за него е
налице правен интерес от предявяването на иск за присъждане на обезщетение за
вреди, които е претърпял от незаконното задържане на трудовата му книжка, в
размер на 508,00 лв. за периода от 13.03.2018 г. до 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Твърди,
че още
с подаване на молбата от ищеца за прекратяване на трудовия му договор, същият е прекратен със Заповед № 96-3/13.03.2018 г. и е оформена трудовата му книжка. В
законоустановения срок е подадена справка по чл.62, ал.5 КТ, удържани са и са
платени дължимите данъци. Твърди се още,
че от момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е правил опити, чрез служителите си, да се срещне с ищеца, за да му връчи
заповедта и трудовата книжка, но той отказвал срещите, както и че тези документи са били върнати на останалите
служители още на 14.03.2018 г. С оглед предходното,
работодателят изпратил до ищеца уведомление с изх.№ 135/12.04.2018 г., получено
от последния на 13.04.2018 г., с което го е поканил
в офиса на дружеството да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, трудовата книжка и дължимото възнаграждение, като към
уведомлението са изпратени копия от същите. Ответникът
счита, че не дължи претендираното обезщетение, тъй като ищецът не се е отзовал
на изпратената покана и не се е явил да получи трудовата си книжка.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Пред настоящата съдебна инстанция е направено
искане от ищеца за допускане на гласни доказателства, което съдът е отхвърлил поради
настъпила преклузия.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият
съдебен състав приема следната фактическа обстановка:
По делото е
безспорно, че в периода от 01.03.2017 г. до 13.03.2018 г. страните са били в трудово
правоотношение, като ищецът Л. е работил на длъжност "дезинфектор",
както и че трудовият договор е прекратен със Заповед № 96-3/13.03.2018 г. на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните.
Тези
обстоятелства се установяват и от приложените по делото заверени копия от
трудов договор № 350/28.02.2017 г., молба от 13.03.2018 г. от И.М.Л. за
прекратяване на трудовото правоотношение, Заповед № 96-3/13.03.2018 г. на
управителя на "Д.Д.Д.-1" ООД за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, справка от ТД на НАП за актуално състояние на
трудовите договори на ищеца и страници от трудовата му книжка.
По
делото е представено уведомление от 10.04.2018 г. /л.45 от първоинстанционното дело/от ищеца Л. до управителя на "Д.Д.Д.-1" ООД,
гр.София, с което заявява, че
на 13.03.2018 г. е подал молба за освобождаване от заеманата длъжност, но не е
получил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ккато и трудовата си книжка. Заявява, че ако не му бъде върната трудовата книжка ще
подаде "жалба" по чл.226, ал.3 КТ. Моли
служители на дружеството да се свържат с него за уточняване ден и час на среща за
предаване на посочените. По делото няма данни дали
уведомлението е достигнало до адресата. Приложена е
единствено разписка от куриерска фирма, но в същата е описано, че са изпратени
документи - искания за освобождаване на трудови книжки от Н. и И. Р., поради
което съдът приема, че е неотносима към настоящия правен спор.
Между страните
не се спори, че с уведомление изх.№ 135/12.04.2018 г.
работодателят е уведомил ищеца Л., че трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 13.03.2018 г., както и
че поради
неявяването му за връчване на заповедта за
прекратяване и трудовата му книжка, същият се кани
да се яви на адреса на дружеството в гр.София, където да му бъдат предадени посочените документи. От представения от ответника заверен препис от уведомлението /л.16 от първоинстанционното дело/ е
видно, че същото е връчено на ищеца срещу подпис на 13.04.2018 г. Това обстоятелство се установява и от
приложените по делото разписки от куриерска фирма за изпращане и получаване на
пратка, съдържаща покана до И. Лаковски за връчване на заповед
и трудова книжка.
Във връзка с
изложените в отговора на исковата молба твърдения, че още от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е правил опити да връчи на ищеца
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата книжка, както
и че тези документи са били върнати на останалите служители още на 14.03.2018
г., ответникът е ангажирал писмени доказателства. Представено е заверено копие
от протокол от 13.03.2018 г., изготвен и подписан от
лица, посочени като служители на ответното дружество, в който е отразено, че на
посочената дата, предварително уговорена за връчване на заповеди за
прекратяване на трудови правоотношения, дължимо трудово възнаграждение за
м.март 2018 г. и оформени трудови книжки на работници и служители на „Д.Д.Д.-1“
ООД в гр.Враца, са присъствали три лица – А. П. А., Й. Ц. В.
и И. И. А., както и че не са присъствали лицата И.М.Л., И. И. Р. и Н. И. Р..
Отразено е, че на неявилите се лица следва
да се изпратят уведомления да се явят в офиса на ответното дружество за
получаването на посочените документи. В
подкрепа на отразеното в протокола, по делото са представени три броя заповеди
за прекратяване на трудово правоотношение с посочените в гореописания протокол
лица, които са присъствали на срещата.
Изслушан
пред първоинстанционния съд по реда на чл.176 ГПК ищецът Л. е дал
обяснения, че при
подаване на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение в офиса на
дружеството в гр.Монтана, служител на дружеството му е казал, че трябва да отиде на другия ден – 14 март, за да си вземе документите. На тази дата са се явили шест човека, като в последствие е разбрал, че трима от тях са получили
документите си на бензиностанция край града, а на
останалите трима, сред които и той, документите не били предадени, нито
обяснено кога ще ги получат. Посочва, че на
12.04.2018 г. е получил заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и писмо да отиде в гр.София, за да си вземе всички
документи.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
За уважаване
на предявения иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ е необходимо да
бъде доказано наличието на следните предпоставки: прекратено
трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са
в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, както и че работодателят е
задържал незаконно трудовата му книжка, като е отказал да му я върне или
възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съгласно чл.226, ал.3, изр.2-ро КТ вредите са
презюмирани от законодателя и не е необходимо нарочното им доказване от
работника или служителя.
В тежест на ответника е да докаже наведените
с писмения отговор правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В конкретния случай между страните не се
спори относно наличието на първата предпоставка, а именно - прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Спорен е въпроса относно наличието на втората
предпоставка - незаконно задържане на трудовата книжка на И.М.Л. от
работодателя "Д.Д.Д.-1" ООД.
Незаконно задържане на трудовата книжка е
налице в случаите, в които работодателят
е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ, вменяваща му
задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата
книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на
работника или служителя.
По отношение на въпросите от кой момент
възниква и става изискуемо това задължение на работодателя, от кой момент същият
изпада в забава и по какъв начин може да се освободи от тази забава съдебната
практика е противоречива. Част от съдебните състави приемат, че задължението за
връщане на трудовата книжка е носимо и за да изпадне работодателят в забава не
е необходимо да бъде поканен от работника да върне трудовата книжка. Други
съдебни състави приемат, че задължението е търсимо и когато трудовата книжка е
била оставена на съхранение при работодателя, същият трябва да бъде поканен от
работника да я върне, за да изпадне в забава. Както правилно е отбелязал и районният
съд, за разрешаването на посочените въпроси е образувано тълк.д.№ 1/2019 г.,
ОСГК на ВКС, но към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай от събраните по делото
доказателства може да бъде направен извод, че работодателят е изпаднал в забава
по отношение задължението си по чл.350, ал.1 КТ, без значение коя от двете
правни позиции ще бъде възприета. Между страните не се спори, че трудовата
книжка на И.Л. е била оставена за съхранение при работодателя
"Д.Д.Д.-1" ООД. В отправената от ищеца молба за прекратяване на
трудовото правоотношение от 13.03.2018
г. изрично е вписано искането му за оформяне и връщане на трудовата книжка. Безспорно
е и обстоятелството, че тази молба е достигнала до знанието на работодателя,
тъй като още на същия ден е издадена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. При това фактическо положение, задължението
на работодателя за връщане на трудовата книжка е възникнало и е станало
изискуемо в момента на прекратяване на трудовото правоотношение, без оглед на
това дали ще се приеме, че изискуемостта е възникнала по силата на предвиденото
в разпоредбата на чл.350 КТ задължение за незабавно връщане, или по силата на
изпратената от Л. покана.
Спорен между страните е и въпросът дали
работодателят е успял да се освободи от последиците на своята забава и в кой
момент. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.6, ал.3 НТКТС,
предвиждаща, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за
да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
В конкретния случай такова писмено уведомление
е изпратено от работодателя и получено от И.Л. на 13.04.2018 г.
Работодателят твърди, че е поканил ищеца да
получи трудовата си книжка в по-ранен момент, както и че на 14.03.2018 г. на
други служители на дружество, чиито трудови правоотношения са били прекратени,
са върнати документите, но ищецът не се е явил на уговорената среща. Както бе
посочено, в подкрепа на тези твърдения е представен протокол, съставен от
служители на дружеството-работодател, в който е отразено, че на предварително
уговорена дата- 13.03.2018 г., трима от работниците са се явили, а други трима,
сред които и ищеца Л., не са се явили за получаване на трудовата си книжка. По
своята правна същност този протокол представлява частен свидетелстващ документ,
поради което и доколкото установява единствено изгодни за работодателя
обстоятелства не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Този
документ няма и достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. Отразената в него дата
противоречи на изложените в исковата
молба твърдения, че такава среща е била проведена на 14.03.2018 г. Освен това в
протокола е отразено, че датата на предаване на трудовите книжки - 13.03.2018
г. е била предварително уговорена, което е нелогично с оглед обстоятелството, че молбата
за прекратяване на трудовото правоотношение е била подадена от И.Л. на същата
тази дата.
Обясненията на ищеца по реда
на чл.176 ГПК, че при подаване на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение в офиса на дружеството в гр.Монтана му е било обяснено устно, че
трябва да се яви на следващия ден - 14.03.2018 г. за получаване на трудовата
книжка, също не могат да бъдат приети като достатъчно доказателство в подкрепа
на твърденията на ответника за отправяне на покана за получаване на трудовата
книжка, тъй като разпоредбата на чл.6, ал.3 НТКТС изисква поканата да е
отправена в писмен вид.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав приема, че от страна на ответника не е проведено пълно и главно
доказване на правопогасяващото му възражение за освобождаване от забава чрез
отправяне на покана до ищеца за получаване на трудовата книжка преди датата на
уведомлението, връчено на 13.04.2018 год., поради което е и втората
предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно - незаконно задържане на
трудовата книжка от работодателя в периода от 13.03.2018 г. /датата на
прекратяване на трудовото правоотношение/ до 13.04.2018 г. /датата, на която
ищецът е получил поканата на работодателя да се яви за предаване на трудовата
книжка/.
Както бе отразено по-горе в мотивите, по
отношение на третата предпоставка - вреди, които са в причинно-следствена
връзка с незаконното задържане, разпоредбата на чл.226, ал.3, изр.2-ро КТ въвежда
презумпция и не е необходимо нарочното им доказване от ищеца. От приложените по
делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ се установява, че
основното трудово възнаграждение на ищеца Л. е било в размер на 510,00 лева,
върху които се начислява и клас за прослужено време.
В обобщение на изложеното въззивният съд
приема, че предявеният иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ е
доказан по основание и размер, поради което решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно
и вместо него - да бъде постановено
решение, с което иска се уважава изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде коригирано и в
частта относно разноските, като бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 200,80 лева за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска с правно основание
чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца Л. следва да
бъдат присъдени допълнително направени разноски за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция в размер на 100,00 лева. За настоящата инстанция
въззивникът не претендира присъждане на разноски.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да заплати по сметка на Окръжен съд – Враца сумата от 50,00 лв., представляваща
държавна такса по уважения иск пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 79/30.01.2019 г. по гр.д.№ 4735/2018
г. на Районен съд-Враца В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявения от И.М.Л.
против "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ за сумата 508,00
лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му
книжка в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 13.03.2018 г.
до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, в която И.М.Л. е
осъден да заплати на "Д.Д.Д.-1" ООД, гр.София сумата 200,80
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на иска с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ „Д.Д.Д-1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Асен Разцветников“ № 32
ДА ЗАПЛАТИ
на И.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 508,00 лева, представляваща обезщетение поради незаконно
задържане на трудовата му книжка за периода от 13.03.2018 г. до 13.04.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК „Д.Д.Д-1“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Асен
Разцветников“ № 32
ДА ЗАПЛАТИ
на И.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 100,00 лева, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно уважения иск с
правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78, ал.6 ГПК „Д.Д.Д-1“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Асен
Разцветников“ № 32 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – гр.Враца сумата 50,00 лева, представляваща държавна такса по
уважения иск с правно основание чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........