№ 834
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901404 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 17,
параграф 1 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.” АД, твърди, че на 08.02.2022 г. сключил с ответника „О.” АД договор за
превоз на стоки, представляващи препарати за растителна защита, по маршрут от завода на
ищеца в гр. Пловдив, Асеновградско шосе до Република Хърватия, като получател на
стоките е дружеството „Ф.п.“ Д.о.о., Република Хърватия. На същата дата предал стоките, за
да бъдат натоварени на изпратения от ответника камион. Ищецът заявява, че в момента на
предаване на стоките предал на водача на изпратения камион и пълен комплект документи,
необходими за техния превоз, включително за преминаване на митнически контрол. На
13.02.2022 г. ответникът информирал ищеца, че изпратените стоки са конфискувани от
митническите органи в Република Хърватска, тъй като не са представени необходимите
съпътстващи документи. Ищецът посочва, че причина за това е допусната от ответника, като
превозвач, грешка при подготовка на документите за превоза. Заявява, че стоките до
момента не са му върнати, нито са достигнали до получателя, поради което трябва да се
приемат за изгубени. Твърди, че доставил на дружеството „Ф.п.“ Д.о.о., Република Хърватия
отново поръчаните стоки, представляващи препарати за растителна защита, като последното
платило само веднъж тяхната цена. Ето защо той претърпял вреди в размер на стойността на
изгубените по време на превоза стоки, която останала за негова сметка и която е в размер на
46 500 евро с левова равностойност в размер на 90 946, 09 лв. С оглед изложеното ищецът
моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 46 500 евро, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от загуба на товар по време на превоз по маршрут гр.
1
Пловдив, Асеновградско шосе до Република Хърватия, възложен за извършване на
ответника по силата на сключен на 10.02.2022 г. договор за превоз, както и сумата от 176, 84
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва, начислено за периода от 21.07.2022 г. до 27.07.2022 г. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът „О.” АД оспорва предявените искове. Твърди, че не е сключвал с ищеца
нито договор за превоз на стоки, нито договор за спедиция, както и че не е възлагал
извършването на превоз на стоките на ищеца на трето лице – подизпълнител. Посочва, че
превозвач на описаните в исковата молба стоки е друго лице и то трябва да носи
отговорност за неизпълнение на задължението си да извърши възложения превоз. Заявява,
че не е налице загуба на превозвана стока, тъй като изпратената такава от ищеца е
конфискувана от митническите власти. Твърди, че вредата, нанесена на ищеца, трябва да се
определи по правилото на чл. 23, т. 3 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на
стоки /ЧМР/. Заявява, че ищецът не е направил надлежна рекламация, поради което
отговорността на превозвача за причинените вреди не може да се ангажира. Поради
изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 17, параграф 1 от Конвенцията за договора
за автомобилен превоз на стоки /ЧМР/:
При съобразяване на твърденията, направени в исковата молба, трябва да се заключи,
че предмет на предявения главен осъдителен иск е претенция за отговорност, която се носи
от превозвача, за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията му, възникнали от
сключен договор за автомобилен превоз на стоки. Това е така, тъй като ищецът заявява като
правопораждащ тази претенция факт наличието на сключен между него, в качеството му на
изпращач, и ответника, в качеството му на превозвач, договор за автомобилен превоз на
стоки, като той основава иска си и на обстоятелството, че по време на превоза стоките са
изгубени и не са достигнали до местоназначението си, както и на това, че в резултат на
загубата на стоките е претърпял имуществени вреди. Доколкото ищецът твърди, че мястото
на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето по договора се
намират на територията на две различни държави, а именно в Република България и в
Хърватия, трябва да се приеме, че отношенията между страните във връзка с ангажиране на
отговорността на превозвача се уреждат от правилата на Конвенцията за договора за
автомобилен превоз на стоки /ЧМР//Конвенцията/, която е ратифицирана от Република
България с Указ № 1143/29.07.1977 г.
2
Отговорност на превозвача за вреди за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата
при доставянето , е регламентирана в чл. 17 и следващите от Конвенцията. Тя е договорна
по своя характер, което означава, че за да бъде същата ангажирана, по делото трябва да бъде
доказано, че между превозвача и лицето, което е претърпяло вреди, което е изпращачът на
стоките, е сключен договор за автомобилен превоз на стоки.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията договорът за автомобилен превоз на стоки е
консенсуален. Фактът на постигнатото съгласие между страните е необходимо и в същото
време достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен. Освен това той е
неформален. В чл. 4 от Конвенцията е предвидено, че превозният договор се установява с
товарителница, като е уточнено и това, че липсата, нередовността или загубата на
товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз,
който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. При тълкуване на тази
разпоредба се налага изводът, че наличието на товарителница, както и на друг писмен
документ, не е условие за съществуване, нито за валидността на договора за превоз, а само
улеснява неговото доказване и е необходима преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в
превозните правоотношения, тъй като по силата на закона се презюмира верността на
данните в нея до доказване на противното. Съдържанието на договора обаче може да бъде
установено с помощта на всички допустими в ГПК доказателствени средства при липса на
редовно оформена товарителница.
Съдът счита, че по делото няма представени никакви доказателства, от които да се
установява, че между страните по спора, които са дружествата „А.” АД и „О.“ АД е сключен
изобщо някакъв договор, а още по-малко пък договорът за автомобилен превоз на стоки,
който се сочи от ищеца като правопораждащ претенцията му за заплащане на обезщетение
за вреди факт. В тази връзка на първо място трябва да се посочи, че сред приетите в
производството писмени доказателства няма такъв документ, който да обективира
изявление, направено от представител точно на дружеството „О.“ АД, с което то се
съгласява да извърши по възлагане от ищеца превоз на стоки, представляващи препарати за
растителна защита, по маршрут от гр. Пловдив, Асеновградско шосе до Република
Хърватия, с изпращач „А.“ и получател на стоките „Ф.п.“ Д.о.о., Република Хърватия.
Дружеството „О.“ АД не е посочено със своите индивидуализиращи белези в нито един от
приетите като доказателство писмени документи като такова, от името на което се прави
някакво изявление, нито пък се установява, че в някой от тези документи е изразена воля от
физическо лице, което действа като представител точно на това юридическо лице.
Сключването на договор за превоз между страните по спора не се доказва от представената
по делото международна товарителница, издадена на 04.03.2022 г. /л. 103-л. 104 от делото на
СГС/. От съдържанието на тази товарителница е видно, че тя е съставена за доказване
сключването на договор за автомобилен превоз на стоки, който има за предмет извършване
точно на описания в исковата молба превоз – превозваният товар съгласно описанието в
товарителницата представлява стоки, които са същите като тези, индивидуализирани като
3
препарати за растителна защита в исковата молба, като изпращач на товара в
товарителницата е записано ищцовото дружество, а като получател е записано дружество
със седалище в Република Хърватия и с наименование „Ф.п.“ Д.о.о., които се сочат като
изпращач и получател на товара, който е предмет на процесния договор за превоз, и в
исковата молба. В тази товарителница обаче като превозвач не е посочено дружеството „О.“
АД, а съвсем друго юридическо лице, което е „АСК транспорт“ ООД. С оглед на това, че
ответното дружество „О.“ АД не е посочено като лице, участващо в превоза, който е
удостоверен в товарителницата, тя не е и подписана от негов представител. Ето защо от тази
международна товарителница не се установява изразена от това юридическо лице чрез негов
представител воля да се съгласи да извърши описания в исковата молба превоз на стоки.
Нещо повече, от тази товарителница се доказва, че превозът, имащ елементите, посочени в
исковата молба, е възложен и е извършен от правен субект, различен от ответника – от
дружеството „АСК транспорт“ ООД. По делото е представена още една товарителница от
10.02.2022 г., в която като изпращач на товара е посочен ищецът, но като превозвач също не
е записано ответното дружество, а друго юридическо лице – „в.б.“ ООД, от представител на
което е подписана и товарителницата. От преписа на тази товарителница, намиращ се на л.
96 от делото, който се различава от преписа на този документ, намиращ се на л. 15 от
делото, е видно, че в нея в графа получател на товара е записано „О.“, като освен това
наименование в документа липсва конкретизация на други индивидуализиращи белези на
този правен субект – не е посочено дали той е търговско дружество, каква е неговата правна
форма, с какво ЕИК е регистрирано в търговския регистър. От този препис се установява, че
в края на товарителницата е поставен печат на получателя на товара, който е на конкретно
индивидуализирано дружество „е.“ ЕООД. При справка в търговския регистър е видно, че
„е.“ ЕООД е регистриран търговец, като към 10.02.2022 г. неговият капитал се притежава
изцяло от ответното дружество „О.“ АД. Търговското дружество „е.“ ЕООД обаче е
различен правен субект от дружеството, което е собственик на капитала му „О.“ АД, поради
което и направени от името на първото изявления за съгласие да сключи конкретен договор,
съответно да поеме конкретни задължения, по никакъв начин не обвързват второто. Това
означава, че и от тази товарителница не се установява ответникът да е участвал в каквото и
да било качество при сключване на договор за превоз с ищеца – нито като превозвач, нито
като получател на товара, който е различното от него дружество „е.“ ЕООД.
Постигане на съгласие за сключване на договор за превоз между „А.” АД и „О.“ АД
не се установява и от представените по делото имейли от 08.02.2022 г. /л. 12- л. 14 от
делото/ и от 10.02.2022 г. /л. 148 - л. 149 от делото/, които представляват електронни
документи, представени в производството възпроизведени на хартиен носител съгласно
правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК. От съдържанието на тези имейли се доказва, че във връзка с
отправена заявка за извършване на превоз е водена кореспонденция между лица, които са
представлявали „А.” АД, и физическото лице т.с.. В изявленията на т.с., обективирани в
електронните документи не се сочи от името на кое дружество тя извършва действия по
изразяване на воля за съгласие да бъде извършен превоз на стоки по заявка на „А.” АД. В
имейлите е записано, че това физическо лице ползва електронна поща, регистрирана на
4
сайта eurosped.bg. При справка за вписаните в търговския регистър обстоятелства се
установява, че тази интернет страница и регистрирани на нея имейли към месец 02.2022 г. са
използвани от повече от едно търговски дружества – както от ответника „О.“ АД, но така
също и от дружеството „е.“ ООД, за което в една от приетите по делото товарителници има
данни, че е имало някакви договорни отношения с ищеца. Следователно само от
електронната поща, от която т.с. е изпращала имейлите, съдържащи електронни изявления
за съгласие за извършване на превоз, не може да се направи категоричен извод, че това лице
е действало от името и за сметка на ответника „О.“ АД. В края на изпратените от т.с. имейли
се установява, че има посочване на наименованието на дружеството „О.“ АД, както и
реклама във връзка с извършвана от това дружество дейност по кредитиране на клиенти.
Съдът счита, че единствено от този запис под имейла също не може да се заключи, че т.с. е
правила електронните изявления като представител на ответника „О.“ АД, особено предвид
това, че такъв извод се разколебава от всички други събрани по делото доказателства и по-
конкретно от разпита на лицето т.с. като свидетел и от приетия като доказателство трудов
договор от 10.09.2021 г. В показанията си свидетелката с. посочва, че от месец септември
2021 г. до момента работи в „е.“ ООД, като оферира клиенти и отговаря на запитвания за
извършване на транспортни услуги. Фактът, който изнася пред съда тази свидетелка, се
потвърждава и от съдържанието на трудов договор от 10.09.2021 г., от който е видно, че
считано от посочената дата между лицето т.с., като работник, и дружеството „е.“ ООД, като
работодател, е възникнало трудово правоотношение. С оглед на това съдът приема за
доказано по делото, че към месец февруари 2022 г. т.с. е била в трудово правоотношение с
дружеството „е.“ ООД, което дава основание да се заключи, че тя е правила електронни
изявления за съгласие за сключване на договори и поемане на задължения към трети лице,
от името и за сметка на това дружество, а не от името и за сметка на „О.“ АД. Фактът, че
името на последното юридическо лице присъства в надпис във водената от физическото
лице кореспонденция трябва да се приеме, че се дължи на това, че към м. 02.2022 г.
дружеството „О.“ АД притежава изцяло капитала на „е.“ ООД, поради което и негови
идентифициращи белези присъстват и в кореспонденцията, водена от дъщерното дружество.
Въпреки това дъщерното дружество е самостоятелен правен субект, което е отделна страна
по сключени сделки и отговаря самостоятелно за поетите в своята търговска дейност
задължения, като не може да задължава дружеството, което е едноличен собственик на
неговия капитал, без да е налице упълномощаване да действа от негово име и за негова
сметка, каквото в случая не се твърди и не се доказва да има. Ето защо и описаните
електронни документи не доказват направени изявления от името на ответника „О.“ АД.
Фактът на сключване на договор за превоз между ищеца и ответното дружество не се
доказва и от разпита на свидетелката я.п.а.. В показанията си това лице посочва, че от името
на „А.“ АД, за което дружество работи, са изпращали много пъти заявки за транспортни
услуги до дружеството „О.“ АД, като така е станало и в случая. Свидетелката А. заявява
също, че при изпращане на тези заявки тя комуникира с т.с., на която е изпратено и
запитването за конкретния превоз на стоки от Пловдив до Хърватия. Както беше посочено
5
обаче лицето т.с. не е нито в трудово правоотношение с „О.“ АД, нито се установява да е
упълномощена от това дружество да извършва действия от негово име и за негова сметка, а
по делото се доказа, че към м. 02.2022 г. тя действа от името на друго дружество – „е.“ ООД,
по силата на съществуващо между тях към този момент трудово правоотношение. С оглед
на това съдът счита, че обстоятелствата, които свидетелка А. изнася в разпита си, се
опровергават от останалите събрани в производството доказателства, като по делото липсва
каквото и да е друго събрано доказателство, което да ги подкрепя, поради което показанията
на това лице трябва да се приемат за недостоверни и да не бъдат кредитирани.
Освен горното, съдът съобразява и това, че от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 2020 г. до 2022 г. в
счетоводството на ищеца не е осчетоводена нито една фактура, която да е издадена от
дружеството „О.“ АД, който факт също е в подкрепа на крайния извод, че между страните в
производството не се доказва да са възникнали изобщо някакви облигационни отношения по
сключен договор за превоз. Това, че експертът е констатирал, че за изследвания период има
издадени фактури, обективиращи задължения по превозни договори, по които страни са
други две дружества, не води до обратен извод, дори и тези дружества да имат някаква
връзка с „О.“ АД, защото те представляват отделни юридически лица, които са
самостоятелни страни по сключени сделки.
С оглед на всичко изложено трябва да се обобщи, че в производството не се
установи, че ищецът и ответникът са сключили договор за превоз на стоки с елементите,
описани в исковата молба, а именно за превоз на товар, представляващ препарати за
растителна защита, по маршрут от гр. Пловдив, Асеновградско шосе до Република
Хърватия, с изпращач „А.“ и с получател на стоките „Ф.п.“ Д.о.о., Република Хърватия.
След като не се доказа сключването на договор за превоз, по който страна да е ответникът
„О.“ АД, то няма как да бъде ангажирана отговорността на това лице за изгубен товар, която
отговорност е договорна, т.е. предполага сключване между страните на договор за превоз.
Това прави предявеният в процеса главен иск неоснователен и като такъв трябва да се
отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на иска за реално изпълнение на главното
задължение за заплащане на обезщетение за вреди от изгубен товар, неоснователен е и
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва, който също трябва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По
делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от
6
5 000 лв., от които сумата от 600 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и
сумата от 4 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и
съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.” АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4009, ул. ****“, срещу „О.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ****, искове, както следва: иск с правно основание чл. 17,
параграф 1 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки за осъждане на
„О.“ АД да заплати на „А.” АД сума в размер на 46 500 евро /четиридесет и шест хиляди
и петстотин евро/, представляваща обезщетение за претърпени вреди от загуба на товар,
съдържащ препарати за растителна защита, която загуба е настъпила по време на превоз по
маршрут от гр. Пловдив, Асеновградско шосе до Република Хърватия, възложен за
извършване на „О.“ АД по силата на сключен на 08.02.2022 г. договор за автомобилен
превоз на стоки, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „О.“ АД
да заплати на „А.” АД сума в размер на 176, 84 лв. /сто седемдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за вреди от загуба на
товар, начислено за периода от 21.07.2022 г. до 27.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.” АД да заплати на „О.“ АД сума в
размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7