Решение по дело №537/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 44
Дата: 21 февруари 2018 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20175000600537
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№  4 4

град Пловдив, 21.02.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                         ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора  Иван Перпелов, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД № 537 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда № 55/12. 06. 2017 г., постановена по НОХД №1480/2016 г. П.ският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия П.Д.Л. със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това че през периода от 02.06.2008 г. до 16.07.2009 г. в гр. В. и гр. К., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „К.Е.” ООД - гр. К., като посредствен извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност в особено големи размери – 21 307,13 лв. за „К.Е.” ООД – гр. К., чрез наказателно отговорни физически лица, които не знаят фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението – пълномощник по чл.18, ал.1 от Закона за М.те и представители на упълномощени лица - представители по чл.18, ал.1 от Закона за М.те, е потвърдил неистина, като е занижил реалната стойност на стоките и е посочил за износител на стоките „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К. в митнически декларации, които се изискват по силата на закон – чл.68 - чл.70 от Закона за М.те и чрез упълномощени лица - представители по чл.18, ал.1 от ЗМ, е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В. и Митническо бюро - гр. К. при Митница – П., при упражняване на стопанската дейност по внос на стоки от Р. К., документи с невярно съдържание – фактури за извършен внос с посочен доставчик „K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К. и с посочени стойности на стоките, по-ниски от действителните и опаковъчни листове към тях, с посочен износител „K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените и неплатени данъчни задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите, което е престъпление по чл.255, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на  3 000 лева.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от М.н.ф. в качеството му на представляващ Държавата против подсъдимия П.Д.Л. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението в размер на 21 307, 13 лева.

Постановил е вещественото доказателство – диск, приложен в том Х от досъдебното производство – да се остане по делото, след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. П.Л. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. П., сумата от 340 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за съдебно счетоводна експертиза, а по сметка на Окръжен съд – гр. П., в полза на бюджета на съдебната власт - сумата от 1 182 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство за възнаграждения на вещо лице.

На основание чл.189, ал.2 от НПК е постановил, направените разноски за преводи в хода на досъдебното производство в размер на 4 452 лева, както и по съдебното производство в размер на 3 076 лева – да останат за сметка на органа, който ги е направил.

Недоволни от така постановената присъда са останали ОП – П., М.н.ф. и подсъдимият П.Л., които са подали протест и въззивни жалби.

В протеста на ОП – П. се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, тъй като не са били налице условията на чл.78а от НК за освобождаването на дееца от наказателна отговорност по привилегированата норма на чл.255, ал.4 от НК, защото не са възстановени изцяло дължимите лихви по вменените му данъчни задължения. В тази връзка се иска отмяната на присъдата и  постановяването на нова такава, с която подс. Л. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК и му бъде наложено наказание, съобразно поисканото от прокурора в пледоариите пред окръжния съд.

Гражданският ищец – М.н.ф. чрез своя процесуален представител – юриск. Р., също е останал недоволен от присъдата в гражданската й част, тъй като счита, че първоинстационният съд необосновано е отхвърлил предявения граждански иск срещу подсъдимия, защото са останали дължими за фиска лихви в резултат на данъчните му задължения.

Подсъдимият Л., чрез своя защитник – адв. В.В. е подал въззивна жалба и допълнение към нея, като намира постановената присъда за необоснована, незаконосъобразна и несправедлива. Според него, деянието му е несъставомерно и неправилно е признат за виновен, макар и с приложението на чл.78а от НК. Затова се иска отмяната на присъдата и постановяването на нова такава, с която да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Във връзка с изясняването на фактническата обстановка по случая се проведе въззивно съдебно следствие, като се назначиха две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи и се приеха нови писмени доказателства.

В заключителното съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - П. изразява становище, за основателност на подадения протест и моли жалбата против присъдата да бъде оставена без уважение.

Защитата заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението към нея съображения, моли подзащитният да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Представителите на гражданския ищец не се явяват редовно призовани.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подаденият протест и въззивна жалба на гражданския ищец са неоснователни, за разлика от известна част от жалбата на подсъдимия.

Делото е било образувано пред Окръжен съд - П. по внесен обвинителен акт срещу подс. П.Д.Л. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият П.Д.Л. е роден на *** ***. Същият участвал в управата на няколко търговски дружества, чрез които осъществявал търговска дейност. Сред тях било и „К.Е.” ООД – гр.К., регистрирано на 27.06.1995г. Последното е регистрирано по ЗДДС на 25.09.1995г. и имало двама управители – П.Д.Л. и Ц.П.В., като представителството му се осъществява самостоятелно от подсъдимия или заедно от двамата управители. Дружеството осъществявало широка гама търговска дейност, включваща и доставка на стоки от чужди страни, сред които и доставки на стоманени въжета от К. и Република К., които реализирало на местния пазар.

С Регламент /ЕО/ № 1858 от 2005г. било въведено антидъмпингово мито - върху вноса на някои видове стоманени въжета и кабели с произход К. в размер на 60.4%. Предвид това, определен кръг доставчици на такива стоки от А., започнали да изнасят К.ски стоманени въжета за ЕС, през други страни.

С Регламент за изпълнение /ЕО/ № 400/2010 на Съвета от 26.04.2010г. бил разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито, и към вноса на стоманени въжета и кабели, изпращани от Р. К., независимо дали са декларирани с произход от същата държава, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от М.. С регламента, окончателното антидъмпингово мито в размер на 60.4% към вноса, изпращан от Р. К. се въвежда със задна дата, считано от 13.08.2009г.

През 2006г. в Б., на търговско посещение, пристигнали представители на завода за производство на стоманени въжета „Ч.“ от Република К., които проучили възможностите за търговия с местни фирми. Към онзи момент, търговски представител на корейския завод бил свидетелят О.Д.Й. – посочен в последно възложения от страна на първоинстанционния съд превод на книжа от корейски език. По това време Св. Й. бил и управител на корейското дружество „С.“ АД - от октомври 2005г. до март 2007г., с което оперирал лично, извършвайки търговска дейност.

На 22.06.2007г. свидетелят станал управител и на новоучреденото от него на акционерно дружество „С.”. Впоследствие св.Й. вписвал на няколко пъти промяна в името на това акционерно дружество – на 29.08.2007г. сменил името на фирмата на „С.“, а на 14.07.2008г. – на „С.“, като регистрационният номер и изпълнителния директор на фирмата не били променени.

Всяко едно от горепосочените дружества е търгувало с дружеството на подсъдимия „К.Е.“ ООД, в периода 2007г.-2009г., видно от документацията за осъществен износ от страна на корейските дружества на св.Й., приложена към изпълнението на молбата за правна помощ. От същите документи става ясно, че корейското дружество на св.Й., при което и да било от вписаните наименования, всъщност не е производител на стоманени въжета, а само износител на такива, произведени в К., чиито действителен произход е прикриван при износа, като е декларирано, че въжетата са корейски. За тази си дейност, св.Й. е осъден в Република К. през 2009г., санкционирано е и дружеството му, под последното към онзи момент наименование „С.“. В приложената към изпълнението на молбата за правна помощ присъда, постановена от корейския съд, е посочено, че самата цел за създаването на това дружество е внос и износ на стоманени въжета. По делото, водено в Република К., на свидетеля са били вменени нарушения на Закона за международна търговия – недопустимо изнасяне и търгуване на стока, произведена в друга страна, като корейска, с издаден корейски сертификат за произход на база подадена фалшива информация, свързано с получен на 11.04.2007г. от свидетеля корейски сертификат за произход за 19 928 кг. стоманени въжета, произведени в К., на стойност 31 189 щатски долара, които изнесъл през Митница П., след което до 21.05.2009г. на 118 пъти изнесъл общо 3 655 785 кг. К.ски стоманени въжета на обща стойност 5 988 575 щатски долара, представяйки ги като произведени в К., както и нарушение на Закона за М.те – недопустимо подаване на фалшива информация – касаещо предоставените от свидетеля данни за произход на изнасяните от фирмата му въжета.  

 При основаването на собствено дружество за търговия с такива изделия св. Й., осъществил контакт по имейл с „К.Е.“ ООД - за пръв път през 2006г. Няколко сделки извършвани в периода от 2008г. до 2009г. касаят настоящото производство. Към дружеството на подсъдимия били отправени няколко оферти за закупуване на стоманени въжета, представени като произведени от корейското дружество, посочвано при всяка от офертите/сделките под името „С.“. Неизяснено е останало обстоятелството, дали на представителите на „К.Е.“ ООД е било известно обстоятелството, че фирмата на св.Й. всъщност не произвежда стоманени въжета, а само търгува с такива, както и какъв е действителния произход на предлаганите от корейската фирма въжета.

За времето на инкриминираните събития 2008г. - 2009г., св.Й. не е поддържал взаимоотношения с производителя на стоманени въжета от Република К. – „Ч.“, чийто представител преди това е бил. Дава информация обаче, че фирмата му е търгувала и с произведени в К. въжета – от завода „С.С.“ в П., чиято стока държали на склад и продавали.

Съвместната дейност между представляваните от св.Й. и подс.Л. фирми, била износ от корейското дружество за българското на стоманени въжета. Конкретните условия за всяка една доставка били уговаряни чрез контакти по имейл, като окончателните такива били оформяни в проформа фактура, играеща роля на предварителен договор, изпращана от корейската фирма отново по имейл. От страна на българското дружество, имейлите най - често били изпращани от служител с името „П.“, а от корейска страна – от отговорната за търговията служителка във фирмата на св.Й. – И Д.Х., подписваща се обаче с името „Б.Л.“. Св.Й. също ползвал в дейността си, в частност при подписване на документи по търговски сделки, име различно от своето, а именно „Д.О.“, без то да има някакво официално изражение, като по негови данни го изписвал наместо подпис, но същото можело да се възприеме и като име. Според показанията на свидетеля, той правел това за целите на търговските сделки. Разплащанията за поръчаната и доставена стока ставали единствено по банков път.

По настоящото дело е била приобщена информацията от банката, обслужваща „К.Е.“ ООД за направените плащания към корейското дружество. От К. е постъпила и информация за получените от фирмата на св.Й. парични преводи по договорите с българската фирма.

Окръжният съд е изяснил детайлно начина на сключването на сделките между двете дружества, изразяващ се в следното:

 При проявен интерес за закупуване на количество стоманени въжета от страна на „К.Е.“ ООД, от „С.“ АД /S.S C. Ltd./ изпращали по имейл проформа фактура, в която били описани номера на проформа фактурата, дата на издаване, получател – „К.Е.“ ООД, начина на плащане – 30% авансово по банков път и 70% - при представяне на окончателните документи по доставката на стоката, авизиращата банка – „Банка П.“ в Република К., суифт код на тази банка и номер на банковата сметка, вид на валутата, срок за изпращане на стоката, пристанище на изпращане и получаване, вид на опаковката и начин на комплектоване на стоката – опаковки за износ върху дървени макари, вписана е изрична забележка, че стоката е придружена от Сертификат за изпитване на телено въже с произход Република К., без каквито и да е връзки с К., придружена и от Удостоверение за произход, издадено в Република К.. В проформа фактурата се давало и пълно описание на стоката – вид и количество на заявените въжета, подробна техническа спецификация на артикулите, с посочване на обща крайна цена за всеки вид и респективно за цялото количество по проформата, като след описанието на стоките и посочването на цената им, изрично било отразено, какъв е размера на аванса съставляващ 30% от крайната цена и какъв е размера на остатъка от 70%, дължим при доставяне на стоката. В крайната цена, видно от съдържанието на проформа фактурите, се включвали и застраховка и навло /транспортни разходи/.

 В случай, че аванса от 30% се заплати от „К.Е.” ООД на „С.“ АД /S.S C. Ltd./, се считало, съобразно договореното между страните, че офертата е приета от „К.Е.” ООД и търговската сделка е сключена, без да е необходимо допълнително обаждане/контакт. Така, при изпращане по имейл от „С.“ АД /S.S C. Ltd/ на проформа фактура до „К.Е.” ООД, същата била обсъждана от представляващите дружеството, и при съгласие по посочените в нея условия за сключване на търговска сделка, подс.П.Л., в качеството си на представляващ „К.Е.” ООД, подписвал платежно нареждане за валутен превод до обслужващата дружеството „Р.Б.” АД Б., да платят на „С.“ АД /S.S C. Ltd/ по сметката им в „П. банк“ Република К. /P.B.S.K./ сумата по аванса /представляваща 30% от стойността на стоката по проформа фактурата/. В платежното нареждане, се посочвал номера на проформа фактурата, по която се плаща, като съгласно действащата нормативна уредба, подсъдимият изготвял и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която отново посочвал основанието за превода - номера на проформа фактурата, изпратена от корейската фирма. Платежното нареждане за валутен превод, ведно с копие от проформа фактурата издадена от „С.“ АД /S.S C. Ltd/ и статистическата форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ се изпращали от „К.Е.” ООД по факс в „Р.Б.” АД, за да се осъществи плащането, след което „Р.Б.” АД извършвали собствена проверка на документите и изпълнявали нареждането за валутния превод. Това било възможно, тъй като с писмо от 19.07.2000г. на „К.Е.” ООД – гр.К. до „Р.Б.” АД Б., подс.Л. декларирал, че всички нареждания до банката изпращани по факс, ще задължават дружеството и всички рискове, които произтичат от това ще се поемат от „К.Е.” ООД – гр. К..

След получаването на валутния превод за авансовото плащане в размер на 30% от корейската фирма, стоката се подготвяла за изпращане от „С.“ АД /S.S C. Ltd./. За целта се пакетирала според договореното и се натоварвала на кораб. Попълвали се и документите за изпращането на стоманените въжета от „С.“ АД /S.S C. Ltd/ - търговска фактура, опаковъчен лист, сертификат за произход, коносамент /товарителница/, а понякога – неподлежащ на разискване коносамент, застрахователна полица и менителница. Документите се изпращали от банката на износителя „С.“ АД /S.S C. Ltd./ - П. банк Република К. /P.B.S.K./ - до банката на вносителя „К.Е.” ООД - „Р.Б.” АД Б.. В търговските фактури изпращани от корейският свидетел, той вписвал цената на стоката по търговската сделка, с разграничаването й съобразно осъществените до момента авансови плащания, което отразявал с изписване на 30% Т/Т и посочване на конкретната сума платен аванс, а в края на фактурата посочвал и размера на дължимото окончателно плащане на остатъка от стойността на вещите, с изписване на конкретната сума представляваща 70% със завършващ индекс D/P. След получаване на документите по вноса, следвало да се осъществи окончателното плащане на останалите 70% от цената на стоката на „С.“ АД /S.S C. Ltd./, от „К.Е.” ООД – гр.К.. Плащането ставало по банков път, чрез валутен превод, нареден от подс.Л., от сметката на „К.Е.” ООД в „Райфазен банк” АД Б., по сметка на „С.“ АД /S.S C. Ltd./ в П. банк Република К. /P.B.S.K./ по силата на документарно инкасо, и едва тогава документите за стоката се предавали от банката на платеца, купувач на стоката - „К.Е.” ООД.

След като платеният вече аванс по проформа фактурите, в размер на 30% В търговските фактури, изпращани със стоката, по които се осъществявало окончателното плащане на оставащите 70% след платения вече аванс от 30% по проформа фактурите, по настояване на „К.Е.” ООД, св.Й. изписвал като износител на стоката, американското дружество „K.B.S. LLS”, вместо действителния износител – неговото дружество „С.“ АД /S.S C. Ltd./, но независимо от това, в края на документа на мястото за издател, поставял печат на „С.“ АД /S.S C. Ltd./ и се подписвал.

„K.B.S. LLS” била офшорна фирма, създадена в щата К. САЩ, с банкова сметка *** „Р.Б.“ А.. Към 2008г. - 2009г., подс.Л. разполагал с генерално пълномощно от американската фирма, по силата на което имал право, като физическо лице, да подписва, подпечатва и изпълнява всички видове договори, споразумения и юридически документи от името на „K.B.S. LLS”, както и да осъществява всички видове банкови трансакции от името и за сметка на дружеството. Пълномощното е подновявано за всяка следваща година, като такова е имал и за 2008г. и за 2009г.

По повод упълномощаването си, подс.Л. контактувал с представител на американското дружество само по имейл, но заявява, че не помни името на управителя на същото. „K.B.S. LLS” бил доставчик на „К.Е.“ ООД.

Св.Й. е категоричен, че е нямал каквито и да било контакти с американското дружество „K.B.S. LLS”, което му е непознато, не е търгувал с него, няма задължения към това дружество, нито е получавал плащания от същото, като изрично потвърждава, че дължимото от българската фирма по продажбата на стоманените въжета от „С.“ АД, изцяло му е изплатено от „К.Е.” ООД - както авансите от 30%, така и остатъка от 70% по всяка от сделките.

По всяка от сделките между корейското и българското дружества, получавани в „Р.Б.” АД Б., търговските фактури са придружавани от застрахователни полици за морски товари, като застрахован по тях е износителят на стоката „С.“ АД /S.S C. Ltd./ - Република К.. В полиците е посочен застрахования предмет – цялата стойност на стоката по дадена сделка, цитиран е и номера на търговската фактура, индивидуализираща стоката. Комплекта от документи включвал и опаковъчен лист, в който също е индивидуализирана стоката, за която се отнася, цитиран е номера на фактурата, както и търговеца, износител на пратката - „С.“ АД /S.S C. Ltd./, като автора на документа – св.Й., полагал печат на „С.“ АД и се подписвал.

При тези факти правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че собственик и износител на стоките по обсъжданите сделки е дружеството на св.Й..

По всяка една от доставките, пристигнали в Р. Б., която е под митнически контрол - на пристанище В. или Б., следвало да се подаде митническа декларация, в която се посочвала стойността на внасяната стока, прилагали се всички необходими документи по вноса, респективно следвало да се плати и дължимия данък върху добавената стойност, който се изчислява върху обявената стойност на стоките.

 За оформяне и подаване на митнически документи, подс.Л., като представляващ „К.Е.“ ООД оправомощил пълномощници по чл.18 от Закона за М.те, които да подават митнически декларации за осъществявания от фирмата внос, в Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница гр. В. и в Митническо бюро гр. К. при Митница гр. П..

Упълномощените митническите представители били: „Е.Т.З.С.” ЕООД гр. В., представлявано от св. В.С. и „М.Б.” ООД гр. В., представлявано от св. Й.Й., на които изпращал необходимите документи по куриер. Митнически пълномощник на дружеството бил и св.Г.З., назначен в „К.Е.” ООД  на длъжност митнически представител, който имал и издадено пълномощно за тази дейност от подсъдимия. Св. З. получавал лично от офиса на дружеството документите, въз основа на които следвало да изготви и подаде митническите декларации.

Установено е, че при пристигане на стоката в Б. от „К.Е.” ООД предоставяли на митническите пълномощници документи с невярно съдържание - търговски фактури и опаковъчни листове, със съдържание различно от това по оригиналите изпратени от банката, обслужваща дружеството на св.Й. и респективно съставени от него. Въз основа на тях и на останалите документи изпратени от К. за стоката, пълномощниците, без да знаят, че фактурите и опаковъчните листове са с променено съдържание спрямо оригиналите, за чието съществуване не били запознати, съставяли митническите декларации, в които посочвали по-ниска придобивна реална стойност на стоманените въжета, съобразно вписаното в представените им търговски фактури. По тази стойност се определял и  размерът на дължимия ДДС.

Търговските фактури, които били предоставяни от подсъдимия на митническите представители на „К.Е.” ООД притежавали идентични номера с издадените и изпратените от S.S C. Ltd – К. представлявано от св.Й., но в тях било вписано невярното обстоятелство, че доставчик на стоката е „K.B.S. LLS”, а не действителния S.S C. Ltd. - К., била посочена невярна митническа стойност стоката занижена с 30 и повече процента от реално платената на S.S C. Ltd - К.. Съдържанието на последните съответствало напълно като вид вещи, технически характеристики и количества на вписаните в търговските фактури изпратени от св.Й., но били занижени стойностите на всеки един от артикулите, така че общият сбор да отговаря на значително по-ниската крайна стойност на стоките от реално платената /действителната/ по конкретните сделки. В тези търговски фактури не съществувало разграничението, което св.Й. изписвал за платена авансова стойност от 30% и сумата по остатъка от 70% от стойността на стоката. В същите фактури липсвали печат и подпис на действителния автор /издател/ на документа под съответиня номер - св.Й. и S.S C. Ltd - К., а бил поставен печат на американското дружество „K.B.S. LLS”. Така също, предоставените на митническите пълномощници опаковъчни листове, съответствали на издадените от корейската фирма относно броя на рулата стоманени въжета, килограмите, номера на фактурата за стоката, за която се отнасят, на технически спецификации, но в тях било вписано невярното обстоятелство, че издател на документа е американската фирма „K.B.S.” вместо действителния S.S C. Ltd - К..

В рамките на обвинението против подс. Л. са следните сделки между „К.Е.“ ООД и „С.“ /S.S C. Ltd/ К.:

От S.S C. Ltd - К. била изпратена по имейл на  „К.Е.” ООД проформа фактура SI-******/22.02.2008 г. представляваща търговска оферта за закупуване на 245 бр. рула стоманени въжета, в която подробно били описани конкретните артикули - стоманени въжета, индивидуализирани по количества, технически спецификации - диаметър, брой макари, дължина, тегло, сила на опън, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище В., обща стойност на стоките по проформа фактурата – 163 510.00 във валута евро, с посочване на начин на плащане - 30% авансово с банков превод + 70% при представяне на документите, авизираща банка – Банка П., С., Република К., суифт код, № на сметка и вид валута, срок за изпращане на стоката – до края на месец май 2008г., пристанища на изпращане и получаване, вид на опаковките, описан е и придружаващия серитификат за произход.

След посочване на общата стойност на въжетата по проформа фактурата, в същата изрично били разграничени и сумите на авансовото плащане и доплащането, като е посочено, че с банков превод се дължат 30 % представляващи 49 053.00 евро /95 939.33 лв./, както и 70% срещу представяне на документи, представляващи останалата част от крайната стойност, а именно – 114 457.00 евро. Обективираната в тази проформа фактура оферта била приета от „К.Е.” ООД, последвало плащане на аванса от 30%, при което и съгласно договореното между страните, сделката се считала за сключена. За целта подс.Л. изготвил платежно нареждане за валутен превод от 05.03.2008 г., в което посочил, че плащането е по проформа фактура SI-****** и наредил на същия ден по факс да се изпратят в „Р.Б.” АД клон гр. П., платежното нареждане за валутен превод, проформа фактура SI-******/22.02.2008 г. и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която отново посочил като основание за превода проформа фактура SI-******/22.02.2008 г. Плащането от сметката на „К.Е.” ООД - IBAN ***il Steel Co. Ltd - К. в P.B.S.K. IBAN ***-54-119956-2 е осъществено още същият ден от „Р.Б.” АД, съобразно разпореденото от представляващия „К.Е.“ ООД – подс.Л..

Стоките по проформа фактура SI-******/22.02.2008 г., били доставени в Б. на три пъти, с три отделни вноса:

Първият внос по тази проформа фактура, касае 65 бр. рула стоманени въжета, натоварени от П.Б. в Република Ю.К., при условия за доставка CFR В. - пристанище В.. За тези 65 броя рула стоманени въжета, от износителя S.S C. Ltd. - Република К., била издадена търговска фактура SI-*******/17.04.2008 г., в която са посочени - общата стойност на стоката по този внос – 47 768 евро, платения аванс от 30%, съставляващ за конкретния брой рула 14 330.40 евро, и остатъка от дължимото плащане от 70% за същия внос в размер на 33 437,60 евро. В търговската фактура, в значително по-синтезиран вид, за разлика от проформа фактурата, отново е описана стоката, с посочване на артикулите стоманени въжета, количества, технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите. В търговската фактура, св.Й., съобразно уговорките с „К.Е.“ ООД, вписал като износител американското дружество „K.B.S. LLS“, но положил печата на фирмата си – „С.“, както и своя подпис. Фактурата била придружена с опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й. дружество за 65 бр. рула с пълно описание на стоката и теглото й, с подпис на св.Й. печат на корейското дружество, но отново с вписан износител – американското дружество „K.B.S. LLS“. В тези документи св.Й. се подписал с името Д.О.. Към фактурата били изпратени и свидетелство за произход, в което са цитирани фактурата, проформа фактурата, описана е стоката, описан е транспорта – кораб, пристанища на натоварване и разтоварване, номера на контейнери, вписана е товарителницата, разбира се и номера на свидетелството за произход на стоката, издадено от Корейската търговска и индустриална камара, с което св.Й. се бил снабдил по-рано, в този документ като износител е вписано дружеството на св.Й. – С., застрахователна полица от агенция „М.Ф.Е.М.И. ко“, клон С., К. за морски товари, в която като застрахована сума е вписана общата сума по фактурата, а застрахован субект е дружеството „С.“, както и менителница, издадена от и за корейското дружество за сумата по фактурата, и тук св.Й. се е подписал като Д.О.. Превозвача на стоката издал товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й., именно то било записано като износител. Документите от П. банк С., К. са получени в „Р.Б.” АД Б., и съгласно условията за документално инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка и подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор – цитиран е номера на проформа фактурата SI-******/22.02.2008 г., дължимата по нея сума в размер на 33 437.60 евро, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката, от сметката на „К.Е.” ООД на 18.05.2008 г., сумата е преведена по сметка на S.S C. Ltd. в П. банк - К..

След пристигането на стоката на пристанище В., същата била поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В.. Подсъдимият изпратил чрез куриерска фирма на пълномощника на „К.Е.” ООД по чл.18, ал.1 от ЗМ „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., необходимите документи за попълване на декларация по чл.68 - чл.70 от ЗМ и оформяне на вноса на 65-те рула стоманени въжета от К.. Изпратена била търговска фактура с номер SI-*******/17.04.2008 г., която като номер на документ съответствала на издадената търговска фактура от св.Й., но в нея били вписани неверни обстоятелства - че доставчик на стоката е „K.B.S.”, за издател на фактурата се сочело същото дружество, с положени печат на американското дружество и подпис на негов представител, била посочена и различна стойност на стоманените въжета – 40 831 евро /79 858,49 лв./ вместо действителната, фигурираща във фактурата, издадена и изпратена от св.Й. 47 768.00 евро. Във фактурата били променени и стойностите на отделните артикули, за да отговаря сбора им на новата стойност, липсвало разграничението, което бил направил в оригиналния документ св.Й. за размера на платения аванс и остатъка от общата стойност на стоката; - опаковъчен лист за 65 бр. рула стоманени въжета, издаден към фактурата, с идентична техническа спецификация на вещите по получения опаковъчен лист от П. банк в „Р.Б.” АД и номер на вписана търговската фактура, към която е, но с променен издател, като вместо южнокорейската фирма била изписана американската „K.B.S.”, респективно в новия опаковъчен лист били положени печат и подпис за „K.B.S.”.

На 02.06.2008 г. в гр. В., при получаване на документите в „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., служител на същото дружество - Г.П., изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В. митническа декларация № **************/02.06.2008 г. от името на „К.Е.” ООД – гр. К. за внос на 65 бр. рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – посочен е за износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена е облагаема митническа стойност в размер 40 831 евро /79 858,49 лв./, вместо действителната митническа стойност, определена от фактура SI-******/22.02.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура SI-*******/17.04.2008 г., издадени св.Й. - 47 768.00 евро. Заедно с декларацията,  пред митническите органи били представени от Г.П. и двата документа с невярно съдържание - търговска фактура SI-*******/17.04.2008 г. и опаковъчен лист издадени от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката от митницата.

Първоинстанционният съд е приел, че в митническите декларации стоката е индивидуализирана като стоманени кабели – термин, пренесен и в диспозитива на обвинението, но се касаело за стоманени въжета, като вероятно попълващият декларациите е направил грешка в превода. Към декларацията е приложена и попълнена от пълномощника Декларация за данни, отнасящи се до митническата стойност, подписана от подсъдимия и подпечатана с печат на „К.Е.“ ООД, в която са вписани продавач – „К.Б.“ САЩ, купувач – „К.Е.“ ООД, посочен е номера на фактурата за внесената стока, отбелязано е, че продавача и купувача не са свързани лица, отрицателно е отговорено и на всички други въпроси по формуляра, посочена е цена във валута по фактурата.

На 04.06.2008 г.съобразно декларираната /невярна/ стойност за митнически цели, „К.Е.” ООД платило ДДС в размер на 15 971,70 лв. и стоката била освободена от митницата. Така, в резултат на потвърдената неистина в митническата декларация и използваните документи с невярно съдържание – търговска фактура и опаковъчен лист, подс.Л., при условията на посредствено извършителство – чрез Г.П. е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 2 716,13 лв. за „К.Е.” ООД - определено от разликата между реално платения и действително дължащия се данък.

Вторият внос проформа фактура SI-******/22.02.2008 г., касаел 93 бр. рула стоманени въжета, натоварени от П.Б. в Република Ю.К., с условия за доставка CFR В. - пристанище В.. За тези 93 броя рула стоманени въжета, е издадена търговска фактура SI-******/08.05.2008 г. с посочена обща стойност на стоката по този внос – 67 080 евро, платения аванс по проформа фактурата от 30%, съставляващ за конкретния внос 20 124 евро и остатъка от дължимото плащане от 70% в размер на 46 956 евро. В нея св.Й. съобразно уговореното с „К.Е.“ ООД вписал за износител K.B.S. LLS, положил печата на фирмата си С. и се подписал. Към фактурата е приложен, издаден от дружеството му С. опаковъчен лист за 93 бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася SI-******/08.05.2008 г., положени са подпис и печат на издателя -  корейското дружество, приложени са и свидетелство за произход на стоката, застрахователна полица за сумата по фактурата,  застрахован субект – “С.” и менителница, издадена от корейското дружество. Превозвачът издал товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й. то било записано в началото й. Документите, представени от св.Й. в „П. банк“ са получени в „Р.Б.” АД клон в гр. П., и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка, подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор – цитиран е номера на проформа фактурата SI-******/22.02.2008 г., дължимата по търговската фактура сума в размер на 46 956 евро, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката по търговската фактура за втория внос, сумата е преведена на 27.06.2008 г., от сметка на „К.Е.” ООД по сметка на S.S C. Ltd – К. в П. банк - К..

Пристигналата на пристанище В. стока по втория внос била поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В.. Съответно от „К.Е.“ ООД изпратили на „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В.,  чрез куриерска фирма, необходимите документи за оформяне на вноса на 93-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за М.те, а именно: търговска фактура SI-******/08.05.2008 г., която като номер на документ съответствала на издадената търговска фактура от св.Й., но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., за което в изпратената от „К.Е.“ ООД фактура били положени печат и подпис от издател американското дружество, била посочена и различна стойност на стоманените въжета по фактурата под този номер – 57 329 евро /112 125,78 лв./ вместо действителната вписана от св.Й. в съставената от него оригинална фактура под същия номер - 67 080.00 евро.

За да отговаря сбора от стойностите на отделните артикули на новата обща стойност, във фактурата, издадена от американското дружество, тези стойности били променени, липсвало и разграничението, което съществува в търговската фактура на св.Й. между платен аванс и остатък от общата стойност на стоката. Към фактурата, подписана и подпечатана от „K.B.S.” бил приложен опаковъчен лист за 93 бр. рула стоманени въжета издаден към нея, с идентична техническа спецификация на стоката и номер на фактура, към която е издаден с получения от П. банк К. в „Р.Б.” АД Б., но с променен издател, като вместо действителния - южнокорейската фирма, за издател била изписана американската „K.B.S.”.

На 30.06.2008 г. при получаване на документите в „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., служител при дружеството - Г.П. изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница гр. В. митническа декларация № *****************/30.06.2008 г. от името на „К.Е.” ООД – гр. К. за внос на 93 бр. рула стоманени въжета. В нея била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена е облагаема митническа стойност в размер 57 329 евро /112 125,75 лв./, вместо действителната облагаема митническа стойност, определена от съдържанието на фактура SI-******/22.02.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура SI-******/08.05.2008 г., за окончателно плащане, издадени от св.Й. - 67 080 евро. Заедно с декларацията, пред митническите органи, П. представил и двата документа с невярно съдържание - търговска фактура SI-******/08.05.2008 г. и опаковъчен лист към нея издадени от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката, след което, на 30.06.2008 г. от „К.Е.” ООД е платен и дължимия ДДС в размер на 22 425,15 лв., изчислен върху невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена от митницата. Така, подсъдимият при условията на посредствено извършителство, чрез Г.П. постигнал за „К.Е.” ООД избягване установяването и плащането на ДДС в размер на 3 813,24 лв., представляващи разликата между реално платения и действително дължащия се данък върху сумата, договорена и реално платена от българското на корейското дружество.

Третият внос по обсъжданата проформа фактура касаел 87 бр. рула стоманени въжета, натоварени от П.Б. в Република Ю.К. с условията за доставка CFR В. - пристанище В.. За тези 87 броя рула стоманени въжета, след издаване на проформа фактурата SI-******/22.02.2008 г., по която е направено 30% авансово плащане, от износителя S.S C. Ltd. - Република Ю.К. са издадени следните документи - търговска фактура SI-*******/23.05.2008 г. с посочена обща стойност на стоката по тази фактура 48 662 евро, платения аванс от 30%, съставляващ за тази фактура сумата от 14 598.60 евро, и остатъка от дължимото плащане от 70% в размер на 34 063,40 евро. Като износител на стоката, и в тази фактура, св.Й. вписал съобразно уговореното с „К.Е.“ ООД, американското дружество K.B.S. LLS, но положил печата на фирмата си и своя подпис, - опаковъчен лист за 87 бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата за която се отнася SI-*******/23.05.2008 г., с положен подпис и печат на корейското дружество. Към фактурата са приложени и свидетелство за произход на стоката, съответно застрахователна полица за сумата по фактурата, със застрахован субект „С.“, както и менителница, издадена от корейското дружество. Превозвача издал товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й. то било записано в началото й. Така представените от св.Й. документи в П. банк К. са получени в „Р.Б.” АД клон гр. П., и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейска банка, подкрепено и от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор – и тук е цитиран номера на проформа фактурата SI-****/22.02.2008 г. дължимата по договора сума в размер на 34 063,40 евро, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката по третия внос, е преведена по сметка на S.S C. Ltd. в П. банк – К. от сметка на „К.Е.” ООД на 09.06.2008 г. Междувременно стоката пристигнала на пристанище В. и била поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница гр. В., с оглед на което от „К.Е.“ ООД изпратили чрез куриерска фирма на „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., необходимите документи за оформяне на вноса на 87-те рула стоманени въжета и подаване на  декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за М.те, както следва: - търговска фактура SI-*******/23.05.2008 г. която като номер на документ съответствала на издадената от св.Й. фактура под същия номер, описана по-горе, но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., като освен това в тази фактура били положени печат и подпис за издател от американското дружество, съответно била посочена и различна стойност на стоманените въжета по третия внос – 41 585 евро /95 165,74 лв./ вместо действителната по фактурата, издадена от св.Й. - 48 662.00 евро.  Във фактурата, изпратена от „К.Е.“ ООД били променени и стойностите на отделните артикули, така че се получавал верен общ сбор на вписаната там нова стойност, липсвало и разграничението което бил направил в своя документ /търговска фактура SI-*******/23.05.2008 г./ св.Й., между платен аванс и остатък от общата стойност на стоката; - опаковъчен лист за 87 бр. рула стоманени въжета, издаден към фактурата с идентична техническа спецификация и номер на фактура към която е издаден сравнено с опаковъчния лист, изготвен от св.Й. и получен от П. банк К. в „Р.Б.” АД Б., но вече с променен издател, като вместо действителния - южнокорейската фирма, била изписана американската „K.B.S.”.

На 18.07.2008 г. при получаване на документите в гр. В., Г.П. - служител в дружеството на митническия пълномощник, изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В. митническа декларация № ****************/18.07.2008 г. от името на “К.Е.” ООД за внос на 87 бр. рула стоманени въжета, в която била потвърдена неистина – за износител на стоката е посочен „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена е облагаема митническа стойност в размер 41 585 евро /81 333,19 лв/, вместо действителната митническа стойност, определена от фактура SI-******/22.02.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура SI-*******/23.05.2008 г. за окончателно плащане, издадени от св.Й. - 48 662.00 евро. Заедно с декларацията, пред митническите органи П. представил и двата документа с невярно съдържание, изпратени от „К.Е.“ ООД - търговска фактура SI-*******/23.05.2008 г. и опаковъчен лист към нея, издадени от „K.B.S.”, за да се докажат /невярно/ декларираните обстоятелства и да се освободи стоката.

На 15.07.2008 г. от “К.Е.” ООД е платен дължимия по обявената митническа стойност /невярно декларирана/ ДДС в размер на 16 266,64 лв. и стоката била освободена от митницата. Така, на 18.07.2008 г. в гр. В. подсъдимият, като Управител и представляващ „К.Е.” ООД, при условията на посредствено извършителство чрез Г.П. постигнал за „К.Е.” ООД избягване установяването и плащането на ДДС в размер на 2 766,51 лв. представляващ разликата от платения ДДС и действително дължимия такъв върху реално платената на св.Й. сума по третия внос.

За следваща доставка на стоманени въжета от S.S C. Ltd – К., представлявано от св.Й., на „К.Е.“ ООД била изпратена проформа фактура SI-******/30.04.2008 г. за 80 броя рула стоманени въжета, представляваща търговска оферта, в която подробно били описани конкретните артикули от стоманени въжета, индивидуализирани по количества и технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище В., както и всички обстоятелства, касаещи начина на плащане и вида на стоката, цитирани вече при обсъждането на първата получена в „К.Е.“ ООД проформа фактура от корейското дружество. Общата стойност на стоките по втората проформа фактура е 53 873.50 евро, като изрично е отразено и разграничаването й на 30% авансово плащане в размер на 16 162,05 евро и 70% остатък за плащане в размер на 37 711.45 евро.

По същото време в „К.Е.“ ООД била получена и друга търговска оферта относно доставка на стоманени въжета от S.S C. Ltd – К., обективирана в проформа фактура SI-******/30.04.2008 г. за 58 бр. рула стоманени въжета, с подробно описание на конкретните артикули, индивидуализирани по количества, технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище В., както и всички обстоятелства, касаещи начина на плащане и вида на стоката. Общата стойност на стоките по тази проформа фактура е 60 044.20 евро, вписано е и разграничаването й на 30% аванс за плащане в размер на 18 013.26 евро и 70% остатък за плащане в размер на 42 030.94 евро.

След приемането на двете търговски оферти от 30.04.2008 г. последвало плащане на аванса, с което сключването на сделките станало факт. Подс. Л. изготвил платежно нареждане за валутен превод от 17.05.2008 г., в което посочил, като основание за плащането двете проформи фактури SI-******/30.04.2008 г. и SI-******/30.04.2008 г., което същият ден било изпратено по факс в „Р.Б.” АД клон гр. П.. Платежното нареждане за валутен превод било за сумата от 34 175,31 евро /66 841,10 лв./, представляваща сбора от авансите в размер на 30% по двете проформа фактури, към него били приложени и самите проформа фактури SI-******/30.04.2008 г. и SI-******/30.04.2008 г., доказващи основанието за превода, както и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, подписана от подсъдимия, в която изрично е посочено, че основанието за това плащане са двете проформа фактури. Плащането от сметката на „К.Е.” към сметката на S.S C. Ltd - К. в P.B.S.K. е осъществено същият ден от „Р.Б.” АД Б., съобразно получените от „К.Е.“ ООД документи.

По повод нова оферта за доставка на стоманени въжета от S.S C. Ltd – К., в „К.Е.” ООД била получена проформа фактура SI-******/09.06.2008 г., за 171 рула стоманени въжета, в която подробно са описани конкретните артикули от стоманени въжета, индивидуализирани по количества, технически спецификации, конкретната стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище В., обща стойност на вещите и разграничаването и на 30% аванс за плащане в размер на 9 613 евро /18 801,39 лв./ и 70% остатък от стойността на стоките.

След приемането на офертата от „К.Е.” ООД на 06.09.2008 г. подсъдимият изготвил платежно нареждане за валутен превод, като посочил дата на издаването му 08.09.2008 г. и основание за плащането -  проформа фактура SI-******/09.06.2008 г.

На 06.09.2008 г. по факс от „К.Е.“ ООД били изпратени в „Р.Б.” АД клон гр. П., платежното нареждане за валутен превод за сумата от 9 613 евро, проформа фактура SI-******/09.06.2008 г. и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която подсъдимия отново посочил основанието за плащането – цитираната проформа фактура SI-******/09.06.2008 г. и плащането от сметката на „К.Е.” ООД към сметката на S.S C. Ltd - К. в P.B.S.K. било осъществено същият ден от „Р.Б.” АД.

Стоките договорени по трите проформа фактури били:

-  SI-******/30.04.2008 г., доставка на 80 бр. рула стоманени въжета;

-  SI-******/30.04.2008 г., доставка на 58 бр. рула стоманени въжета;

- SI-******/09.06.2008 г., доставка на 171 рула стоманени въжета.

Същите били  изпратени от св.Й. на два пъти – първо 80 броя рула, договорени по първата проформа фактура от 30.04.2008г. и второ – стоките по другите две проформа фактури. Съответно българското дружество осъществило два митничеси вноса:

По първия внос -  80 бр. рула стоманени въжета, били натоварени от П.Б. в Република Ю.К., с условията за доставка CFR В. - пристанище В.. За тази стока, след издаване на проформа фактурата SI-******/30.04.2008 г., по която е направено и 30% авансово плащане, износителя -  S.S C. Ltd. - Република Ю.К., представлявано от св.Й., издал и търговска фактура SI-******/18.07.2008 г. за сумата от 53 873,50 евро /10 5367,41 лв./ - с посочен размер на платен аванс от 30%, възлизащ на 16 162,05 евро и дължимия 70% остатък за плащане в размер на 37 711,45 евро, в която е индивидуализирана стоката с подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета, по количества, технически спецификации, конкретната стойност на всеки един вид от артикулите. В нея св.Й., съобразно молбата на купувача, вписал за износител K.B.S. LLS, но положил печата на фирмата си и се подписал. Фактурата била придружена от опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й. дружество за 80 бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата за стоката, по която се отнася, с положени подпис и печат за издател от корейското дружество. Изпратени са и свидетелство за произход на стоката, застрахователна полица, касаеща общата сума по фактурата, по която полица застрахования субект е С., и менителница, издадени от корейското дружество. В товарителницата, превозвача вписал като износител името на американското дружество, тъй като в търговската фактура, издадена от св.Й., именно то било записано в началото й. Посочените документи, предоставени от св.Й. в П. банк са получени в „Р.Б.” АД Б., и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка, подкрепено в менителницата издадена от св.Й. - да се плати по сметката в П. банк по договор SI-******/29.04.2008 г., дължимата по този договор сума в размер на 37 711,45 евро /явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката/, е преведена на 05.09.2008 г. по сметка на S.S C. Ltd в П. банк – К. от сметката на „К.Е.” ООД.

След пристигането на стоката по този внос на пристанище В., същата била поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В.. Получавайки информация за това, от „К.Е.“ ООД изпратили на упълномощения си представител по чл.18, ал.1 от ЗМ „М.Б.” ООД – гр. В., чрез куриерска фирма, необходимите документи за митническо оформяне на вноса на 80-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по чл.68 - чл.70 от ЗМ, а именно - търговска фактура SI-******/18.07.2008 г., която като номер на документ съответствала на издадената фактура под същия номер от св.Й., но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., като в тази фактура били положени печат и подпис за издадел от американското дружество, била посочена и различна стойност на стоманените въжета по фактурата – 46 045 евро /90 056.19 лв./ вместо действителната 53 873,50 евро /105 367,41 лв./. За да се постигне верен общ сбор от цените на отделните артикули, които като брой и килограми няма как да бъдат променени, с оглед цялата останала придружаваща стоката документация, във фактурата били променени стойностите на отделните артикули, като липсвало и разграничението, което бил направил в своя документ /оригиналната търговска фактура SI-******/18.07.2008 г./ св.Й., между платения аванс и остатъка от общата стойност на стоката; бил приложен и опаковъчен лист за 80 бр. рула стоманени въжета към фактурата, с идентична техническа спецификация и номер към търговската фактура, към която е издаден с получения от П. банк К. в „Р.Б.” АД Б., но вече с променен издател, като вместо южнокорейската фирма, било изписано невярното обстоятелство, че издател на документа е американската „K.B.S.”.

На 10.09.2008 г. в гр. В., получавайки тези документи, А. Д.Д. представител на „М.Б.” ООД – гр. В., пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ на „К.Е.” ООД, изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище В.” съобразно изпратените от „К.Е.” ООД документи митническа декларация № *************/10.09.2008 г. за внос на 80 бр. рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – за износител на стоката е посочен „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена е облагаема митническа стойност в размер 46 045 евро /90 056,19 лв./, вместо действителната митническа стойност от 53 873,50 евро /105 367,41 лв./ определена от действителното съдържание на проформа фактура SI-******/30.04.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура SI-******/18.07.2008 г. за окончателно плащане, издадени от св.Й.. Заедно с декларацията, А. Д. представил пред митническите органи и двата документа с невярно съдържание - търговска фактура SI-******/18.07.2008 г. и опаковъчен лист към нея, издададени от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката. Била попълнена и декларация за данни, отнасящи се до митническата стойност, в която е отразено, че доставчикът и получателят не са свързани лица, отговорено е отрицателно и на всички останали въпроси по формуляра. На 10.09.2008 г. било платено от “К.Е.” ООД дължимото по обявената /невярно декларирана/ митническа стойност ДДС в размер на 18 011,24 лв. и стоката била освободена от митницата същият ден. Така, управляващия и представляващ българското дружество, при условията на посредствено извършителство чрез А. Д., на 10.09.2008 г. в гр. В. е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 3 062,24 лв., определен от разликата между платения ДДС и действително дължащият се върху сумата от 105 367,41 лв.

Последвал внос на общо 232 броя рула стоманени въжета, 58 бр. рула стоманени въжета, за които е платен аванс 30% от стойността им по проформа фактура SI-******/30.04.2008 г., 171 бр. рула стоманени въжета, за които е платен аванс 30% от стойността им по проформа фактура SI-******/09.06.2008 г., както и още 3 бр. рула стоманени въжета, които били натоварени от П.Б. в Република Ю.К., с условия за доставка CFR В. - пристанище В.. За тях износителя S.S C. Ltd. - Република Ю.К., чрез св.Й. издал търговска фактура SI-******/22.08.2008 г. за 232 бр. рула стоманени въжета за сумата от 97 431,73 евро, с вписано разграничение - платен аванс от 30% в размер на 27 626,26 евро и 70% остатък за плащане в размер на 69 805,47 евро, в която е индивидуализирана стоката с подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета по количества, технически спецификации, посочена е стойността на всеки един вид от артикулите. И в тази фактура, св.Й., съобразно указаното му от купувача, вписал за износител K.B.S. LLS, но положил печата на фирмата си и се подписал. Свидетелят издал и задължителния в случая опаковъчен лист за 232 бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася - SI-******/22.08.2008 г. и са положени подпис на св.Й. и печат на корейското дружество. Св.Й. изпратил и сертификат за произход за стоката и застрахователна полица на името на неговото дружество, както и менителница с нареждане да се плати сумата по фактурата по негова сметка. Превозвачът издал товарителницата на името на американското дружество, по данните от търговската фактура, издадена от св.Й., където имено то било записано в началото й. Документите св.Й. предоставил в П. банк К., от където са изпратени в „Р.Б.” АД Б., и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка, подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договори SI-******/30.04.2008 г. и SI-******/09.06.2008 г. дължимата по тях сума в размер на  69 805,47  евро  /явяваща се остатъка от 70% от цената  на  стоката след плащанията на аванса по тези фактури, същата, на 20.10.2008 г. е преведена от сметката на „К.Е.” ООД по сметка на S.S C. Ltd в П. банк - К..

След пристигането на стоката от 232 бр. рула стоманени въжета на пристанище В., същата била поставена под митнически режим допускане за свободно обращение пред Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В.. От „К.Е.” ООД изпратили чрез куриерска фирма на „М.Б.” ООД – гр. В., необходимите документи за оформяне вноса на 232-те рула стоманени въжета и подаване на декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за М.те, както следва: търговска фактура SI-******/22.08.2008 г., която като номер на документ съответствала на издадената от св.Й., но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., като освен това били положени печат и подпис от издател американското дружество, била посочена и различна обща стойност на стоманените въжета 83 250,40 евро /162 823,63 лв./ вместо действителната 190 559,31 лв. /97 431,73 евро/. За да се получи верен общ сбор на новата обща стойност, във фактурата били променени и стойностите на отделните артикули, липсвало и разграничението което бил направил св.Й. в оригиналния документ - търговска фактура SI-******/22.08.2008 г. между платен аванс от 30% и остатък 70% от общата стойност на стоката; към фактурата бил приложен и опаковъчен лист за 232 бр. рула стоманени въжета с идентична техническа спецификация и номера на фактури към които е издаден, с получения от П. банк К. в „Р.Б.” АД Б., но вече с променен издател, като вместо действителния С., била изписана американската „K.B.S.”.

На 23.10.2008 г. в гр. В., получавайки тези документи, А. Д.Д. представител на „М.Б.” ООД – гр. В., пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ на „К.Е.” ООД, изготвил и представил в Митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В. митническа декларация № **************/23.10.2008 г. за внос на 232 бр. рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена е облагаема митническа стойност в размер 83 250,40 евро /162 823,63 лв./, вместо действителната митническа стойност от 97 431,73 евро /190 559,31 лв./ определена от фактури SI-******/30.04.2008 г. и SI-*****/09.06.2008 г. за авансово плащане и търговска фактура SI-*****/22.08.2008 г., издадени св.Й.. Заедно с декларацията, от служителя при пълномощника „М.Б.“ ООД, пред митническите органи били представени и двата документа с невярно съдържание – търговска фактура SI-*****/22.08.2008 г., издадена от „K.B.S.” и опаковъчен лист към нея, издаден от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и се освободи стоката. Служител на „М.Б.“ ООД попълнил и декларация за данни отнасящи се до митническата стойност, в която отразил, че продавача и купувача не са свързани лица, отрицателно е отговорено и на всички други въпроси по този формуляр. На 23.10.2008 г. било платено от „К.Е.” ООД – гр. К. ДДС в размер на 32 564,74 лв. върху невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена от митницата същият ден. Така, на 23.10.2008 г. в гр. В., от управляващия и представляващ „К.Е.” ООД подсъдим, при условията на посредствено извършителство чрез А. Д., постигнал избягване установяването и плащането на ДДС в размер на 5 547,25 лв., определен от разликата между платения ДДС и действително дължащия се върху сумата, платена на св.Й. за същата стока – 190 559,31 лв.

За следваща доставка в „К.Е.” ООД била изпратена проформа фактура SI-*****/18.11.2008 г., представляваща търговска оферта за 112 бр. рула стоманени въжета, в която била посочена общата стойност на вещите – 41 858.10 евро, разграничена на 30% авансово плащане  в размер на 12 557,43 евро, и остатъка от 70% - 29 300.67 евро. за доставка на стоманени въжета от S.S C. Ltd – К., представлявано от св.Й.. Стоката била индивидуализирана с подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета, по количества, технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище В.. Офертата била приета от „К.Е.” ООД и съгласно договореното между двете страни, подсъдимият, на 20.11.2008 г., но с посочена в него дата 21.11.2008 г. изготвил платежно нареждане за валутен превод за сумата от 12 557,43 евро представляващо 30% аванс по сделката, в което изрично посочил като основание за плащането проформа фактура SI-*****/18.11.2008 г., което същият ден, по факс било изпратено в „Р.Б.” АД клон гр. П., заедно с проформа фактура SI-*****/18.11.2008 г., доказваща основанието за превода и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която подсъдимият посочил, че основанието за плащането е проформа фактура SI-*****/18.11.2008 г. Плащането от сметката на „К.Е.” ООД към сметката на S.S C. Ltd - К. в P.B.S.K. е осъществено на 21.11.2008 г. от „Р.Б.” АД, съобразно изпратените от „К.Е.“ ООД документи.

Стоката по този внос – 112 бр. рула стоманени въжета била натоварена от П.Б. в Република Ю.К., с условия за доставка  CFR В. - пристанище В.. За тези 112 броя рула стоманени въжета след издаване на проформа фактурата SI-*****/18.11.2008 г., по която за тях е платен аванс 30% от стойността им, св.Й. като износител, издал от името на дружеството си S.S C. Ltd. - Република Ю.К.  търговска фактура SI-*****/21.01.2009 г. за сумата от 42 822,90 евро /83 754,31 лв./, включваща и други стоки освен 112 броя рула стоманени въжета, като обтегачи и кауши. В нея 112-те броя рула стоманени въжета били индивидуализирани с подробно описание на конкретните артикули, по количества, технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, проформа фактурата, по която е издадена, стойността на стоката е разграничена, като платен аванс от 30% - 12 557.43 евро и остатък от 70% - 30 265.47 евро. В нея св.Й. съобразно изискванията на купувача, вписал за износител K.B.S. LLS, но положил печата на фирмата си и се подписал. Фактурата била придружена с опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й. дружество, за 112 бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася SI-*****/21.01.2009 г. и е с положени подпис и печат за издател съответно на св.Й. и корейското дружество. Св.Й. изпратил и свидетелство за произход на стоката, застрахователна полица в полза на неговото дружество за цялата стойност на стоките по фактурата, както и менителница за заплащане по сметка на С. на остатъка от 70 % по фактурата. Превозвачът издал товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й. то било записано в началото й. Документите са представени в П. банк К. и от там са изпратени в „Р.Б.” АД Б., и съгласно условията за документарно инкасо, включващо изричното нареждане от корейската банка, подкрепено от менителницата, издадена от св.Й. да се плати по договор SI-*****/18.11.2008 г. дължимата по нея сума в размер на 30 265,47 евро за 112 рула стоманени въжета /явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката/, тази сума е преведена на 16.02.2009 г. от сметката на „К.Е.” ООД по сметка на S.S C. Ltd в П. банк – К..

След като стоката - 112 бр. рула стоманени въжета пристигнала на пристанище В., била извозена до Митническо бюро гр. К. при Митница П. и поставена под митнически режим – митническо складиране. От „К.Е.“ ООД предоставили на св.Г.Н. З. – техен пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ, необходимите документи за подаване на декларация по чл.68 - чл.70 от Закона за М.те за вноса на 112-те рула стоманени въжета, сред които и търговска фактура SI-*****/21.01.2009 г., която като номер на документ съответствала на издаденият от св.Й., но в нея били вписани неверните обстоятелства, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., като били положени печат и подпис за издател от американското дружество, както и че стойността на стоманените въжета, обтегачи и кауши е 36 628,92 евро /71 639,94 лв./ вместо действителната 42 822,90 евро /83 754,31 лв./. В тази фактура били променени и стойностите на отделните артикули от общо 112 броя рула стоманени въжета, за да е верен сбора им по новата обща стойност, липсвало вече разграничението, направено в оригиналния документ търговска фактура SI-*****/21.01.2009 г. на корейския свидетел, а именно между платен аванс и остатък от общата стойност на вещите. Към фактурата бил приложен и опаковъчен лист за 112 броя рула стоманени въжета, с идентична техническа спецификация спрямо оригиналния опаковъчен лист получен от П. банк в „Р.Б.” АД и номер на търговската фактура, към която е, но вече с променен издател на документа, като вместо действителния - южнокорейската фирма, била изписана американската „K.B.S.”.

На 19.03.2009 г. в гр. К., след получаване на документите, св.Г.З., изготвил и представил в Митническо бюро гр. К. при Митница П. митническа декларация № ****************/19.03.2009 г. относно вноса на 112 бр. рула стоманени въжета, 380 обтегачи и 2400 кауши. В нея била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - Ю.К., посочена обща облагаема митническа стойност в размер 71 639,94 лв. /36  628,92 евро/, вместо действителната митническа стойност от 83 754,31 лв. /42 822,90 евро/ определена от оригиналните фактури SI-*****/18.11.2008 г. и SI-*****/21.01.2009 г. издадени св.Й., като разликите в стойността се дължали на невярно декларираното, относно стойността на вноса на 112 бр. рула стоманени въжета. Заедно с декларацията, св.З. представил пред митническите органи и двата документа с невярно съдържание по този внос - търговска фактура SI-*****/21.01.2009 г. и опаковъчен лист към нея издадени от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката от митницата. „К.Е.” ООД – гр. К. платило ДДС в размер на 13 992,01 лв. върху невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена от митницата. Така на 19.03.2009 г. в гр. К., подсъдимият, като представляващ „К.Е.” ООД, при условията на посредствено извършителство чрез св.З., е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 2 422,87 лв. за дружеството, определен от разликата от платеното ДДС и действително дължащото се върху сумата от 83 754,31 лв.

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал статута на посочената митническа декларация. Същата е за поставяне на стоките, описани в нея под режим митническо складиране, като впоследствие, на 24.04.2009г., е изготвена митническа декларация за режим пускане в свободно обращение за обтегачите и каушите, а за 112 броя рула стоманени въжета, такава декларация е изготвена едва на 03.09.2009г. С  последните две декларации е приключен режима на митническо складиране за стоките по декларацията от 19.03.2009г. с инициал „J“. В деня на подаване на митническата декларация по този пункт – 19.03.2009г., носеща инициал „J“ в номера, указващ митническия режим под който се поставят стоките, а именно митническо складиране /всички останали коментирани митнически декларации имат инициал „Н“, указващ режим пускане в свободно обращение/, от Митническото бюро в гр.К. изпратили сигнал по линия международно сътрудничество до Началника на Митница П. по повод възникнали съмнения за призхода на стоката, като приложили и сертификата за произход на внесените стоманени въжета, товарителницата, фактурата и опаковъчния лист – тоест основната част от представената пред тях документация от страна на св.З..

Тъй като от дружеството вносител била изискана гаранция за покриване на антидъмпингово мито, каквото обаче към този момент не се дължало, стоките били поставени под режим митническо складиране. Както изяснява св.К. – главен счетоводител на „К.Е.“ ООД – „съставянето на декларация с инициал „J“ означава, че стоката не е обезмитена, а е обезпечена с банкова гаранция.“.

С писмо от 20.03.2009г. подс.Л. е изискал посочване на основанието, на което от фирмата му е изискано заплащане на гаранция покриваща антидъмпинговото мито за освобождаване на стоката, доставена по посочените в този пункт проформа и търговска фактури, като му е отговорено, че гаранцията обезпечава евентуални държавни вземания, до приключване на проверката на сертификата и коректността при неговото издаване.

При извършената проверка от Агенция М. – ЦМУ, при съобразяване на постъпилите при тях сигнали от Европейската служба за борба с измамите, свързани с нередности при внос в Общността на стоманени въжета с деклариран произход Република К., с цел избягване на антидъмпингови мита на стоките, чийто действителен произход е К., е установено, че няма индикации за произход на стоката, различен от декларирания, тъй като не са приложени документи установяващи това, а фирмата производител – „С.“ К. не фигурира сред корейските фирми, за които има съмнения, че изнасят К.ски стоманени въжета. Отговорът е изготвен през месец май 2009г., а междувременно, за стоките по вноса, различни от стоманени въжета – обтегачи и кауши, на 24.04.2009г. е подадена митническа декларация ***************, по която е разрешено вдигането на стоките, след като от „К.Е.“ ООД платили дължимите ДДС и мито (за този вид стоки се дължи мито). Но тези стоки са извън предмета на обвинението. Така, след приключване на проверката на сертификата, предоставен от производителя на стоката, за стоманените въжета по този внос, св.З. изготвил митническа декларация *************** от 03.09.2009г. за режим пускане в свободно обръщение на 112 броя рула стоманени въжета. Стойността на стоките и спецификациите им по двете декларации от 24.04.2009г. и 03.09.2009г., съвпадат изцяло с вписаните в първата по този пункт митническа декларация от 19.03.2009г. – обща за всички стоки по последващите две декларации. Както е уточнил св.З. в съдебно заседание, тази декларация - за приключване на режима митническо складиране за стоманените въжета, е съставена от него само по данните от първата декларация от 19.03.2009г., при което той не е ползвал отново документите по вноса – фактура, опаковъчен лист и т.н. На 02.09.2009г. е платено дължимото, съобразно декларираната митническа стойност ДДС по вноса на стоманените въжета. По този начин, за „К.Е.“ ООД е избегнато установяването и плащането на ДДС за разликата над декларираната до действителната стойност на внесената стока, посочена във фактурата на св.Й., в размер на 2 422.87 лв. Към декларацията от 03.09.2009г. е приложена и декларация за стойността.

Повод за проследяване на вноса на този вид стоки, включително и от „К.Е.“ООД било приеманетто на Регламент за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито наложено с Регламент от 2005 върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход К. и към вноса на стоманени въжета и кабели, изпращани от Република К., независимо от декларирания произход, като е определена необходимост от събиране на антидъмпингово мито 60.40%, за внос, осъществен считано след 13.08.2009г. Установено било, че вноса по митническата декларация от 03.09.2009г. попада в обхвата на новия Регламент. Издадено е Решение № 1228/11.06.2010г. на Началника на Митница П., с което е определено за доплащане антидъмпингово мито и съответно ДДС за доплащане по осъществения внос/съобразно вписаната митническа стойност/. Допълнително определеното ДДС по първоначалната декларация – 6 360.23 лв. е внесено от „К.Е.“ ООД на 30.06.2010г., но не са внесени сумите за антидъмпингово мито и лихви. След изтичане на определеният срок за внасянето им са предприети мерки за принудително събиране на сумата. Решението е обжалвано от „К.Е.“ ООД,  като Административен съд П. е отхвърлил подадената жалба.

Освен извършената от Агенция М. проверка на сертификата за произход на стоките по този внос, със Заповед № РД 15-300/19.02.2010г. на Началника на Митница П. е възложена проверка от служители на отдел „Последващ контрол“ при Митницата на „К.Е.“ ООД за период 01.03.2008г.-31.01.2010г., разширен впоследствие на 01.04.2007г.-31.01.2010г. за законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за крайно потребление, функционирането и приключването на режима митническо складиране, нетарифните мерки, действащи в ЕС, както и изпълнението на задълженията за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. При тази проверка, констатирала разликите в действително платената на С. К. сума по вноса на 112 бр. рула стоманени въжета /установено било, че разликата касае единствено платената цена за стоките 112 броя рула стоманени въжета/ и обявената стойност в подадената митническа декларация от 03.09.2009г. /съвпадаща с вписаната стойност в декларацията от 19.03.2009г. за митническо складиране/, се стигнало до издаване на Решение № 1361/13.08.2010г., с което началника на Митница П. коригира съдържанието на митническата декларация от 03.09.2009г., включвайки действително платената за стоката цена, като митническа стойност, и определя ДДС и мито за доплащане, както и лихви върху тях. При издаване на решението не е възприето възражението, направено от управителя на „К.Е.“ ООД – подс.Л., който в дадено писмено обяснение, потвърждава направените плащания към С. К., но твърди, че с платената в повече сума в размер на 6 193.98 евро на производителя С., е погасено задължение на „К.Е.“ ООД към „K.B.S.”, без да се уточнява за какво е това задължение, като освен това твърди, че от съдържанието на коносамента е видно, че собственик на стоката е „K.B.S.” и по силата на гражданска асигнация, това дружество нарежда на своя длъжник „К.Е.“ ООД да плати на трето лице – кредитор на „K.B.S.”, а именно на производителя на стоката. Подс.Л. представил на митническите служители Договор № 113/КВS/КЕ от 05.01.2004г. сключен между „K.B.S.” и „К.Е.“ ООД, съгласно който страните съгласуват помежду си текущото изпълнение на договора чрез отделни спецификации и чрез конкретни поръчки, в чл.3 са посочени производителите, които следва да се считат за партньори на „K.B.S.” и С. е сред тези производители /факт е обаче, че към тази дата все още няма дружество С., регистрацията на фирмите на св.Й. вече беше описана по дати по-горе, като по данни на св.Й. първата сделка с българското дружество датира от 2006г./. Независимо от направеното възражение, начисленото допълнително ДДС в размер на 3 524 лева по декларацията от 03.09.2009г., е заплатено от с платежно нареждане от 31.08.2010г. от страна на „К.Е.“ ООД.

След издаване на Регламента въвеждащ антидъмпингово мито и за стоманени въжета внасяни в ЕС от К., дружеството на подсъдимия не е сключвало сделки с дружеството на св.Й. за доставка на такива стоки, като единствено била приключена вече оферираната сделка, описана по-долу:          

По отношение на последната, попадаща в обхвата  на обвинението доставка на стоманени въжета от S.S C. Ltd - К. на „К.Е.” ООД била изпратена проформа фактура SI-******/07.04.2009 г. представляваща търговска оферта за закупуване на 62 бр. рула стоманени въжета на стойност 17 366 евро, с вписано разграничение на 30% авансово плащане в размер на 5 209,80 евро и остатък за плащане 70% в размер на 12 156.20 евро, в която била индивидуализирана стоката с подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета по количества, технически спецификации, стойност на всеки един вид от артикулите, стойност на застраховката, навло и място на доставка в Б. - пристанище Б.. Офертата била приета от „К.Е.” ООД и според договореното между търговците, подсъдимият изготвил платежно нареждане за валутен превод на 14.05.2009 г., в което изрично посочил като основание за плащането проформа фактура SI-******/07.04.2009 г. и на същия ден, по факс били изпратени в „Р.Б.” АД клон гр. П., платежното нареждане за валутен превод за сумата от 5 209,80 евро /представляваща 30% аванс по сделката/, заедно с проформа фактура SI-******/07.04.2009 г., доказваща основанието за превода, както и статистическа форма по чл.3, ал.1 от Наредба № 27 на БНБ, в която подсъдимият посочил, че основанието за плащането е проформа фактура SI-******/07.04.2009 г. Плащането от сметка на „К.Е.” ООД към сметка на S.S C. Ltd - К. в P.B.S.K. е осъществено на 14.05.2009 г. от „Р.Б.” АД съобразно разпореденото „К.Е.“ ООД. Стоката по вноса – 62 бр. рула стоманени въжета била натоварена от П.Б. в Република Ю.К., при условие за доставка CFR Б. - пристанище Б.. За тези 62 броя рула стоманени въжета, след издаване на фактурата SI-******/07.04.2009 г. касаеща 30% авансово плащане, св.Й. издал търговска фактура SI-*********/01.06.2009 г. за 62 бр. рула стоманени въжета на стойност 17 366 евро, индивидуализирани чрез подробно описание на конкретните артикули от стоманени въжета, по количества, технически спецификации, конкретната стойност на всеки един вид от артикулите, проформа фактурата, по която е издадена, съответно стойността на въжетата била разграничена като платен аванс от 30% и дължим остатък 70%. В тази фактура, св.Й., съобразно изискванията на „К.Е.“ ООД, вписал за износител дружеството K.B.S. LLS, но положил печата на фирмата си и се подписал лично. Фактурата била придружена с опаковъчен лист, издаден от представляваното от св.Й. дружество за 62бр. рула стоманени въжета, в който изрично е посочена фактурата, за която се отнася SI-*********/01.06.2009 г. с положени подпис и печат за издател, съответно на св.Й. и корейското дружество. Св.Й. изпратил и свидетелство /сертификат/ за произход на стоката, издаден на името на неговата фирма, застрахователна полица, по която застрахован субект е неговото дружество, и менителница, издадена от корейското дружество. Превозвачът издал товарителницата на името на американското дружество, тъй като в търговската фактура издадена от св.Й. то било записано в началото й. Посочените документи, представени от св.Й. в П. банк С. К. са получени в „Р.Б.” АД, и съгласно условията за документарно инкасо включващо изричното нареждане от корейската банка и подкрепено от менителницата издадена от св.Й. да се плати по договор SI-******/07.04.2009 г. остатъка от дължимата сума в размер на 12 156,20 евро за 62 рула стоманени въжета, явяваща се остатъка от 70% от цената на стоката, сумата е преведена на 06.07.2009 г. от сметката на „К.Е.” ООД по сметка на S.S C. Ltd. – в П. банк – К..

След пристигането на стоката от 62 бр. рула стоманени въжета на пристанище Б., тя била извозена до Митническо бюро гр. К. при Митница П. и поставена под митнически режим – свободно обращение. За целта от „К.Е.“ ООД предали на св.Г.З., необходимите документи, за да изготви и подаде декларация по чл.68 - чл.70 от ЗМ за вноса на 62-те рула стоманени въжета, между които и търговска фактура SI-*********/01.06.2009 г., която като номер на документ съответствала на издаденият от св.Й., но в нея били вписани неверни обстоятелства, а именно, че доставчик на стоката е „K.B.S.”, вместо действителният S.S C. Ltd., като били положени и печат и подпис за издател от американското дружество и негов представител, била посочена и различна обща стойност на вещите 14 861 евро /29 071,46 лв./ вместо действителната 17 366 евро /33 964,94 лева/. Във фактурата били променени и стойностите на отделните артикули от 62 бр. рула стоманени въжета, за да е верен сбора им по новата обща стойност. Към документите бил приложен и опаковъчен лист за 62 бр. рула стоманени въжета, издаден към фактурата с идентична техническа спецификация и номер към търговската фактура към която е, с получения опаковъчен лист от П. банк в „Р.Б.” АД, но вече с променен издател, като вместо действителния - корейската фирма било изписано невярното обстоятелство, че издател на документа е американското дружество „K.B.S.”.

На 16.07.2009 г., в гр. К., получавайки документите, св.Г.З., в качеството си на пълномощник по чл.18, ал.1 от ЗМ на „К.Е.” ООД – гр. К., изготвил и представил в Митническо бюро гр. К. при Митница гр. П., митническа декларация № ****************/16.07.2009 г. относно вноса на 62 бр. рула стоманени въжета. В същата била потвърдена неистина – посочен е износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd - К., посочена е обща облагаема митническа стойност в размер 14 864 евро /29 071,46 лв./, вместо действителната митническа стойност от 17 366 евро /33 964,94 лв./ определена от проформа фактура SI-******/07.04.2009 г. и търговска фактура SI-*********/01.06.2009 г. издадени св.Й.. Заедно с декларацията, пред митническите органи били представени от пълномощника и двата документа с невярно съдържание за вноса - търговска фактура SI-*********/01.06.2009 г. и опаковъчен лист към нея издадени от „K.B.S.”, за да се докажат невярно декларираните обстоятелства и да се освободи стоката от митницата. Попълнена била и декларация за стойността, в която на всички въпроси по бланката е отговорено отрицателно, включително е отречено обстоятелството фирмите продавач и купувач да са свързани лица. На 16.07.2009 г. било платено от “К.Е.” ООД ДДС в размер на 5 814,19 лв. върху невярно декларираната митническата стойност и стоката била освободена от митницата. В резултат на потвърдената неистина в митническата декларация и използваните документи с невярно съдържание – търговска фактура и опаковъчен лист, на 16.07.2009 г. в гр. К. от управителя и представляващ дружеството „К.Е.” ООД, при условията на посредствено извършителство, чрез св.З. е било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 978,70 лв. - определен от разликата между платеното ДДС и действително дължащото се върху сумата от 33 964,94 лв.

Възложена била проверка на отдел „Последващ контрол“ при Митница П., при което се констатирало разлика между реално платената стойност на въжетата към корейската фирма и обявената такава в подадената митническа декларация. В резултат на проверката са издадени:

-  Решение № 1369/13.08.2010г. на Началника на Митница П., с което е коригирана общата фактурна стойност на внесената стока, респективно е определено за доплащане ДДС в размер на 978.70 лева, ведно с лихви в размер на 111.34 лева.

Определеното за доплащане ДДС е внесено на 31.08.2010г., но не са внесени лихвите по него.

Проверката, извършена от Отдел „Последващ контрол“ при Митница П., приключила с Доклад № 2/20.05.2010г., в който инспекторите – свидетелите Р.И., М.С. и Г. Д., изложили констатации за разлика в размер на 54 470.81 евро между декларираната митническа стойност на стоки от доставчик „K.B.S.” допуснати за свободно обращение със седем броя ЕАД в периода 01.01.2008г.-31.12.2009г. Аргументите на проверяващия екип се базират на данните за реално платените суми към корейското дружество С. и декларираната митническа стойност при вноса на стоките, като е отчетено и обстоятелството, че независимо от валутните преводи към С., в оборотната ведомост на счетоводна сметка доставчици за 2008г. и 2009г. на „К.Е.“ ООД, не е създадена партида С.. Плащанията са осчетоводени по дебита на сметка доставчици, партида „K.B.S.”. На проверяващите, подс.Л. предоставил копия от договори, в които фигурирали условия за плащане на сума по-голяма от стойността на стоката, с отметка - с разликата в повече, да бъдат намалени задълженията на „К.Е.“ ООД към „K.B.S.”, като направил описаните по-горе възражения.

Предвид констатациите в този доклад, се стигнало до издаване на решения за коригиране на митническата стойност и определяне на допълнително ДДС за внасяне и по останалите пет митнически декларации, за осъществения от „К.Е.“ ООД внос на стоманени въжета от К..

- С Решения № 9300-506, № 9300-505 и № 9300-507 всички от 05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ В. са внесени корекции в трите митнически декларации - № ************** от 02.06.2008 г., № ***************** от 30.06.2008 г. и № **************** от 18.07.2008 г., по вноса, касаещ първата получена в „К.Е.“ ООД проформа фактура от С.,  като е коригирана митническата стойност на внесените стоки, съобразно действително платеното на корейската фирма С. от страна на „К.Е.“ ООД на база направените плащания и по проформа фактурата и е определено за доплащане ДДС върху коригираната митническа стойност.     

Определеното за доплащане ДДС по трите решения било платено от страна на дружеството, представлявано от подсъдимия.

Първоинстанционният съд е приел, че няма данни за платени лихви.

-  С Решения № 4432-17-1-1 и № 4432-17-1 и двете от 02.07.2010г. на Началника на МП „В. З.“ са внесени корекции в митническата стойност по двете митнически декларации - № *************/10.09.2008 г. и № **************/ 23.10.2008 г.,  касаещи вноса на стоманени въжета по получените от „К.Е.“ ООД, съответно втора, трета и четвърта проформа фактури от С., като са отчетени обстоятелствата и за платените аванси по трите проформа фактури, респективно определен е допълнително ДДС за внасяне върху разликата между декларираната в митническите декларации стойност на внесените стоки и коригираната такава по същите декларации с цитираните решения.

Определеното за доплащане ДДС по двете решения било платено от страна на дружеството, представлявано от подсъдимия, платени са и начислените лихви – платежните нареждания за това са приложени по делото.

Всички 7 Решения, са обжалвани от „К.Е.“ ООД, независимо от направените плащания на допълнително определени размери ДДС, като са налице окончателни произнасяния по тях.

По делото от първоинстанционния съд са изискани и приложени по делото, седемте съдебни производства, развили се по повод обжалваните Решения за коригиране на инкриминираните митнически декларации.

Окръжният съд изчерпателно е изложил информация относно протичането и приключването на водените административни производства.

1. Административно дело № 2455/2010 г. по описа на Административен съд - В. е имало за предмет на обжалване Решение № 9300-506 от 05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ В. за внесени корекции в митническа декларация № **************/02.06.2008 г.

С Решение № 1004/29.04.2011г. съдът отменя Решението на Митницата. С окончателно Решение № 16887/20.12.2011г. по адм. д. № 7834/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.

Мотивите на съда за взетото решение се базират на възприетите като установени обстоятелства, че действителната митническа стойност на внесената стока е тази по митническата декларация, като платената в повече сума не е цена на стоките, а касае погасяване на други/стари задължения към доставчика (цитирани са и представени по административното производство фактури, по които се дължи това плащане), в който смисъл между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.”, има сключен договор и установени трайни търговски отношения, а начина на плащане е уточнен в представения договор за продажба SI-***** от 22.02.2008г. Съдът приел, че договора за продажба на внесената стока по конкретната митническа декларация е сключен между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.”, както и че уговорките между тях за начина на разплащане вписан в посочения договор са напълно редовни.

2. Административно дело № 2400/2010г. по описа на Административен съд - В. с предмет на обжалване Решение № 9300-505 от 05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ В. за внесени корекции в митническа декларация № *****************/30.06.2008 г. е приключило с Решение № 382/18.02.2011г., с което съдът отменя Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 16161/18.12.2011г. по адм. Д. № 4656/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.

3. Административно дело № 2456/2010г. по описа на Административен съд - В. с предмет на обжалване Решение № 9300-507 от 05.07.2010г. на Началника на МП „Пристанище“ В. за внесени корекции в митническа декларация № ****************/18.07.2008 г. е приключило с постановяване на Решение № 301/14.02.2011г., с което съдът отменя Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 2314/16.02.2012г. по адм. д. № 4850/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.     

4. Административно дело № 2592/2010г. по описа на Административен съд - В. е имало за предмет на обжалване Решение № 4432-17-1-1 от 02.07.2010г. на Началника на МП „В. З.“ за внесени корекции в митническата стойност по  митническа декларация № *************/10.09.2008г., приключило с Решение № 309/14.02.2011г. съдът отменя Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 2142/13.02.2012г. по адм. д. № 4481/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.    

5. Административно дело № 2534/2010г. по описа на Административен съд - В. с предмет на обжалване Решение № 4432-17-1 от 02.07.2010г. на Началника на МП „В. З.“ за внесени корекции в митническата стойност по митническа декларация № **************/ 23.10.2008 г. е приключило с постановяване на Решение № 453/25.02.2011г. съдът отменя Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 3988/20.03.2012г. по адм. д. № 5263/2011г. Върховния административен съд оставя в сила решението на Варненския административен съд.    

6. Административно дело № 1961/2010г. по описа на Административен съд - П.  с предмет на обжалване Решение № 1361/13.08.2010г. на Началника на Митница П., за внасяне на корекции в митническа декларация № ****************/16.07.2009 г. е приключило с Решение № 541/04.04.2011г. съдът е отхвърлил жалбата на „К.Е.“ ООД против Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 4728/02.04.2012г. по адм. д. № 8612/2011г. Върховния административен съд отменя решението на П.ския административен съд, отменя и Решението на Митницата.    

7. Административно дело № 3701/2012г. по описа на Административен съд - П. е образувано по повод постановеното Решение № 1361/13.08.2010г., на Началника на Митница П. за внесени корекции в митническа декларация *************** от 03.09.2009г. /това е второ по ред разглеждане на делото/, като с Решение № 644/19.03.2013г. съдът отменя Решението на Митницата.

С окончателно Решение № 17460/27.12.2013г. по адм. д. № 6325/2013г. Върховният административен съд отменя решението на П.ския административен съд и отхвърля жалбата на „К.Е.“ ООД  срещу решението на Митницата. За да постанови съдебния акт, съдът е възприел за установено, че при съществуване на търговски фактури с различна цена на внасяните стоки и доказано плащане по банков път на по-високата цена, митническата стойност е платената по-банков път, в който смисъл действията на митническите органи, приели по-висока митническа стойност от декларираната и начислили допълнително ДДС за внасяне, са правомерни.      

Акуратно окръжният съд е посочил, че това е единственото окончателно решение, което не е постановено в полза на „К.Е.“ ООД.

В първоинстанционното производство е представено копие от Договор за продажба № KBS 28, сключен на 03.01.2008г. между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.” относно уреждане на взаимоотношения между страните, свързани със задълженията на продавача да доставя, а купувачът да приема и заплаща стоката – търкалящи лагери, на обща стойност 1 000 000 щатски долара. По всяко от административните производства, от „К.Е.“ ООД са представили договори за продажба, сключени между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.”, с отбелязване, че има трето лице партньор – С., като на същото по сметка в П. банк, С., К., с цитирани номер на сметка, суифт код, следва определена част от сумата по договора да се плати - за покриване на стари задължения на „К.Е.“ ООД към „K.B.S.”. Именно тези договори са били предмет на обсъждане и анализ в административните производства, по тях са работили и назначените експерти по тези дела. Въпроси, свързани с договорите, които са приложени и са били поставени от защитата и към в.л.К.П., изготвил съдебно-икономическата експертиза. Тези договори са били предоставени и на счетоводителя на „К.Е.“ ООД - св.К. за осчетоводяване.

От показанията на свидетелката К. става ясно, че в счетоводството няма партида за доставчик С., защото това дружество не е доставчик на „К.Е.“ ООД, доставчик е „K.B.S.”. Според свидетелката, плащанията към С. се основават на посочените договори, тъй като в тях така е предвидено, но С. не е доставчика на стоките. Фактурите за внесените стоки по всички седем митнически декларации са й предоставени от митническия отдел на дружеството, чрез св.З., като преди нея, той ги ползвал за оформяне на митническите документи по вноса. Фактурите, стигнали до св.К. са тези, предоставени на св.З., респективно – на митническите пълномощници от В., при което тя е направила отразяване в счетоводството по записаното в тях.

Установено е, че никой от свидетелите не е виждал и работил с оригиналните фактури и опаковъчни листове, издадени от св.Й.. Оригиналните фактури, опаковъчни листове, и проформа фактурите, издадени от св.Й. не са били предоставени на вниманието и на съда по административните дела.

Първоинстанционният съд е отбелязал, че представените там договори за продажба между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.”, касаещи стоките по вноса описани в седемте митнически декларации, предмет на обвинението, включват пълно описание на стоките по изпратените от св.Й. проформа фактури, като освен това, дори са с номер и дата, съвпадащи с тези по проформа фактурите. В тях С. е посочена като партньор. Приел е  за установено и че договорите за продажба на стоките по обсъжданите седем митнически декларации, са сключени, така както бе описано и в началото, между дружествата на св.Й. – С., като продавач и доставчик, и „К.Е.“ ООД - купувач, като условията по тях са обективирани в изпратените от св.Й. проформа фактури, поради което съдът е игнорирал договорите за продажба между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.” за същите стоки и не е възприел за достоверно тяхното съдържание.   

На Св.Й. са били изпратени за предявяване редица документи, сред които и тези договори. Той е категоричен, че коментираните договори за продажба не са попълвани в неговата фирма, не са му известни, счита, че са произволно съставени от „К.Е.“ ООД, не отрича, че в съставените от него фактури, е вписано името на „K.B.S.”, по настояване на българския партньор, потвърждава всички изпратени проформа фактури, а след това и окончателни такива за продадените от фирмата му стоки на българското дружество, както и получаването на договорените суми. Свидетелят дава показания, че винаги е получавал авансово 30% от цената, а при изпращане на стоката и останалите 70%. От българска страна му било отправено изискване в търговските фактури да вписва като цена на стоката само 70%, които се дължат при изпращането й. 

По отношение на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза и допълнителната такава окръжният съд е възпроизвел съдържанието на заключението на вещото лице изключително обстойно и изчерпателно, което не налага цялостното му преповтаряне.

Според вещото лице, дължимият данък върху добавената стойност върху новата, по-висока митническа стойност на база реално платените към производителя суми е в размер на 21 307.13 лева. Различието между дължимия и реално платения ДДС не се отразява в данъчен аспект на начисления корпоративен данък за периода.

Поставен е акцент на обстоятелствата, относно специфичното определяне на митническа стойност при доставка на стоки между свързани лица, с оглед данните за упълномощаването на подс.П.Л. като генерален пълномощник на американското дружество, като той същевременно е управител и собственик и на дружеството вносител в Б. и респективно е вероятно двете дружества да са свързани лица.  

Установено е различие между дължимия и реално платения ДДС на база посочена по-ниска митническа стойност в митническите декларации, което означава, че са заприходени активи (стоманени въжета) на по-ниска стойност и при тяхното отписване/продажба ще се осчетоводи по-нисък разход, респективно няма да се ощети фиска или да бъде начислен/платен по-нисък корпоративен данък.

Вещото лице е изследвало задълженията на „K.B.S.” към „К.Е.“ ООД към датите на плащанията към С. К. на сумите по проформа фактурите, цитирани в митническите декларации.  Установено е, че към датите на извършване на плащанията към корейското дружество, е имало стари непогасени задължения на „К.Е.“ ООД към фирма „K.B.S.”, които е посочил по размер и основание в табличен вид.

Изследван е въпроса как е осчетоводено плащането по фактурите на производителя С. К. по митническите декларации в счетоводството на дружеството „К.Е.“ ООД, осчетоводено ли е за покриване на задължения и ако да, по кои фактури съответно, доставяна ли е или не е стоката на дружеството „К.Е.“ ООД по тези фактури, кога и как са извършени плащанията по тези фактури, кога и как задълженията по тези фактури са погасени изцяло.

По задачите, свързани с плащане на ДДС по сделки между „К.Е.“ ООД и дружеството „К.Б.С.“ по митническите декларации, вещото лице дава заключение, че  плащането на данък върху добавената стойност по митническите декларации е както следва:

- по декларация с номер № **************/02.06.2008 в размер на 15 971,70 лв. е станало на 04.06.2010г.

- по декларация с номер № *****************/30.06.2008 в размер на 22 425.16 лв. е станало на 30.06.2008г.

- по декларация с номер № ****************/18.07.2008 в размер на 16 266.64 лв. е станало на 18.07.2008г.

- по декларация с номер № **************/10.09.2008 в размер на 18 011,24 лв. е станало на 10.09.2008г.

- по декларация с номер № **************/23.10.2008 в размер на 32 564,73 лв. е станало на 23.10.2008г.

- по декларация с номер № ****************/19.03.2009 в размер на 14 327,99 лв. е станало на 19.03.2009г.

-  по декларация с номер № **************/16.07.2009 в размер на 5 814,29 лв. е станало на 01.06.2009г.

На вещото лице са били поставени задачи, относно заприхождаването на стоките по митническите декларации в дружеството „К.Е.“ ООД по определената митническа стойност и как се отразява това на финансовия резултат, съответно на корпоративния данък, който се дължи от дружеството.

От заключението е видно, че за определяне на дължимия корпоративния данък при покупка на стоманени въжета и продажбата им (при равни други условия) има два основни елемента – първия елемент е разхода в размер на себестойността/стойността на заприходените въжета и втория елемент е прихода от продажбата/реализацията на съответните стоманени въжета. В експертизата от досъдебното производство е казано, че „ако са заприходени активи (стоманени въжета) на по-ниска стойност, при тяхното отписване/продажба ще се осчетоводи по-нисък разход, респективно няма да се ощети фиска или да бъде начислен/платен по-нисък корпоративен данък”. Обратната хипотеза – при заприхождаване на по-високата митническа стойност, при равни други условия, ще има по-голям разход при отписването на себестойността на стоманените въжета и ще се начисли/плати по-нисък корпоративен данък.

По отношение на въпросите относно заплащане на допълнително начисления от Митницата ДДС по митническите декларации от страна на „К.Е.“ ООД, вещото лице дава заключение, че плащането на допълнителния данък върху добавената стойност по митническите декларации е както следва:

- по декларация с номер № **************/02.06.2008 в размер на 2 716,31 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 771,43 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация да е платена.

- по декларация с номер № *****************/30.06.2008 в размер на 3 813,24 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 1 038,58 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация да е платена.

- по декларация с номер № ****************/18.07.2008 в размер на 2 766,51 лв. е станало на 26.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б..  Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 732,67 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация да е платена.

- по декларация с номер № **************/10.09.2008 в размер на 3 062,24 лв. е станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 745,52 лв. и е платена на 05.11.2010г. съгласно представеното платежно нареждане от Р.Б..

- по декларация с номер № **************/23.10.2008 в размер на 5 547,25 лв. е станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 1 249,06 лв. и е платена на 05.11.2010г. съгласно представеното платежно нареждане от Р.Б..

- по декларация с номер № ****************/19.03.2009 в размер на 2 422,87 лв. е станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 256,18 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация да е платена.

- по декларация с номер № **************/16.07.2009 в размер на 978,70 лв. е станало на 31.08.2010г. с платежно нареждане от Р.Б.. Дължимата законна лихва по тази митническа декларация е в размер на 119,31 лв. и съгласно представената информация от счетоводството на дружеството към момента на извършване на проверката на място няма информация да е платена.

По задачите, касаещи въпроса ползван ли е от дружеството „К.Е.“ ООД данъчен кредит, при положение, че е внесен допълнително определения от Агенция „М.“ данък добавена стойност по митническите декларации, и ако е ползван данъчен кредит какъв е ефекта за държавата, вещото лице е посочило, че от „К.Е.“ ООД е ползван данъчен кредит в следните размери:

-  2 716,31 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

-  3 813,24 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

- 2 766,51 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

- 3 062,24 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

- 5 547,25 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

- 2 422,87 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

- 978,70 лв., т.е. допълнително определения от Агенция „М.“ чрез отразяването на сумата в дневника за покупките за м.август 2010г., респективно в ДДС декларация за м.август 2010г.

За всички гореизброени суми данъчният тип документ, с който е посочена сумата е тип документ „7“, т.е. митническата декларация. Ефектът за държавата е „неутрален“/„нулев“, тъй като дружеството веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС (“+” на база Решения на Агенция М.), а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС дневника за покупки (“-” за фиска).

При възстановяване на ДДС от НАП на база влезли в сила решения на ВАС, то правилните счетоводни и данъчни операции трябва да са същите, но с обратен знак (т.нар. „червена“ операция), а именно ще се получи ДДС от НАП (“-” за фиска) и трябва да се възстанови ползвания данъчен кредит чрез посочването му в ДДС дневниците за продажби, като дължим ДДС “+” на база реално възстановен“, т.е. ефекта за държавата трябва отново да бъде „неутрален“/„нулев“. Направено е уточнение от първоинстанционния съд, че вещото лице е използвало термина трябва, тъй като всъщност това не е сторено, но ако бе сторено, резултата щеше да е такъв.

Вещото лице  дава заключение, че отговорите, дадени от свидетеля Й., са от важно значение при изясняване на фактическата обстановка по делото и по-точно механизмът на плащане и доставка на стоманени въжета от Ю.К..

Втората допълнителна съдебно-икономическа експертиза на вещото лице К.П. е изготвена по задачи, поставени от защитата, но на практика нямат пряко отношение към инкриминирания казус:  

При извършената проверка в счетоводството на фирма „К.Е.“ ООД са потвърдени констатациите от предходната ССчЕ, в частта определяща старите задължения на „К.Е.“ ООД към фирма „K.B.S.” САЩ, платени директно към южнокорейската фирма, посочени са отново номерата на стари задължения, по които са извършени плащания по проформи фактури. Установено е, че фирма „К.Е.“ ООД е осчетоводила плащанията по фактури по дебита на сметка Дт 401 сметка „Доставчици“, аналитичност фирма „K.B.S.” САЩ срещу кредита на сметка Кт 50431 „Разплащателна сметка „Р.Б. евро“.

Вещото лице е констатирало, че фирма „К.Е.“ ООД има стари задължения към „K.B.S.” САЩ, възникнали във връзка с доставката на стоманени въжета или лагери по договори/фактури, описани в нарочна таблица.

Установено е при извършената проверка в Агенция „М.“ (ТМУ П., МБ - К. и ТМУ В.) и в счетоводството на „К.Е.“ ООД, че последното е декларирало посочените стари задължения по доставката на стоманени въжета и лагери с митнически декларации по номера и дати, описани в нарочна таблица.

Констатирано е, че „К.Е.“ е осчетоводила закупени стоки (заприхождаването им) на база митническа декларация по дебита на сметка Дт 3041 сметка „Стоки“ срещу кредит на сметка Кт 401 сметка „Доставчик“, аналитичност фирма „K.B.S.” САЩ. По представените от счетоводството на „К.Е.“ ООД платежни нареждания, е установено, че дружеството е заплатило дължимия ДДС по тези митнически декларации.

По доставката на лагери чрез митническата декларация № ************** от 28.03.2008г., в режим „Складиране“, вещото лице е установило, че е осчетоводена фактурата, с която се придобива стоката, съответно е дебитирана сметка Дт с/ка 3044 „Стоки в антрепозитен склад К.Е.” срещу кредитирането на сметка Кт 401 Доставчици, партида „К.Б.с”. За доставката на лагери с митническа декларация № ************** от 28.03.2008 г. – митнически режим „Складиране“ не се дължи данък добавена стойност при внос на тези стоки, тъй като те влизат в т. нар. антрепозитни складове. За обезпечението на дължимия ДДС има издадена банкова гаранция в полза на Агенция М., която е едногодишна и всяка година се подновява. Ггаранцията е с № LGISS****/07/VP/ 18.12.2007 г. и срок до 20.12.2008 г. за сумата от 150 000 лв. Стоките по митническа декларация № ************** от 28.03.2008 г. напускат „антрепозитния склад“ с транзит № ***************от 01.04.2008 г. като се прехвърлят в „Свободна зона“ Русе, а след това от последната са изнесени на 02.04.2008 г. с ЕАД № BG00************.

П.ският окръжен съд обосновано е преценил горепосочената фактическа обстановка за безспорно и категорично установена от  показанията на разпитаните свидетели, частично от обясненията на подс.Л., както и от приобщените по делото писмени доказателствени средства.

Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свидетелите Й.Й. и В.С. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, при проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК. В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.С., Р.И., Г. Д., Г.З., Н. К. и С.Ц.. Правилно са кредитирани изцяло показанията на свидетеля Й., дадени по възложената от страна на съда молба за правна помощ, поради тяхната непротиворечивост и съгласуваност с останалия доказателствен материал. С основание се е ползвал и от заключенията на назначените в хода на производството съдебно-счетоводни експертизи.

От правна страна.

При така установената фактическа обстановка, окръжният съд, като цяло правилно е преценил, че подс. П.Л. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 02.06.2008 г. до 16.07.2009 г. в гр. В. и гр. К., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „К.Е.” ООД - гр. К., като посредствен извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери – 18 884,26 лв. за „К.Е.” ООД – гр. К., чрез наказателно отговорни физически лица, които не знаят фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението – пълномощник и представители на упълномощени лица по чл.18, ал.1 от ЗМ, потвърждавайки неистина, като е занижил реалната стойност на стоките и е посочил за износител на стоките „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К. в митнически декларации, които се изискват по силата на закон – чл.68 - чл.70 от ЗМ и чрез упълномощени лица - представители по чл.18, ал.1 от ЗМ, е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница В. и Митническо бюро - гр. К. при Митница – П., при упражняване на стопанската дейност по внос на стоки от Р. К., документи с невярно съдържание – фактури за извършен внос с посочен доставчик „K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К. и с посочени стойности на стоките, по-ниски от действителните и опаковъчни листове към тях, с посочен износител „K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К., както следва:

- На 02.06.2008 г. в гр. В., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 2 716,31 лв., като в МД № **************/02.06.2008 г., чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В. - Г.П., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.” при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 65 рула стоманени кабели в размер на 79 858,49 лв. (40 831,00 евро) вместо действителна облагаема митническа стойност 93 440,03 лв. (47 775,13 евро) по фактури SI-******/22.02.2008 г. (авансово плащане) и фактура SI-*******/17.04.2008 г. на износителя S.S C. Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница - В. документи с невярно съдържание – фактура SI-*******/17.04.2008 г. с посочен доставчик „K.B.S.”, при действителен - S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 65 рула стоманени кабели – 40 831,00 евро (79 858,49 лв.), вместо действителната – 47 775,13 евро (93 440,03 лв.), опаковъчен лист към фактура SI-*******/17.04.2008 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

- На 30.06.2008 г. в гр. В., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 3 813.24 лева, като в МД № *****************/30.06.2008 г., чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В. - Г.П., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 93 рула стоманени кабели в размер на 112 125,78 лева (57 329.00 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 131 181.99 лева (67 077.40 евро) по фактура SI-*****/22.02.2008 г. (авансово плащане) и фактура SI-******/08.05.2008 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница – В., документи с невярно съдържание – фактура SI-******/08.05.2008 г. с посочен доставчик “K.B.S.”, при действителен - S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 93 рула стоманени кабели – 112 125,78 лева (57 329.00 евро), вместо действителната – 131 181.99 лева (67 077.40 евро), опаковъчен лист към фактура SI-******/08.05.2008 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

- На 18.07.2008 г. в гр. В., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 27 66,51 лева, като в МД № ****************/18.07.2008 г., чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В. - Г.П., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 87 рула стоманени кабели в размер на 81 333.19 лева (41 585.00 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 95 165.74 лева (48 657.47 евро) по фактура SI-*****/22.02.2008 г. (авансово плащане) и фактура SI-*******/23.05.2008 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К., и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „Е.Т.З.С.” ЕООД – гр. В., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница - В. документи с невярно съдържание – фактура SI-*******/23.05.2008 г. с посочен доставчик “K.B.S.”, при действителен - S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 87 рула стоманени кабели – 81 333.19 лева (41 585.00 евро), вместо действителната – 95 165.74 лева (48 657.47 евро), опаковъчен лист към фактура SI-*******/23.05.2008 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

- На 10.09.2008 г. в гр. В., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 3 062.24 лева, като в МД № **************/10.09.2008 г. чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „М.Б.” ООД – гр. В. - А. Д., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 80 рула стоманени кабели в размер на 90 056.19 лева (46 045.00 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 105 367.41 лева (53 873.50 евро) по фактура SI-******/30.04.2008 г. (авансово плащане) и фактура SI-******/18.07.2008 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „М.Б.” ООД – гр. В., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница – В., документ с невярно съдържание – фактура SI-******/18.07.2008 г. с посочен доставчик “K.B.S.”, при действителен - S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 80 рула стоманени кабели 90 056.19 лева (46 045.00 евро), вместо действителната – 105 367.41 лева (53 873.50 евро) опаковъчен лист към фактура SI-******/18.07.2008 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

- На 23.10.2008 г. в гр. В., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 5 547.25 лева, като в МД № **************/23.10.2008 г. чрез представител на пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ „М.Б.” ООД – гр. В. - А. Д., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 232 рула стоманени кабели облагаема митническа стойност в размер на 162 823.63 лева (83 250.40 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 190 559.31 лева (97 431.73 евро) по фактури SI-******/30.04.2008 г., SI-******/09.06.2008 г. (двете за авансово плащане) и фактура SI-******/22.08.2008 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - „М.Б.” ООД – гр. В., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред митнически пункт „Пристанище В.” при Митница - В. документ с невярно съдържание – фактура SI-******/22.08.2008 г. с посочен доставчик “K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 232 рула стоманени кабели 162 823.63 лева (83 250.40 евро), вместо действителната – 190 559.31 лева (97 431.73 евро), опаковъчен лист към фактура SI-******/22.08.2008 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

- На 16.07.2009 г. в гр. К., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 978,70 лева, като в МД № **************/16.07.2009 г., чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н. З., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката “K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 62 рула стоманени кабели в размер на 29 071,46 лева (14 864,00 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 33 964,94 лева (17 366,00 евро) по фактура SI-******/07.04.2009 г. (авансово плащане) и фактура SI-*********/01.06.2009 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н. З., ЕГН **********, при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред Митническо бюро - К. при Митница - П. документ с невярно съдържание – по фактура SI-*********/01.06.2009 г., с посочен доставчик “K.B.S.”, при действителен - S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 62 рула стоманени кабели 29 071,46 лева (14864,00 евро), вместо действителната – 33 964,94 лева (17 366,00 евро) и опаковъчен лист към фактура SI-*********/01.06.2009 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

Действително от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че подс.Л., в качеството си на управляващ и представляващ „К.Е.“ ООД, е потвърдил неистина в подадените от името на дружеството - шест от инкриминираните общо седем на брой  митнически декларации, като е занижил реалната стойност на внесените стоки и е посочил за износител американското дружество „K.B.S.”, вместо действителния износител - S.S C. Ltd., К., като освен това е ползвал пред митническите власти, при упражняване на стопанската си дейност по вноса на стоките, документи с невярно съдържание - фактури, с посочен издател „K.B.S.”, при действителен S.S C. Ltd., и със занижена стойност на стоките съпоставено с действителната такава, както и опаковъчни листове към фактурите, също с посочен издател „K.B.S.”, вместо действителния S.S C. Ltd. С вписването в митническите декларации на занижената стойност на внесените стоки, подкрепено с представяне на документите, с невярно съдържание, удостоверяващи тази по-ниска от действителната стойност – фактури и опаковъчни листове, се е стигнало и до избягване установяването и плащането на данъчни задължения за ДДС в посочените размери по обвинението, тъй като в подадените митнически декларации, на практика е потвърдена неистина относно размера на облагаемата стойност на внесените стоки – посочена е по-ниска от реално платената на доставчика цена, а дължимия ДДС се определя именно на база декларираната от вносителя стойност на стоката, която се явява такава за митнически цели. Така, дружеството платило ДДС върху невярно декларираната по-ниска от действителната стойност. Като управител на дружеството, подсъдимият е следвало да изпълнява специалните разпоредби на данъчните закони, свързани с коректното осъществяване на търговска дейност, но с цел облага за управляваното от него дружество, той е предизвикал невярно документиране на стойността на внесените стоки, за да се начисли ДДС в по-нисък размер от реално дължимия върху действително платената от дружеството му цена за стоките на корейския доставчик, като по този начин е избегнал, както установяване, така и плащане на дължим ДДС.

Общият размер на избегнатия за установяване и плащане ДДС от подсъдимия за „К.Е.” ООД по горепосочените шест декларации е в размер на 18 884,26 лв., който обуславя правната квалификация особено големи размери, съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК.

В случая са извършени шест отделни деяния, при отделното подаване на всяка една от инкриминираните митнически декларации, които осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с оглед на което и законосъобразно е възприето, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

При фактическото извършване на деянията от продължаваното престъпление, подсъдимият, като управител на „К.Е.“ ООД е използвал други лица, които реално не са били наясно с обстоятелствата, че предоставените им търговски фактури и опаковъчни листове са с невярно съдържание. Затова и доверявайки се на вписаното в тези документи, съставили от името на това дружество митнически декларации, в които вписали произтичащата от предоставените им търговски фактури стойност на внесените стоки. Така процедирали, както служителите на митническите пълномощници от гр.В. „Е.Т.З.С.“ ЕООД, представлявано от св.В.С. и „М.Б.“, представлявано от св.Й.Й., подали първите пет митнически декларации по обвинението – Г.П. и А. Д., така и св.З., назначен като митнически посредник в дружеството на подсъдимия, подал последните две такива. При установените факти по делото, описани по-горе, не са налице основания за търсене на наказателна отговорност от иначе наказателно отговорните лица – митнически пълномощници, тъй като на последните не са били известни обстоятелствата, свързани с подменената стойност на внесените стоки и действителния доставчик. Предвид това, съдът възприе и предложената от прокурора правна конструкция на обвинението, включваща фигурата посредствен извършител. С оглед обема на обвинението, в конкретния случай не е изследван обстойно въпроса как се е стигнало до съставянето на документите с невярно съдържание – фактури и опаковъчни листове.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при форма на вина – пряк умисъл, защото е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал и е целял, настъпването на обществено-опасните последици.

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на окръжния съд за неоснователността на направените възражения от защитата, които касаят  идентични въпроси.

Американското дружество „K.B.S.” е посочено в издадените от св.Й. търговски фактури фиктивно, без да има роля в сделките по продажба на стоманените въжета, като е било вписано в товарителниците от фирмата - превозвач по данните от фактурата, придружаваща стоката. Товарителниците са били изготвени от фирми, натоварени с превоз на стоките, чрез клоновете им в Р. К., които нямат никакво отношение към договореностите между изпращача и получателя на стоките. С основание не приет доводът, че доставчик е „K.B.S.”, тъй като действителният такъв се явява дружеството на св.Й. „С.“ К.. А това е така, защото цената на стоките е платена по банков път изцяло по сметка на „С.“; издател на търговските фактури е именно св.Й., който е положил подпис и печат върху тях; опаковъчните листове при всяка доставка са стоките по съответния внос - изпращан от „С.“; застраховките по отделните доставки касаят цялата стойност на стоките, така както са договорени с проформа фактурите на св.Й., а и застрахован субект по полиците е „С.“; заплащането на остатъка от 70% от цената при изпращане на стоките е направено въз основа на изпратените от св.Й., чрез банката в К. до банката в Б. документи, сред които – менителница за съответната сума, съгласно която плащането следа да се осъществи по сметка на „С.“. Или въз основа на приетите от окръжния съд за напълно достоверни писмени доказателства, както и от показанията на св.Й., по несъмнен начин се установява, че доставчик на стоките е „С.“, К.. Затова и вписването на „K.B.S.” в товарителниците, не би могло да легитимира това дружество като доставчик, респ. собственик на стоките.

Обосновано не са кридитирани като действителни, договорите за продажба между „K.B.S.” и „К.Е.“ ООД, в които „С.“ е посочен само като партньор, т.е. за валидност на описаните в тях търговски взаимоотношения. Важен момент, свързан с изясняването на тези обстоятелства се явяват показанията на св. Й., който при предявяването на тези договори, отрича да знае за съществуването им, както и да е имал контакти с „K.B.S.”. Свидетелят потвърждава действителността на сделките си с „К.Е.“ ООД по описаните проформа фактури, издадени от „С.“. С оглед на събраните по делото доказателства, именно проформа фактурите на св.Й. отразяват реалните предложения на действителния доставчик – „С.“ към купувача „К.Е.“ ООД.

Тези документи по номера и дати са цитирани при банковите разплащания на сумите по авансите, като са изпращани от „К.Е.“ ООД, което се потвърждава от показанията на св.Й.. Последният категорично заявява, че никакви договори за продажба с „K.B.S.” не са били съставяни по повод предлагане на същите стоки, нито това дружество има някакво участие в преговорите за продажба на тези стоки. Или това дружество не се явява посредник при сделките, респ. купувач на стоките от „С.“, а след това продавач на същите към „К.Е.“. Поради тези причини първоинстанционният съд напълно резонно не е приел за налични договорките по представените от подсъдимия договори за продажба.

Защитата твърди, че „К.Е.“ ООД е изплатило дължимите суми по тези договори към „K.B.S.”, както и съответните размери ДДС. И част от платените суми са отивали за покриване на стари задължения на „К.Е.“ ООД към „K.B.S.”, като за взаимоотношенията между двете дружества се позовават на редица писмени доказателства. Това се потвърждава и от вещото лице, предвид на представената му документация в тази насока.

По този повод окръжният съд е съобразил, че действително в счетоводството на „К.Е.“ ООД, фирма „K.B.S.” фигурира като доставчик, при което е нормално плащанията да са отнесени по неговата партида. Но същевременно с това подс.Л. се явява пълномощник и на „K.B.S.”, което с основание за издадените от това дружество документи, касаещи сделките с К. е възприето от съда с недоверие. И това е така, защото в счетоводството на „К.Е.“ ООД партида за доставчик „С.“ липсва. В тази връзка са обясненията на св. К., според която има направени разплащания по сметка на „С.“ К., което било вписано в договорите за продажба – да се плати по тази сметка, но доставчика бил „K.B.S.”. Но тези твърдения намират своето обяснение, ако се вземат предвид показанията на митническия служител - св.Д., на когото при извършената от него проверка в „К.Е.“ ООД били предоставени два счетоводни отчета за една и съща година с различно съдържание!?.

Затова и съдът обосновано не е кредитирал в настоящото наказателно производство /за разлика от приключилите административни такива/, че „търговските взаимоотношения“ между „К.Е.“ ООД и „K.B.S.”, с налични задължения и начин на погасяването им, нямат отношение към настоящия казус, предвид на установените данни за невярно воденото счетоводство в дружеството на подсъдимия, където „С.“ не фигурира като доставчик на стоките, а „K.B.S.”. Въпросът с реално платените суми към фирмата „С.“ на св.Й. е безспорен, тъй като разплащанията са извършени по банков път, с изрично посочване на конкретните основания за съответното плащане – при преводите на авансите са цитирани номерата на проформа фактурите, а при окончателните плащания и на търговските фактури. Св.Й. на свой ред потвърждава получаването на всички суми по издадените от него фактури; плащанията са отразени в извлеченията на движението по сметката на корейското дружество, изпратени с изпълнението на молбата за правна помощ; фигурират и в движението на парични потоци по сметката на българското дружество. А от предоставената от „Р.Б.“ АД Б. писмена информация се установява, че „условията за плащане по документарните инкаса, относно плащанията по инкриминираните фактури, са били документите да бъдат предадени на платеца срещу плащане. В приложените фактури са посочени авансовите плащания, извършени предварително със свободни плащания, както и оставащите суми за плащане, посочени в инкасовите инструкции на банката-изпращач. Българската банка е спазила инструкциите за плащане на банката изпращач. Наредителят по инкасата – фирма „С.“ е издател на приложените в инкасата фактури, а видно от приложените коносаменти, фирмата „K.B.S.” е износител на стоката, което е често срещата схема в международната търговия – износител е една фирма, а продавач е друга фирма“. Така, според  постъпилите в българската банка документи, платецът „К.Е.“ ООД е в търговски взаимоотношения с продавача на стоката – „С.“.

 Напълно основателно не са възприети и възраженията на защитата за възприемането с недоверие на показанята на св. Й., който е осъждан и има установено неправомерно поведение, свързано с прикриване истинския произход на стоманените въжета, като се настоява, че той умишлено отрича взаимоотношения с „K.B.S.”. Тези обстоятелства сами по себе си не са достатъчни, за да се поставят под съмнение неговите показания. Въпреки някои несъответствия в наименованията на управляваните от него дружества, реален факт е, че за всички сделки с „К.Е.“ ООД е ползвал единствено „С.“. Дори и дружеството му да е фигурирало с друго име при някои от сделките, както и че св.Й. се е подписвал с различно име – Д.О., по делото безспорно е установено, че именно неговото дружество е доставчик на стоките по инкриминираните митнически декларации. Свидетелят няма интерес да прикрива сделките, защото плащанията по тях са документирани в неговото счетоводство, отразени са и в изпратените банкови извлечения от сметката му. Дейността му е била преустановена заради разкрити машинации с произхода на предлаганите от него стоманени въжета, представяни като корейски, като при извършената проверка в К., видно от изпратената ни присъда, не е установено дружеството на св.Й. да е било във взаимоотношения с „K.B.S.”. Не се отрича и че контактите между „С.“ и „К.Е.“ ООД са били само по имейл, като писмата са придвижвани от служители при двете дружества, различни от управителите им. Но в конкретния случай, макар св.Й. и подс.Л. никога да не са се виждали или чували, по делото е установено, че представляваните от тях дружества реално са търгували помежду си, като двамата са изразявали волята им, с подписването на всички относими документи по сделките, а последните се съхраняват в банките, осъществили и приели разплащанията.

Поради тези причини и въззивният съд счита, противно на доводите на защитата, намира че подс. Л., като управител и представляващ „К.Е.“ ООД ще следва да носи отговорност за представянето на неверните данни пред митническата администрация, тъй като е ръководил дейността на дружеството и всички относими разпореждания във връзка с инкриминирания случай са осъществени от него.

Но настоящият състав не възприема становището на първоинстанционния съд досежно част от обвинението, за това, че на 19.03.2009 г. в гр. К., при условията на посредствено извършителство, е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 2 422,87 лева, като в МД № ****************/19.03.2009 г., чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н. З., е потвърдил неистина – посочил е за износител на стоката „K.B.S.”, при действителен - S.S C.Ltd. - Ю.К., посочил е облагаема митническа стойност на 112 рула стоманени кабели в размер на 71 639,94 лева (36 628,92 евро), вместо действителната облагаема митническа стойност в размер на 83 754,31 лева (42 822,90 евро) по фактура SI-*****/18.11.2008 г. (авансово плащане) и фактура SI-*****/ 21.01.2009 г. на износителя S.S C.Ltd. - Ю.К. и чрез пълномощника си по чл.18, ал.1 от ЗМ - Г.Н. З., при упражняване на стопанската си дейност по внос на стоки от Ю.К., е използвал пред Митническо бюро - гр. К. при Митница - П. документи с невярно съдържание – фактура SI-******/21.01.2009 г. с посочен доставчик „K.B.S.”, при действителен  S.S C. Ltd. - Ю.К. и посочена стойност на 112 рула стоманени кабели 71639,94 лева (36 628,92 евро), вместо действителната – 83 754,31 лева (42 822,90 евро) и опаковъчен лист към фактура SI-******/21.01.2009 г., с посочен износител „K.B.S.”, вместо действителния - S.S C. Ltd.

Въпреки, констатирания статус на декларацията, а именно, че същата е за поставяне на стоката под режим на митническо складиране, въпросът за момента, от който възниква дължимостта на ДДС по нея е остава неизяснен в мотивите на постановената присъда.

Режимът на митническо складиране спада към тези с отложено плащане и дава възможност вносни стоки да бъдат поставени на съхранение за неопределен срок в лицензиран от държавата склад под митнически контрол, без заплащане на дължими митнически сборове. За поставянето на стоки под такъв режим се изисква обезпечение с депозит или банкова гаранция, какъвто е и настоящият случай.  За обезпечението на дължимия ДДС, както правилно е изяснил в мотивите си първоинстанционният съд, има издадена банкова гаранция в полза на Агенция М., която е едногодишна и всяка година се подновява. Банковата гаранция е с № LGISS****/07/VP/ 18.12.2007 г. със срок до 20.12.2008 г. за сумата от 150 000 лв.

Данъчно събитие за целите на облагането е самият внос на стоки. А фактологичните обстоятелства, които определят неговото възникване, са регламентирани в чл.54, ал.1-2 от ЗМ. При внос на стоки по чл.16 от същия закон, със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да са под съответния режим на територията на страната. По този начин задължението за плащане на ДДС възниква от момента на промяна на статута на митническата декларация в „режим на свободно обращение“.

Поради гореизложеното не би могло да се сподели заключението на окръжния съд, че и за митническата декларация под № ****************/19.03.2009 г. е изпълнен състава на престъплението, визирано в чл.255 НК. Недължимостта на ДДС по посочената декларация, обосновава и несъставомерност на деянието.

Нещо повече, от назначената във въззивната инстанция втора, ДССчЕ е видно, че режимът на митническо складиране на горепосочената митническа декларацията с инициал „J“ e приключен впоследствие с две други митнически декларации: № *************** от 03.09.2009г. и № *************** от 24.04.2009г.

В заключението е посочено, че Агенция М. е начислила допълнително ДДС само по първата декларация /Вж. л.218 от ВНОХД №537/17г./. Затова и окръжният съд е следвало да констатира, че декларацията е от дата 03.09.2009г., т.е. не попада в обхвата на инкриминирания в обвинителния акт период.

Втората митническа декларация от 24.04.2009г., е за стоки различни от стоманени въжета – обтегачи и кауши и както правилно е приел в мотивите си окръжния съд,  тези стоки са извън предмета на обвинението.

Затова следва подс. П.Л. да бъде оправдан в тази част от повдигнатото му обвинение за горепосочената митническа декларация с ДДС от 2422,87 лв., което е било възприето безкритично от първоинстанционния съд, както и за разликата от общия размер на инкриминираното ДДС от 21 307,13лв. до сумата от 18 884,26 лева.

По отношение на доводите на защитата във връзка с приложените административни производства и резултатът от тяхното обжалване, съдът счита същите за неоснователни по следните съображения:

Данъчното задължение възниква въз основа на конкретен данъчен закон, поради което ревизионният акт, декларацията, актовете по чл. 106 - 107 от ДОПК, наред с постановлението на митническите органи за принудително събиране, влязлото в сила наказателно постановление, влезлите в сила решения, присъди и определения на съд и пр., са изпълнителни основания съгласно чл. 209 от ДОПК.

Решението за завишаване на декларираната митническа стойност по своята правна същност е индивидуален административен акт, издаван от съответния митнически орган, който има само декларативно, а не конститутивно действие. Неговата основна функция като правен инструмент е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо и да послужи като изпълнителен титул. В този смисъл резултатът от обжалването на този административен акт не следва да се третира като юридически факт по отношение на данъчното задължение. /Вж. ТР. № 1/07.05.2009 г., по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/.

От изложеното несъмнено следва констатацията за автономност и независимост на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения. Резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното – при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.

В разрез с основни принципи на наказателния процес, обаче е допускането на смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с тези относими към данъчния деликт, обуславящи ангажиране на административна отговорност. Съдът е длъжен да изследва фактите от кръга на подлежащите на установяване по НПК със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, като не би могъл да направи това и досежно който и да било друг източник на доказателства /чл. 14, ал. 2 от НПК/.

Първоинстанционният съд очевидно е взел предвид по настоящото дело горепосочените обстоятелства, но е сторил това твърде пестеливо и неубедително в правната си аргументация, изпадайки в ненужно възпроизвеждане на събраните в хода на делото доказателства.

Въпреки това, правилно е приложена привилегированата правна квалификация на деянието на подс. П.Л. по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК като е прието, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените и неплатени данъчни задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите.

На първо място, допълнително определеният ДДС по остатъчните шест на брой, съставомерни митнически декларации е бил платен, както следва:

- № **************/02.06.2008 г. от 2716 лв. на 26.08.2010г.;

- № *****************/30.06.2008г. от 3813,24 лв. на 26.08.2010г.;

- № ****************/18.07.2008г. от 2766,51 лв. на 26.08.2010г.;

- № **************/10.09.2008г. от 3062,25 лв. на 31.08.2010г.;

- № **************/23.10.2008г. от 5547,25 лв. на 31.08.2010г.;

-  № **************/16.07.2009г. от 978,70 лв. на 31.08.2010г.

След постановяване на поредицата от съдебни решения на ВАС за отмяна решенията на Агенция М., според вещото лице П., платеният преди това от „К.Е.“ ООД и допълнително начислен ДДС е заявен за връщане, но реално връщане няма. Затова и в съдебно заседание експертът е обяснил, че дори и такава операция да е била извършена, ефектът за фиска би бил нулев. Държавното обвинение и поверениците на гражданския ищец са настоявали, че възстановяване е налице и на практика няма плащане на допълнителното ДДС. Въпреки това, трябва да бъдат споделени аргументите на окръжния съд, че не е от значение, естеството на извършените впоследствие счетоводни операции, защото те са били предприети на база влезли в законна сила решения на ВАС, които са задължителни, вкл. и с гражданско-правните си последици за всички институции. В тази връзка е и изводът на вещото лице, че на практика, възстановяване от държавата на предварително платените от „К.Е.“ ООД размери на допълнително начислен ДДС няма. И неслучайно след влизане в сила на съдебните решения, подсъдимият не е уведомяван, че дружеството му дължи допълнителен ДДС.

На второ място, не следва да бъдат възприемани доводите на прокуратурата в подадения протест, че от страна на подс. Л. не са възстановени изцяло дължимите законни лихви, произтичащи от вменените му допълнителни задължения по ЗДДС по митническите декларации.

Безспорно по две от митническите декларации, попадащи в обема на повдигнатото обвинение срещу подс. Л. за допълнително начисления ДДС лихвите са платени, съответно № **************/10.09.2008г. от 745,52 лв. на 05.11.2010г. и № **************/23.10.2008г. от 1 249,06 лв. на 5.11.2010г. с платежни нареждания от Р.Б..

Поради уклончивостта на вещото лице К.П. в предходните му заключения и неизясняването на тези въпроси от окръжния съд за останалите инкриминирани декларации /Вж. т.3, л.966 от НОХД 1480/2014г. на ПОС/,  възивната инстанация назначи допълнителна ССчЕ.

От заключението на първоначалната ДССчЕ /л.71 - 90 от ВНОХД № 537/17г./ е видно, че по другите, инкриминирани митнически декларации /след изключването на №**************** от 19.03.2009 г. и произтичащата № *************** от 03.09.2009г. с лихва 372,63 лв./ не са заплатени лихви по допълнително начисленото ДДС, както следва:

- по № **************/02.06.2008 г. от дата 2.06.2008г. до дата 26.08.2010г. от 771,43 лв.;

- по № *****************/30.06.2008 г. от дата 30.06.2008г. до дата 26.08.2010г. от 1038,58 лв.;

- по № ****************/18.07.2008 г. от 18.07.2008г. до дата 26.08.2010г. в размер на 732,67 лв;

-  по № **************/16.07.2009 г. от дата 16.07.2009г. до дата 31.08.2010г. от 119,31 лв.,

Или общата сума на формално, неплатените лихви от представляваното от подс. Л. дружество възлизат на 2661,99 лв.

Но както стана реч по-горе, коригиращите решения на структурите към Агенция М., с които са начислени за плащане допълнително ДДС и лихви, са били обжалвани от „К.Е.“ ООД и по 6 от случаите, вкл. и горепосочените 4 митнически декларации, се е стигнало до отмяната им. След като по тези митнически декларации са налице, влезли в законна сила, окончателни решения на ВАС /макар и със забележката, че не са задължителни за съставомерността на деянията по настоящото наказателно производство/, за подсъдимия, като представляващ „К.Е.“ ООД не е било налице изискуемо задължение за плащане на тези лихви. Затова, неслучайно в представените пред окръжния и апелативния съд, както и от в.л. П. при изготвянето на двете допълнителни ССчЕ справки от Министерство на финансите – Агенция М., с подразделения Митница – В. и Митница – П., не се установява в електронния им масив от данни, наличието на подобни задължения от страна на представляваното от подсъдимия дружество по четирите митнически декларации.

Същевременно с това поредицата от съдебни производства, водени пред административните съдилища в Р. Б. със страни МФ - Агенция М. и „К.Е.“ ООД за дължими митни сборове и данъчни задължения включва не само процесните успоредни дела, а много повече, като към настоящия момент е вече трудно проследимо, какъв се явява финалният баланс на взаимните им задължения и прихващания.

В края на въззивното съдебно следствие в заключението си по назначената ДССчЕ /л.215-253 от ВНОХД №537/17г./ е установен още един важен детайл, а именно, че след извършените прихващания между Агенция М. и фирма „К.Е.“, цялостният остатък на задълженията за това дружество е в размер на 2027,97 лева. Едновременно с това, обаче разноските по административно дело №1966/2010г. в размер на 2300 лева не са били заплатени на фирма „К.Е.“ ООД от АМ, Митница – П., т.е. при съпоставката между дължимите от двете страни взаимни задължения, дължимият остатък остава за Министерство на финансите.

В този смисъл са напълно обосновани правните изводи на първоинстанционния съд, че при липсата към настоящия момент на реални задължения от страна на „К.Е.“ ООД спрямо МФ – Агенция М., очевидно подобни не биха могли да бъдат вменени във вина и за дължими лихви по останалите четири митнически декларации по допълнително начисленото съставомерно ДДС, което да се явява пречка за приложението на разпоредбана на чл.255, ал.4 от НК.

По отношение на наложеното наказание.

При преквалификацията на инкриминираното деяние, спрямо подс. Л. са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като се касае за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години и „Глоба“ до 1000 лв., деецът до момента не е осъждан и причинените имуществени вреди – главница по начисленото допълнително ДДС и лихви на практика са възстановени.

Това обстоятелство се потвърждава, както беше обсъдено по-горе от заключенията на изготвените ССчЕ и изисканите от съдилищата справки от Агенция М., като не се налага промяна в извода на първоинстанционния съд, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност.

Окръжният съд е съобразил при определяне размера на административното наказание, всички данни за личността на подсъдимия, имотното му състояние, данните и начина за извършеното от него деяние.

Но предвиденото в чл.78а, ал.1 от НК административно наказание „Глоба“ към момента на довършване на инкриминираната дейност – 16.07.2009г. е в дипазон от 500 до 5000 лева /С изм. и доп. ДВ, бр.26/2010г. е увеличен долния праг на 1000 лв., което по смисъла на чл.2, ал.2 от НК е по-неблагоприятно за дееца и следва да се отчете от съда/.

Безспорно се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, предвид на неговия сложен механизъм и международен обсег на действие, което се явява сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно с това размерът на укритите данъчни задължения, макар и да покрива критериите на чл.93, т.12 от НК, не е особено висок, Л. е трудово ангажиран, с положителни характеристични данни и е съдействал на провежданото наказателно производство. В тази връзка при наличния превес на съобразените смекчаващи отговорността обстоятелства, следва наложеният размер на определеното административно наказание от 3000 лева да се намали на 2000 лева, което налага изменението на присъдата и в тази й част. Така успешно биха могли да се постигнат целите на административното наказание.

Няма основания за прекратяване на настоящото производство, заради издадените НП срещу „К.Е.“ ООД за невярното деклариране на митническата стойност на внесените стоки, тъй като са издадени против горепосоченото юридическо лице се явява субект, различен от подс.Л., против когото се води наказателното производство.

По отношение на гражданските искове.

Окръжният съд е отхвърлил, приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на основание чл. 45 от ЗЗД, за размера на необявените и неплатени данъчни задължения от „К.Е.“ ООД /лихви за забава не се претендират/.

Действително, въпреки, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 от НК, което е и основание за предявяването на гражданската претенция, по гореизложените съображения е прието заплащане на допълнително определените размери ДДС. Начисляването на тези размери ДДС е обжалвано пред ВАС и с окончателни решения за шест от деянията е прието, че те не се дължат, а седмият случай е преценен като несъставомерен от настоящия състав.

С оглед на изложените съображения се налага заключението, че напълно законосъобразно е отхвърлен изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск от М.н.ф. в качеството му на представляващ Държавата, против подсъдимия П.Л. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, предмет на обвинителния акт в размер на 21 307.13 лева.

Това е така, тъй като, непротиворечиво се установява от изготвената ССчЕ, че ефекта за държавата е „неутрален“/„нулев“. Дружеството веднъж плаща през месец август 2010 г. ДДС на база Решения на Агенция М., а от друга страна в същия месец го посочва като данъчен кредит в ДДС дневника за покупки или действията на подсъдимия не са довели до ощетяване на фиска.

Направените по делото пред първата инстанция разноски, правилно са изчислени и съобразно чл. 189, ал. 3 НПК, възложени на подсъдимия: по сметка на ОД на МВР – гр. П. за сумата от 340 лева на досъдебното производство; в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на П.ския окръжен  съд от 1182 лева от съдебното производство. А останалите разноски за преводи, според чл.189, ал.2 от НПК, остават за сметка на органа, който ги е направил: на досъдебното производство – 4 452 лева за МВР, а на съдебното от 3 076 лева за ПОС.

Пред настоящата инстанция разноските за ССчЕ от общо 369 лв., следва да се присъдят допълнително на подс. Л. в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на П.ския апелативен съд.

Правилно, приложеното по делото веществено доказателство, след влизане на присъдата в законна сила, следва да остане по делото.

Гореизложеното изисква изменението на присъдата в наказателно-осъдителната й част, като протеста на прокуратурата и жалбата на гражданския ищец бъдат оставени без уважение, а жалбата на подсъдимия, чистично уважена.

Не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения, поради което и П.ският апелативен съд, на основание чл.337, ал.1, т.1, т.2 и ал.3 от НПК,

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 55/12.06.2017 г., постановена по НОХД №1480/2016 г. на П.ският окръжен съд, както следва:

- ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подс. П.Д.Л. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 19.03.2009 г. в гр. К., при условията на посредствено извършителство е избегнал с подадената МД № **************** от 19.03.2009 г., установяването и плащането на ДДС в размер на 2 422,87 лева, като вместо това го признава за невиновен и на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл, както и за разликата от общия размер на инкриминираното ДДС от 21 307,13лв. до сумата от 18 884,26 лева.

- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия по чл.78а НК административно наказание „Глоба“ от 3 000 лева на 2000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Л., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - П. сумата от 369 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                2.