РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 2352/19.11.2019г.

 

 

гр. Пловдив, 19.11.2019 год.

 

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2404 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

   Образувано е по касационна жалба, предявена от „СОЛАК 77“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Мулдава, община Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Тракия“ № 11, представлявано от управителя Б.С.С., депозирана чрез адвокат М., против Решение № 1265 от 03.07.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2705 по описа на същия съд за 2019г., с което е изменено Наказателно постановление № 16-002477/11.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив, с което на „СОЛАК 77“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ, като намалява размера на наложеното наказание на 1500лв.

    Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.

     Претендира се отмяна на решението на районния съд в частта, с която е намален размерът на имуществената санкция на 1500лв., респективно се иска отмяната изцяло на Наказателно постановление № 16-002477/11.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив.

    Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

    Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

     Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

     Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

     Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

     Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 20.03.2019г., при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив в строителен обект „Жилищна сграда с офиси, подземни гаражи, бърза закуска, ресторант и сладкарница” в гр.Пловдив, УПИ ***от кв.366 и 366а по плана на кв.”Т.”, лицето А.Р.М.обезопасявал стълбището с парапети и ограждения в крило „В” на строителния обект с още двама работници. Съгласно договор с „Тарамекс” ЕООД, работници на „Солак 77” ЕООД следвало да осъществяват строително-монтажни работи на обекта. Установено е , че А.М.е без работно облекло. Същият писмено и устно декларирал, че работи от 20.03.2019г. в строителения обект с работно време от 8 до 17 часа за сумата от 105 лева на ден за дружеството на „Солак 77” ЕООД .

   На 26.03.2019 г.  Б.С.-управител на дружеството писмено декларирал, че не познава А.Р.М..

   Изложеното в Декларацията от М. е прието от проверяващите за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. На 26.03.2019 г. е съставен АУАН № 16-002477 за нарушение на „Солак 77” ЕООД на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

    Последвало е издаването на Наказателно постановление № 16-002477/11.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив, с което на „СОЛАК 77“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ

    Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че в случая „СОЛАК 77“ ЕООД е приело А.Р.М.да работи на строителен обект, към момента на проверката същият е извършвал обезопасителни работи на стълбище в обекта. С действията си А.Р.М.е осъществявал трудова дейност, т.е. престирал е работна сила и съгласно изискванията на чл.1, ал.2 от КТ е следвало да бъдат уредени трудовите правоотношения.

    Съдът е приел за безспорно установено, че строително-монтажни дейности на обекта е следвало да се извършват от работници именно на „СОЛАК 77“ ЕООД, поради което и във връзка с декларацията на М. е трябвало именно с това дружество да се сключи трудов договор. Осъществен е съставът на чл. 62, ал.1 от КТ.

    Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според  чл. 62, ал. 1 от КТ  трудовият договор се сключва в писмена форма.

    Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

     Изводът на районния съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ се споделя от касационния съд, това е така, тъй като от събраните писмени доказателства се установява, че А.Р.М.работи на строителен обект на „СОЛАК 77“ ЕООД към момента на проверката, осъществена от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив. Същият сам е попълнил декларацията, от която се стига до категоричния извод, че М. е престирал работна сила на проверявания обект.

    Тези данни са очевидно еднозначни и безпротиворечиви с фактите и обстоятелствата заявени в Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и с фактите и обстоятелствата, които административно наказващият орган е приел за установени и въз основа на които е наложил процесното административно наказание.

   При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

    Следователно НП е издадено при точно прилагане на материалния и на процесуалния закон.

    Обосновано е решението на районния съд и по отношение редуцирането на размера на наложената санкция.

             По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

Р Е Ш И:

               ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1265 от 03.07.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2705 по описа на същия съд за 2019г.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.