Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 539 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че през 2008 г., 2012 г. и 2013 г.
предоставил на ответника заеми в общ размер на 391 100 лева.
Предоставената сума е в изпълнение на следните договори за заем: по договор за
паричен заем от 27.10.2008 г., по който предал на ответника сумата от 30 000
лева, със срок на връщане, продължен с анекс, до 27.10.2012 г.; по договори за
заем от 2012 г. – 15 броя, сключени в периода от 30.11.2012 г. до 28.12.2012 г.
– всеки за по 14 800 лева или общо 222 000 лева и по договори за
паричен заем от 2013 г. – 10 броя, сключени в периода от 14.05.2013 г. до
21.12.2013 г. – по всеки заемната сума е 14 900 лева, с изключение на
договора от 21.12.2013 г., по който тя е 5 000 лева. Твърди, че до
настоящия момент ответникът не е върнал дадените в заем суми. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати
сумата в общ размер на 391 100 лева, представляваща заети суми по договори
за заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба
ищецът оспорва твърденията на ответника, че договорите били привидни; че
вземането по договора от 27.10.2008 г. е погасено по давност, както и че сумите
не са предадени. Оспорва въведеното в процеса с отговора на исковата молба възражението
за прихващане, като твърди, че липсва конкретна дата кога са възникнали отношенията,
прехвърлени с договор за цесия, а в случай, че се приеме, че е през 2008 – 2009
г., счита, че вземането е погасено по давност и прави възражение в този смисъл.
Ответникът счита искът за неоснователен. Оспорва, че
дължи претендираните суми. Прави възражение за
изтекла давност по отношение вземането по договора за заем от 27.10.2008 г. По
останалите договори за заем оспорва, че е извършено реално плащане на суми в
полза на „М.К.К.“ ЕООД. Твърди, че са сключвани
фиктивни договори за заем, които не са включвани в счетоводството на ответника,
но не знае дали това са процесните. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с насрещно вземане, което има към
ищеца в размер на 323 845,08 лева, придобито по силата на договор за
цесия, с който П.М.цедира на „М.К.К.“
ЕООД свои вземания към „Е.“ АД. Уточнява, че вземанията, предмет на цесията са
в следствие на предоставяни от физическото лице П.М.лични негови средства, с
които суми са покривани неотложни финансови нужди на „Е.“ АД във връзка с
дейността на дружеството, в периода 2008 – 2009 г. С допълнителен писмен
отговор на допълнителната искова молба поддържа заявените твърдения с отговора
на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявени от „Е.“
АД срещу „М.К.К.“ ЕООД за заплащане на сума в размер
на 391 100 лева, представляваща общата стойност на заетите суми по
договори за заем.
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава искането си, а
именно: съществуването на договори за заем между страните, предаването и
получаването на претендираната сума, както и поемане
на задължение от ответника за връщането й в уговорен между страните срок.
Приети са като доказателства писмени
договори за заем, от които се установят следните обстоятелства:
На 27.10.2008 г. между „Е.“ АД, като заемодател и „М.К.К.“ ЕООД, като заемател е
подписан договор за паричен заем, по който ответникът се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата 30 000 лева, а заемателят се задължава да я върне съгласно условията,
уговорени в договора. С анекс от 01.10.2009 г. към договора за заем от
27.10.2008 г. е променен срокът за връщане на договора, като заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната
сума не по-късно от 27.10.2012 г.
Страните са подписали договори за парични заеми, по
които ищецът се е задължил да предостави на ответника суми от по 14 800
лева по всеки договор, както следва: на 30.11.2012 г., със срок за връщане на
сумата до 30.11.2013 г.; на 03.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до
03.12.2013 г.; на 05.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 05.12.2013
г.; на 07.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 07.12.2013 г.; на 10.12.2012
г., със срок за връщане на сумата до 10.12.2013 г.; на 12.12.2012
г., със срок за връщане на сумата до 12.12.2013 г.;
на 14.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 14.12.2013 г.; на 17.12.2012
г., със срок за връщане на сумата до 17.12.2013 г.; на 18.12.2012 г., със срок
за връщане на сумата до 18.12.2013 г.; на 19.12.2012 г., със срок за връщане на
сумата до 19.12.2013 г.; на 20.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до
20.12.2013 г.; на 21.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 21.12.2013
г.; на 22.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 22.12.2013 г.; на
27.12.2012 г., със срок за връщане на сумата до 27.12.2013 г. и на 28.12.2012
г., със срок за връщане на сумата до 28.12.2013 г.
Приети са като доказателства договори за парични заеми,
подписани между „Е.“ АД, като заемодател и „М.К.К.“
ЕООД, като заемател със задължение ищецът да предаде заемна
сума в размер на по 14 900 лева, а ответникът да я върне, както следва: на
14.05.2013 г. с уговорен срок връщане на сумата до 14.05.2014 г.; на 17.05.2013
г. с уговорен срок връщане на сумата до 17.05.2014 г.; на 20.05.2013 г. с
уговорен срок връщане на сумата до 20.05.2014 г.; на 31.07.2013 г. с уговорен
срок връщане на сумата до 31.07.2014 г.; на 07.11.2013 г. с уговорен срок
връщане на сумата до 07.11.2014 г.; на 26.11.2013 г. с уговорен срок връщане на
сумата до 26.11.2014 г.; на 28.11.2013 г. с уговорен срок връщане на сумата до
28.11.2014 г.; на 18.12.2013 г. с уговорен срок връщане на сумата до 18.12.2014
г. и на 20.12.2013 г. с уговорен срок връщане на сумата до 20.12.2014 г. На
21.12.2013 г. е подписан договор за паричен заем, по който заемодателят „Е.“ АД
се задължава да предаде в собственост на заемателя „М.К.К.“ ЕООД сумата от 5 000 лева, която заемателят се задължава да върне в срок до 21.12.2014 г.
Както се приема и в практиката на Върховния касационен
съд – решение № 142 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на ВКС, ІV Г.О.,
за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да
има и реално предаване на сумата, предмет на договора, като предаването на
заетата сума е в доказателствена тежест на страната,
която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на
този договор.
В разглеждания случай по делото е представено преводно
нареждане за сумата от 30 000 лева от 28.10.2008 г., с основание на
превода: договор за заем. Приети са като доказателства 9 бр. разписки за
получени суми от „М.К.К.“ по договорите за заем,
сключени с „Е.“ от по 14 900 лева, като в разписките изрично е посочено по
кой договор за заем се дава сумата, както и 1 бр. разписка за получена сума от
ответника в размер на 5 000 лева по договора за заем от 21.12.2013 г. От изслушаната
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че по данни от счетоводните документи при ищеца, за периода 2008 г. размерът на
предоставените заемни средства от „Е.“ АД на ответника са 30 000 лева,
осчетоводени по сметка 2618 – „Краткосрочни вземания и предоставени заеми в
лева“. Сумата е предоставена по банкова сметка ***.10.2008 г., съгласно платежно
нареждане от същата дата. По предоставени копия на договори за паричен заем,
между страните са сключени 15 броя договори за паричен заем на обща стойност
220 000 лева, като по счетоводни справки на ищеца, заемните суми са
предоставени на „М.К.К.“ ЕООД в брой срещу издадени
разходни касови ордери, осчетоводени по кредита на сметка 501 – „Каса в лева“,
с основание „предоставен заем МКК“. Съгласно счетоводна справка за сметка 2618
– „Краткосрочни вземания и предоставени заеми в лева“ за периода 2012 г. се
констатира вземане на ищеца от ответника по процесните
договори за парични заеми в общ размер на 252 000 лева, формирано от
невърнати заеми, както следва: невърнат заем в размер на 30 000 лева,
предоставени през 2008 г. и невърнати заеми в общ размер на 222 000 лева,
предоставени през 2012 г.
Видно е от представено Писмо за потвърждение на салда
от бившия одитор на ищеца, че ответното дружество е
потвърдило задължения към ищеца към 31.12.2012 г. в общ размер на
257 070,79 лева, които включват: 252 000 лева – главници по договор
за заем от 27.10.2008 г. и договори от 2012 г.; 4 347,15 лева за начислени
лихви към тях; 361,82 лева по фактура № 38 от 21.01.2008 г. и 361,82 лева по
кредитно известие № 5 от 24.11.2008 г.
В заключението се посочва, че по предоставени
счетоводни справки и документи за периода 2013 г. между страните са сключени 10
бр. договори за паричен заем на обща стойност 139 100 лева. По счетоводни
данни на ищеца, заемните суми са предоставени на „М.К.К.“
ЕООД в брой срещу подписани разписки и за двете страни от П.И.М., в качеството
си на представляващ и двете дружества. Ищецът е издал разходни касови ордери
осчетоводени по кредита на сметка 501 – „Каса в лева“ с основание „предоставен
заем ММК, предоставен заем“, което счетоводно отразяване представлява плащане
на сумите в брой на касата на дружеството.
Съгласно предоставена справка за сметка 2618 –
„Краткосрочни вземания и предоставени заеми в лева“ от счетоводството на „Е.“
АД за периода 2013 г., към 31.12.2013 г. се констатира вземане от ответника в
общ размер на 391 000 лева, формирано по невърнати заеми, както следва:
невърнати заеми в общ размер на 252 000 лева, предоставен през 2008 г. и
2012 г. и невърнати заеми в общ размер на 193 100 лева, предоставени през
2012 г. Съгласно представено Писмо за потвърждение на салда от бившия отидор на ищеца, към 31.12.2013 г. ответното дружество е
потвърдило задължения към ищеца в общ размер на 417 022,62 лева, сред
които и 391 000 лева – главници по договор за заем от 27.10.2008 г.,
договори за заем от 2012 г. и договори за заем от 2013 г. Установява се, че от одиторско дружество „У.К.“ ООД на вещото лице са
предоставени процесните договори от 27.10.2008 г. и
анекс към него от 01.10.2009 г.; договорите за заем за периода 2012 г. и 2013
г.; писма за потвърждение на салда за периода 2012 г. и 2013 г. и разписки за
получени суми по договори за заем от 2013 г. Експертът констатира, че съгласно
предоставената информация и документи от бившия одитор
на ищеца следва, че са изпълнени процедури с цел получаване на одиторски доказателства по процесните
договори за предоставени заеми, с оглед на това, че одиторът
е одобрил процесните договори за заем и разписи са
предадени, респ. получени суми от П.М., в качеството му на управител на „М.К.К.“ ЕООС. В заключението изрично е посочено, че контакт с
ответника не е осъществен и счетоводните документи не са проверени, тъй като на
обявения в търговския регистър адрес, ответникът не е намерен.
Съдът намира, че представените по делото писмени договори
за заеми, писмата-потвърждение и разписките следва да се ценят като доказателства
по делото, въпреки че не са представени в оригинал, каквото искане направи
ответника по реда на чл. 183 ГПК. От една страна ответникът не оспорва, че
договорите за заем и разписките са подписани от страна на „М.К.К.“ ЕООД, чрез законния си представител към момента на
сключването им, както и че писмата-потвърждение изхождат от дружеството. От
друга страна в периода, в който са сключвани договорите, подписвани са
разписките и писмата-потвърждение и двете страни по сделките са представлявани
от едно и също лице П.И.М.. Видно е от приетата експертиза, че към настоящия
момент проверка на счетоводството на ответника не е извършена, поради
ненамиране на търговеца на адреса. Налице са данни от сегашния управител на
дружеството „Е.“ АД, че не разполага с оригинали на документите, тъй като не са
му предадени от П.М., който е положил подпис върху тях от името на дружеството-ищец.
От разпита на свидетелката М.Ц.К., който съдът намира за допустим с оглед
заявените твърдения на ищеца, че не разполага с документите в оригинал и при
прилагане разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, се доказа, че като одитор на финансовите отчети на „Е.“ АД за 2012 г. и 2013
г., е изискала и разгледала в оригинал документите – договорите за заем,
потвържденията и разписките, на които са направени копия за нуждите на
проверката. С оглед изложеното съдът намира, че представените в копия документи
по делото – договори за заеми, молби-потвърждения и разписки, са съществували в
правния мир към 2013 г. и същите по вид, форма и съдържание отговарят на
представените копия по делото, поради което не са налице основания за
изключването им от доказателствения материал по
делото.
Видно е от
клаузите на представените договори за заеми, че страните са постигнали съгласие
за сключване на договорите за заем, в които е включена уговорка за връщане на
сумата в определен срок. От приетите писмени доказателства – платежно нареждане,
разписки, изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, признанието в
писмата-потвърждения, поведението на ответника по непредоставяне достъп на
вещото лице до счетоводството си, преценено по реда на чл. 161 ГПК, съдът
приема за доказано, че претендираната сума в общ
размер на 391 000 лева е получена от ответника на основание възникнали
между страните заемни правоотношения. Съгласно константната практика на Върховния
касационен съд, застъпена в решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ІV Г.О.; решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС,
ІV Г.О.; решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение
№ 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и решение №
524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV Г.О., всичките постановени
по реда на чл. 290 ГПК, наличието на съгласие на насрещната страна за сключване
на договор за заем, както и клаузите на същия следва да бъдат установени по
делото по категоричен начин, което в разглеждания случай е направено. В
договорите за заем страните са уговорили срок, в който се дължи връщане на
получената сума, който е настъпил и след който липсва плащане от страна на
ответника.
Съдът намира
за недоказано възражението на „М.К.К.“ ЕООД, че
сключените договори за заем са привидни. Ответникът твърди, че са сключвани
договори за заеми, но не знае дали са процесните, и
те са били с цел да се отчете формално касовата наличност, и тези договори не
са включвани в счетоводството на ответника. В подкрепа на така заявените
твърдения по делото не са ангажирани доказателства. Както се посочи,
счетоводството на ответника не е проверено от вещото лице, тъй като дружеството
не е открито на декларирания в търговския регистър адрес на управление. При
разпита проведен по реда на чл. 176 ГПК представляващият дружеството ищец към
настоящия момент М.Ф.Г. заявява, че през годините са проведени много срещи от
счетоводно естество, на които обаче не е ставало въпрос за натрупани салда.
Знае за предоставени суми по договори за заем от „Е.“ АД на „М.К.К.“ ЕООД, което е отразено в счетоводството и в одиторските доклади, като одиторите
са им предоставили копия от договорите. Не знае договорите за заем да са
подписвани с друга цел. Видно е от обявените одиторски
доклади, които напълно кореспондират с изготвените от ответника към 2012 г. и
към 2013 г. писма-потвърждения, че търсената от ищеца сума е намерила отражение
в счетоводните регистри като такава дадена по договори за заеми, като са
налични и доказателства, че сумата от 30 000 лева е преведена по банкова сметка
***, а за останалите суми са издадени разходни касови ордери и разписки, което
съответства на договереното между страните в договорите
от 2012 г. и 2013 г. предаването на заемните суми да се извършва в брой. При
тези данни не може да се направи извод, че договорите са заем са фиктивни и
страните по тях не са имали воля да ги обвържат.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение вземането по договора за заем от 27.10.2008 г.
Установи се по делото, че с анекс от 01.10.2009 г. страните са се съгласили
заемната сума да бъде върната не по-късно до 27.10.2012 г. С оглед на това
вземането е изискуемо считано от 27.10.2012 г., като петгодишният давностен срок, приложим към правоотношенията по договор за
заем, изтича на 27.10.2017 г. Исковата молба е предявена в съда на 25.01.2017
г., което е преди изтичане на погасителната давност.
Предвид изложените съображения съдът приема за
доказано по делото, че страните са обвързани от валидно възникнали
правоотношения по договори за заеми, сключени на 27.10.2008 г., 30.11.2012 г., 03.12.2012
г., 05.12.2012 г., 07.12.2012 г., 10.12.2012 г., 12.12.2012
г., 14.12.2012 г., 17.12.2012 г., 18.12.2012 г., 19.12.2012 г., 20.12.2012 г.,
21.12.2012 г., 22.12.2012 г., 27.12.2012 г., 28.12.2012 г., 14.05.2013 г., 17.05.2013
г., 20.05.2013 г., 31.07.2013 г., 07.11.2013 г., 26.11.2013 г., 28.11.2013 г.,
18.12.2013 г., 20.12.2013 г. и 21.12.2013 г., във връзка с които ответникът е
получил от ищеца сума в общ размер на 391 100 лева, която не е върната в
уговорения в договора падеж. С оглед липсата на доказателства за връщане на
получената в заем сума, предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД се явяват основателни за пълния предявен размер от
391 100 лева.
Основателността
на предявените искове предполага разглеждане на въведеното в процеса от
ответника възражение
за прихващане със сумата 323 845,08 лева, придобито по договор за цесия.
Представен
е договор за прехвърляне на вземания от 24.04.2017 г., с който цедентът П.И.М. прехвърля на цесионера
„М.К.К.“ ЕООД вземания, които има срещу „Е.“ АД,
представляващи предоставяни заеми на дружеството в размер на 323 845,08
лева, от които главница в размер на 184 015,44 лева и законна лихва към датата
на цесията в размер на 139 829,64 лева. Във връзка с дадени указания на
съда, ответникът заяви, че вземанията, предмет на цесията са предоставени от
физическото лице П.М.лични негови средства в периода 2008 г. – 2009 г., с които
са покривани неотложни финансови нужди на „Е.“ АД и са осчетоводявани като
заемни средства.
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Цесията, като
всеки друг договор, трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите. Могат да бъдат цедирани както вземания,
така и права, чиято прехвърлимост е допустима от
закона и следва от тяхното естество – чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото,
установено в ал. 2 на посочената разпоредба, според което вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка
не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното
съществуване е условия за действителност на договора. Това следва и от
каузалния характер на цесионния договор, чиято
валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо
от друго правно основание.
В разглеждания
случай предмет на договора за цесия са вземания, които има П.М.към ищеца за
предоставени заеми на дружеството. От приетото допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на „Е.“ АД е
осчетоводено задължение към П.И.М. към 01.01.2008 г.
по Справка с натрупване по сметка 1583 – „Краткосрочни заеми от свързани лица
във валута“ и там фигурира задължение на ищеца към П.М.в размер на
301 712,45 лева. В справката е отразено, че заемът е от 2007 г. Към
31.12.2008 г. по Справка по хронология за сметка 1583 – „Краткосрочни заеми от
свързани лица във валута“ фигурира задължение на ищеца към П.И.М. в размер на
189 014,45 лева. Сумата представлява кредитно салдо/задължение, формирано
както следва: Начално салдо към 01.01.2008 г. от
301 712,45 лева, получен заем през 2008 г. от 1 004,01 лева и частично
върнат заем на П.М.2008 г. в размер 113 701,01 лева. Разлика/остатък от
задължение към 31.12.2008 г. от 189 015,45 лева. Към 31.12.2009 г., след
частично връщане на сума от 5 000 лева, остатъкът от задължението е
184 015,45 лева. Вещото лице констатира, че по счетоводни данни на ищеца,
при същия не фигурира задължение за законна лихва. Също така дружеството не
разполага с никакви документи и данни, включително и с договор за заем. Констатираният
от вещото лице размер на задължението на ищеца към П.М., по счетоводни данни на
ищеца, към датата на проверката 28.09.2018 г. е 180 001,33 лева. Изчислената
законна лихва за периода 29.06.2009 г. до 24.04.2017 г. е 148 389,97 лева.
При тези
данни съдът намира, че не са ангажирани доказателства – договор за заем или
др., от които да може да се направи извод какви са съществените елементи на
заемното правоотношение, което се твърди, че е възникнало между П.М.и „Е.“ АД. Осчетоводяване
на сумата от 301 712,45 лева като заем от 2007 г. не е достатъчно, за да
се приеме, че страните са постигнали съгласие относно съществените елементи на
договора за заем. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената
сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването
й със задължението за връщане от заемателя, е доказване
на договора. В случая не са ангажирани доказателства кога е предадена сумата,
нито че е уговорено задължение за заемателя да я
върне. Ето защо съдът приема, че не е доказано по делото, че между П.М.и „Е.“
АД са възникнали валидни правоотношения по договор за заем в периода 2008 г. –
2009 г. Както се посочи, съществуването на вземанията е условие за
действителност на договора за цесия и доколкото не се установи съществуващо
вземане на цедента, произтичащо от договор за заем,
съдът намира, че цесията не е породила правно действие и ответникът не е
придобил вземания по нея.
Дори да се
приеме, че са налице заемни правоотношения между П.М.и „Е.“ АД във връзка с
отпуснат договор за заем през 2007 г., предвид счетоводните записвания в
дружеството, които съдържат неизгодни за ищеца факти, е основателно
възражението на „Е.“ АД за погасяване вземането по давност. На първо място
следва да се посочи, че в счетоводството на ищеца фигурира само вземане за
главница, но не и за законна лихва. Също така се установи от приетото
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че вземането по
договора за заем е осчетоводено при ищеца към 01.01.2008
г. като краткосрочен заем. Това означава, че трябва да се изплати в срок до
една година от получаване на средствата. Връщане на част от заема на П.М.е
направено през 2008 г., от което може да се направи извод, че е налице и покана
за връщане на средствата, осчетоводени като краткосрочни. Считано от 2008 г. до
датата на исковата молба са изтекли повече от пет години, поради което следва
да се приеме, че вземането по договор за заем, даден от П.М., дори и да
съществува, е погасено по давност, поради което не подлежи на връщане.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че възражението за
прихващане направено от ответника е неоснователно и недоказано, поради което
трябва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 29 515
лева, от които 15 644 лева за държавна такса, 450 лева за депозит за вещо лице,
66 лева за налагане на допуснатото от съда обезпечение, 30 лева за депозит за
свидетел, 5 лева за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 13 320
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за
който извод настоящият съдебен състав съобрази броя на проведените заседания,
фактическата и правна сложност на делото, извършените действия по обезпечение
на исковете и по въведеното в процесна възражение за прихващане,
както и че по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, дължимият
минимален размер е в размер на 11 222,40 лева, който е близък по претендирания от страната. Ето защо възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.К.К.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер на 391 100 лева /триста
деветдесет и една хиляди и сто лева/, представляваща общата стойност на
заетите суми по договори за парични заеми, сключени на 27.10.2008 г., 30.11.2012 г.,
03.12.2012 г., 05.12.2012 г., 07.12.2012 г., 10.12.2012 г., 12.12.2012 г., 14.12.2012 г., 17.12.2012 г., 18.12.2012 г.,
19.12.2012 г., 20.12.2012 г., 21.12.2012 г., 22.12.2012 г., 27.12.2012 г.,
28.12.2012 г., 14.05.2013 г., 17.05.2013 г., 20.05.2013 г., 31.07.2013 г., 07.11.2013
г., 26.11.2013 г., 28.11.2013 г., 18.12.2013 г., 20.12.2013 г. и 21.12.2013 г.,
с настъпил падеж за връщане на дадените в заем суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба 25.01.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „М.К.К.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, срещу „Е.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, възражение за прихващане с вземане на „М.К.К.“ ЕООД от „Е.“ АД за заплащане на сума в размер на 323 845,08
лева по договор за цесия, сключен на 24.04.2017 г., като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.К.К.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, сумата 29 515 лева /двадесет и девет хиляди петстотин и
петнадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: