Мотиви към присъда по НОХД № 3622/2009г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу М.Г.Р. и същият е предаден на съд за престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б”, предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
04.08.2008г. в гр.Р., обл.Пловдивска, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Форд Ескорт” с регистрационен № е нарушил правилата за движение: Чл. 5,
ал.1 от ЗДП: - Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората; Чл.
8, ал.1 от ЗДП: - Водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.; Чл. 15, ал.1 от ЗДП:
- На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента.; Чл. 25, ал.1 от ЗДП: - Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.; Чл. 25, ал.2 от ЗДП: - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.; и чл. 91, ал.3 от ППЗДП: - Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще
използва за заобикалянето и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда
на Й.А.С., ЕГН **********, изразяваща се в увреждане на гръбначния мозък и
загуба на мускулна сила на долните крайници /долна параплегия/, преценяваща се
като осакатяване на десния крак и осакатяване на левия крак, както и постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност
представителят на държавното обвинение намира, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК, като лишаването от свобода бъде за
минимален срок, а изпълнението на същото бъде отложено за срок от три години.
Предлага на съда да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок по
преценка на съда.
Повереникът
на частния обвинител Й.А.С. – адв. Г.С. пледира към съда за доказаност на
обвинението, като излага доводи, че събраните по делото доказателства категорично
установяват обвинителната теза. Моли съда да му наложи наказание лишаване от
свобода в размер от една година на подсъдимия, което наказание да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок.
Процесуалният
представител на подсъдимия М.Г.Р. - адв.
Д.И. *** излага обстойни доводи, че обвинението не е доказано по безспорен
начин, както и че деянието е несъставомерно, тъй като автомобилът, управляван
от неговия подзащитен не е бил в движение. Сочи, че основно вина за настъпилото
ПТП има пострадалия, излага доводи, че казусът представлява случайно деяние,
като моли съда да оправдае неговия подзащитен. Алтернативно моли съда да
приеме, че е налице състава на престъпление по чл. 343а от НК и му бъде
наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, както и лишаване от право за
минимален срок.
Подсъдимият М.Г.Р.
не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Дава обстойни
обяснения в съдебно заседание, като сочи, че обстоятелствата от обвинителния акт
не са правилно посочени, като самият той се е намирал в лявото платно за
движение в спряло положение, а мотоциклетът се е движил с несъобразена скорост.
Поддържа заявеното от неговия защитник, като моли съда, ако прецени, че е
виновен, да му наложи минимално наказание.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.Г.Р. е роден на ***г***,
живее в гр. Р., той е българин, български гражданин, не е женен, работи, не е осъждан,
с основно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Г.Р. бил
правоспособен водач за превозни средства от категории “В” и “М” от 2006г., а
пострадалият Й.А.С. бил правоспособен водач за превозни средства от категории
“А”, “В”, „С”, Д”, „Е”, “М” и „Т” от 2006г. и притежавал мотоциклет „Сузуки GS 500Е” с рег. № .
На 04.08.2008г. около 19,00ч.
вечерта подсъдимият Р. управлявал лек автомобил “Форд Ескорт” с рег. № в гр.Р., като се придвижвал по бул.”Г.С.Р.” в
посока от запад на изток от квартал „С.” до квартал „Г.Н.”. Като достигнал до
квартал „Г.Н.” той приближил до участъка от булеварда, където с него се
пресичала ул.”Т.”. Платното за движение на булеварда било с асфалтово покритие,
но без пътна маркировка. Когато достигнал до кръстовището, образувано при
пресичането на булеварда и ул.”Т.”, подсъдимият решил да се върне обратно по
булеварда. Извършил с автомобила маневра „завой надясно” и така навлезнал с
колата в ул. ”Т.”. След като установил автомобила на ул. ”т.”, извършил маневра
движение на заден ход, като същевременно завил на ляво и така отново се включил
в движението по бул. “Г.С.Р.”. Подсъдимият продължил да се движи по северния му
край в посока от изток на запад. По същото време по южния край на булеварда в
посока от запад на изток се движел свид. С. с мотоциклета си. Той бил без предпазна
каска за глава. Приближавайки към описаното кръстовище свидетелят видял спрял в
северната част на платното за движение лек автомобил. По същото време подс. Р.
достигнал до спрелия в неговата част - северната на платното за движение лек
автомобил и предприел маневра „заобикаляне”, като навлязъл в южната част на
платното за движение на булеварда, по която се движел свид.С. с мотоциклета си.
Тогава подс. Р., виждайки приближаващия мотоциклет, активирал екстрено
спирачната система на автомобила си. Въпреки това обаче последвал удар между
двете превозни средства. В следствие на удара свид. С. паднал на платното за
движение. Веднага след удара подсъдимият Р. излязъл от автомобила и като видял
състоянието на пострадалия, се обадил на полицията в гр. Р., като ги уведомил,
че има пострадало лице и на бърза помощ.
В момента на удара свидетелите И.Г.
и Й.Б. ***. Като чули звука от удара двамата излезли от дома на Б. и видели
спрелия на платното за движение лек автомобил „Форд”, а свид.Б. видял и паднал
на земята човек. Двамата веднага отишли на мястото на произшествието, като вече
се били събрали и други хора и видели стоящия до автомобила Р.. Разпознали в
пострадалия свид. С. и видели падналия на платното за движение мотоциклет.
Свид.Н.М. също чул звука от удара, но не реагирал веднага, а след няколко
минути, като видял, че на местопроизшествието се събирали хора също отишъл. Той
възприел лежащия на земята свид.С., автомобила и мотоциклета. На място
пристигнал екип на “Бърза помощ” и полицейските служители С. Б., М.Д. и М.М.. Свидетелите Д. и М.
установили самоличността на двамата водачи и запазили местопроизшествието. На
местопроизшествието свид.Д. провел разговор с подс. Р., който му казал, че след
като извършил маневрата от ул.”т.” на булеварда, спрял в южната част на
платното за движение, за да изчака два движещи се в посока от изток на запад
автомобила и след като автомобилите преминали видял движещия се срещу него
мотоциклет, който се блъснал в автомобила му. Полицейският служител Б., който
също пристигнал на местопроизшествието тествал намиращия се там подс. Р. с
апарат за установяване наличие на алкохол в дъха. Апаратът отчел отрицателен
резултат. Не успял обаче да тества свид. С., тъй като последният бил в
линейката в неадекватно състояние. Пострадалият С. бил транспортиран в
медицинско заведение в гр.Пловдив, където му била взета кръвна проба за установяване
наличие на алкохол. При изготвеното химическо изследване на представената от Й.С.
кръвна проба не било установено наличие на алкохол в кръвта.
При изготвената първоначална съдебномедицинска
експертиза на пострадалия Й.А.С. било установено, че при произшествието му било
причинено счупване на двете кости на дясната предмишница, счупване на лявата
лъчева кост на типично място, счупване на телата на четвърти и пети гръдни
прешлени, параплегия на долните крайници /загуба на мускулната сила на
краката/, счупване на костите на черепа, разкъсно – контузни рани и
кръвонасядания по кожата на тялото. Счупването на двете кости на дясната
предмишница е довело до трайно затрудняване на дясната ръка за около 5 – 6
месеца при обичайно развитие на оздравителните процеси, т.е. средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на лявата лъчева кост на типично място е
довело до трайно затрудняване на лявата ръка за 2 – 3 месеца при обичайно
развитие на оздравителните процеси, т.е. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК. Счупването на четвърти и пети гръдни прешлени е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за около 2 - 3 месеца при обичайно развитие
на оздравителните процеси, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Според заключението на експерта от счупването на гръдните прешлени е
настъпило усложнение от увреждане на гръбначния мозък със загуба на мускулната
сила на двата крака /долна параплегия/, което е довело до трайно затрудняване
движенията на двата крака, тоест средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Експертът обаче изложил становище, че било възможно да настъпят трайни
увреждания на гръбначния мозък, който да доведат до загуба на функцията на
краката и съответно това би довело до промяна на характера на телесната
повреда. Останалите увреждания според експерта са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. леки телесни повреди, които
са несъставомерни.
Предвид изложеното от вещото лице
становище относно възможността за промяна в характера на част от телесните
повреди на досъдебното производство била изготвена допълнителна съдебно –
медицинска експертиза. Становището на вещото лице остава непроменено досежно
вида и характера на останалите телесните увреждания, причинени на С., като допълва,
че единствено в резултат на счупването на гръдните прешлени е настъпило
усложнение от увреждане на гръбначния мозък със загуба на мускулната сила на
двата крака /долна параплегия/ и нарушение функцията на пикочния мехур с
незадържане на урината и на правото черво с незадържане на изпражнения
/нарушаване функцията на тазовите резервоари/. Основавайки се на събраната медицинска
документация експертът посочил, че увреждането на гръбначния мозък е
дефинитивно, необратимо, а това се отнася и до усложненията настъпили от него и
съответно е довело до осакатяване на десния крак и осакатяване на левия крак,
т.е. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. Експерта преценил самото
незадържане на урина като създаващо реална опасност за развитие на инфекция на пикочните пътища,
което е довело постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота т.е.
тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. Незадържането на изпражнения
е довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
На досъдебното производство са
били назначени две АТЕ – всяка от които разглежда две хипотези на причиняване
на ПТП – едната, че в северната част на пътното платно е нямало спрял автомобил
и втората – че такъв е имало, който подсъдимият е изпреварвал към момента на
удара /според показанията на пострадалия/. Според заключението по изготвената първа
по време автотехническа експертиза основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа точка е от една страна, че водачът
на лекия автомобил “Форд Ескорт” М.Г.Р. се е движел по южната /лява за него/
половина на платното за движение в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато срещу него се е движел мотоциклет “Сузуки”. Експертът в
заключението си е изчислил скоростта на двете превозни средства, като л.а.
„Форд Ескорт” непосредствено преди задействане на спирачната му система се е
движил със скорост около 29км/ч., а мотоциклетът „Сузуки” в момента на удара се
е движил със скорост около 66км/ч.
Изготвената втора по време - допълнителна
автотехническа експертиза заключава, че основната причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие при разглежданата хипотеза от техническа точка е от една страна,
че водачът на л.а. “Форд Ескорт” М.Р. е навлезнал в южната /лява за него/
половина на платното за движение в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато срещу него се е движел мотоциклет “Сузуки”. От друга страна, според
заключението на експертизата водачът на мотоциклет “Сузуки” Й.А.С. се е движел
със скорост, която го лишила от техническата възможност при своевременна
реакция да спре преди мястото на удара. Експертът отново е изчислил скоростта
на двете превозни средства, като установил, че л.а. „Форд Ескорт”
непосредствено преди задействане на спирачната му система се е движил със
скорост около 31км/ч., а мотоциклетът „Сузуки” в момента на удара се е движил
със скорост около 66км/ч.
В хода на съдебното следствие бе
назначена АТЕ, според чието заключение като се изхожда от конкретния автомобил
и цялостния механизъм на произшествието, завъртането на двете предни гуми на
л.а. се дължи на завъртането на волана на автомобила по часовниковата стрелка,
като воланът е бил завъртян в положение, близко до максималното. Същата
експертиза е проследила и местоположението на автомобила на пътя с оглед
радиуса, очертан от предните гуми.
Според заключението на
изготвената по делото автооценъчна експертиза в резултат на настъпилото
произшествие по мотоциклет „Сузуки GS 500Е” с рег. № са
били причинени вреди на стойност 1842лв.
Представените
на досъдебното производство експертни заключения съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвени с необходимите професионални познания в съответните
области.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка, кредитирайки в пълна степен показанията на свид. С., М.,
Б. и Г., както и на свидетелите Б., М. и Д., депозирани в хода на съдебното
следствие, частично обясненията на подс. Р. досежно времето и мястото на
извършване на деянието. Съдът се позовава и на събраните в хода на воденото дознание
писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – копие от свидетелството за управление
на МПС, контролния талон към него на подс. Р. и талона към знак за технически
преглед /л.4/, копие от застрахователна полица “Гражданска отговорност” /л.5/,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него /л.6-16/, протокол
от допълнителен оглед на местопроизшествие,, ведно с фотоалбум към него
/л.17-21/, СМЕ по писмени данни №
242/09г. /л.23-26/, СМЕ по писмени данни № 392/2008г. /л.40-42/, АТЕ /л.45-57/
и допълнителна такава /л.60-75/, съдебна автотехническа стоково-оценъчна
експертиза /л.78-81/, протокол за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина № 1063/05.08.2008г. , за медицинско изследване /л.84-85/, справка
съдимост /л.88/, характеристична справка
/л.91/,справка за нарушители в региона на М.Р. и на Й.С. /л.93, 94/, копия от
медицински документи, касаещи здравословното състояние на Й.С. /л.96-117 и от
л.135 до л.138 вкл./, справка в Централна база КАТ за регистрирани автомобили
/л.124/, писмо от Община Р. изх.№ 66-01-9/14.03.2009г. /л.134/. Събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства също доказват възприетата от
съда фактическа обстановка – писмо изх.№ 11-03-31 от 10.09.2009г. на Община Р.
/л.45/, автотехническа експертиза /л.83-98/, писмо изх.№ 5736/23.12.2009г. на
РУ- гр.Р. /л.10/, писмо изх.№ 68/06.01.2010г. от ЦСМП /л.114/.
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването
му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянието.
Не са спорни
следните обстоятелства – че на инкриминираната дата подсъдимият с управлявания
от него л.а. се е движил по бул.”Г.С.Р.” в гр. Р.. Не предизвикват спор и
обстоятелствата как точно същият е извършил маневрата по ул.”т.” и обратното
включване в движението по булеварда. В тази връзка съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимия, като не намира основание да постави същите под
съмнение в тази част. Що се касае до последващото поведение на подс. Р. обаче –
в коя лента се е движил същия след маневрата по ул.”т.”, то съдът не може да
приеме, че обясненията му следва да се кредитират, като доводите за това са
следните: нелогично звучи твърдението му, че след като отново се е включил по
бул. ”Г.С. Р.”, той е ситуирал автомобила в лентата за насрещно движение
/условно наречена, тъй като установи се по същото време е нямало наземна пътна
маркировка/, като я е придвижил с бавна скорост напред в същата лента, за да
изчака подминаващи автомобили. На първо място, установи се, че на няколко метра
от пресечката на ул.”т.” по бул.”Г.С.Р.” в посока, обратна на мястото, където е
станало ПТП, е имало детска градина – в тази връзка съдът кредитира показанията
на свид. М. /л.387-гръб от НОХД/ и М. /л.38 от НОХД/, като конкретно свид. М. -полицейски
служител твърди, че по пътното платно на булеварда е имало поставени пътни
полицаи. Горното сочи, че всъщност скоростта на автомобилите, преминаващи по
бул.”Г.С.Р.” покрай детската градина, е била силно ограничена. Подсъдимият е
имал достатъчно време да се включи в северното платно по неговата посока за
движение. Още повече, че същият твърди първоначално, че се е движил с 3-4 км.ч.
и едва тогава е видял, че зад него се намират две коли, “а отпред пред мен
нямаше никакво движение” /л.36 от НОХД/. Едва след това подсъдимият заявява, че
на около 60-70 метра от него е видял, че “мотор прави десен завой и идва към
мен” /пак там/. Разстоянието от кръстовището, образувано от ул.”т.” /западния
ъгъл на улицата/ и бул.”Г.С.Р.” до мястото на ПТП е 31,10 метра – виж т.4 от
протокола за оглед на местопроизшествието. Т.е. като се има предвид, че същият
чрез маневра “движение на заден ход” е завил наляво от ул.”т.” към бул.”Г.С.Р.”
и едва след това е продължил направо по булеварда, излиза, че Р. всъщност
прекалено дълго време се е движил в насрещната лента за движение преди да
преустанови ППС в момент преди удара. Това “придвижване” на личния му автомобил
на разстояние, повече от 40 метра /като се има предвид и ширината на платното
на ул.”т.”/, само за да не “пречи на автомобили”, които евентуално могат да се
включат по ул.”т.” е крайно нелогично.
Същият твърди,
да е възприел движещия се срещу него мотоциклет, когато последният е бил на
60-70 метра от него, завивайки по булеварда. Всички разпитани по делото
свидетели сочат, че разстоянието от т.нар.”петолъчно кръстовище” до мястото на
катастрофата е около 100 метра /свид. М./ до 150 метра /свид. С./.
Твърденията
на пострадалия С. относно начина, по който е станало пътно-транспортното
произшествие, се потвърждава от доказателствата по делото и предимно от изготвената
АТЕ – втора по ред от досъдебното производство и от тази, назначена в хода на
съдебното следствие. Като изхожда от положението на предните автомобилни гуми
на л.а. “Форд Ескорт”, управляван от подсъдимия от фотосите от протокола за
оглед /забел. – това обстоятелство не е изрично упоменато в изготвения протокол
за оглед на местопроизшествието/ и от отстоянието на левите гуми на автомобила
от края на пътното платно, вещото лице е заключило, че завъртането на гумите се
дължи на завъртането на волана на лекия автомобил по часовниковата стрелка,
като воланът е бил завъртян в положение, близко до максималното. Разпитан
по-подробно в съдебно заседание /от 17.12.2009г.-л.102-гръб/ вещото лице
посочи, че предвид установената траектория на лекия автомобил е видно, че ако
лекият автомобил е бил в дясната за него лента за движение и автомобилът е
извършил маневра за навлизане в лявата за него пътна половина, това е станало с
ляв завой , след което веднага с десен и времето за извършване на тази маневра
е такова, че дистанцията, на която се е намирал мотоциклетиста е била
недостатъчна, за да избегне удара. Заключението на експерта по изготвената
втора по ред АТЕ на досъдебното производство е, че водачът на л.а. “Форд
Ескорт” е навлезнал в южната /лява за него/ половина от пътното платно, когато
това не е било безопасно, т.е. когато срещу него се е движил мотоциклета.
Съдът
кредитира в пълнота показанията на свид. С. и поради обстоятелството, че от
мястото на навлизане на мотоциклета на булеварда до мястото на удара
разстоянието е било около 123 метра /съгласно становището на експерта и
показанията на свидетелите Б. –л.38, С. – л.73-гръб, които както вече бе
посочено, съдът кредитира като обективни, последователни, кореспондиращи си.
При ясно време, посока на движение на мотоциклета от запад на изток, т.е.
слънцето се е намирало зад гърба му и при прав участък, възражението на адв. И.,
че С. от това разстояние не бил видял намиращия се в неговото платно за
движение автомобил е крайно несъстоятелно. Напротив, същият в разпита си
изрично заяви, че по-рано е видял автомобила на подсъдимия да се приближава в
насрещното за него платно.
Същевременно пострадалият С. се е
движил със скорост, която го е лишила от техническата възможност при
своевременна реакция да спре преди мястото на удара. Експертът заключава, че скоростта, с която се е
движил мотоциклетистът в момента на удара е била около 66 км.ч., докато тази на
лекия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната му система е
била около 31 км.ч. Водачът на
мотоциклета би имал техническата възможност да избегне удара при своевременна
реакция чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който л.а. е
навлезнал в южната половина на платното за движение, мотоциклет “Сузуки” се е движил
със скорост по-малка от 55 км.ч. Т.е. не е спорно и обстоятелството, че
мотоциклетистът С. се е движил със скорост, превишаваща позволената за шофиране
в населено място, като направените от адв. И. възражения за съпричиняване на
престъпления резултат би имало значение при обсъждане основанието и размера на
евентуален граждански иск в процеса. От значение в настоящия казус е дали
подсъдимият е причинил виновно произшествието и дали е нарушил правилата за
движение по пътищата, изброени в обвинителния акт, което съдът намира за
безспорно установено. Поведението на пострадалия предвид установеното, че същият
се е движил с превишена скорост може да бъде санкционирано по административен
ред, което обаче стои извън предмета на настоящото дело.
Основните доказателства, които
пряко установяват фактическата обстановка са показанията на двамата участници в
ПТП, а косвено – от показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
както и изготвената по делото втора АТЕ и назначената от съда АТЕ. Все пак
всички останали свидетели се явяват очевидци на последиците от настъпване на
ПТП, но не и на реализирането на същото. Свид. М. е отишъл доста по-късно на
местопроизшествието – “след 5-10 минути” /л.38-гръб/, а свидетелите Г. и Б. –
почти веднага след настъпването му. Свидетелите са възприели автомобила на
подсъдимия в насрещното за неговата посока на движение платно, както и лежащия
на земята пострадал.
Не е спорно и обстоятелството, че
нито подсъдимият, нито пострадалият са управлявали моторните превозни средства
под въздействието на алкохол, което се установява от показанията и на свид. Б.
и писменото доказателство от досъдебното производство – протокол за химическо
изследване. Досежно представения по дознанието протокол за химическо изследване,
съдът намира, че същото на общо
основание представлява годно писмено доказателство, но не и експертно заключение
по смисъла на НПК. Това е така, тъй като същото не е събрано по реда, предвиден
в чл. 144 и сл. от НПК, като същото е изготвено преди съставяне на
постановлението на дознателя за възлагане на експертното изследване. Всъщност независимо
от използваната терминология в Наредба № 30/27.06.2001г. медицинското
заключение /по смисъла на чл.17 от Наредбата / не е експертиза по смисъла на
чл. 144-154 от НПК, тъй като същото се извършва и без да има образувано
наказателно производство и без да има необходимото назначаване от органите по
чл. 144, ал.1 от НПК. В този смисъл съставеният протокол за химическа
експертиза по Наредба № 30/27.06.2001г. е официален документ по смисъла на
чл.93, т.5 от НПК, т.е. годно доказателство за извършените от съответното
длъжностно лице действия за реда, по който са извършени и за събраните
доказателства, като на общо основание подлежи на проверка и анализ в настоящия
процес / виж решение №123/10.02.1998г. на ВКС по н.д.№ 183/1997г., ІІІ н.о. и
решение № 329/16.11.1994г. по н.д.№ 241/94г., І н.о./ Обстоятелствата, отразени
в протокола за изготвен химически анализ на кръвта на пострадалия, не са спорни
по делото.
Причинените на пострадалия С. травматични
увреждания се установяват от изготвените по делото две съдебно-медицински експертизи,
които съдът кредитира в пълнота. Относно характера им също не съществува спор.
Що се касае
до обстоятелството, възприето и в обвинителния акт, че именно подсъдимият е
сигнализирал полицията и бърза помощ - за това свидетелстват както неговите
обяснения, така и показанията на свид. Б.. Изисканите от съда справки от РПУ Р.
и Центъра за спешна помощ не опровергават горния извод, а напротив – в
справката от полицейската служба показва, че именно подсъдимият е
лицето, което се е обадило, за да сигнализира за пътния инцидент.
Възражението на адв. И., че е неверна тезата на
обвинението относно развоя на събитията на инкриминираната дата, тъй като на
място не бил установен спрял автомобил, както сочи пострадалия, е адекватно, но
не се споделя от състава. Св. М. конкретно /л.38-гръб/ отрече наличието на друг
автомобил, но така също посочи, че е отишъл на местопроизшествието едва около
5-10 минути. Всъщност ако би била възприета защитната позиция на подсъдимия, то
също така трудно обяснимо би било поведението на третите лица, намиращи се в
сочените от подсъдимия два автомобила, които е изчаквал да подминат – същите
няма как да не са видели или разбрали за удара между двете превозни средства,
но не са установили движението си.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.
“а”, предл.І вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Р.
***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд
Ескорт” с регистрационен номер - № е
нарушил правилата за движение: чл. 8, ал.1 от ЗДвП, чл. 15, ал.1 от ЗДвП, чл.
25, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.2 от ЗДвП и чл. 91, ал.3 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Й.А.С., ЕГН **********,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, като досежно новелата на чл. 5, ал.1 от ЗДвП съдът ще изложи
мотиви по-долу.
С действията си подсъдимият е
осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав, визиран по-горе. Разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата
препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. Действително
нормите на чл. 8, ал.1, чл. 15, ал. 1 и на чл. 25, ал.1 и 2 от ЗДвП са общи, но
именно с неизпълнението на въведените с тях предписания от страна на подсъдимия
се е стигнало до съставомерния резултат. Р. не е изпълнил основното задължение
като водач на пътно превозно средство да използва дясната половина по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е
указано друго. Същият в нарушение на новелата на чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
предприел маневра “заобикаляне”, която е свързана с навлизане в друга пътна лента,
без да се убеди преди това, че
движението му би могло да създаде опасност за останалите участници в движението
и в частност – за движещия се срещу него пострадал. Същият е предприел маневрата без да пропусне
управляваното от пострадалия пътно превозно средство. Със същото съдържание е и
посочената по-горе новела на чл. 91, ал.3 от ППЗДвП. В този смисъл съдът
споделя възприетото от вещото лице становище, че основната причина от
техническа гледна точка за настъпилото ПТП е, че водачът на водачът на л.а.
“Форд Ескорт” е навлезнал в лявата за него половина на платното за движение в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато срещу него се е движил
мотоциклета на пострадалия. Като не е съобразил въпросните разпоредби и
независимо от обстоятелството, че е правоспособен водач, не е подбрал
правилното поведение на пътното платно, съдът намира, че допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинна
връзка със съставомерния резултат.
Според настоящия съдебен състав
обаче не може да се приеме едновременно
нарушение и на новелата на чл.5, ал.1 от ЗДвП, и на чл. 25, ал.1 от ЗДвП
и чл. 91, ал.3 от ППЗДвП. Първата разпоредба е прекалено обща и като съдържание
не предвижда каквото и да било пряко задължение, неизпълнението на което да
доведе до съставомерния резултат. Нормата вменява задължение за всеки участник
в движението да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в
опасност живота и здравето на хората, но именно нарушението на останалите
цитирани новели, е довело до престъпния резултат. Ето защо за коректност на
обвинението ще следва подсъдимият да бъде признат за невинен и ОПРАВДАН в това
да е нарушил с поведението си и чл.5, ал.1 от ЗДвП, доколкото е налице
припокриване между нея и по-конкретната разпоредба на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и
по-специално на чл. 91,ал.3 от ППЗДвП.
Тук е мястото да бъде обсъдено
възражението на адв. И., че не е било налице движение от страна на подсъдимия
преди настъпване на удара, в какъвто смисъл се използва понятието в цитираните
за нарушени норми на ЗДвП, поради което и деянието е несъставомерно. Изложените
съображения не се споделят от настоящия състав, тъй като установи се безспорно
една фактическа обстановка, сред която подсъдимият не само е бил привел в
движение автомобила си, но е и извършвал маневра “заобикаляне” с него
непосредствено преди настъпване на удара.
От доказателствата по делото
следва изводът, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Според конкретната обстановка единственото, което подсъдимият
е могъл да направи с оглед състоянието на пострадалия и предвид възможностите
си е било да повика екип на спешна медицинска помощ, както и да сигнализира
полицейските органи, още повече, че адекватна и своевременна медицинска помощ е
била най-необходимата в момента. В този смисъл е и константната съдебна
практика – Постановление № 1/1983г. на ПВС – т.5. Ето защо, деянието ще следва
да се квалифицира като такова, извършено при условията на чл 343 а от НК.
Причинените телесни повреди на
пострадалия С. – характера и механизма на причиняването им - се установява по
непротиворечив начин от изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. Експертът
е категоричен, че вследствие на пътно-транспортното произшествие са му били
причинени редица телесни увреждания – счупване на двете кости на дясната
предмишница, счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване на
телата на четвърти и пети гръдни прешлени, параплегия на долните крайници
/загуба на мускулната сила на краката/, счупване на костите на черепа, разкъсно
– контузни рани и кръвонасядания по кожата на тялото. Според заключението на
вещото лице, счупването на двете кости на дясната предмишница е довело до
трайно затрудняване на дясната ръка за около 5 – 6 месеца при обичайно развитие
на оздравителните процеси, счупването на лявата лъчева кост на типично място е
довело до трайно затрудняване на лявата ръка за 2 – 3 месеца при обичайно
развитие на оздравителните процеси, счупването на четвърти и пети гръдни
прешлени е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 2 -
3 месеца при обичайно развитие на оздравителните процеси, т.е. посочените
телесни увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НК. Според в.л.Д. единствено в резултат на счупването на гръдните прешлени е
настъпило последващо усложнение от увреждане на гръбначния мозък със загуба на
мускулната сила на двата крака /долна параплегия/ и нарушение функцията на
пикочния мехур с незадържане на урината и на правото черво с незадържане на
изпражнения /нарушаване функцията на тазовите резервоари/. Основавайки се на
събраната медицинска документация експертът посочи и в съдебно заседание, че
увреждането на гръбначния мозък е дефинитивно, необратимо, а това се отнася и
до усложненията настъпили от него и съответно е довело до осакатяване на десния
крак и осакатяване на левия крак, т.е. тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128 от НК. Експертът е преценил самото незадържане на урина като създаващо
реална опасност за развитие на инфекция
на пикочните пътища, което е довело постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, т.е. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
Незадържането на изпражнения е довело до постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК. Останалите увреждания според експерта са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. леки телесни повреди, които
са несъставомерни.
Не се споделя от настоящия състав
и възражението на адв. И., че настоящия казус представлява “случайно деяние” по
смисъла на чл. 15 от НК. При случайното деяние деецът е в невъзможност да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Но невъзможността за
настъпването на резултат означава, че
при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от
неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в
конкретния случай подсъдимият като водач на МПС сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на противоправния резултат, като е
предприел маневрата без да се убеди, че по време и място това не е безопасно.
При така установената фактическа
обстановка не съществува каквото и да
било съмнение, че именно с поведението си подсъдимият като водач на МПС е
нарушил цитираните по-горе правила за движение, което пък от своя страна е
довело до настъпване на съставомерните последици – навлизане в лентата за
насрещно движещи се автомобили при предприемане на маневра “заобикаляне” на
друго МПС и настъпване на удара между двете превозни средства.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината несъзнавана непредпазливост, като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За да наложи на подсъдимия
справедливо наказание, съдът съобрази разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б.”а”,
предл.1 от НК, където предвиденото наказание от законодателя е лишаване от
свобода до три години. Съдът отчита от една страна, че са налице следните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: младата му възраст, чисто
съдебно минало и добри характеристични данни, трудова ангажираност, както и
съдействието, което е оказал за разкриване на обективната истина по делото.
Обстоятелството, че е оказал съдействие на пострадалия според възможностите си
веднага след настъпване на ПТП, е взето предвид от законодателя в прилаганата
от съда по-благоприятна за него правна квалификация. Така изброените от съда
смекчаващи обстоятелства обаче не са достатъчни, щото съдът да приеме , че са
многобройни такива, респективно – да приложи новелата на чл. 55 от НК при
определяне наказанието на подсъдимия. От друга страна им противостоят
изключително тежките последици за пострадалия, извън правната квалификация на
повдигнатото обвинение – причинени са множество средни и леки телесни повреди,
действително несъставомерни, доколкото същите се поглъщат от по-тежкия състав
на повдигнатото обвинение, но същите не могат да не бъдат отчетени от съда при
определяне размера на наказанието на подсъдимия, доколкото се намират в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът отчита и високата степен на
обществена опасност на деянието предвид зачестилите в страната престъпленията
по транспорта с причинено ПТП и пострадали лица. В случая пострадало е едно младо
момче, а причинените му увреждания са изключително тежки и необратими.
Предвид изложените по-горе
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, като именно посоченият
размер под средния размер на предвиденото наказание, съдът намира за справедлив
на извършеното престъпление и адекватен да санкционира подсъдимия. Тъй като
същият не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление до
настоящия момент и наложеното наказание е до 3 години лишаване от свобода,
съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 66, ал.1
от НК, като изтърпяването на наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че и
условното осъждане в достатъчна степен ще спомогне за поправянето на дееца и
биха се постигнали целите на наказанието.
На основание
чл.343Г, вр. с чл.343а, ал.1,б.”а”,
предл.1 вр. с чл. 343, ал. 1, б. ”б”, пр. 1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК съдът
преценява, че за пълното постигане целите на наказанието и адекватно
санкциониране, на подсъдимия ще следва да му бъде наложено и наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Мотивите на съда да
наложи това наказание в посочения размер се обосновава от реализиране най-вече
на поправителното и възпиращо въздействие върху поведението му. Макар видно от
справката за нарушители в региона да е посочено, че подсъдимият не е наказван до
настоящия момент за нарушения по ЗДвП /същият е бил правоспособен водач от 2
години/, то с настоящото деяние, видно е че същият не е спазил няколко
императивни разпоредби на закона, а причинените сериозните вредни последици изискват
по-сериозен размер на това наказание.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие в размер на 653 лв., следва да бъдат заплатени
от подсъдимия по сметка ***.
От страна на
повереника на частния обвинител не се претендират разноски.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
СЕКРЕТАР: И.П.