№ 164
гр. Севлиево, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100721 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и
чл. 149 СК.
Делото е образувано по искова молба от М. М. Г., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното си дете Г.П.Я., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
у**********************************, срещу П. Я. Я., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ***********************************. В исковата молба се твърди, че
малолетното дете Галена е дъщеря на ответника. Родителите живели на съпружески начала
до преди около една година. Оттогава родителите били разделени, като детето живеело с
майката, която полагала всички грижи за неговото отглеждане и поемала изцяло разноските
за издръжката на детето. Галена била ученичка в СОУ „В.Левски" гр. Севлиево, предстояло
да започне 4 клас. Освен това посещавала редовен езиков и летен курс в клуб „Рейвън"
Севлиево, за който се заплащали такси в размер около 600 лв. плюс 150 лв. за летен курс.
Отглеждането й било свързано със значителни разходи за храна, облекло, обучение, учебни
пособия, спорт, развлечения, лечение и др. Майката поела цялостната му издръжка, като
полагала за детето и лични грижи. Ответникът бил трудоспособен, работел и имал
възможност да дава своята част от месечната издръжка на Галена в размер на около 300 лв.,
считано от 01.09.2021 г.. Претендира осъждане ответника да заплаща на дъщеря си Галена,
чрез нейната майка и законен представител М. М. Г. по 300 лв., месечно от 01.09.2021 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или отпадане, ведно със законната лихва при
просрочие. Претендира разноски.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
1
исковата молба, по доводите изложени в същата.
В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 10.04.2012 г. на Г.П.Я., с ЕГН **********, е видно,
че същата е родена на 06.04.2012 г., като негови родители са М. М. Г. и П. Я. Я..
Видно от удостоверение от 04.07.2022 г., издадено от „СИЯБИЛД“ ЕООД, че
майката е получила доход по трудовото си правоотношение през периода юли 2021 г. – юни
2022 г., средно месечно в размер на сумата 703,57 лв..
Видно от сведение за резултатите от учебния процес от Клуб Рейвън през учебната
2021/2022 г. и от приходен касов ордер, че малолетната Г.П.Я. посещава посочената учебна
институция, с годишна такса 493,00 лв., като е заплатила и такса за летен курс 150,00 лв..
Видно от 16 броя фискални бонове, че същите са издадени за заплащането на
различни стоки и услуги на различна стойност, които е възможно да са ползвани от
малолетната ищца.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево, приложен по делото, е видно следното: в
хода на производството грижи за детето, измежду родителите е полагала майката, като
бащата не се е явил на уговорената среща, поради което социалните работници не са могли
да осъществят такава с него; майката живее в гр. Севлиево в апартамент заедно с
родителите си, които оказват помощ в отглеждането на детето; детето посещава училище в
гр. Севлиево, като се справя много добре с учебния материал; в жилището има
необходимите материални условия за отглеждане на дете; майката заявява, че работи като
рецепционист – администратор в хотел, като получава различен размер трудово
възнаграждение, но над минималния размер, установен за страната.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на
малолетната Г.П.Я..
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 177,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст /10
години/, както и възможностите на всеки от родителите: майката получава среден месечен
доход 703,57 лева, а за бащата не се установи какви конкретни трудови доходи е
реализирал, но същият е трудоспособен и следва да си осигурява доход поне в размер на
минималната работна заплата – 710,00 лева, съдът намира, че двамата родители следва да
осигуряват ежемесечно общо 450,00 лева за издръжката на детето. От необходимата сума за
издръжка на детето следва ответника да заплаща 280,00 лева, а майката 170,00 лева. Съдът
2
отчита и обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, се полагат от майката. Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето
с 102,50 лева, над минималния размер е с оглед обстоятелството, че същият не възрази на
подадения иск и не оспори твърденията на ищцата, че има възможност да заплаща, такъв и
дори по – голям размер издръжка.
От друга страна в доказателствена тежест на ищцата, съобразно указанията дадени с
доклада по делото, бе да ангажира доказателства за конкретните нужди от издръжка на
детето и възможностите на задълженото лице. Не се установиха по делото, конкретни
обстоятелства, които да установяват завишени възможности на задълженото лице, а
доказателства за някакви допълнителни разходи на детето, извън обичайните, с които бе
съобразен размера на определната издръжка на детето, не бяха ангажирани, не се събраха
други доказателства свързани със задоволяване на здравословни или други потребности на
детето, не се събраха доказателства и за възможности на бащата над гореобсъдените,
обуславящи размер на издръжката над посочения по – горе.
Предвид изложеното иска за издръжка е частично основателен, като следва да се
осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 280,00 лева за детето, считано
от предявяване на иска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, а предявеният иск за заплащане на месечна издръжка за разликата над 280,00
лева до 300,00 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Основателно е и следва
да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна
вноска от 280,00 лева, а искането за присъждане на законна лихва върху разликата от 280,00
лева до предявения размер от 300,00 лева е неоснователно и следва да се отхвърли.
Основателен до размер от 280,00 лева, месечно е и предявеният иск с правно
основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време на малолетната Г.П.Я..
Установи се, че малолетната Галена е живяла при майка си в гр. Севлиево, където е и учила,
като се е нуждаела от същият, като посоченият по - горе месечен размер на издръжка за
посрещане на нуждите си. Установи се, че издръжката се дължи, както и възможността на
ответника да я дава и неплащането й от това задължено лице. В тежест на ответника бе да
докаже, че е давал издръжка през процесният период, но доказателства в тази насока не се
събраха. Издръжка в посочения месечен размер – 280,00 лева се дължи от ответника за
периода от 01.09.2021 г. до 04.07.2022 г. – деня предхождащ предявяване на иска, за който
също са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 СК. Основателно е и следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска в посочения
размер.
Неоснователни са исковете с правно основание чл. 149 СК за присъждане на
издръжка за минало време на малолетната Г.П.Я., за разликата над 280,00 лева до пълния
предявен размер от 300,00 лева, поради което предявения иск за заплащане на месечна
издръжка за разликата над 280,00 лева до 300,00 лева, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е и следва да се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва върху
всяка просрочена вноска в посочения размер.
3
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на М. М. Г., по съразмерност направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 280,00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на РС държавна такса в размер на 113,45
лева върху присъдената издръжка за минало време и държавна такса върху тригодишните
платежи на определената за детето издръжка в размер на 403,20 лева или общ размер на
държавните такси, които ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Севлиево - 516,65 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Я. Я., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*********************************** да заплаща на малолетното си дете Г.П.Я., с ЕГН
**********, чрез майката на детето и законен представител М. М. Г., с ЕГН **********,
двете от гр. Севлиево, у**********************************, месечна издръжка в размер
на 280,00 лева, считано от 01.09.2021 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на забавата до окончателното погасяване на задължението, както и по 280,00 лева, месечна
издръжка за детето, считано от 05.07.2022 г. до настъпване на основание за изменение и
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
заплащане на издръжка в размер на разликата над 280,00 лева до 300,00 лева, месечно,
считано от 01.09.2021 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на забавата до
окончателното погасяване на задължението, както и в размер на разликата над 280,00 лева
до 300,00 лева, месечна издръжка, считано от 05.07.2022 г. до настъпване на основание за
изменение и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата до
окончателното погасяване на задължението, на детето Г.П.Я., с ЕГН **********, чрез
майката на детето и законен представител М. М. Г., с ЕГН **********, от бащата П. Я. Я., с
ЕГН **********, като неоснователни.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П. Я. Я., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*********************************** да заплати по сметка на Севлиевския районен съд
държавна такса в общ размер 516,65 лева.
ОСЪЖДА П. Я. Я., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*********************************** да заплати на М. М. Г., с ЕГН **********, от гр.
4
Севлиево, у**********************************, направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 280,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 27.09.2022 г. пред
Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5