Решение по дело №1833/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 229
Дата: 12 май 2021 г.
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20204430201833
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Плевен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201833 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-003049 от
15.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ
от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП, чл. 183 ал. І т. 1 предложение І от ЗДвП и чл. 183
ал. І т. 1 предложение ІІ от ЗДвП на Д. В. В. от ***, ЕГН ********** са
наложени четири административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 20
лева за извършено административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично. Счита, че не е
извършил цитираните нарушения и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
1
същата писмо с изх. № 316000-33908 от 15.09.2020 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Директорите на ОД на МВР са овластени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 05.07.2020 година, *** В.Г. и *** изпълнявали служебните си
задължения. Забелязали лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, който
не бил собственост на водача. *** предприели действия за спиране на
автомобила като подали звуков и светлинен сигнал. След като автомобилът
преустановил движението си, *** забелязали, че водачът е видимо притеснен
и първоначално се чудел къде да спре - в ляво или дясно. Поискали за
проверка документите на водача и автомобила и им бил представен само
талона на автомобила. Заявили му, че ще му бъде извършена проба за
употреба на наркотици и се обадили на ОДЧ и поискали съдействие от колеги
от сектор ПП. На място пристигнал екип на сектор ПП - Плевен и *** В.Т.
подканил водача да даде проба за употреба на наркотици, но същият отказал.
След извършена справка чрез РСОД било установено, че водачът има и
неплатени глоби по ЗДвП.
За така извършените четири нарушения на жалбоподателя Д.В. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който той
подписал.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
2
фактически констатации, на 15.07.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя както следва:
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП;
глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.
190 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 262460 от 05.07.2020 година на *** при ***;
талон за изследване № 0052182 от 05.07.2020 година, 12:40 часа; протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества №
202 от 05.07.2020 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя
Д. В. В.; наказателно постановление № 20-0938-003049 от 15.07.2020 година
на ***; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите В.Т. и В.Г., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за
водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като
изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил като категорично отказал да бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта. Това
неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 предложение
първо от ЗДП, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Т. и Г. установяват
3
по категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил задължението си,
произтичащо от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДП . За същото нарушение
наказващият орган правилно е приложил предвидената в санкционната част
на нормата на чл. 174 ЗДП санкция, определена в конкретно определен
размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години/ 24 месеца/.
Съдът прие за установен по несъмнен начин и факта на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя и по чл. 190 ал. 3 ЗДП. Тази
разпоредба установява задължението за заплащане на наложеното наказание
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Факта на извършване на това формално нарушение е
безспорно установен въз основа извършената официална справка чрез РСОД
в масивите на ОД на МВР. За нарушението по чл. 190 ал. 3 ЗДП наказващият
орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДП, която
предвижда глоба в конкретно определен размер а именно 20 лева. В тази си
част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл. 100 от ЗДП установява материалното правило за
поведение водачите на МПС да носят редица документи, в това число и
документите, които не са установени у жалбоподателят – контролен талон от
свидетелство за управление на МПС. Неизпълнението на горното правило за
поведение се санкционира от разпоредбата на чл. 183 ал.1 т. 1 ЗДП, която е
приложена от наказващият орган и е определена санкция в точно определен
размер – глоба 10 лева.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
издаденото против жалбоподателя наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалният закон. В хода на административно наказателното
производство са спазени всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН,
няма допуснати нарушения, които да са нарушили / или ограничил правото на
защита на жалбоподателя. Установените факти са подведени правилно под
правната норма, нарушенията са правилно квалифицирани, спазен е принципа
на чл. 27 ЗАНН за съответност на нарушението и наложеното наказание за
4
всяко нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-003049 от
15.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ
от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП, чл. 183 ал. І т. 1 предложение І от ЗДвП и чл. 183
ал. І т. 1 предложение ІІ от ЗДвП на Д. В. В. от ***, ЕГН ********** са
наложени четири административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 20
лева за извършено административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-003049 от
15.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ
от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП, чл. 183 ал. І т. 1 предложение І от ЗДвП и чл. 183
ал. І т. 1 предложение ІІ от ЗДвП на Д. В. В. от ***, ЕГН ********** са
наложени четири административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 20
лева за извършено административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП;
глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично. Счита, че не е
извършил цитираните нарушения и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-33908 от 15.09.2020 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Директорите на ОД на МВР са овластени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 05.07.2020 година, *** В.Г. и *** изпълнявали служебните си
задължения. Забелязали лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, който
не бил собственост на водача. *** предприели действия за спиране на
автомобила като подали звуков и светлинен сигнал. След като автомобилът
преустановил движението си, *** забелязали, че водачът е видимо притеснен
и първоначално се чудел къде да спре - в ляво или дясно. Поискали за
проверка документите на водача и автомобила и им бил представен само
талона на автомобила. Заявили му, че ще му бъде извършена проба за
употреба на наркотици и се обадили на ОДЧ и поискали съдействие от колеги
от сектор ПП. На място пристигнал екип на сектор ПП - Плевен и *** В.Т.
1
подканил водача да даде проба за употреба на наркотици, но същият отказал.
След извършена справка чрез РСОД било установено, че водачът има и
неплатени глоби по ЗДвП.
За така извършените четири нарушения на жалбоподателя Д.В. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който той
подписал.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 15.07.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя както следва:
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП;
глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.
190 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 262460 от 05.07.2020 година на *** при ***;
талон за изследване № 0052182 от 05.07.2020 година, 12:40 часа; протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества №
202 от 05.07.2020 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя
Д. В. В. ; наказателно постановление № 20-0938-003049 от 15.07.2020 година
на ***; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите В.Т. и В.Г., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за
водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като
изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил като категорично отказал да бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта. Това
неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 предложение
първо от ЗДП, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Т. и Г. установяват
2
по категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил задължението си,
произтичащо от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДП . За същото нарушение
наказващият орган правилно е приложил предвидената в санкционната част
на нормата на чл. 174 ЗДП санкция, определена в конкретно определен
размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години/ 24 месеца/.
Съдът прие за установен по несъмнен начин и факта на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя и по чл. 190 ал. 3 ЗДП. Тази
разпоредба установява задължението за заплащане на наложеното наказание
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Факта на извършване на това формално нарушение е
безспорно установен въз основа извършената официална справка чрез РСОД
в масивите на ОД на МВР. За нарушението по чл. 190 ал. 3 ЗДП наказващият
орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДП, която
предвижда глоба в конкретно определен размер а именно 20 лева. В тази си
част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл. 100 от ЗДП установява материалното правило за
поведение водачите на МПС да носят редица документи, в това число и
документите, които не са установени у жалбоподателят – контролен талон от
свидетелство за управление на МПС. Неизпълнението на горното правило за
поведение се санкционира от разпоредбата на чл. 183 ал.1 т. 1 ЗДП, която е
приложена от наказващият орган и е определена санкция в точно определен
размер – глоба 10 лева.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
издаденото против жалбоподателя наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалният закон. В хода на административно наказателното
производство са спазени всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН,
няма допуснати нарушения, които да са нарушили / или ограничил правото на
защита на жалбоподателя. Установените факти са подведени правилно под
правната норма, нарушенията са правилно квалифицирани, спазен е принципа
на чл. 27 ЗАНН за съответност на нарушението и наложеното наказание за
всяко нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
3