№ 23049
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110167017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „юкб“ЕООД,ЕИК : ... за издаване на заповед за
изпълнение срещу Ю. В. С. ,ЕГН : ********** ,за вземания ,включително и за 197,81лв.
,представляваща такса за разглеждане ,дължима от 17.05.2023год.,както и сумата от
249,08лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2023год. до
17.10.2023год.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна/възнаградителна лихва,както и за разноските,съобразно уважената част от
вземанията.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 197,81лв.,представляваща такса за разглеждане
,съгласно т.3.4 от ОУ ,дължима считано от 17.05.2023год., датата на подписване на договора,
съдът намира ,че съответните клаузи в договора за потребителски кредит и ОУ, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги , свързани с усвояване на
кредита,каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и
оценяване на платежоспособността ,която е вътрешно присъща на дейността й, свързана е с
кредитния риск, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В случая е уговорено в Основни условия от договора , кредитополучателя да
заплати еднократна такса за разглеждане в размер на 197,81лв. ,която се дължи в деня на
1
подписване на договора ,която се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски ,съгласно погасителния план.
При тази уговорка ,срещу заплащането на посочената сума потребителят не
получава конкретна услуга, поради което може да се приеме ,че няма основание, от което да
произтича задължението му да плати такъв разход,поради което същата е и нищожна.
Също така с Разпореждане от 14.12.2023год. и разпореждане от 08.01.2024год. на
заявителя са дадени указания да уточни как е формирано вземането му в размер на 249,08лв.
като посочи за кои неизпълнени задължения е начислено същото за периода 16.06.2023год.
до 17.10.2023год.
Последното разпореждане е връчено на 17.01.2024год. и в указания тридневен срок
,а и до настоящия момент заявителя не е отстранил нередовностите.
Не е постъпила и молба за продължаване на срока за отстраняване на посочените
нередовности.
Ето защо в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в посочената част ,а така също и
в частта за разноските,съобразно отхвърлените вземания.
Заявителят е заплатил д.т. от 29,40лв. като не се дължи сумата от 8,93 лв. д.т. за
отхвърлената част от заявените вземания.На заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 50лв. от съда,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.Съобразно отхвърлената част от вземанията не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 15,18лв. или общо разноски в размер на 24,11лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „юкб“ЕООД,ЕИК : ... срещу Ю. В. С. ,ЕГН :
********** , в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 197,81лв. ,представляваща такса за разглеждане
,дължима от 17.05.2023год. и за сумата от 249,08лв.,представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.06.2023год. до 17.10.2023год. ,както и за разноски в размер на 24,11
лв.,съобразно отхвърлената част от вземането,от които 8,93лв. – д.т. и 15,18 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2