Присъда по дело №1045/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 6
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510201045
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Дупница, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело частен
характер № 20211510201045 по описа за 2021 година
и въз основа на доказателствата и закона, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Й. ИЛ. – 67 години, роден на --.0-.19-- г. в с.
П., обл.К., с постоянен адресгр. Д., ул. Я., неосъждан, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че:
На 03.11.2020 г., преди обяд, в с. Червен брег, общ. Дупница, на ул.
„Бачо Киро“, пред дом № 45 е нанесъл на частния тъжител и пострадал М. К.
С., с адрес: гр. С., ж.к.С, бл.--, вх.$, ет.-, с ЕГН **********, чрез удари с ръце
и ритник - лека телесна повреда, изразяваща се в: "Охлузвания по кожата на
лицето разположени по гърба на носа в горната му половина, дясна буза до
носа, долна устна и брадичката вдясно, контузия /оток и палпаторна болка/
по външната странична повърхност на ляво бедро.", причинили й болка и
страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и пострадалата е отвърнала
веднага на подсъдимия, със също такава лека телесна повреда по чл. 130, ал.
2 от НК, като му е нанесла удари с крака и виновно му е причинила:
"Мекотъканна контузия на лицето с „умерен“ оток на меки тъкани,
палпаторна болка и охлузване по кожата в областта на носа и
1
кръвонасядане по долен клепач на ляво око“, причинили му болка и страдание,
поради което и съдът ОСВОБОЖДАВА и двамата от НАКАЗАНИЕ, на
основание чл. 130, ал. 3 от НК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимия В. Й. ИЛ., с ЕГН
**********, да заплати в полза на частния тъжител и граждански ищец М. К.
С., с адрес: гр. С., ж.к.С, бл.--, вх.$, ет.-, с ЕГН **********, сумата от 500,00
лв. /петстотин лева/ - обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, пряка последица от деянието по чл. 130 ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва от датата на същото – 03.11.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, като:
ОТХВЪРЛЯ така предявения граждански иск, в частта му над уважения
размер от 500,00 лв. /петстотин лева/, до предявения с тъжбата размер от
2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. Й. ИЛ., с
ЕГН **********, да заплати в полза на частния тъжител М. К. С., с адрес: гр.
С., ж.к.С, бл.--, вх.$, ет.-, с ЕГН **********, сумата от общо 562.00 лв.
/петстотин и шестдесет и два лева/ - разноски по делото, от които 12,00 лева
- ДТ за образуване на делото, 400,00 лева – адв. възнаграждение за повереник
и 150,00 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА подсъдимият В. Й. ИЛ., с ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от
50,00 лв. /петдесет лева/ - ДТ върху размера на уважената част от
гражданския иск, както и сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ -
разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес, пред ОС-
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТ*И към Присъда № 6 от 07.02.2022 г., по НЧХД № 1045/2021 г., по описа на
РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Обвинението е повдигнато с частна тъжба от М. К. С., с адрес: гр.С., ж.к.С., бл.--, вх.-,
ет.--, ап.--, с ЕГН **********, подадена чрез адв. Д., срещу В. Й. *. – -- години, роден на --,
0-, 19-- в с.П, обл. К*, с постоянен адрес гр.Д, ул. „*“ № 15, българин, б.г., женен, със с. обр.,
п., неосъждан, с ЕГН ********** с твърдения за извършено престъпление от частен
характер по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това, че:
На 03.11.2020 г., преди обяд, в с. Ч.б., общ. Д, на ул. „Б.К.“, пред дом № 45
подсъдимият В. Й. *. е нанесъл, чрез удари с ръце и крак, на частния тъжител М. К. С. лека
телесна повреда в областта на лицето и левия крак изразяващи се в четири охлузвания на
лицето, разположени в различни части на лицето – носа, дясната буза и брадичката, които са
с малки размери, почти с еднаква ширина и оток на лявото бедро, с което е осъществ*
състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. чрез удари с ръце – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК.
Предявен е и граждански иск за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди,
в размер на 2500,00 лева, който е допуснат и приет за съвместно разглеждане в хода на
наказателното производство.
В съдебно заседание частната тъжителка и граждански ищец, лично и чрез
упълномощения от нея повереник, в първите три съдебни заседания - адв. Д. и в последното
преупълномощения от нея повереник - адв. Чочова, поддържат тъжбата, ведно с предявения
граждански иск за обезщение на претърпените неимуществени вреди от деянието, като
правят съответни доказателствени искания. Повереникът в последното съдебно заседание
пледира, че обвинението повдигнато с тъжбата е доказано от обект*на и субект*на страна и
подсъдимият следва да бъде признат за виновен. Моли за справедл*о наказание.
Претендират за уважаване в цялост на предявения граждански иск, както и за присъждане на
всички сторени разноски.
Подсъдимият се явява лично и с упълномощения от него защитник - адв. К.-Кьосева,
като двамата оспорват жалбата, подсъдимият дава обяснения. Пледират за недоказаност на
обвинението и неговото авторство. Разв*ат подробни доводи в тази насока и молят
подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му с
тъжбата обвинение, алтернат*но да не бъде наказан по реда на чл. 130, ал. 3 от НК.
Пледират за отхвърляне на предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски. В последната си дума подсъдимият моли съда решението да бъде
прав*но и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и като взе предвид и обсъди подробно съображенията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Й. *. е на -- години, роден е на --, 0-, 19-- в с.П, обл. К*, с постоянен
адрес гр.Д, ул. „*“ № 15, с ЕГН **********. Същият е българин, б.г., със с. обр., п.,
неосъждан. Подсъдимият е женен за св. Й.И. и е баща на св. М.И..
Семейството на подсъдимия и частната тъжителка и граждански ищец М. К. С.
притежават и ползват съседни недвижими имоти в с. Ч.б., общ. Д, на ул. „Б.К.“. С оглед на
ползването и спорове за границите на имотите между подсъдимия и неговото семейство от
една страна и частната тъжителка от друга са налице трайно влошени междуличностни
отношения.
На 03.11.2020 г., сутринта, преди обяд частната тъжителка се б*а уговор*а
предварително със св. * от с. Ч.б.г да дойде на имота й на ул. „Б.К.“ със самосвал и багер, за
да натовари камъни намиращи се в недвижимия й имот. Същата се б*а разбрала
предварително и със св. * от с. Ч.б.г, който да дойде на място и да помага в почистването на
1
имота. В това време докато чакала двамата подсъдимият и неговото семейство, заедно с
майката на съпругата му – * б*и в имота си, в който се намира и дом № 45, като * се
намирала отвън на двора. Първи пристигнал на място св. М., който след каратък разговор с
тъжителката отишъл до паркирания настрани от него камион с платформа, върху който б*о
натоварено багерче, за да го свали от платформата и докара в имота, като се намирал на
разстояние и с гръб към мястото където стояла частната тъжителка. Докато чакала
пристигането на свидетеля М. пострадалата реш*а да събере в носена от нея кофа орехи
паднали на улицата пред дом № 45. Започнала да събира орехите, като това довело до
словесен спор с намиращата се на двора възрастна жена – *, която претендирала, че орехите
са нейни. Двете започнали грубо да се обиждат, кълнат и заплашват, при което на двора
излязъл и се намес* словесно и подсъдимия В. *. в опит да прекрати скандала. В това време
св. Й.И. и св. М.И. излезли на терасата на къщата, която б*а откъм улицата, за да видят
какво става отвън и започнали също да спорят на висок тон с частната тъжителка.
Подсъдимият излязъл от портата на двора към улицата където стояла в близост до вада с
дълбочина около една педя тъжителката М.С.. Започнал да я подканя да се махне от там,
като същата му викала, че ще ги оправи всички и ще доведе всички цигани от гр. Самоков,
за да ги оправят. Двамата говорели на висок тон, като спорът между тях ескалирал във
физическа саморазправа и подсъдимият удар* с ръка в областта на лицето частната
тъжителка, при което тя паднала странично и по гръб на земята, в близост до вадата и на
около 1-1,5 метра от оградата, като при удара паднали на земята и носените от нея оч*а.
Веднага след това подсъдимият я изритал във външната част на лявото бедро, като след това
същият се навел леко с лице над нея, при което от своя страна М.С., която б*а все още на
земята по гръб успяла да изрита с*но подсъдимия няколко пъти с крака си в областта на
носа и лицето, от което на същия му потекла кръв и извикала веднъж по име св. М.. Св. М.
дошъл при тях веднага след като успял да свали багера си от платформата на земята и не
видял никаква размяна на последващи удари между тях. Застанал между подсъдимия и
пострадалата, която сама бързо се изправ*а. Видял, че по лицето и около носа на частната
тъжителка има кръв. Направ* забележка и на двамата, че са големи хора и не б*а да се
разправят и да се бият. Свидетелят и пострадалата събрали в кофата разп*ените орехи и
намер*и наблизо на земята падналите оч*а на частната тъжителка, която го помол*а да
заснеме с телефон нараняванията по лицето й. В това време на улицата излезли дъщерята и
съпругата на подсъдимия, които забелязали нараняванията и кръвта по лицето на същия и
продълж*и да се карат с частната тъжителка. Тримата се прибрали в двора си, а
пострадалата отишла със св. М. в имота си.
По-късно на място пристигнал и св. *, който разбрал от частната тъжителка за
случ*ото се и за физическата разправа с нейния съсед В. *.. След като св. М. свърш* работа
с багера и камиона си, тъй като времето б*о дъждовно и кално същата помол*а св. Т. да я
придружи до гр. Дупница, където да посети лекар и да си извади медицинско свидетелство
за нараняванията причинени й при инцидента с подсъдимия.
Двамата отишли първо до ЦСМП - гр. Дупница, където пострадалата не б*а
регистрирана и прегледана, а само насочена към поликлиниката в гр. Дупница, където
нямало лекар, но б* оставен телефон на хирург, който частната тъжителка набрала и се чула
с лекаря, като последният и съобщ*, че може да я прегледа и да и издаде необходимия
документ на следващия ден, около обяд.
На 04.11.2020 г. пострадалата посет*а Медицински център „Св. *ан Р*ски 2003“
ЕООД, където б*а прегледана от лекар-хирург, свидетеля д-р Б. Д., като и б*о издадено и
Медицинско свидетелство за пред съда с изх. № 65/04.11.2020 г., амб. № 205/04.11.2020 г.
На следващия ден посет*а и лекар по дентална медицина в гр. Самоков, д-р К., във връзка с
подвижен мост на горната челюст и същият издал друго Медицинско свидетелство за пред
съда с амб. № 59/05.11.2020 г.
2
На 04.11.2020 г., подсъдимия В. *. посет* кабинет по ортопедия и травматология на ЕТ
„Румен Бачев“, в гр. Дупница, където след преглед му б*о издадено Медицинско
свидетелство за пред съда с амб. № 2067/04.11.2020 г., за установените и съобщени от него
наранявания.
Частната тъжителка подала на 04.11.2020 г. заявление за случая до РП - Дупница, сега
РП-Кюстенд*, по която б*а образувана проверка, а след това с постановление и досъдебно
производство, което б*о спряно, на основание чл. 25, ал.1, т. 6 от НПК.
От изготвената в хода на съдебното следствие от вещото лице д-р Н. – съдебен лекар,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 6/2020 г. е установено след анализ на
наличните доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, че според т. I от
заключението, от действията на подсъдимия представляващи удари с ръце и ритник
нанесени на частната тъжителка и е б*а причинена лека телесна повреда изразяваща се в
болка и страдание от следните травматични увреждания: охлузвания по кожата на лицето
разположени по гърба на носа в горната му половина, дясна буза до носа, долна устна и
брадичката вдясно, както и контузия /оток и палпаторна болка/ по външната странична
повърхност на ляво бедро с неуточнено по-конкретно разположение. От друга страна в т. II
от заключението се посочва, че от ударите с крака нанесени от частната тъжителка в
областта на лицето на подсъдимия, на него е б*а причинена също лека телесна повреда
изразяваща се в болка и страдание от причинените му травматични увреждания:
Мекотъканна контузия на лицето с „умерен“ оток на меки тъкани, палпаторна болка и
охлузване по кожата в областта на носа и кръвонасядане по долен клепач на ляво око.
Травматичните увреждания при пострадалата и при подсъдимия с оглед на своите медико-
биологични характеристики не водят до разстройство на здравето на лицата, като не
изискват никакво непосредствено *и последващо лечение и подлежат на пълно
самостоятелно възстановяване за срок около една-две седмици. Уврежданията и при двамата
според заключението се дължат на действие на тъп и/*и тъпоръбест предмет, като е
възможно да са получени по начина описан в тъжбата относно нараняванията на
пострадалата, а именно чрез удар с ръка /по-вероятно шамар/ и последвал ритник в областта
на лявото бедро, респ. по начина описан в обясненията дадени от подсъдимия и част от
свидетелите относно неговите наранявания, т.е. при нанесени му един *и повече удари с
крак в областта на лицето от друго лежащо по гръб на земята лице, при положение, че
подсъдими е б* с лице срещу и над него. Възможно е уврежданията да са получени и по
множество други начини, но според заключението няма так*а данни за друг източник и
начин на нараняване.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на
базата на събрания по делото разнообразен по вид и характеристики доказателствен
материал преценен поотделно и в съвкупност. За да изгради изводите си относно фактите и
събитията, респ. лицата участвали в процесния инцидент, съдът прие частично с доверие, в
една *и друга степен, гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите: Й.И.,
М.И., изцяло на *, * и в най-малка степен тези на д-р Б. Д., както и обясненията на
подсъдимия В. *.. Наред с това съдът взе предвид и множеството събрани в хода на делото и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка за съдимост,
медицински свидетелства, справки и писма от ЦСМП-гр. Дупница, МБАЛ „Св. *ан Р*ски-
2003“ ООД; МЦ „Свети *ан Р*ски-2003“ ЕООД, ведно с журнал, стокова -разписка, ведно
с фискален бон, писма от РУ-Дупница, към ОДМВР-Кюстенд*, Споразумение №
1/27.10.2021 г. и Декларация от 27.10.2021г. и двете с нотариална заверка на подписи,
всички постановления, протоколи за предупреждение и други документи пр*ожени по
представеното сл. д. № 96/2020 г., вкл. заключението по назначената изготвена и приета в
хода на съдебното следствие от вещото лице д-р Н. - съдебно-медицинска експертиза по
3
писмени данни № 6/2022 г. Същите съдът приема за достоверни, тъй като са непрот*ореч*и,
издадени са от посочените лица и не се опровергават от останалите доказателства, а в
съвкупност спомагат за изясняване на важни обстоятелства, част от предмета на доказване
по делото.
По отношение на приетата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема
заключението по същата за пълно, ясно, детайлно, компетентно, добросъвестно и точно
изготвено, отговарящо изцяло на поставените въпроси след пр*ожение на необходимите
специални знания в областта на съдебната медицина, с каквито д-р В.Н., като съдебен лекар
безспорно разполага. Същият при разпита му в съдебно заседание на въпроси поставени от
съда и страните защитава изцяло изводите си за фактите и причинно-следствените връзки
между тях, които е отраз* в заключението си. Категоричен е относно установеността,
наличието и медико-биологичните характеристики на нараняванията на всяко от лицата,
като сочи, че същите са абсолютно идентични като резултат и срок за пълно възстановяване.
При задължителния задълбочен и обстоен анализ на събраните гласни доказателства
чрез разпита на посочените свидетели и изслушване обясненията дадени от подсъдимия
пред съда се налага събраните гласни доказателства да бъдат условно разделени за
съпоставяне в две групи, като в първата се съдържат обясненията на подсъдимия и казаното
от неговата съпруга и дъщеря – свидетелите * и Мария И.и, а във втората група следва да се
отнесат показанията на свидетелите наети да работят в имота на частната тъжителка – * и *.
Извън това деление следва да останат като принципно неотносими към инцидента
показанията на св. д-р Б. Д., който свидетелства единствено относно авторството на
представеното медицинско свидетелство, което се твърди, че е б*о издадено от него след
преглед на пострадалата. Неговите показания не установяват съставомерни факти и
обстоятелства и служат най-вече за проверка на наличните писмени доказателства.
Съдът, за да приеме за достоверно отчасти съдържащото се в първата група гласни
доказателства изначално отчете критично обстоятелството, че обясненията на подсъдимия
имат двойствена правна природа едновременно на годно гласно доказателствено средство и
в същото време на основно средство за защита на подсъдимия в процеса. Наред с това взе
предвид и фактът, че единствените свидетелите-очевидци Й.И. и М.И. са негови близки
роднини, съответно съпруга и дъщеря на подсъдимия, поради което са принципно
емоционално обвързани и пряко заинтересовани от благоприятен изход на наказателното
производство за него. С оглед на всички тези обстоятелства и характеристики на
съдържащите се в тази първа група гласни доказателства, съдът ги приема само частично за
достоверни, доколкото разказаното от тях за протичане на инцидента и присъствалите лица
се подкрепя и от показанията на другата втора група свидетели, както и най-вече от част от
събраните писмени доказателства изброени по-горе, конкретно медицинското свидетелство
за пред съда издадено на подсъдимия от ЕТ „Румен Бачев“, в гр. Дупница, с амб. №
2067/04.11.2020 г., споразумението и декларацията с нотариална заверка на подписи
установяващи предходни междусъседските имотни спорове между страните и най-вече
потвърдените в приетата съдебно-медицинска експертиза травматични наранявания на
подсъдимия причинени му от частната тъжителка при процесния инцидент, тяхното
разположение и механизъм на причиняване. Без съмнение, с оглед заявеното от св. *, двете
свидетелки-очевидци Й.И. и М.И. са б*и там, първоначално при словесния спор са стояли на
балкона откъм улицата и са видели какво се случва, а след това са слезли и долу на самото
място, на улицата, където са възприели нараняванията по техния близък, които достоверно
описват. Вярно е според съда и изложеното от подсъдимия и свидетелите от тази група, че
пострадалата не е потърс*а веднага и незабавно след случая каквато и да е медицинска
помощ и не е посет*а непосредствено лечебно заведение в гр. Дупница.
В останалата им част съдът не приема с доверие анализираните гласни доказателства.
Конкретно изложената в тях версия за липса на физически конфликт между подсъдимия и
4
пострадалата, за липсата на нанесени от него удари на същата и самостоятелното и
подхлъзване и падане в намираща се наблизо малка и плитка, около една педя, тясна, около
20-30 сантиметра вада, при което М.С. сама се е наран*а на няколко места по лицето и по
бедрото си, съдът приема за абсурдна и тотално опровергана от събраните други безспорни
писмени и гласни доказателства, вкл. медицинските документи и най-вече заключението по
приетата експертиза. В т. I от заключението вещото лице ги опровергава, като сочи, че при
разглеждане в съвкупност на данните за отделните наранявания на пострадалата същите не
могат да бъдат получени само от еднократно самостоятелно падане на тъжителката настрани
наляво *и по гръб, както се твърди невярно в обясненията на подсъдимия и показанията на
неговите роднини. Налице е крайно неуспешен опит да се придаде на обект*но извършените
от подсъдимия прот*оправни действия насока на опит за помощ и съдействие от него на
самонаран*ата се според тях пострадала.
При анализа относно достоверността на втората група гласни доказателства,
съдържащи се в разпита на свидетелите * и *, съдът взе предвид критично обстоятелството,
че същите се познават с частната тъжителка и са имали договорни и финансови отношения с
нея във връзка с възложената им от същата работа в имота й в с. Ч.б.г. Двамата не са
очевидци на деянието предмет на тъжбата, като св. * е б* сравнително близо, но с гръб и
настрани при извикване на името му от пострадалата е б* зает със сваляне на багера и малко
след това е отишъл да види какво се случва, като не е възприел лично и непосредствено
каквито и да е удари нанесени на което и да е от лицата – подсъдимия *и пострадалата.
Същият е б* сравнително близо до ситуацията, могъл е да чува и според съда достоверно,
добросъвестно и точно описва с достатъчно детайли обстановката, като посочва
присъствието и разположението на подсъдимия, пострадалата и роднините на подсъдимия
наоколо в този момент. Съдът се доверява на неговите показания изцяло в частта им, в която
се потвърждават и от останалите безспорни и анализирани по-горе гласни и писмени
доказателства, вкл. медицинските документи и експертизата. Свидетелят М. описва
конкретно разположението на подсъдимия и частната тъжителка, което е възприел едва след
сваляне на своя багер от платформата и отзоваване на името си извикано от пострадалата,
като сочи, че същата е лежала по гръб на земята, а над нея е б* леко надвесен мъж, който
след това при идването му се отмест* сам и е стоял отстрани. Разпознава в съдебно
заседание, че това е б* именно подсъдимия В. *.. Категоричен, е че пострадалата е извикала
името му само веднъж и изобщо не е викала за помощ. Разказва, че тя и подсъдимият са се
карали на висок тон, като на няколко пъти в разпита си отбелязва, че М.С. е б* много
афектирана. Казва, че по никакъв начин не е разбрал същата да се е подхлъзнала във вадата
наблизо, като мястото наоколо е трева и няма други предмети *и храсти, от които
евентуално да се нарани и оградата е встрани, на около 1-1,5 метра от мястото където е б*а
паднала. Описва конкретно нараняванията, които е възприел по лицето на частната
тъжителка, вкл. кръв и липсващите й оч*а, като споделя, че същата е посет*а по-късно гр.
Дупница, за да си извади медицинско свидетелство за случая, заедно със св. *, който е
пристигнал на същото място по-късно.
Разказът на другия свидетел * е с по-малка доказателствена стойност за разкр*ане на
обект*ната истина, тъй като само допълва в известна степен казаното от св. М., като
неговите показания за случая са изцяло непреки и производни на разказаното му в
процесния ден от пострадалата М.С. след пристигането му. Съдът приема за достоверно
казаното от него относно възприетите лично наранявания по лицето на частната тъжителка,
както и това, че му е сподел*а, че я боли и левия крак в областта на бедрото. Свидетелят Т.,
както и свидетелят М. не се опитват да набедят по никакъв начин подсъдимия, а споделят
само възприетите от тях *и разказани им от пострадалата обстоятелства, като посочват
същата за източник на информацията споделена пред съда *и добросъвестно заявяват, че не
си спомнят *и не са им известни определени факти и обстоятелства, а не се опитват да ги
преиначават в интерес на частната тъжителка, която безспорно с оглед и на качеството и на
5
граждански ищец е пряко заинтересована от изхода на делото.
Налице е едно по-сериозно прот*оречие и разминаване между разказите на двамата
свидетели относно това, кога св. Т. и М.С. са заминали заедно за гр. Дупница с нейния
автомоб*, за да си извади медицинско, но това не е толкова съществено, доколкото от
събраните писмени доказателства безспорно е установено и документирано единствено
посещение в медицинското заведение МЦ „Свети *ан Р*ски-2003“ ЕООД, само на датата
04.11.2020 г., от която дата е издадено и първото Медицинско свидетелство на пострадалата
от св. д-р Д., който макар да е категоричен, че не е изписал на ръка текстът в същото заявява,
че подписът положен в края на стр. 2 от документа пр*ича много на неговия, а това се и
установява безспорно от останалите налични положени от него подписи в други документи
налични по делото /призовка и т.н./.
При така направения обстоен и критичен детайлен анализ на събрания доказателствен
материал, след съпоставяне поотделно и в съвкупност на различните доказателства, съдът
приема, че са безспорно доказани подробно описаните в приетото експертно заключение
няколко травматични увреждания, довели до болка и страдание и нанесени на пострадалата
и на подсъдимия, причинени на всеки от тях от другия по посочения от вещото лице и
твърдян от тях самите механизъм, чрез удари и ритници в съответната област, при
възникналия инцидент на 04.11.2020 г, преди обяд, в с. Ч.б., общ. Д.
При така установената безспорна фактическа обстановка, възприета като
релевантна на база направения по-горе цялостен анализ на събраните множество
доказателства, поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира следното от
правна страна:
От обект*на страна подсъдимият В. Й. *. е осъществ* престъплението за което е
обвинен с тъжбата, а именно:
На 03.11.2020 г., преди обяд, в с. Ч.б., общ. Д, на ул. „Б.К.“, пред дом № 45 е нанесъл
на частния тъжител и пострадал М. К. С., с адрес: гр.С., ж.к.С., бл.--, вх.-, ет.--, ап.--, с ЕГН
**********, чрез удари с ръце и ритник - лека телесна повреда, изразяваща се в: "Охлузвания
по кожата на лицето разположени по гърба на носа в горната му половина, дясна буза до
носа, долна устна и брадичката вдясно, контузия /оток и палпаторна болка/ по външната
странична повърхност на ляво бедро.", причин*и й болка и страдание - престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК
В същото време от обект*на страна и пострадалата М. К. С., с адрес: гр.С., ж.к.С., бл.--,
вх.-, ет.--, ап.--, с ЕГН ********** е отвърнала веднага на подсъдимия В. *., със също такава
лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, като му е нанесла удари с крака и му е
причин*а: "Мекотъканна контузия на лицето с „умерен“ оток на меки тъкани,
палпаторна болка и охлузване по кожата в областта на носа и кръвонасядане по долен
клепач на ляво око“, причин*и му болка и страдание.
Съдът намира, че всички елементи от обект*ната страна на всяко от деянията са
доказани.
На първо място, безспорно доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият чрез
акт*ни свои действия е нанесъл удар с ръка и след това ритник с крак по пострадалата от
което и е причин* изброените травматични увреждания, които са довели до болка и
страдание. Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза тези
наранявания не водят до разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, поради което и съдът намира, че деянието е доказано по несъмнен
начин като престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
На следващо място, безспорно доказано се явява и обстоятелството, че пострадалата
корелат*но чрез акт*ни свои действия, а именно чрез удари с крак в областта на лицето на
подсъдимия му е причин*а изброените по-горе няколко травматични увреждания, които са
6
довели до претърпени от него болка и страдание. Според заключението дадено от вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза тези наранявания също не водят до
разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и съдът намира, че пострадалата М.С. е отвърнала веднага на дееца със също такава
телесна повреда, която следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2
от НК.
При так*а леки телесни повреди увреденият претърпява само болка *и страдание, като
съдържанието на уврежданията се свежда до краткотрайни телесни болки, в случая с
идентична продължителност, предизвикани от посегателството върху конкретна част/и на
тялото. В този смисъл виж. Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41 / 89
г., ОСНК и Решение № 1585 от 08.02.2021 г. по адм. д. № 11611 / 2020 на Върховния
администрат*ен съд. Относно характеристиките на телесното увреждане израз*о се в
болка и страдание и начина му на установяване и доказване виж, още Постановление № 3
от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков . Болката
/каквато е безспорно причинена в случая/ и страданието, които има предвид като алтернат*и
на лекото телесно увреждане нормата на чл. 130, ал. 2 НК, са временни, каквито са и
болките от един шамар *и удар по тялото, които често дори не оставят никакви видими
следи. Това изобщо не означава, че са несъставомерни. Напрот* същите са обект*но
установени от доказателствата, като субект*ното усещане при единия *и другия за
интензитета на болката с оглед неговия пол, състояние *и възраст няма никакво отношение
към съставомерните белези на деянието и квалификацията му.
От субект*на страна всяко от двете насрещни деяния е извършено от неговия автор
при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е разбирал и осъзнавал своите постъпки и е можел да ги ръководи, имал
е възможност да се въздържи от това си поведение, но не го е стор*. Съзнавал е отлично, че
с посягането си с ръка към пострадалата и нанасянето на удар в лицето и след това ритник в
областта на външната част на лявото бедро, засяга телесната й неприкосновеност, като по
този начин й причинява физическо нараняване израз*о се в болка и страдание, което е
непозволено от закона.
Абсолютно идентично е б*о и субект*ното отношение на частната тъжителка към
извършените от нея прот*оправни действия спрямо личността на подсъдимия. Същата ги е
съзнавала и е можела да ги ръководи, имала е възможност да се въздържи от това си
поведение, но умишлено не го е стор*а. Съзнавала е отлично, че с посягането си на няколко
пъти един след друг с крак към лицето на подсъдимия и нанасянето на удар в областта на
носа и лицето му с ритник, засяга прот*оправно телесната му неприкосновеност, като по
този начин му причинява физическо нараняване израз*о се в болка и страдание. Нещо
повече абсолютно изключено е от събрания доказателствен материал и данните за протичане
на конфликта описани от нея в тъжбата да се касае за каквато и да е хипотеза на деяние
извършено в условията на неизбежна отбрана, вкл. дори и на мнима такава по смисъла на
чл. 12 от НК, реализирана от частната тъжителка спрямо подсъдимия. Ясно установено е, че
към момента на нанасяне на ударите от страна на частната тъжителка по отношение на
подсъдимия същата не е имала изобщо намерение да пресече каквото и да е прот*оправно
негово нападение, което според съда е б*о приключ*о още с нанесения от него единствен
ритник по външната част на левия й крак в областта на бедрото. В прот*ен случай
подсъдимият, който е б* прав е могъл да продължи да я рита, ако е желаел и целял да
продължи с това. Такъв ритник няма обект*но как да се нанесе отново, с оглед
разположението на тялото му при положение, че подсъдимият след това е б* надвесен над
пострадалата и евентуално би загуб* равновесие. Напрот* частната тъжителка още по време
на словесния скандал между тях двамата е обект*ирала агрес*ното си поведение спрямо
него, като с нанесените от нея след това няколко удара с крак в областта на лицето на
7
подсъдимия е целяла, не да защити личната си телесна неприкосновеност, чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, каквото е императ*ното изискване
на чл. 12, ал. 1 от НК, а напрот* да нанесе на свой ред и да засегне акт*но и колкото може
повече телесната неприкосновеност на подсъдимия в създалата се удобна за нея ситуация
след като се е навел с лице към нея. В тази насока са и показанията на посочения в тъжбата
свидетел *, който сам на няколко пъти отбелязва, че частната тъжителка е б*а много
афектирана и двамата с подсъдимия са се карали и в негово присъствие, като подсъдимият
доброволно и сам се е отмест* настрани при идването на св. М., като свидетелят е направ*
забележка и към двамата с думите: „стари хора сте, не б*а так*а неща да правите“, т.е.
имало е акт*ни действия и от двете страни. Няма каквито и да е доказателства за
едностранно нападателно поведение осъществено само от страна на подсъдимия, което да не
е б*о завърш*о във времето, както и за пресичане на същото с насрещно деяние на частната
тъжителка осъществено в условията и в пределите на нейна неизбежна отбрана. Нещо
повече няма дори и частични так*а твърдения в текста на тъжбата /първоначална и
поправена/, както и в пледоарията на самата частна тъжителка и в тази на нейния защитник
– адв. Чочова. Житейски и юридически логично е, ако е имало изобщо създала се ситуация
на някаква неизбежна отбрана същата да се опише конкретно на първо време в тъжбата, а
след това да се потвърди и заяви още веднъж ясно и недвусмислено като позиция на
страната в хода на делото и най-вече в пледоарията на страната, която приема и изгражда
процесуалните си позиции около твърдението за пр*ожение на института по чл. 12 от НК,
респ. от нейния защитник. Так*а изявления категорично липсват и за съда това е още едно,
макар и неформално, но сериозно индикат*но потвърждение относно липсата на хипотеза
на неизбежна отбрана в случая и за наличието на съставомерно субект*ното намерение и
желание у пострадалата виновно да отвърне веднага на дееца със също такава телесна
повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.
По наказанието:
Всичко гореизложено от обект*на и субект*на страна обосновава според съда, явно и
несъмнено възможността за пр*ожение в настоящия случай по с*ата на служебното начало
и съобразно дискрецията на съда на института на реторсията по реда на чл. 130, ал. 3 от НК.
Съгласно текста на посочената разпоредба: „Ако в случаите на предходните алинеи /ал. 1 и
ал. 2 на чл. 130 от НК/ пострадалият /в случая частният тъжител М.С./ е отвърнал веднага
на дееца /подсъдимия В. *./, със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и
двамата от наказание.“
Съгласно актуалната практика на ВКС по пр*ожение на чл. 130, ал. 3 от НК отразена
в Решение № 34 от 22.05.2018 г. по н. д. № 1288 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение, която се споделя изцяло и безрезервно и от настоящия съдебен състав е
посочено, че при служебното пр*агане на реторсията е необходимо съдът да установи, че
деянието на пострадалия е причин*о увреждане на здравето на подсъдимия, както и да
изследва медицинската същност на това увреждане, както е сторено от съда с приетата
СМЕ. Служебното пр*агане на реторсията не се свежда просто до деклариране на мнение за
пр*ожимост на института. При пр*агане на реторсията ex officio преди всичко е необходимо
чрез доказване да са разкрити фактическите обстоятелства, посочени в чл. 130, ал. 3 НК,
като чрез тази норма законът задължава съда да изследва не само поведението на
подсъдимия, но и насрещното поведение на пострадалия при наличие на данни, че той е
отговор* веднага на увред*ото го деяние. За да прецени дали са налице предпоставките по
чл. 130, ал. 3 НК, съдът е длъжен да провери съставомерността на двете насрещни деяния и
съответно да квалифицира правно всяко от тях по чл. 130, ал. 1 *и по ал. 2 НК, както е в
случая. При това следва да се има предвид, че тези деяния трябва да са довели, както е
безспорно установено от доказателствата по делото, до причиняване на еднакви по степен
на увреждане леки телесни повреди, съответно на пострадалата и на подсъдимия. Тоест
деянието на пострадалия трябва да е свързано с причиняване на лека телесна повреда,
8
еднаква по степен на увреждане с тази, която е понесъл самият той. Относно изискването за
идентичност на телесните повреди при пр*агане на реторсия виж допълнително и
Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41 / 89 г., ОСНК. Преценявайки, че
са налице основанията по чл. 130, ал. 3 НК, съдът е длъжен да се произнесе и по двете
насрещни деяния - това на подсъдимия инкриминирано в тъжбата и деянието на
пострадалия установено от съда в хода на делото, съответно и по вината на всеки от
двамата, която в случая безспорно е установена като пряк умисъл, и едва тогава да прецени,
че са налице предпоставки за освобождаването им от наказание, защото в принципен план е
невъзможно да се говори за освобождаване от наказание на лице, по отношение на което не
е установена виновност. С оглед на всичко това, съдът при строго спазване на
процесуалните прав*а е достигнал до извод за наличие на предпоставките по чл. 130, ал. 3,
вр. с ал. 2 от НК, поради което и приема, че следва да освободи и двамата от наказание на
посоченото основание.
По гражданския иск:
Съдът намира, че гражданският иск следва да бъде уважен само частично, като доказан
по основание и размер, за сумата в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 03.11.2020 г., до датата на окончателното
изплащане на сумата. Вината на подсъдимия е безспорно доказана и с нанасянето на
гореописаната лека телесна повреда на пострадалата, същият е причин* на деликтно
основание, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, неимуществени вреди на частния тъжител М. К. С.,
с адрес: гр.С., ж.к.С., бл.--, вх.-, ет.--, ап.--, с ЕГН **********, изразяващи се в претърпени от
нея болки и страдание за срок от около една-две седмици, които са последица от
травматичните увреждания, както и изпитан срам от присъствалите лица. Не се установи
безспорно, явно и несъмнено от събраните доказателства пострадалата да е изпитвала и
страх след деянието, напрот* същата акт*но и своевременно е предприела всички
необходими действия за защита на правата си като пострадал от инкриминираното с тъжбата
деяние. С оглед продължителността и интензитета на така претърпените и доказани
нематериални вреди, които са и пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо
личността и телесната неприкосновеност на пострадалата престъпление, съдът приема, че
следва да осъди подсъдимия В. Й. *., да заплати в полза на пострадалата М. К. С., с ЕГН
********** обезщетение в размер на посочената сума от 500,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на същото – 03.11.2020 г., до датата на окончателно изплащане на сумата. В
останалата му част, съдът приема, че следва да остави без уважение и да отхвърли така
предявения граждански иск, в частта му над уважения размер от 500,00 лв. /петстотин лева/,
до предявения с тъжбата максимален размер от 2500,00 лв. /две х*яди и петстотин лева/,
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед актуалния текст на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно
обстоятелството, че макар и съдът да освобождава подсъдимия и пострадалата от наказание,
на основание чл. 130, ал.3, вр. с ал.2 от НК, то подсъдимият е признат за виновен и съгласно
постановките на Тълкувателно решение № 127 от 2.XII.1963 г. по н. д. № 119/63, ОСНК,
постановено по чл. 142 от отменения НК от 1956 г., е б*о прието изрично, дори че следва да
се счита и за осъден.
Поради това и съдът приема, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият
следва да бъде осъден допълнително да заплати в полза на частния тъжител и граждански
ищец М. К. С., с ЕГН ********** и сумата от общо 562.00 лв. /петстотин и шестдесет и
два лева/ - разноски по делото, от които 12,00 лева – държавна такса за образуване на
делото, 400,00 лева – адв. възнаграждение за повереник, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие – л. 11 от делото и 150,00 лева – внесени като депозит за
съдебно-медицинска експертиза.
9
Наред с това подсъдимият В. Й. *., с ЕГН **********, следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/, представляваща, на основание чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съд*ищата по ГПК, дължима държавна такса върху размера на
уважения граждански иск, както и сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ - разноски за
съдебно-медицинска експертиза, от които 150,00 лева – доплащане за изготвяне на
експертизата и 30,00 лева – разноски за явяване на вещото лице.
При тези мот*и, настоящият съдебен състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни