№ 49
гр. Тетевен, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101115 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу М. З. П., ЕГН
********** с адрес: гр. ххххх, област Ловеч, ул. „ххххх“ № 7 с цена на иска: 1026.31 лева.
Сочи се, в исковата молба, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитодател, и М. З. П., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № хххххх на 15.09.ххххх г.
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече.
Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по
1
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сочи се в исковата молба, че на 15.09.ххххх г. Длъжникът М. З. П., ЕГН **********
сключил Договор за потребителски кредит № хххххх на 15.09.ххххх с „КРЕДИСИМО“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,Лозенец“, ул.
„Якубица“ № 7Б, по силата на който получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да
върне – 4 броя вноски по 135.59 лева в срок до 20.01.2020 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на
48.23 %.
На 15.09.ххххх, ответникът М. З. П., ЕГН ********** е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. З. П., ЕГН
********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо. На 15.09.ххххх година Ай Тръст и Кредисимо са
сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на М. З. П., ЕГН ********** по Договора за кредит.
Ответникът М. З. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения
на М. З. П., ЕГН ********** по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение
на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е
изпратило уведомление до Длъжника на 23.02.2022 г., в което е посочило всички дължими
суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2022 г. Ай Тръст е погасило дължимите
от М. З. П., ЕГН ********** на Кредисимо суми.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81 В, ап. 3.
Моли съда да осъди М. З. П., ЕГН **********, да заплати на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и П. В.,
гореописаната сума в общ размер от 1026.31 лв. формирана както следва:
1) главница по Договор за потребителски кредит в размер на 500 лв.,
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, в размер на
203.72 лева,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
2
потребителски кредит в размер на 42.36 лв. за периода от 15.09.ххххх г. до 20.01.2020 г,
4) законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 242.82 лв. за периода от 20.01.2020 г. до 28.08.2024 г.
5) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне
на поръчителство, в размер на 37.41 лева за периода от 20.01.2020 г. до 28.08.2024 г.
7) и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 125.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 25 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
3
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 2984 от 30.10.2024 г. по Ч. гр. дело № 1038/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „АСП Бета България“ ЕООД против М. З. П., без да се
присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково
производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща
стойност от 125.00 лева, направени по Ч. гр. дело № 1038/2024 г. по описа на РС - Тетевен се
явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, М. З.
П., ЕГН ********** с адрес: гр. ххххх, област Ловеч, ул. „ххххх“ № 7, да заплати на
дружеството ищец „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, сумата в общ размер от
1026.31 лева, формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит в
размер на 500 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, в размер
на 203.72 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 42.36 лв. за периода от 15.09.ххххх г. до 20.01.2020 г.,
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на
242.82 лв. за периода от 20.01.2020 г. до 28.08.2024 г., законна лихва за забава върху
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, в размер на 37.41 лева за
периода от 20.01.2020 г. до 28.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата и върху
договора за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда –
10.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА М. З. П., ЕГН ********** с адрес: гр. ххххх, област Ловеч, ул. „ххххх“ №
7 да заплати на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, сумата в размер общо
на 125.00 /сто двадесет и пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени
в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 25.00 лева
дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 26 от НЗПП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3,
срещу ответника М. З. П., ЕГН ********** с адрес: гр. ххххх, област Ловеч, ул. „ххххх“ № 7
за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
1038/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4