РЕШЕНИЕ
№ 1797
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105580 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против А. С. С., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 832.09 лева – главница, представляваща стойността на
неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление *** и сумата от 82.36 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.07.2019 г. до 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1087/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П. Твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като
собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок.
Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление,
битова гореща вода, такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на
1
изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1087/2021 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1087/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, срещу която е подадено възражение в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
25.05.2021 г./л.27/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 26.07.2021 г.
/л.32/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1,
вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
2
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото
производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 175 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.
сумата в размер на 832.09 лева – главница, представляваща стойността на неплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление *** и сумата от 82.36 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.07.2019 г. до 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1087/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в общ размер на 175
лева, представляваща разноски в исковото производство и 75 лева – разноски в ч.гр.д. №
1087/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3